Решение по адм. дело №227/2025 на Административен съд - Монтана

Съдебното производство е по реда на чл. 118, ал.1 и 3 КСО, във вр. чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба от С. П. С., с пост. адрес:[населено място], [улица], община Лом, обл.Монтана, чрез адв.К. А. от АК-Монтана, със съдебен адрес: [населено място], [улица],ет.2 срещу Решение №2153-11-24/ 02.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Монтана ,с което е отхвърлена жалбата на С. П. С. ,като неоснователна и е потвърдено Разпореждане№111-00-468-6/14.04.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Монтана, с което на осн. чл.54а,ал.1, вр. с чл.54б,ал.3 КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 13.10.2021г. до 12.02.2022г. в размер на 12,00лв. дневно.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконо-съобразност на обжалвания административен акт. Оспорват се изводите на административния орган ,че не е установено основанието за прекратяване на осигуряването на жалбоподателя с работодателя му от компетентната институция в Германия със служебно получен СЕД U017 ,от което следва ,че обезщетението се отпуска за минимален период от 4 месеца съгласно чл.54б, ал.3 КСО. Неправилно, според жалбоподателя е прието, че трудо-вото правоотношение е прекратено по негово желание и с негово съгласие и за това обезщетението следва да се определи по чл.54б,ал.3 КСО. Не е взето предвид при разглеждане на заявлението ,че за периода 01.09.2021г.- 28.02.2022г. вкл. е бил в отпуск по болест, като са му издадени 3 броя болнични листове в Германия, оформени по надлежен ред ,които са представени на администратвния орган ,като част от административната преписка ,преди издаване на разпореждането. Представен е документ от работодателя в Германия ,че същият прекратява трудовото правоотношение със С. П. С., сключено на 01.10.2020г., считано от 01.03.2022г. по икономически причини. Представени са доказателства, установяващи, че за периода: от 01.09.2021г. до 07.10.2021г. вкл. същият и бил на лечение в болнично заведение в България-Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света А.“ АД, [населено място], където е претърпял спешна оперативна интервенция на 01.09.2021г., като поради усложнения на 04.09.2021г. е извършена втора оперативна интервенция и на 27.09.2021г. е извършена планова оперативна интервенция с диагноза остър апендицит с дифузен перитонит. За периода от 01.09.2021г. до 28.02.2022г.вкл. е бил в отпуск по болест и са му издадени 3 броя болнични листове-продължения в Германия, оформени по надлежния ред, представени на административния орган в превод. Навеждат се доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.54б, ал.3 КСО. Твърди се ,че органът не е изследвал всички факти и обстоятелства по случая и е постановил неправилно решение,което следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по случая. Представя писмена защита.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Монтана, чрез процесуален представител юрк. Р. К. , моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено обжалваното решение. Представя писмена защита.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

С Разпореждане №697/14.07.2025г.делото е насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните и е указана доказателствената тежест.

Допуснато е устно обяснение от жалбоподателя по реда на чл.176 ГПК, вр. с чл.144 АПК ,в което същият отбелязва ,че е работил в Германия от 2016г. до 2022г. на постоянен трудов договор във фирма „Нина Кристел“, след това в „К+В транспорт“, като месец август 2021г е бил в отпуска и постъпил в УМБАЛ“Св. Анна“ на лечение , като 37 дни бил в болницата, 14 дни в реанимация, издали му болничен и 3 месеца бил в България, а след това в Германия взел още 3 месеца –продължение, с изплатени обезщетения за временна неработоспособност. Претендира изплащане на парично обезщетение за безработица за периода: 08.03.2022г. до 01.03.2023г., като твърди, че основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение с работодателя в Германия е обявен фалит на фирмата и абсолютно всички служители били освободени. Приложил е документ на л.14 по делото, от който е видно ,че правотношението е прекратено без предизвестие , по икономически причини.

Открито е производство по реда на чл.193 ,ал.1-3 ГПК, вр. с чл.144 АПК по повод оспорване от жалбоподателя, чрез адв.А. на документ СЕД U017 /на л.51/, като във връзка с представените доказателства-болнични листове от Германия ,преведени от немски на български език се оспорва документа, в частта досежно крайна дата на прекратяване на осигуряването- 12.10.2021г. Съдът приема оспорването за доказано ,т.е. че не това е крайната дата на осигуряването , с оглед представените болнични листове от България и Германия за периода 01.09.2021г.- 28.02.2022г. и признаването им от компетентната институция в Германия, предвид изплащането на обезщетение за временна неработоспособност от Германия на жалбоподателя ,което той потвърждава в устното си обяснение ,дадено по реда на чл.176 ГПК вр. с чл.144 АПК. Както документа от фирмата на л.14 от делото,сочещ основанието за прекратяване на правооношението ,така и болничните листове на л.22,24 и 26 ,приети и приобщени като доказателства по делото съдът ще цени в съвкупност с другите докателства по делото.В отговор на възражение в писмена защита от ответника чрез юрк.Р. К.,не се твърди от жалбоподателя ,и не се оспорва изцяло истинността на документа СЕД U017 /на л.51/,като неистински. Безспорно същият се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 от ГПК, вр. с чл.144 АПК,като оспорва се само крайната вписана в него дата на прекратяване на осигуряването -12.10.2021г.,която е дерогирана от представените болнични листове в България и Германия-5 на брой.Този факт ,при наличие на писмени доказателства е следвало да се вземе предвид от органа при постановяване на неговия съдебен акт,което не е направено,за да се определи правилно периода на обезщетение.

Допуснати са гласни доказателства-разпит на свидетеля П. А. К. ,от чийто показания става ясно, че е работил в същата фирма в Германия –„Нина Кристел“ заедно с жалбоподателя, неговото правотношение също е било прекратено от фирмата по икономически причини/получил е същият документ сравнен от съда в с.з./.След прекратявянето се регистрирал след 2-3 дни в Бюрото по труда в България и са му отпуснали обезщетение на максимума, впоследствие актуализирано, като са приели от НОИ, че прекратяването е по вина на работодателя. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни и като дадени непосредствено,точно и ясно ,в съответствие с другите доказателства по делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Със заявление вх.№508-76/ 08.03.2022г. до директора на ТП на НОИ-Монтана /л.28/, С. П. С. е заявил желанието си да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като посочил, че е безработен и е упражнявал трудова дейност в страна- членка на ЕС в периода от 09.10.2016г.-01.03.2022г.при работодател в Германия.

На 10.03.2022г. са приложени заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от Германия и декларация относно определяне на пребиваване във вр. с прилагане на чл.65/2/ от Регламент/ЕО/№883/2004г.

По изпратеното на 10.03.2022 г. заявление за потвърждаване на относими данни за правото на безработица до осигурителната институция на Германия, на 02.09.2022 г. 03.10.2022 , 06.03.2023 г. и 13.06.2023 г. поради забавяне и липса на постъпила информация са изпращани напомнителни писма за необходимостта от произнасяне.

С получен на 15.06.2023 г. СЕД Х010 - Отговор на напомняне е получена информация, а именно - "фирмите Kristеl и Walter вече не съществуват. Няколкото опита да се извадят документите се провалят,като е изискана информация от органа до здравноосигурителните компании да представят заместващи документи", като е посочено и дата, на която искането може да бъде изпълнено - 14.09.2023 г.

На 16.10.2023 г.. чрез електронен обмен на социално осигурителна информация е получен документ, а именно структуриран електронен документ (СЕД) U017 - Осигурително досие - трансграничен работник от компетентната институция на Германия с потвърден осигурителен период на заетост на С. П. С. по нейното законодателството, както следва: - от 09.10.2016 г. до 31.03.2018 г .. от 23.04.2020 г. до 26.09.2020 г. и от 01.10.2020 г. до 12.10.2021 г.. като в документа не е посочена причина зa прекратяване на заетостта.

По изпратено от административния орган на 18.01.2024 г. искане за посочване на основание за прекратяване на заетостта, на 22.02.2024 г. е получен СЕД Н002 - Отговор на искане за информация, че „фирмата Nina Kristel Transports вече не съществува и не може да се подаде информация за прекратяване на трудовото правоотношение.

С така установените факти и обстоятелства и получени документи от компетентната институция на Германия, административния орган е приел, че трудовото правоотношение на лицето е прекратено по негово желание или с негово съгласие, като правото на обезщетение е определено по реда па чл. 54б. ал. 3 от КСО. В тази връзка е издадено обжалваното разпореждане № 111-00-468-6 от 14.04.2025 r.. с което е отпуснато обезщетение за периода 13.10.2021 - 12.02.2022 г. в размер на 12.00 лв. дневно, а именно от датата на потвърдената последна заетост до 12.10. 2021 г. със СЕД от компетентната институция на Германия. При разглеждане на административни преписки с трансграничен елемент институциите за социална сигурност обменят информация с институциите на други държави-членки за удостоверяване на данни и обстоятелства, свързани с изплащане на обезщетения, в това число и ПОБ. Информацията се обменя чрез Структурирани електронни документи (СЕД), като обезщетенията се отпускат и изплащат въз основа на официално потвърдена информация от компетентната институция на съответната държава -членка на ЕС.

Срещу това разпореждане е подадена жалба от 02.05.2025г./л.16/ и с Решение №2153-11-24/02.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Монтана/л.11/ ,жалбата е отхвърлена,като неоснователна и е потвърдено Разпореждане №111-00-468-6/14.04.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Монтана, с което на осн. чл.54а,ал.1, вр. с чл.54б,ал.3 КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 13.10.2021г. до 12.02.2022г. в размер на 12,00лв. дневно.

Предмет на оспорване в настоящето производство е Решение №2153-11-24/02.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Монтана ,с което е потвърдено Разпореждане №111-00-468-6/14.04.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Монтана, с което на осн. чл.54а,ал.1, вр. с чл.54б,ал.3 КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 13.10.2021г. до 12.02.2022г. в размер на 12,00лв. дневно.

Административният орган установява по подаденото заявление, след преминаване на автоматичната проверка, представляваща проверка на подадените за лицата данни в регистрите по чл. 5, ал. 4 от КСО на НАП, АЗ и НОИ и преценка на наличните в административната преписка документи, че последното правоотношение на жалбоподателя С. С. с работодател е в Германия, и е прекратено, считано от 13.10.2021г. по неизвестни причини, съответно регистрацията му в Агенцията по заетостта, като безработно лице, е от 08.03.2022г.,като в същия ден е подал и заявление за отпускане на ПОБ до директора на ТП на НОИ-Монтана. Според него лицето отговаря на условията на чл. 54б,ал.3 от КСО и следва да му се отпусне парично обезщетение за 4 м. в минимален размер,определен по ЗБДОО ,доколкото не е установено от представените документи основанието за прекратяване на осигуряването при последния работодател в Германия.При липса на данни за това ,същото е определено по реда на чл.54б,ал.3 КСО.

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 КСО от лице, имащо правен интерес, срещу подлежащ на обжалване административен акт и след като е осъществено обжалването по административен ред, съобразно изискванията на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.Решението е получено на 20.06.2025г./л.174/ ,а жалбата е подадена на 04.07.2025г. т.е. в срок.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

При извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган-директор на ТП на НОИ-Монтана, при спазване на изискуемата от закона форма. В обжалвания акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му, а в производството по постановяването му не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът обаче намира, че при определяне размера на процесното парично обезщетение не са съобразени приложимите разпоредби на материалния закон, като съображенията за този извод са следните:

По делото няма спор, че жалбоподателя има право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, при зачитане на осигурителен стаж, придобит в държава - членка на ЕС –Германия, в която е последната му трудова заетост. Безспорно е също, че Република България е държавата -членка по пребиваване на безработното лице. Спорът в случая касае периода, в който да се изплаща обезщетението и реда и начина на неговото изплащане-дали по установения ред в чл.54б,ал.3 КСО или по чл.54б,ал.5 и 6 КСО,

По делото между страните липсва спор по отношение на компетентността на България като държава – членка, която следва да разгледа и реши подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица въз основа на неговата заетост в друга държава – членка. Доколкото жалбоподателят е български гражданин, то той попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288 от ДФЕС).Съгласно чл. 61, §1от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.

Спорът между страните е правен по същността си и се свежда до въпроса: коя е датата на прекратяване на осигуряването в Германия, какво е основанието за прекратяване на договора на лицето с последния му работодател в Германия, кой е периода, в който е бил в отпуск поради временна неработоспособност, на база представени на органа болнични листове за лечение в България и последващи 3 броя болнични листа в Германия ,и в тази връзка кой е периода, в който лицето има право на парично обезщетение за безработица, коя е основата, върху която следва да се изчисли размера на ПОБ,какъв е механизмът на изчисление на ПОБ.

Според разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.

На първо място, с оглед подаване на заявлението на 08.03.2022г. ,т.е. преди влизане в сила на новата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО (Нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г. – в сила от 13.08.2024 г.), която е материално правна и действа занапред и законодателят не и е придал обратно действие, то същата е неприложима в случая. Следователно, основния въпрос се свежда до фактът какво е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя с последния му работодател в Германия ,и какво следва да се има предвид под термина „икономически причини“ ,вписани в удостоверителния документ на л.14 от делото. По разбиране на съда,след като фирмата ,където е работил жалбоподателя не съществува към датата на подаване на заявлението-08.03.2022г.,се касае за зaĸpивaнe нa пpeдпpиятиeтo по см на чл. 328,ал.1,т.1 от КТ ,където е регламентирано ,че „ Paбoтoдaтeлят мoжe дa пpeĸpaти тpyдoвия дoгoвop, ĸaтo oтпpaви пиcмeнo пpeдизвecтиe дo paбoтниĸa или cлyжитeля в cpoĸoвeтe пo чл. 326, aл. 2 в cлeднитe cлyчaи:т.1. пpи зaĸpивaнe нa пpeдпpиятиeтo.Видно от приложен документ от последен работодател в Германия от 14.02.2022г. работодателят Н. К. е прекратил правоотношението без предизвестие ,сключено на 01.10.2020г.,считано от 01.03.2022г., поради икономически причини. Това е следователно датата на прекратяване на осигуряването при последния работодател в Германия ,а прекратяването по икономически причини очевидно не зависи от волята и не е със съгласие на работника, т.е. не е по негова вина ,което прави искането му за изплащане на парично обезщетение за безработица основателно, и то изчислено не по реда на чл.54б,ал.3 КСО, което е изключение от общото правило на чл.54б,ал.6 КСО,а по чл.54б,ал.6 КСО.Този представен документ не е взет предвид от органа при постановяване на неговото решение, доколкото е записано в решението липса на основание за прекратяване на правоотношението с последен работодател в Германия и вписана в СЕД U 017 , като дата на прекратяване на осигуряването при последен работодател -13.10.2021г. ,а не -01.03.2022г., така както е записано в документа на л.14. В този смисъл следва изрично да се посочи, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в приетата с ПМС № 32 от 11.02.2002 г., обн. ДВ бр. 19 от 2002 г., Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 (приложима редакция ДВ, бр. 73 от 2020 г., в сила от 18.08.2020 г.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, като към което се прилагат: т. 1. за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО – акт за прекратяване на правоотношението.След като същият документ е приложен от лицето и е част от административната преписка по издаване на оспореното решение,няма основание да не бъде зачетен и от органа.Преди да се произнесе длъжностното лице е длъжно да събере всички относими към случая доказателства,съгласно чл.35 и чл.36 АПК и едва след това, да постанови своя акт,което очевидно то не е направило.

На второ място, не е съобразен от органа и периодът на временна неработоспособност-01.09.2021г.-07.10.2021г. ,в който жалбоподателя е бил на лечение по спешност в УМБАЛ“Света Анна“ АД [населено място] ,за което са издадени 2 броя болнични листове и последващия период до 28.02.2022г когато е ползвал парично обезщетение поради временна нера-ботоспособност от Германия по представени 3 болнични листове. Доказателства за взет отпуск поради временна неработоспособност -болничните листове и епикризи от лечението са представени по преписката, но не са взети предвид от органа при постановяване на неговия акт.

На трето място, не е определена причината ,поради която е прекратено трудовото правоотношние, като органът е вписал като основание „неизвестно“,а видно от представения и преведен документ от 14.02.2022г. причината е икономическа и е свързана със закриване на фирмата. При неправилно определяне на основанието за прекратяване на правоотношението на жалбоподателя с германския му работодател ,невземане предвид представените болнични листове за ползване на отпуск поради временна неработоспособност в България и Германия-общо 5 броя , неправилно определена дата на прекратяване на осигуряването и период за обезщетение ,неправилно изчисление на ПОБ по реда на изключението по чл.54б,ал.3 КСО,вместо по чл.54б,ал.6 КСО административния орган е нарушил материалния закон и решението му като незаконосъобразно следва да се отмени и преписката да се върне с указание да постанови нов акт по същество, като съобрази горните обстоятелства .

Съдът не споделя и извода на административния орган, че следва да се позове в решението си само на удостоверителните документи от компетентната институция в Германия, без да зачете приложените от жалбоподателя документи ,от значение за разрешаване на правния спор.Следва да се отбележи ,че приложените документи на немски език -фишове за заплати и др. от лицето не са преведени ,което затруднява органа в преценката му досежно основата на която следва да изчисли ПОБ по чл.54б,ал.6 КСО ,като задължава лицето да ги представи преведени на български в адм. преписка след връщането и на органа. Всички документи, представени от жалбоподателя не са подадени без правно основание ,както е счел органа, а осветляват основните юридически факти от значение за правния спор.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – [населено място] противоречат на материалния закон и следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни. Тъй като съдът не е компетентен да се произнесе по съществото на спора, следва на основание чл. 173, ал. 2 АПК, преписката да се изпрати на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – [населено място] за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите.

При този изход на спора и при своевременно направеното искане, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,при липса на възражение от ответната страна,съгласно списък на л.316. Същите се констатираха в размер на 525,00лв., от които 500,00лв. адвокатско възнаграждение и 25,00лв. такса превод от немски на български език на документ , заплатени в брой, съгласно договор за правна зашита и съдействие№0000727/20.06.2025г./л.187/и касова бележка на л.317 от делото. Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №2153-11-24/02.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Монтана и потвърденото с него Разпореждане №111-00-468-6/ 14.04.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Монтана, с което на осн. чл.54а,ал.1, вр. с чл.54б,ал.3 КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 13.10.2021г. до 12.02.2022г. размер на 12,00лв. дневно.

ВРЪЩА административната преписка на ТП на НОИ – [населено място] за ново произнасяне в законоустановения срок по заявление от 08.03.2022г. за отпускане на ПОБ, регистрирано в ТП на НОИ – Монтана ,съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Определя на основание чл.174 АПК 60 -дневен срок за произнасяне от органа,който тече от получаване на преписката.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – [населено място] да заплати на С. П. С., с пост. адрес:[населено място], [улица], община Лом, обл.Монтана, сумата от 525/петстотин двадесет и пет/лева ,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и за превод на документ.

Решението, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.