Определение по гр. дело №677/2025 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 13
Дата: 7 януари 2026 г. (в сила от 7 януари 2026 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20251700100677
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2025 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
гр. Перник, 07.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на седми януари през
две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:НИНА М. КОРИТАРОВА
като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Гражданско дело №
20251700100677 по описа за 2025 година
Исковата молба е подадена от Н. Б. Б., ЕГН **** чрез Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес:
*****-родител, с която е предявен иск срещу Софийски районен съд с правно основание чл.
2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, с който се претендира присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лв. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-28.10.2025 г. до окончателното й плащане, като същите били
причинени от незаконосъобразни действия, бездействия и актове от страна на ответника по
НОХД № 13345/2025 г. по описа на СРС, като били нарушени правата на ищеца по чл. 5, § 2-
4 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКЗПЧ) по образуваното от същия съд
незаконосъобразно наказателно общ характер дело № 13345/2025 г.
В исковата молба се навежда подробни фактически и правни твърдения във връзка с така
образуваното съдебно дело за нарушаване правата на ищеца относно прекратяването на
съдебното и наказателното производство по съдебен ред, неговата продължителност,
хронология, неналична фактическа обоснованост за извършено престъпление от ищеца,
извършени престъпления от РП-Перник, PC-Перник, ОС-Перник, РС-Брезник и СРС по
наказателното и съдебните производства, неизпълнение на решението на САС. Твърди се, че
било недопустимо, неправомерно образувано съдебно производство по НОХД № 13345/2025
г. по описа на СРС, тъй като обвинителният акт срещу ищеца от 10.05.2024 г. бил отменен с
протоколно определение от 11.09.2024 г. постановено по прекратено НОХД № 706/2024 г. по
описа на ПРС. С оглед на изложеното обстоятелство СРС не следвало да насрочва
разпоредително заседание на 28.10.2025 г., както и поради обстоятелството, че било налице
невъзможност да бъде призован третия наследник Веселин Иванов Георгиев, който бил
обявен за международно издирване. По този начин се посочва, че Прокуратурата била
упражнявала физически и психически тормоз върху него. Твърди се, че СРС връчил на
ищеца призовка за насроченото разпоредително заседание на 28.10.2025 г. но не му бил
връчен обвинителния акт, поради което бил подал възражение и на 06.10.2025 г. му е бил
връчен обвинителния акт от 10.05.2024 г., който бил отменен с краен съдебен акт по
прекратеното НОХД №706/2024 г. по описа на ПРС. Бил нарушен чл. 4 от Параграф 1 на
ЕСПЧ съдържащ забрана за повторно осъждане или наказване на едно и също лице за едно и
също деяние. Посочените незаконосъобразни действия извършени от СРС били причинили
неимуществени вреди на ищеца изразили се в силен стрес, влошаване на неговото здраве,
безсъние и липса на апетит. Предизвикали у него чувство на страх, загуба на вяра и
отчаяние, както и злоупотреба с алкохол. Нанесени били щети върху неговия авторитет и
доброто му име в обществото и не могъл да се задържи на работа.
С исковата молба са направени доказателствени искания за събиране на писмени
1
доказателства. Представени са писмени доказателства, които следва да бъдат приети като
относими към предмета на правния спор.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът СРС е подал отговор чрез
упълномощен процесуален представител, с който оспорва предявения иск. Заявява, че в
исковата молба били въведени твърдения относно действия или бездействия на други
съдилища, на прокуратурата и на разследващите органи в резултат на които му били
причинени вреди, както и относно обстоятелства по повдигане на обвинение на ищеца,
което било от компетентността на прокуратурата, които не могли да му бъдат вменени в
отговорност. Обвинителният акт от 24.02.2025 г. бил надлежно изготвен и депозиран в съда
след възобновяване на наказателното производство. СРС не бил нарушил правата на ищеца
по чл. 5, пар. 2-4 от Конвецията, тъй като в хода на НОХД № 13345/2025 г. не било
извършвано задържане, арестуване, или лишаване от свобода на ищеца, като не била и
нарушена забраната за повторното осъждане и наказване на едно и също лице за едно и
също престъпление, тъй като СРС не бил компетентен да възобновява приключило
наказателно производство. Повдигането на обвинение било от компетентността на
прокуратурата, като съдът бил длъжен да образува наказателно дело въз основа на
депозиран пред него обвинителен акт, още повече че в случая наказателното производство
било образувано и въз основа на разпореждане на ВКС. Не бил налице фактическия състав
обуславящ отговорността на държавата за вреди по чл. 4, пар. 3 от ДЕС респ. по чл. 2в
ЗОДОВ.
