О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.Г.Т.,17.12.2020г.
Районен
съд – Г.Т., в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №
285/2020г. по описа на Районен съд - Г.Т.и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание искова молба,
депозирана от Н.Б. Л. с ЕГН - ********** ***, чрез упълномощения адвокат Д.Ч.
от АК - Б., с която срещу Община Г.Т., представлявана от В.В.Д. – кмет, е
предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ДВОРНО МЯСТО
с площ от 5212.00 кв.м (пет хиляди двеста и дванадесет квадратни метра),
включено в следните урегулирани поземлени имоти: 2980.00 кв.м съставляват УПИ
VIII – общ. в кв.1 по ПУП на с. З., 1680.00 кв.м съставляват УПИ V – общ. в кв.1 по ПУП на с. З., 260.00 кв.м съставляват част от УПИ VII – общ.,
целия УПИ с площ от 1500 кв.м, 245.00 кв.м от УПИ VI – 14 в кв.1 по ПУП на с. З., целия с площ от 1550 кв.м и 47.00
кв.м с неустановено местоположение,
предвид несъответствието между площта на новообразувания по Заповед №
РД-08-244/20.05.2009 г. на Кмета на Община Г.Т.и по скицата проект – неразделна
част от нея УПИ V – общ. в кв.1 по ПУП на с. З. и несъответствие между частта
от имот пл. № 14, която е отредена за УПИ VI – 14 и частта от УПИ VI-14 в кв.1
по ПУП на с. З., общ.Г.Т., отредена за общинска собственост, при граници: УПИ
III – 14, УПИ II – 14, улица, УПИ XVIII – 120, УПИ IX- 108, УПИ X – 108, УПИ
XII – 118, УПИ XIII – 118 и УПИ XIV - 118, на основание наследство от Г. Б. Л.,
б.ж. на с. З., общ.Г.Т.и давностно владение за периода от 1964 г. до датата на
депозиране на исковата молба. Релевирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община Г.Т.,
представлявана от В.В.Д. – кмет, не представя отговор на исковата молба.
Исковата молба е редовна. Искът е предявен от лице,
разполагащо процесуална дееспособност и с правен интерес от предявяването му,
поради което е допустим.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да се
произнесе с определение по допускане на доказателствата, да насрочи делото в
открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да връчи препис
от настоящото си определение. Съдът следва да съобщи на страните и проекта си
за доклад по делото.
Представените от ищеца писмени доказателства са
относими и необходими и приемането им е допустимо.
Водим от гореизложеното, Районният съд
О П Р Е Д Е
Л И:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 19.01.2021 г.
от 09.30часа. ДА СЕ ПРИЗОВАТ
страните, като към призовките за съдебното заседание се приложи препис от настоящото
определение.
СЪОБЩАВА на
страните проекта си за доклад по делото:
1.В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че наследодателят на ищеца - Г. Б. Л., б.ж.
на с. З., общ.Г.Т.– негов баща, притежавал в с. З., община Г.Т.дворно място с
площ от около 7737 кв.м, ведно с построените в него жилищна сграда от 80 кв.м,
жилищна пристройка с площ от 105.00 кв.м
и гараж със застроена площ от 30.00 кв.м.
От общата площ на дворното място - 7738.00 кв.м, 2525
кв.м са ситуирани в имот с планоснимачен
номер четиринадесети, както следва:
990,00 кв.м са включени в УПИ II – 14,
1120.00 кв.м са включени в УПИ III – 14 и
415 кв.м са включени в УПИ VI – 14 в кв.1 по ПУП на с.
З., община Г.Т..
В УПИ II – 14 в кв.1 се намират описаните по-горе
жилищна сграда, пристройка и гараж. За дворното място с площ от 2525 кв.м и
сградите в него ищецът разполагал с писмени документи за собственост на
основание давностно владение и наследство, (приложени към исковата молба) -
Нотариален акт № 71, том I, д. № 69/2019 г., вх.рег.№ 255/05.02.2019 г., изд.
от СлВп гр.Г.Т.и нотариален акт № 118, том XIс, д. № 5130/1975 г. на Т. районен
съд. За тази част от имота, Общинска администрация Г.Т.не била предявила
претенции за собственост.
Ищецът твърди, че неговият баща владял целият имот от
7738 кв.м откакто ищецът се помнел, целият имот се намира в строителните
граници на селото и досега никой не е предявявал претенции към него или към
част от него. Границите на имота не били променяни никога. Имотът бил ограден с
обикновена метална ограда с бетонни колове.
Останалата част от дворното място – 5212 кв.м,
наследодателят на ищеца ползвал за селскостопански нужди за отглеждане предимно
на царевица за силаж, люцерна и др. в годините назад. Тъй като и ищецът се
занимавал със земеделие, обработвал и друга своя собствена земя, баща му
му предал владението върху тази празна
част от двора, с желанието да продължи да я обработва за собствените си нужди,
още повече, че възрастта на баща му била напреднала и всъщност ищецът бил този,
който обработвал имота и събирал продукцията за себе си, със знанието и
съгласието на баща си, от 1995 г.
В края на 2019 г. ищецът решил да започне процедура по
обстоятелствена проверка за снабдяване с нотариален акт по давностно владение
върху останалата част от дворното място – 5212 кв.м в с. З.. Установил в
Общинска администрация гр. Г.Т., че през 2009 г. общината е допуснала изменение
на подробния устройствен план на с. З., което изменение включва целия имот,
вкл. и в частта, за която към датата на извършване на изменението на плана ищецът
и наследодателят му са разполагали с писмени документи за собственост (парцели
III – 14 и VI – 14). Изменението било извършено със заповед № РД-08-455/20.05.2009
г. Съгласие на наследниците на Г. Б. Л. не е изисквано, заповедта за изменение
на плана не им била съобщена по надлежния ред, не са били конституирани като
заинтересовани страни в производството по чл. 134 - чл.135 от ЗУТ.
