РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Петрич, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230100005 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на
кантората в гр. П., бул. “П.ш.“ № *, ет. *, ап. *, в качеството му на пълномощник на В. А. В.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен адрес гр. П., бул. “П.ш.“ № *,
ет. *, ап. *, против „С.К.К.Г.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„В.К.“, бл. *, офис № *, с представител А.Д.С..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за
прогласяване нищожността на клаузата по § 6 от Договор за потребителски кредит от
29.04.2021 г., поради противоречието й с добрите нрави и като противоречаща на нормите
на чл. 143, ал. 1 и 146 ЗЗП, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 166,28 лева /след допуснато
изменение по чл.214 от ГПК е увеличен размер на предявената претенция за неустойка от 30
лева на 166,28 лева/, представляваща недължимо платена цена по недействителната клауза
за неустойка по § 6 от Договор за потребителски кредит от 29.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че сключил
с ответника Договор за потребителски кредит на 19.04.2021 г., по силата на който му е
предоставена сумата от 700 лева, която следвало да върне на 3 месечни вноски, при годишен
лихвен процент от 41, 16 % и ГПР 49, 89 %. Общата сума на кредита възлизала на 748,56 лв.,
като с клаузата на § 6 била уговорена неустойка в размер на 171,18 лв. при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по § 4 от договора. Твърди, че клаузата по § 6
от договор за потребителски кредит на 29.04.2021 г. е нищожна, доколкото същата
противоречала на добрите нрави, а така също и на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Сочи, че
сумите по процесния договор са погасени, като по същия са заплатени 700 лева главница,
48,56 лева лихва и 30 лева неустойка. Ето защо, предявява посочените по-горе искове.
1
Претендира разноските по производството.
Ответното дружество "С.К.К.Г." АД, в срока на исковата молба признава
установителния иск и процесната клауза по § 6 от договор за потребителски кредит на
29.04.2021 г. за нищожна, в резултат на което сочи, че на ищцата би следвало да се върне
сумата в размер на 166,28 лв., представляваща разликата от общия размер на платената сума
от 913,18 лева и сумата от 746,90 лева, представляваща сбор от предоставената в заем
главница и договорената върху нея фиксирана възнаградителна лихва.
Във връзка с подадения писмен отговор и твърдения на ответната страна с нарочна
молба от процесуалния представител на ищеца е направено искане за изменение на
предявения осъдителен иск на основание чл.214 от ГПК, което съдът е допуснал в съдебно
заседание проведено на 04.04.2023 г., като е увеличил размера на иска по чл.55 от ЗЗД и е
приел, че същата се счита за предявена за сумата от 166,28 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за
прогласяване нищожността на клаузата по § 6 от Договор за потребителски кредит от
29.04.2021 г., поради противоречието й с добрите нрави и като противоречаща на нормите
на чл. 143, ал. 1 и 146 ЗЗП, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 166,28 лв., представляваща
недължимо платена цена по недействителната клауза за неустойка по § 6 от Договор за
потребителски кредит от 29.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже, че § 6
от Договор за потребителски кредит от 29.04.2021 г. е нищожна клауза, тъй като
противоречи на добрите нрави, както и че същата се явява неравноправна клауза по смисъла
на ЗЗП.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД: За основателност на иска в
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: обедняване на
ищеца - заплащането на сумата в размер на 166,28 лв. по Договор за потребителски кредит
от 29.04.2021 г., представляваща неустойка, начислена въз основа на оспорената клауза;
обогатяване на ответника – получаването на сумата в размер на 166,28 лв.; че § 6 от
договора за кредит е нищожна клауза, тъй като противоречи на добрите нрави; изискуемост
на вземането – моментът на даването/получаването на сумата.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи
плащането, а именно – че оспорената клауза е равноправна, тъй като не противоречи на 143
ЗЗП, в това число, че оспорената клауза от договора за кредит е договорена индивидуално.
Ответникът признава иска за прогласяване нищожността на клаузата по § 6 от
договор за потребителски кредит от 29.04.2021 г. Чрез направеното признание той по
2
същество се отказва от защита срещу тази претенция, защото я счита за основателна и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно и фактическо
положение, което води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Според чл. 175
ГПК, направеното признание следва да се преценява от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото. Съобразно представените доказателства, съдът счита, че
оспорената клауза от договора е недействителна. Предоставен е кредит от 700 лева, при
предвидена в § 4 неустойка от лева за непредоставяне на обезпечение в 3 дневен срок –
поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение над 1800 лева или на две
физически лица с трудово възнаграждение над 950 лева всяко, отговарящи и на конкретно
изброени допълнителни критерии. Уговорено е разсрочено плащане на неустойката на
вноски. Изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство съдържа
множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които –
предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят –
тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо.
Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение относно
физическите лица – поръчители, т. к. същите следва да отговарят на критерии, за които
информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки,
чиста кредитна история и пр. /, с определени изисквания за получаван размер на трудовите
възнаграждения, които са значителни по стойност. При това положение и изначалното
предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя
води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й
функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора,
който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при
предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за
предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски,
неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява
сигурна печалба за заемодателя.
Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно –
когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави
по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки 2 конкретен случаи факти и обстоятелства,
при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото
с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 8/2009 г., II т. о. /.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. Така, както е уговорена, неустойката в случая е
3
предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Такава уговорка изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава
принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции,
които законодателят определя. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите
от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на
вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване
на главното задължение. Т. е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението,
тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща
на връщане сума с необоснован размер, което е в контраст с добрите нрави и не се толерира
от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от
неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г.
о., ГК/. Доказателствената тежест на ответника е да установи валидността на клаузата за
неустойка. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване
относно този факт. Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още
при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал.
1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие. Нищожността на
клаузата е пречка за възникване на задължение по нея.
Предвид изложеното, предявеният иск за прогласяване нищожността на клаузата по §
6 от Договор за потребителски кредит от 29.04.2021 г. е основателен и доказан, при което
следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 166,28 лв., представляваща недължимо платена цена
по недействителната клауза за неустойка по § 6 от Договор за потребителски кредит от
29.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата.
С отговора на исковата молба ответникът посочва, че след извършена проверка е
установена недействителност на клаузите, уреждащи задълженията на ищеца за заплащане
на договорна неустойка по договори за кредит сключени на 07.01.2021 г., 23.07.2021 г. и
29.10.2021 г., по които след извършеното прихващане на заплатените от ищцата суми и
дължимите такива е налице остатък за плащане.
Съдът намира, че така направеното прихващане и задължението на ищцата да заплати
дължими суми касаят други сключени между страните договори за кредит, които не са
предмет на настоящето производство.
Предвид извода на съда за нищожност на клаузата за неустойка, престираното въз
4
основа на тази клауза подлежи на връщане при начална липса на основание. С оглед
направеното признание в писмения отговор от ответната страна, че дружеството следва да
възстанови на потребителя сумата от 166,28 лева, съдът намира, че искът следва да бъде
уважен изцяло. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че е налице фактическия
състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради което и искът се явява основателен.
По разноските:
По отношение на разноските, съдът намира, че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Действително с отговора на исковата молба
ответникът е признал предявените искове, но доколкото ищцата не разполага с друг ред за
защита на накърнените си права освен чрез предявяване на настоящите установителен иск за
обявяване нищожността на оспорената договорна клауза и осъдителен такъв за недължимо
платена сума по недействителна клауза за неустойка разноските по делото следва да бъдат
възложени в тежест на ответника. Направеното признание на иска е след депозиране на
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство и с поведението
си ответникът е дал повод за образуване на делото.
Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано
безплатно на ищеца, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в
производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение за двата предявени иска
/установителен и осъдителен/, като предвид обстоятелството, че съдът е уважил в цялост
исковите претенции следва да бъде уважено и искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/2004 г. ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв.Д. М. от АК-П., адвокатско възнаграждение в общ
размер на 800 лева, /като за всеки от исковете се дължи по 400 лева/ във връзка с оказаната
безплатна правна помощ.
Ищецът също така е бил освободен от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
„С.К.К.Г.“ АД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр.Петрич, сумата от 100 /сто/ лева, дължима държавна такса по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, клаузата
на § 6 от Договор за потребителски кредит от 29.04.2021 г. сключен със „С.К.К.Г.“ АД,
5
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 171,18 лева, като противоречаща на
добрите нрави и сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП
във вр. с чл.24 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „С.К.К.Г.“АД, ЕИК: ****, да
заплати на В. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., сумата от 166,28 /сто
шестдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ лева, представляваща недължимо
платена по недействителна клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит от
29.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
03.01.2023 г. до окончателното плащане на сумата.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА „С.К.К.Г.“АД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „В.К.“ бл. *, офис № *,
представлявано от А. Д. С., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - П., процесуален
представител на ищцовата страна, сумата от 800 /осемстотин/ лева, адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по предявените искове.
ОСЪЖДА „С.К.К.Г.“АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„В.К.“ бл. *, офис № *, представлявано от А. Д. С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Петрич, сумата от 100 /сто/ лева – дължима
държавна такса за образуване на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд–гр.Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6