РЕШЕНИЕ
№ 20668
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110126271 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Г. Х. Я. против „Ф.“ ЕООД с искане Договор за
потребителски кредит № ******************от ************* г. да бъде прогласен за
нищожен поради противоречие със закона. Направено е искане сторените от страната
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 07.11.2024 г. между страните по спора
е сключен Договор за потребителски кредит № **************, по силата на който
ответникът отпуснал в заем на ищеца сумата в размер на 1500 лева, като в съглашението
било посочено, че годишният лихвен процент е размер на 40 %, а годишният процент на
разходите по сделката възлиза на 44,91 %. Страната поддържа, че съгласно чл. 11 от
съглашението заемателят се задължава в срок до три дни от получаване на заемната сума по
договора да осигури едно от следните обезпечения: договор за застраховка с одобрен от
кредитора застраховател срещу риск от неизпълнение или поръчителство на физическо или
юридическо лице, които да отговарят на определени от кредитора условия. Ищецът
поддържа, че при непредставяне обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер
на 630,23 лева. Ищецът излага подробни доводи за недействителност на сключения договор
за кредит свързани с липсата на ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита, а именно кои компоненти са включени в него и как се
формира същия. Страната поддържа, че с уговаряне на неустойка за непредставяне на
обезпечение се увеличава дълга на заемополучателя, като кумулирането на неустойката към
погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат П. П.
оспорва поддържаните от ищеца доводи за нищожност на договора за кредит. В отговора са
изложени твърдения, че с Решение на управителния орган на ответното дружество от
23.12.2024 г. клаузите по чл. 11 от сключените договори за потребителски кредит,
предвиждащи задължение за неустойка за непредставяне на обезпечение, не се прилагат в
1
отношенията между финансовата институция и кредитополучателите. По изложените
доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за
потребителски кредит № ****************** от ************** г. е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за
кредит с описано в исковата молба съдържание, както и че договорът е недействителен
поради противоречие на сделката със закона.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Уговорката по чл. 11.4 от договора за потребителски кредит за заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 11.1 е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
С уговаряне на сочената неустойка по договора е нарушено изискването по чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в съглашението да е посочен ГПР в същия като разход не е
включено допълнителното задължение в тежест на потребителя. Липсата на разход в
договора за кредит или стандартния европейски формуляр при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл Определение №
50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440
от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Без значение
за изводите на съда относно недействителността на сключения договор за кредит е
2
обстоятелството, че с решение на управителния орган на кредитора е взето решение
клаузите по чл. 11 да не се прилат в отношенията между финансовата институция и
кредитополучателите, тъй като преценка относно действителността на договора се извършва
към момента на сключване на сделката.
По изложените съображения, съдът намира предявеният иск за основателен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени
сторените от ищеца съдебни разноски за внесена държавна такса за разглеждане на спора в
размер на 92,40 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна
правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80
ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена
воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в
интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с
който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно
размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи
се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
процесуалния представител действия. В случая повдигнатия спор няма правна или
фактическа сложност, по спорния по делото въпрос е налице константна съдебна практика,
депозираната искова молба е бланкетна и процесуалният представител на ищеца не се е явил
в проведеното открито съдебно заседание. Адвокатско възнаграждение следва да бъде
адекватно на положените от адвоката усилия по запознаване с казуса, относимите към
предмета на спора доказателства и организиране на защитата на правата на
представляваното лице. От извършената служебна справка в ЕИСС се установява, че към
датата на образуване на настоящото производство по искови молба на Г. Х. Я. чрез адвокат
Л. Б. са образувани следните дела с по същество сходен на настоящото предмет: гр. д. №
26251/2025 г. СРС, 45 състав, гр. д. № 26250/2025 г. СРС, 27 състав, гр. д. № 26247/2025г.
СРС, 34 състав, гр. д. № 26245/2025 г. СРС, 166 състав, гр. д. № 26243/2025 г. СРС, 24 състав,
гр. д. № 26240/2025 г. СРС, 120 състав, гр. д. № 26238/2025 г. СРС, 165 състав, гр. д. №
26268/2025 г. СРС, 159 състав, гр. д. № 26269/2025 г. СРС, 27 състав, като всички искови
3
молби са сходни на исковата молба, по която е образувано настоящото производство.
Предвид изложеното адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
следва да бъде определено в размер общо на 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от Г. Х. Я., ЕГН **********, с адрес в гр.
***************, против „Ф.“ ЕООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление в гр. **********************, иск Договор за потребителски кредит №
**************от ************ г. за нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК ******************, със седалище и адрес на
управление в гр. **************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 92,40 лева, представляваща сторени съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление
в гр. ********************, да заплати на адвокат Л. Б. от САК, с адрес на кантората в гр.
**********************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата, сумата в размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ищеца Г. Х. Я..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4