№ 29646
гр. София, 11.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20231110148146 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по предявен от Е. М., родена на ********** г., гражданин
на Р. ф., със съгласието на своята майка и законен представител Анна М.,
родена на 11.06.1972 г., гражданин на Р. ф., срещу „Б. Е.“ АД установителен
иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл.
7, § 1, б. „б“ вр. чл. 6, § 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на Е. парламент и
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91
(Регламент 261/2004 г.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца за сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял с повече от 3 часа полет № ****** по направление
летище Ш., М. – летище Б. от 03.07.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 13321/2022
г. по описа на СРС, 119 състав – 14.03.2022 г., до окончателното плащане,
както и за сумата от 368,16 лв. представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, начислено за периода от
19.07.2017 г. до 08.03.2022 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
13321/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за
редовен полет ****** от М. до Б., който следвало да бъде изпълнен на
03.07.2017 г. с час на излитане 16.40 часа (местно време) и с час на пристигане
в 19.20 часа (местно време) на 03.07.2017 г. Сочи, че в деня на полета се е явил
на летището и е преминал всички процедури, като след продължително
чакане, полетът е изпълнен с голямо закъснение от над три часа, като е
излетял в 16.10 часа на следващия ден – 04.07.2017 г. Сочи, че на 19.07.2017 г.
е отправил искане за заплащане на обезщетение по реда на Регламент №
261/2004 г. до авиопревозвача, като на 15.03.2019 г. ответникът извънсъдебно
признал, че обезщетението е дължимо, но ответникът не изплатил дължимата
сума, поради което изпаднал в забава. Сочи, че разстоянието от летище Ш., М.
1
до летище Б. е 1652 км., поради което счита, че му се дължи обезщетение в
размер 400 евро. Моли съдът да уважи предявените искове и да признае
съществуването на вземанията, така както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК, изтекъл на 08.01.2024
г., ответникът „Б. Е.“ АД не е подал отговор на исковата молба. Такъв е
подаден на 10.01.2024 г. с вх. № 8747/11.01.2024 г., с който оспорва исковете
като неоснователни. Оспорва ищецът да се е явил за регистрация навреме за
полета – 45 минути преди обявения час за излитане. Счита, че вземането е
погасено по давност, като това възражение е направено и във възражението по
чл. 414 ГПК, подадено в срок по ч. гр. дело № 13321/2022 г. по описа на СРС,
119 състав. Счита, че не е доказано получаването на покана от ответника.
Сочи, че в срока за отговор на исковата молба, претенциите на ищеца са
погасени. Моли за отхвърляне на предявените искове.
На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между
страните се разпределя както следва:
По иска с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“, вр. с чл. 6, § 1, б. „б“ от
Регламент 261/2004 г. в тежест на ищеца е да докаже, съществуването на
валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в
рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който ищеца
има потвърдена резервация, със закъснение от над три часа, както и полетното
разстояние (над 1500 километра), обосноваващо по размер претендираното
обезщетение.
В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да
докаже плащането на обезщетение в претендирания размер, за което не сочи
доказателства.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и поставянето на ответника в забава –
отправена и получена от ответника покана.
В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства, е
да докаже плащане на падежа, за което не сочи доказателства.
Обявява на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 153 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че процесният полет
е изпълнен със закъснение от над три часа; че процесното полетното
разстояние е над 1500 километра.
По доказателствените искания:
Следва да бъдат приложени по настоящото дело материалите по ч. гр. д.
№ 13321/2022 г. на СРС, 119 състав.
Следва да бъде допуснато събирането на представените с исковата
молба документи като писмени доказателства по делото, доколкото същите са
2
допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора.
Обстоятелствата, за установяването на които ищецът прави
доказателствените си искания по чл. 190 ГПК и за допускане на съдебно-
техническа експертиза не са спорни между страните по делото, поради което
доказателствените искания следва да се оставят без уважение.
Без уважение следва да се остави искането на ответника за задължаване
на ищеца да представи банково удостоверение за титуляра на посочената в
заявлението и заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК банкова сметка, тъй
като уважаването им не би допринесло за правилното разрешаване на
повдигнатия правен спор.
Искането на ответника за допускане на графологична експертиза на
подписа на ищеца в представените пълномощни е ирелевантно за предмета на
доказване, тъй като на ненадлежно представителство в производството може
да се позовава единствено представляваната страна. Интерес от това за
ответника не е налице.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 01.10.2025 г. от 16.00 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение, на ищеца да се
изпрати препис от становището на ответника.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените с исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. дело № 13321/2022 г. по описа на СРС,
119 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца по
чл. 190 ГПК и за допускане на съдебно-техническа експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника за
задължаване на ищеца да представи банково удостоверение, както и искането
за допускане на графологична експертиза на пълномощно.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО,
обективиран в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад по делото и
дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
3
следните предпоставки: за ответника - ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца - ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4