Навежда твърдения от фактическа и правна страна за извършени законосъобразни действия
от страна на съда и съобразно правомощията му във връзка с образуваното пред него НОХД
№ 13345/2025 г. по описа на СРС. Излага съображения, че не се установява по делото да е
налице бездействие на съда, което да е довело до нарушаване на правото на ищеца за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съобразно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. НОХД №
13345/2025 г. по описа на СРС е било образувано на 17.09.2025 г., като с разпореждане на
съдията-докладчик от 25.09.2025 г. разпоредителното заседание е било насрочено за
28.10.2025 г. или съдът е извършил своевременно всички процесуални действия. Не били
налице представени доказателства относно действително претърпените от ищеца
неимуществени вреди изразили се в посочените от него болки и страдания, както и относно
причинно-следствената връзка на същите с твърдяните нарушения. Претендираните
неимуществени вреди били в превишен значително размер несъобразен с изискванията за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендират сторените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл.
10, ал. 4 ЗОДОВ. Възразяват срещу дължимостта на претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като същият не бил представляван от адвокат.
Не са представени писмени доказателства и не са направени доказателствени искания с
отговора на исковата молба.
Съдът, извършвайки служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 5, § 2-4 ЕКЗПЧ и чл.
2б ЗОДОВ се явяват процесуално допустими. Съдът намира доказателствените искания на
ищеца за основателни, доколкото са допустими, относими и необходими за установяване на
релевантни за спора обстоятелства. От представените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства не следва да бъде приета намиращата се на стр. 61 по делото разписка, тъй
като същата е писмен документ удостоверяващ плащане на държавна такса по друго дело-
гр.д. № 430/2025 г. по описа на ПОС.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено
в открито заседание, за което се призоват страните; следва да бъде изготвен проект на
доклад по делото, който да се съобщи на страните; както и на последните да се връчи препис
от настоящото определение. Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.02.2026 г. от 13.00 ч.,
за когато да се призоват страните.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото като писмени доказателства приложените към исковата
молба и молбата от 18.11.2025 г. заверени с оригиналите копия на писмени документи с
изключение на намиращата се на стр. 61 по делото разписка, тъй като същата е писмен
документ удостоверяващ плащане на държавна такса по друго дело-гр.д. № 430/2025 г. по
описа на ПОС.
ОБЯВЯВА на страните проекта на доклад по делото:
Предмет на производството са предявени искове от Н. Б. Б. с ЕГН:********** чрез
пълномощника д-р инж. Б. Н. С. с ЕГН:********** и адрес: ***** срещу Районен съд –
София с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ във вр. чл. 5, § 2-4 ЕКЗПЧ и чл. 2б
ЗОДОВ, с които се претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в общ размер на 50 000 лв. причинени от незаконосъобразни действия, бездействия и
актове от страна на ответника по НОХД № 13345/2025 г. по описа на СРС, като били
нарушени правата на ищеца по чл. 5, § 2-4 от Европейската конвенция за правата на човека
(ЕКЗПЧ) по образуваното от същия съд незаконосъобразно наказателно общ характер дело
№ 13345/2025 г.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения (чл. 146, ал. 1, т. 1
ГПК):
Постановени от съда незаконосъобразни актове и извършени действия/бездействия,
нарушаващи правата на ищеца по чл. 5, § 2-4 ЕКЗПЧ, по н. о. х. дело № № 13345/2025 г. по
описа на Районен съд –София.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
възраженията на ответника (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК): Така предявените обективно съединени
осъдителни искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 5, § 2-4 ЕКЗПЧ и чл.
2б ЗОДОВ, същите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Права и обстоятелства, които се признават (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК): - Няма такива.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК): - Няма такива.
Доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти се разпределя, както следва
(чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК) по иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 5, § 2-4 ЕКЗПЧ: В тежест
на ищеца е да докаже:
- наличието на постановени от съда незаконосъобразни актове и извършени
действия/бездействия, нарушаващи правата на ищеца по чл. 5, § 2-4 ЕКЗПЧ, по н. о. х. дело
№ № 13345/2025 г. по описа на Районен съд –София;
- че в резултат на тях е претърпял неимуществени вреди;
- наличието на причинно-следствена връзка между противоправно поведение на длъжностни
лица и настъпването на вредите;
- размера на претенциите си;
- вината на извършителя се предполага.
По иска по чл. 2б ЗОДОВ В тежест на ищеца е да докаже:
-конкретно поведение на ответника довело до продължителност на производството извън
рамките на обичайно нужното време за приключването му в нарушение на правилото на чл.
6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС
- че в резултат на продължителността на производството извън рамките на обичайно
нужното време за приключването му е претърпял неимуществени вреди;
- наличието на причинно-следствена връзка между продължителността на производството
извън рамките на обичайно нужното време за приключването му и настъпването на вредите;
3
- размера на претенциите си;
- вината на извършителя се предполага.
В тежест на ответника по предявените искове е да докаже твърденията и възраженията си.
УКАЗВА на ищеца, че НЕ СОЧИ доказателства относно твърдените от него обстоятелства,
че е претърпял неимуществени вреди изразили се в изложените в исковата молба болка и
страдания настъпили в резултат на постановени от съда незаконосъобразни актове и
извършени действия/бездействия.
Указва на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на
доклад най-късно в първото по делото заседание.
Указва на страните, че: - съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; - съгласно чл. 41
ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени; - съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на
връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е
последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е
вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца бъде връчен и
препис от писмения отговор на ответника, ведно с приложенията към него.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4