Определение по дело №5196/2018 на Районен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Гр. Перник, 14.08.2018 г.

 

          ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с., в закрито съдебно заседание на четиринадесети август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

         

като се запозна с гр.д. № 5156/2018 г. по описа на съда, намери за установено следното:

          Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

          Предявен е от “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В за признаване на установено, че С.Д.Б., ЕГН ********** *** му дължи сумата от 7155.51 лв., представляваща непогасено задължение по договор за потребителски кредит № **********., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2282/2018 г. по описа на ПРС.

          След извършена проверка на основание чл. 130 ГПК, съдът констатира, че така предявеният иск е недопустим, поради което производството по делото следва да се прекрати.

          Съображенията за това са следните:

          Предявеният иск е с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Предпоставка за допустимостта му е кумулативното наличие на издадена заповед за изпълнение по заявление на ищеца срещу ответника за вземане идентично с вземането предмет на иска, наличие на някоя от предпоставките, посочени в чл. 415, ал. 1 от ГПК/в настоящия случай – връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК/ и спазване на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК за предявяване на иска.

          Видно от служебно изисканото и приложено ЧГД № 2282/2018 г. по описа на ПРС, същото е образувано по заявление на ищеца срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за вземане, идентично с вземането, предмет на настоящия иск. Заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена на 11.04.2018 г. Препис от нея е връчена на длъжника на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 25.05.2018 г. Заявителят е  уведомен за това и са му дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Съобщението му е връчено на 26.06.2018 г. Съгласно правилото на чл. 60, ал. 3 от ГПК преклузивният срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК е изтекъл на 26.07.2018 г. Сроковете по заповедните производства, какъвто е този по чл. 415, ал. 4 от ГПК, по силата на чл. 61, ал. 2 от ГПК не спират да текат през съдебната ваканция, тъй като съгласно чл. 411, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК, те са сред делата по чл. 329, ал. 2, т. 6 от ЗСВ, които се разглеждат през съдебната ваканция. Затова изводът на съда е, че срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК е изтекъл на 26.07.2018 г.

           Исковата молба е подадена в РС – Перник на 27.07.2018 г. – след изтичането му. Без значение е обстоятелството, че върху нея е поставен печат, отразяващ, че тя е била изведена от деловодството на ищеца на 26.07.2018 г. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ГПК срокът е спазен когато до края на работното време на съда исковата молба е представена в учреждението. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК срокът се счита за спазен и в случаите, в които до края на 24-я час на деня, в който изтича исковата молба е изпратена по пощата или е подадена в друг съд или прокуратура. В настоящия случай исковата молба е подадена в Пернишки районен съд на 27.07.2018 г. и по аргумент на чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от ГПК срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК, изтекъл на 26.07.2018 г. е пропуснат. Спазването му е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на образуваното съдебно производство. Затова на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2282/2018 г. по описа на ПРС следва да бъде обезсилена. Следва да бъдат прекратени исковото и заповедното прозводство.

          Поради изложеното, Пернишки районен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

          ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 от ГПК производството по делото по гр. д. № 5196/2018 г. по описа на Пернишки районен съд, поради недопустимост на предявения иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, че С.Д.Б., ЕГН ********** *** дължи на “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В сумата от 7155.51 лв., представляваща непогасено задължение по договор за потребителски кредит № **********., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2282/2018 г. по описа на ПРС.

          ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1693/11.04.2018 г., издадена по ЧГД № 2282/2018 г. по описа на Районен съд - Перник.

          ПРЕКРАТЯВА производството по ЧГД № 2282/2018 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Пернишки окръжен съд.

СЛЕД влизане в сила на определението, препис от същото, ведно с ЧГД № 2282/2018 г. по описа на ПРС да се върне на ХІ гр. с.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: