Решение по дело №143/2019 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ по НАХД № 143/2019 г. на ТРС

 

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

В ТРС е постъпило мотивирано постановление на Районна прокуратура град Търговище, с което се предлага освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата Н.Х.А. ***, като и бъде наложено административно наказание за извършено от същата на 06.02.2018г. в гр. Т. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”б” във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП.

Районна прокуратура - Търговище, редовно призована, се представлява по делото прокурор Д. И., която счита, че деянието на обвиняемата е безспорно доказано и пледира за налагане на административно наказание глоба към минималния, предвиден от закона размер.

Обвиняемата Н.Х.А. се явява лично и с редовно упълномощен защитник адв. А.М.. Обвиняемата заявява, че разбира в какво се състои обвинението срещу нея, частично се признава за виновна, дава обясненията, като изразява съжаление за инцидента и моли за налагане на минимално наказание. Защитникът на обвиняемата счита, че пострадалото лице също е допринесло за настъпилия вредоносен резултата, поради което моли при определяне на наказанието съдът да отчете наличието на съпричиняване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемата Н.Х.А. не е осъждана за престъпление от общ характер, както и не е освобождавана от наказателна отговорност по чл. 78а НК.

Обвиняемата Н.Х.А. е правоспособен водач на моторно превозно средство.

На 06.02.2018 г., около в гр. Търговище обвиняемата Н.А. управлявала лек автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“, с рег. № Т6486ВТ по бул. „С.. С нея пътували съпругът и, св. Х. А., и двете им деца. Платното за движение било двупосочно с два броя пътни ленти във всяка посока, като и от двете страни имало паркирани автомобили. Участъка от пътя бил прав, без неравности, а пътната настилка била суха. Автомобилът, управляван от обвиняемата, се движел със скорост от около 30 км/ч. В същото време пред вх. Г на бл. 42 в кв. „Запад“, в близост до пощенски клон № 5 св. С.С. почиствал задните стъкла на своя автомобил – м. „Ауди А4“ с рег. № Т 5326ВТ. Автомобилът бил паркиран в дясната лента за движение по посока на управлявания от обвиняемата автомобил, като свидетелят се намирал на пътното платно пред автомобила. Когато видял приближаването на управлявания от обвиняемата автомобил, свидетелят се прибрал плътно до страничната задна част на автомобила си с лице към него. Обвиняемата преминала с автомобила си на по - малко от 0.5 метра от паркирания автомобил „Ауди А4“, при което дясното странично огледало на  автомобила „Рено“ ударило св. С.. От удара той се завъртял около вертикалната си ос и паднал до задната част на своя автомобил. В следващия момент се получил контакт между задните части на двата автомобила, в резултат на което се получило надиране на задната дясна част на автомобила на свидетеля. Веднага след удара обвиняемата спряла автомобила и двамата със съпруга и отишли до пострадалия, като му предложили да го закарат до болницата. Тъй като изпитвал силни болки в десния крак, пострадалия свидетел, заедно със св. Х. А., с автомобила на пострадалия отишли до болницата. При извършените медицински изследвания се установило, че има счупвания на десния крак, което наложило гипсиране и болничен престой. Медицинския преглед, консумативите и болничния престой били заплатени от обвиняемата.

Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза, в резултат на настъпилото ПТП св. С.С. е получил счупване на горната част на голямопищялната кост на дясната подколенница, и счупване на малкопищялната кост на  дясната подколенница в долната и трета до глезенната става. Така описаните увреждания са причинили на пострадалия трайно затрудняване на движението на долния десен крайник за срок от около 5 до 5.5 месеца, и осъществяват медикобиологичния признак на средна телеста повреда по смисъла на чл. 129, от НК.    

Според заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза причината за настъпилото ПТП е, че при избиране на скоростта на движение на управлявания от нея автомобил обвиняемата не се е съобразила с конкретните пътни условия – ограничена видимост от паркираните от двете страни на пътя автомобили, като е избрала скорост на движение по – висока от стойността на съобразената с тези условия от 20.2 км/час.

Горните обстоятелства се доказват по несъмнен начин от събраните по делото писмените доказателства, автотехническата и съдебно – медицинската експертизи, приложени към досъдебното производство.

При така установените фактически обстоятелства, обвиняемата Н.Х.А., като на 06.02.2018г. в гр. Т., на бул. „С.“ – пред бл. 42, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“, с рег. № Т6486ВТ, нарушила правилата за движение, а именно чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата – движила се е с несъобразена с конкретните пътни условия - ограничение на видимост от паркираните на пътното платно автомобили, скорост,  и по непредпазливост причинила на С.Д.С. от гр. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на десния долен крайник, е осъществила от обективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”б” във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Действително поведението на пострадалия пешеходец също е било в нарушение на правилата за движение по пътищата, като същият, след като е забелязал наближаващия автомобил, не се е изтеглил от пътното платно и в този смисъл е налице известно съпричиняване. Произшествието е настъпило обаче поради решаващото поведение на бездействие на подсъдимата спрямо предписаното правило на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и именно то е в пряка причинно следствена връзка с настъпилите обществено опасни последици за здравето на пострадалия свидетел.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемата по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. Второ от НК – обвиняемата не е предвиждала обществено опасните последици, но е била длъжна да ги предвиди.

Съдът призна обвиняемата Н.Х.А. за невиновна и я оправда по повдигнатото обвинение да е извършил горното деяние при нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 116 от ЗДвП.

Вменената като нарушена разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП задължава водачът на пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. От така цитирания текст е видно, че тази разпоредба не вменява някакво конкретно задължение, нарушението на което да е в причинно следствена връзка с настъпилото произшествие, а в конкретния случай няма никакво отношение към настъпилото ПТП.

Като прецени всички данни по делото, съдът счете, че в случая спрямо обвиняемата са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от нея деяние се санкционира с лишаване от свобода до три години или пробация. Деецът не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Причинените имуществени вреди от деянието са възстановени от обвиняемата. Ето защо, след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК освободи от наказателна отговорност обвиняемата Н.Х.А., съдът приложи по отношение на нея санкцията на чл. 78а от НК и и наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства оказаното съдействие на пострадалия веднага след инцидента, заплатените от нея медицински иразноски, направените частични самопризнания на досъдебното производство, липсата на предходни нарушения на правилата за движение по пътищата и имотното и състояние. Съдът прие изказаните искрени съжаления за случилото се като гаранция, че обвиняемата е преосмислила поведението си като участник в движението по пътищата, поради което и не наложи наказание лишаване от право да управлява МПС.

Така наложеното наказание съдът счита, че ще спомогне за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Съдът осъди обвиняемата Н.Х.А. да заплати по сметка на ОД на МВР – Търговище сумата от 785,91 лева, представляваща разноски за съдебно технически и съдебно медицинска експертизи, направени в досъдебното производство.

Въз основа на изложените съображения съдът постанови решението си.     

 

                                             

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: