Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 08.04.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на единадесети март, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Иванка
Панчева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №4555/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск по чл.30,
ал.3 ЗС за необходими разноски в съсобствен имот.
Ищецът А.С.Б. твърди да е
собственик на самостоятелен обект, представляващ трети жилищен етаж с
идентификатор 55155.503.625.1.3 от една триетажна жилищна сграда с
идентификатор 55155.503.625.1, построена в поземлен имот с идентификатор
55155.503.625 по КККР на гр.Пазарджик, находяща се в гр.Пазарджик на ул. „***“ №*,
както и на 1/3 ид. част от общите части на сградата. Твърди, че ответниците И.С.Б.
и В.М.Б. са собственици на останалите два жилищни етажа от същата сграда,
представляващи самостоятелни обекти с идентификатори 55155.503.625.1.1 и 55155.503.625.1.2, ведно с 2/3 ид. части от общите части на сградата. Поддържа, че
покривът на сградата представлява обща част, която принадлежи на собствениците
на самостоятелните обекти при квоти 1/3 ид. част за него и 2/3 ид. части за
ответниците.
Ищецът твърди, че в
периода 17.05.2018г. – 20.05.2018г. със знанието и без противопоставянето на
ответниците е извършил за своя сметка частичен ремонт на покрива поради
наличието на теч и оводняване тавана на жилището му. При ремонта били подменени
част от гредите, изгнилите дъски, счупените керемиди и капаците. Поставени били
нови челни дъски и нови улуци. Вложени били следните материали: 80бр. капаци на
обща стойност 320лв., 100бр. керемиди на обща стойност 80лв., вар на стойност
88лв., цимент – 20лв., ламарина – 100лв., водосточни тръби – 64лв., улуци –
100лв., надлъжна улучна пола – 60лв., казанче за улуци – 35лв., скоби за улуци
– 24лв., скоби за водосточни тръби – 8лв., греди и дъски – 500лв., летвички –
60лв. и две челни дъски – 60лв. За труд ищецът заплатил 1451лв. Общо за ремонта
похарчил 3000лв. Поради отказа на ответниците да му възстановят припадащата им
се част в размер на 2/3 от разноските, иска от съда да ги осъди да му заплатят
тази част на стойност 2000лв., ведно със законната лихва за забава от
подаването на исковата молба в съда до плащането. Претендира и присъждането на
съдебни разноски.
Исковата молба с
приложенията е била връчена на ответниците на 20.11.2018г. В срока за отговор
по чл.131, ал.1 ГПК – 20.12.2018г., ответниците единствено са направили
възражение срещу нейната редовност, което е възприето от съда и на ищеца са
дадени указания за отстраняване на нередовностите. Други възражения и искания в
този срок не са били предявени от ответниците.
На 05.02.2019г.
ответниците са предявили насрещен иск по чл.30, ал.3 ЗС за необходими разноски
във връзка с предишен ремонт на друга част от общия покрив, извършен през
2016г. – 2018г. Поискали осъждането на ищеца да им заплати припадащата му се
1/3 част от тях в размер на 607лв.
Съдът намира, че
насрещният иск е предявен извън срока по чл.211, ал.1 ГПК, тъй като същият тече,
въпреки че на ответника е била връчена нередовна искова молба. В случая
нередовността се е изразявала в недостатъчно подробното посочване на
стойностите на вложените материали и труд при ремонта на покрива, което не
поражда неяснота относно спорното материално право. И без допълнителните
уточнения на иска е било ясно, че се касае до облигационна претенция за
заплащането на необходими разноски във връзка със съсобствена вещ. Затова
ответникът е могъл своевременно да предяви насрещния иск за своето вземане за
разноски, касаещи същата вещ, което не е направил.
С предявяването на
насрещен иск във висящо исково производство се извършва последващо обективно
съединяване на искове, чиято допустимост зависи не само от спазването на
изискванията по чл.127 и следващите от ГПК, но и от срока по чл.211, ал.1 ГПК,
в който следва да се предяви насрещния иск. Ако е подадена насрещна искова
молба, която не отговаря на изискванията за редовност съгласно посочените
процесуалноправни норми, първоинстанционният съд не следва да приема насрещния
иск за съвместно разглеждане във висящото исково производство, а на основание чл.211,
ал.2, изр.2 ГПК трябва да постанови неговото отделяне /т.7в от Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/. Ето защо
насрещната искова молба на ответниците ведно с копие от всички материали следва
да се отдели в друго дело. В настоящото производство съдът дължи произнасяне
само по надлежно предявения първоначален иск.
След поправянето на
исковата молба, ответниците са подали писмен отговор, в който оспорват
твърденията за наличие на теч в покрива и наложителността на ремонта. Отричат
да са уведомявани от ищеца за предстоящ ремонт на покрива. Оспорват размера на
разходите.
Съдът, като съобрази
обстоятелствата в първоначалната искова молба и събраните във връзка с тях
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За присъждането на
необходими разноски, направени във връзка с обща вещ, ищецът-съсобственик
следва да установи размера на разноските и това, че те са предпазили вещта от
развала, без значение дали са увеличили нейната стойност. Необходими са тези
разноски, които са запазили вещта от погиване или повреда или са условие за
нейното запазване или използване, т.е. следва да е налице обективна
наложителност за извършването им. За тяхното извършване не е необходимо
съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на частта от
разноските, съразмерна на техния дял – чл.30, ал.3 ЗС. При евентуален спор съдът следва да прецени
до каква степен същите са били необходими и дали материалите и труда са
заплатени по средните пазарни цени или са изразходвани повече от необходимите
средства, защото съсобственикът, който ги е направил, трябва да е сторил това с
грижата на добър стопанин.
Страните не спорят
относно наличието на съсобственост и по размера на техните дялове върху
процесния покрив, представляващ обща част от сграда в режим на етажна
собственост, в която те притежават самостоятелни обекти. Спорът се свежда до
това, дали извършеният от ищеца ремонт на покрива е бил наложителен и относно
вида и стойността на строително-ремонтните работи.
От показанията на
свидетеля И. А. се установява, че през месец май на 2018г. ищецът му е възложил
да извърши частичен ремонт на покрива на процесната сграда поради наличието на
течове. Свидетелят потвърждава, че покривът е бил в лошо състояние и е
пропускал вода. При ремонта частично са подменени греди, дъски, улуци, керемиди
и капаци и са поставени челни дъски. Стойността му възлиза на 3000лв., които са
заплатени от ищеца. Плащането на сумата се установява и от представената с
исковата молба разписка.
Показанията на свидетеля И.
А. се потвърждават от заключението на приетата съдебно-техническа и оценъчна
експертиза. Според заключението на вещото лице, описаният от ищеца ремонт на
покрива действително е извършен, но същият е на стойност 1134,52лв. в т.ч.
поставените челни дъски върху част от стряхата. Ответниците оспорват
необходимостта от същите. Съдът намира, че поставянето на челните дъски също
представлява необходим разход, тъй като според заключението на вещото лице,
допълнено в с.з. на 11.03.2020г., чрез тях са запушени отвори в покривната
конструкция, през които е възможно проникването на птици и животни в сградата. Последното
без съмнение пречи на нейното използване за жилищни нужди.
Въз основа на тези доказателства съдът формира
извод, че разноските за поправка на покрива са били наложителни, тъй като са
спрели течовете и са запазили общите части на сградата и самостоятелните обекти
в нея от повреждане и освен това са условие за нейното ползване по
предназначение. Що се отнася до размера на разноските, съдът намира, че ищецът
не се е отнесъл към тях с дължимата грижа, тъй като е заплатил 3000лв. при
средна пазарна цена на СМР от 1134,52лв. Затова при разпределянето на
отговорността на съсобствениците следва да се има предвид по-малката от двете
суми.
Ответниците притежават
2/3 ид. части, на които съответстват 756,34лв. от направените от ищеца
необходими разноски. До този размер следва да се уважи иска и да се отхвърли за
разликата до 2000лв.
При този изход на делото
и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците дължат на ищеца съдебни разноски съразмерно
с уважената част от иска. Разноските на ищеца възлизат на 1030лв. От тях по
съразмерност следва да получи 389,52лв.
Ответниците има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Същите са представили
доказателства за направени разноски в размер на 500лв., от които следва да
получат 310,91лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответниците И.С.Б., ЕГН ********** и В.М.Б.,
ЕГН ********** да заплатят на ищеца А.С.Б., ЕГН ********** на основание чл.30,
ал.3 ЗС сумата 756,34лв. – припадаща се част от необходими разноски за извършен
от ищеца в периода 17.05.2018г. – 20.05.2018г. частичен ремонт на покрива на
съсобствена сграда с идентификатор 55155.503.625.1 по КККР на гр.Пазарджик,
находяща се в гр.Пазарджик на ул. „***“ №*, ведно със законната лихва за забава
от подаването на исковата молба в съда на 06.11.2018г. до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 756,34лв. до предявения размер от 2000лв.
ОТДЕЛЯ насрещния иск на И.С.Б., ЕГН ********** и В.М.Б.,
ЕГН ********** срещу А.С.Б., ЕГН ********** по чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на
необходими разноски в размер на 607лв. във връзка с ремонт на друга част от
покрива на същата сграда, извършен през 2016г. – 2018г. Насрещната искова молба
ведно с копие от всички материали по делото да се докладва на председателя на
съда за определяне на съдия-докладчик.
ОСЪЖДА И.С.Б., ЕГН ********** и В.М.Б., ЕГН **********
да заплатят на А.С.Б., ЕГН ********** съдебни разноски в размер 389,52лв.
ОСЪЖДА А.С.Б., ЕГН ********** да заплати на И.С.Б.,
ЕГН ********** и В.М.Б., ЕГН ********** съдебни разноски в размер 310,91лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: