О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 567
град Велико Търново, 24.10.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ -ри състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №531 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.
С Определение №389/27.09.2023г. по делото съдът е
оставил без разглеждане жалбата на „Поделение за пътнически превози Горна
Оряховица“ на „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД – гр. София, срещу Решение №РР-02-447/23.08.2023г. за отказ
за продължаване на срока на действие на разрешително №11510732/30.11.2011г. за
водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения, издадено
от директора на Басейнова дирекция „Дунавския район“ при МОСВ и е прекратил
производството по делото на основание чл. 159, т. 3 от АПК – оспореният
административен акт е бил оттеглен. Това определение не е обжалвано и е влязло
в сила.
С молба с вх. №4732/16.10.2023г. пълномощник на
жалбоподателя е направил искане за изменение на постановеното определение в
частта за разноските, като е претендирал
за присъждане на разноски, представляващи заплатена държавна такса в размер на
50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
Ответната страна по молбата – директора на Басейнова
дирекция „Дунавския район“ при МОСВ, в представено по делото писмено становище
оспорва направеното искане за изменение на определението в частта за разноските
като неоснователно и моли съда да го остави без уважение.
Молбата е подадена в предвидения в
чл. 248, ал. 1 ГПК срок, от надлежна страна, но е процесуално недопустима по
следните съображения:
С определението
си за прекратяване на производството съдът не се е произнесъл по направеното в
с.з. искане на пълномощник на ответната страна за присъждане на разноски, в
т.ч. и при прекратяване на производството.
С допълнителна
молба ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските, като
е изложил съображения за дължимостта им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. Тази
хипотеза представяла възможност съдът да преразгледа вече постановения от него
съдебен акт в определена част – относно дължимите на страните разноски,
съобразно начина на определянето им съгласно процесуалните закони и
постановения краен правен резултат по спора. Тъй като се касае за изменение на
решението само в определена негова част, което е в отклонение от принципа за
неизменяемост на вече постановен съдебен акт, това се извършва с нарочен акт –
определение съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК и в строго регламентирана процедура.
Понеже това производство е в отклонение на вече посочения принцип, основанията
за неговото приложение, които не са посочени изрично в закона, следва да се
разглеждат като в отклонение от нормалното развитие на производството и да се
тълкуват стеснително.
Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че
страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък
на разноските. Задължението е процесуално и при неговото неизпълнение страната
няма право да иска изменение на решението /определението/ в частта му за
разноските - чл. 80, изр. 2 от ГПК /изм., ДВ, бр. 100/2010 г./. Правната
последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата
норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 от ГПК установява
положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно -
представяне на списък за разноските.
В конкретния случай от пълномощника на
ответника е представено пълномощно и договор за правна помощ/стр. 80 от
делото/, но нито с жалбата, нито впоследствие, вкл. и с молбата за изменение на
определението, е представен списък на разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на
правото да се иска изменение на съдебния акт.
Следователно наличието на такъв списък е
положителна процесуална предпоставка, и то абсолютна, за която съдът е длъжен
да следи служебно. Липсата на такъв списък, както е в случая, лишава страната
от правото да иска изменение на решението /определението/ в частта му за
разноските.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК,
вр. с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за изменение на
Определение №389/27.09.2023г. по АД №531/2023г. в частта за присъдените
разноски, направено от пълномощник на оспорващия „Поделение за пътнически
превози Горна Оряховица“ на „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД – гр. София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: