Решение по КНАХД №305/2025 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 43 от 16.05.2025 г., постановено по АНД № 444/2024 г. Районен съд – Бала Слатина е потвърдил Електронен фиш Серия К, № 7834663 от 06.07.2023 г. издаден от ОДМВР – Враца, с който на К. Д. К., адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като правилен и законосъобразен.

Недоволен от така постановеното решение, касаторът К. Д. К. го обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че районният съд е възприел факти, които не съответстват на съдържанието на електронния фиш, като в решението е посочено, че автомобилът се е движил със 77 км/ч, докато във фиша е изписано 74 км/ч. Оспорва се и приетото от съда място на извършване на нарушението – твърди се, че посочената в ЕФ локация „[улица]“ не е конкретизирана и не става ясно дали се намира в рамките на националната пътна мрежа. Касаторът поддържа, че от електронния фиш не е видно да е извършено приспадане на толеранс от 3 км/ч, както е приел съдът, както и че актът не съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Навеждат се възражения, че при издаването на електронния фиш е имало присъствие на контролен орган, което, според касатора, противоречи на приетото от районния съд, че нарушението е установено изцяло чрез автоматизирано техническо средство без човешка намеса. Допълнително се сочи, че в утвърдения образец на електронния фиш не е посочено, че подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, което счита за съществено нарушение, ограничаващо правото на защита. Моли за отмяна на въззивното решение и за постановяване на ново, с което електронният фиш бъде отменен като незаконосъобразен. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна Областна дирекция на МВР – Враца не взема становище по касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като е правилно.

С Определение № 8709/19.09.2025 г. по адм. дело № 8872/2025 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратено за разглеждане на Административен съд – Монтана.

С Решение № 1982/19.11.2024 г. по КАНД № 429/2024 г. на АдмС – Враца е отменено Решение № 6/08.05.2024 г. по АНД № 22/2024 г. на Районен съд – Бяла Слатина и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД № 444/2024 г. на Районен съд – Бяла Слатина, предмет на настоящото касационно производство.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

От фактическа страна районният съд е възприел, че на 06.07.2023 г. служителят на РУ – Бяла Слатина, свидетелят Г. И. Х., при изпълнение на служебните си задължения е осъществявал контрол на скоростта на движение на МПС в [населено място], на [улица], в посока към изхода за [населено място], при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място. Около 10:58 часа е било засечено и заснето движение на лек автомобил „Тойота RAV4“ с рег. № [рег. номер], управляван със скорост 77 км/ч. След приспадане на допустимия толеранс от 3 км/ч, е отчетена скорост от 74 км/ч, с което е превишена максимално разрешената скорост с 24 км/ч. Мобилното автоматизирано техническо средство е било позиционирано в рамките на населеното място, като работният процес е започнал в 07:00 ч. и е приключил в 12:30 ч., през което време са заснети 16 нарушения. Функциите на полицейския служител са се свеждали до позициониране на уреда и отбелязване на началото и края на работния процес, без да участва в заснемането или идентифицирането на отделните нарушители. Тази фактическа обстановка районният съд е приел за установена въз основа на писмените доказателства по делото – електронен фиш серия К № 5010191/18.06.2021 г., фотоснимка на автомобила, справки за собственост и регистрация, заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-172/29.02.2016 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за метрологична проверка, протокол за използване на техническото средство, разпечатка от паметта му, докладна записка, карта за местоположението, както и от показанията на свидетеля Г. И. Х., кредитирани от съда като последователни и непротиворечиви.

За да потвърди оспорения електронен фиш от правна страна районният съд е приел, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят неговата отмяна. Съдът е счел, че електронният фиш е издаден въз основа на данните от одобрено автоматизирано техническо средство, при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити. Районният съд е посочил, че след измененията в ЗДвП и приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, мобилните уреди за видеоконтрол са нормативно уредени, поради което Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС е изгубило своето значение. Съдът е приел, че е налице легална дефиниция на понятията „автоматизирани технически средства и системи“ (§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП) и „електронен фиш“ (§ 6, т. 63 от ДР на ЗДвП), като в случая използваното средство TFR1-M отговаря на тези изисквания и е преминало необходимите метрологични проверки. От доказателствата по делото съдът е приел, че нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е установено по безспорен начин. Заснето е с автоматизирано техническо средство в рамките на населено място при ограничение 50 км/ч, като автомобилът на касатора се е движил със скорост 74 км/ч (след приспадане на толеранс от 3 км/ч). Мястото на извършване на нарушението е индивидуализирано достатъчно ясно в електронния фиш – [улица]в [населено място], в посока към изхода за [населено място]. Въззивният съд е приел, че не е необходимо изискване на справка от общината относно ограничението на скоростта, тъй като за населените места законът предвижда общо ограничение от 50 км/ч. Счел е, че правилно административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението като извършено при условията на повторност, тъй като към датата на процесното нарушение не е бил изтекъл едногодишният срок по § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП от влизането в сила на предходния електронен фиш, потвърден с решение на Административен съд – Враца. При тези съображения районният съд е заключил, че електронният фиш е издаден при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания, съдържа ясно описание на фактическата обстановка, времето, мястото и начина на извършване на нарушението, както и основанието за определяне на повторност, поради което е потвърдил акта като законосъобразен.

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда.

Настоящата съдебна инстанция намира, че въззивното решение е правилно, законосъобразно и постановено при правилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния съд, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към изложените от него мотиви, без да е необходимо тяхното повторно възпроизвеждане в настоящото решение.

Неоснователно е наведеното в касационната жалба оплакване за несъответствие между скоростта, посочена в електронния фиш и тази, приета от съда. От съдържанието на фиша и приложените доказателства – разпечатка от клип № 9636, радар № 549 /л. 8 от АНД № 22/2024 на РС – Бяла Слатина/ безспорно се установява, че реално измерената скорост на движение е 77 км/ч, а след приспадане на допустимия толеранс от 3 км/ч е отчетена наказуема скорост 74 км/ч, каквато е и вписаната във фиша стойност. Разликата произтича именно от законово въведения толеранс при отчитане на скоростта. Съгласно чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. при отчитане на резултатите се вземат предвид максимално допустимите грешки по нормативната уредба за метрологичен контрол. В действащата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, раздел „Скоростомери“, чл. 755, ал. 1, т. 2 предвижда ±3 км/ч при скорости до 100 км/ч, при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове. Ето защо при отчетени 77 км/ч административнонаказващият орган законосъобразно е приспаднал 3 км/ч и е приел наказуема скорост 74 км/ч.

Неоснователно е и възражението, че мястото на извършване на нарушението не е индивидуализирано достатъчно. В електронния фиш е посочен точен адрес – [населено място], [улица]до дом № 35, което индивидуализира конкретния участък в рамките на населеното място и отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Законът не изисква обозначаване на географски координати, а само ясно словесно описание, каквото е налице в случая.

Не се споделя и твърдението, че е налице нарушение поради присъствие на контролен орган при работата на техническото средство. Съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, мобилните автоматизирани технически средства могат да установяват нарушения и в присъствието на контролен орган, чиято функция е единствено да постави начало и край на работния процес, без човешка намеса в измерването. В конкретния случай използваното средство TFR1-M е одобрено по реда на Закона за измерванията и годно за измерване, удостоверено с валиден протокол за метрологична проверка /л. 17 от АНД № 22/2024 на РС – Бяла Слатина/,който се ползва с материална доказателствена сила.

Неоснователно е и възражението, че в електронния фиш липсва указание за възможността за обжалване. Тази информация не е сред задължителните реквизити по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, поради което нейното непосочване не представлява процесуално нарушение, нито ограничава правото на защита на нарушителя, който в случая е упражнил правото си на съдебно обжалване.

Не са налице нарушения и при определяне на размера на наложената глоба, тъй като наложеното административно наказание изцяло съответства на извършеното нарушение, което е безспорно установено, както обосновано приема в мотивите си въззивния съд. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, водач който превиши разрешената максимална скорост в населено място с от 21 до 30 км/ч, какъв е процесния случай, където отчетеното превишение е от 24 км/ч, се наказва с глоба 100 лв. С разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП /действаща преди изменението с ДВ бр. 64/2025 г./ законодателят въвежда института повторност на нарушението, като е записано, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. От представените на лист 16-17 по въззивното дело доказателства, се установява, че по отношение на К. е налице ЕФ серия К, № 5010191, издаден от ОДВМР – Враца, влязъл в сила на 09.01.2023 г. С изложеното се потвърждава правилността на определеното от наказващия орган основания за налагане на глобата по спорния ЕФ, а именно нарушение извършено при условията на повторност по чл. 182, ал. 4 ЗДвП, тъй като извършеното нарушение, заснето с АТС на 06.07.2023 г., за което е издаден оспорения ЕФ № 7834663, серия К от ОДМВР – Враца е в рамките на една година от влизането в сила на ЕФ, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, т.е. е налице повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, а именно повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок.

С оглед на представените доказателства, настоящият касационен състав намира, че районният съд правилно е приел, че електронният фиш е издаден при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания на закона и че описаното в него нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП е установено по несъмнен начин чрез годно автоматизирано техническо средство.

При тези съображения и в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК, касационният състав намира, че въззивното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на съществени процесуални нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното, основание чл. 221 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43 от 16.05.2025 г., постановено по АНД № 444/2024 г. Районен съд – Бала Слатина.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.