През 2019 г., след като ищецът научил за извършеното
изменение без тяхно знание и съгласие, поканил геодезист да измери имота и да
изготви комбинирана скица, като съпостави границите на имота на терен с урегулираните поземлени имоти, в които
дворното място попада.
Към настоящия момент и съгласно изменения със
заповедта на Кмета на община Г.Т.ПУП на с. З., общ.Г.Т. и съгласно данните от
изготвената комбинирана скица и извършените замервания на терен, ищецът твърди,
че своеното от него дворно място от 5212 кв.м, е включено в следните УПИ:
2980.00 кв.м съставляват УПИ VIII – общ. в кв.1 по ПУП
на с. З.;
1680.00 кв.м съставляват УПИ V – общ. в кв.1 по ПУП на
с. З.;
260.00 кв.м съставляват част от УПИ VII – общ., целия
УПИ с площ от 1500 кв.м;
245.00 кв.м от УПИ VI – 14 в кв.1 по ПУП на с. З., целия с площ от 1550 кв.м
47.00 кв.м, за които според настоящия план на селото
не могъл да установи в кои поземлени имоти попадат след изменението на плана,
извършено през 2009 г., тъй като в процесната заповед са налице несъответствия
между квадратурата на новообразуваните имоти по заповедта и по скицата проект –
неразделна част от нея (твърди се за грешка в квадратурата на новообразувания
УПИ V – общ., който според скицата- проект е с площ от 1700 кв.м, а според
заповедта за изменение е с площ от 1680.00 кв.м, налице е и несъответствие
между частта от имот пл. № 14, която е отредена за УПИ VI – 14 и частта, която
Общинска администрация сочи за своя собственост).
Към 1995 г. било извършено заснемане на съществуващите
граници на поземлени имоти в регулацията на населените места на общината, за
изработването на планове на населените места по програма ФАР. Този план не е
влязъл в сила, но извършеното по него замерване и отразяване в плана и в
изготвените разписни листи отразявало действителното състояние на терен. Според
този план, имот 36 по плана на селото, изготвен по програма ФАР, е с обща площ
от 7737 кв.м, записан е на името на Г. Б. Л. – баща на ищеца, като в него са
изградени жилищна сграда, пристройка, гараж и стопанска постройка и границите
на имота не са променяни до настоящия момент.
Ищецът твърди, че владението на наследодателя Г. Б.
върху празното дворно място с приблизителна площ от 5212 кв.м е започнало не
по-късно от 1964 г., като след смъртта му през 2008 г. е продължено от ищеца по
делото, до днес, явно, спокойно, без оспорване и без прекъсване. Преди началния
момент на осъществяване на владението върху имота от страна на наследодателя
ми, владение върху имота, в същите му граници, е осъществявано от трети
физически лица.
На 24 август 2020 г. и въз основа на изготвената
комбинирана скица ищецът предприел процедура по снабдяване с нотариален акт на
основание давностно владение върху описания имот. Депозирал в община Г.Т.искане
за издаване на удостоверение за наличието/липсата на съставен акт за общинска
собственост за всеки един от парцелите, които образуват дворното ми място. На
09.09.2020 г. му било издадено удостоверение, от което било видно, че след
депозиране на молбата му за извършване на обстоятелствена проверка за издаване
на исканото удостоверение, Община Г.Т.е съставила актове за общинска
собственост, както следва:
За УПИ V – общ.
в кв.1 по ПУП на с. З. с площ от 1680 кв.м – Акт за общинска собственост №
4708/28.08.2020 г., вписан в СлВп гр.Г.Т.под акт № 174, том IV, вх.рег.№
1919/31.08.2020 г.;
За УПИ VII – общ. в кв.1 по ПУП на с. З. с площ от
1500 кв.м – Акт за общинска собственост № 4707/28.08.2020 г., вписан в СлВп гр.Г.Т.под
№ 173, том IV, вх.рег.№ 1918/31.08.2020 г.;
За 1135,00 кв.м в идеални части от УПИ VI – 14 в кв.1
по ПУП на с. З., целия УПИ с площ от 1550.00 кв.м – Акт за общинска собственост
№ 4706/28.08.2020 г., вписан в СлВп гр.Г.Т.под акт № 172, том IV, вх.рег.№
1917/31.08.2020 г.
Според ищеца, от претендираното от него като собствено
дворно място с приблизителна площ от 5212 кв.м, Община Г.Т.претендира изцяло
собственост на два от парцелите, които образуват дворното място – парцели V и
VII в кв.1 по ПУП на с. З., на обща площ от 3180.00 кв.м, а за всички останали
1135.00 кв.м в идеални части от парцел VI-14 в кв.1 по плана на селото, за
които не е налице писмен документ за собственост на трето лице е приела, че
съставляват общинска собственост.
Ищецът твърди, че за община Г.Т.липсва правно и
фактическо основание за претендиране на собственост на соченото в актовете за
общинска собственост правно основание, предвид следното:
- Като правно основание в съставените актове за
държавна собственост Община Г.Т.е вписала чл.2, ал.1, т.2 от Закона за
общинската собственост, § 7, т.3 от Закона за местното самоуправление и местна
администрация. Със забележка в т.11 от
всеки един от описаните по горе актове за общинска собственост е вписано, че
със Заповед № РД-08-455/20.05.2009 г. на Кмета на Община Г.Т.е направено
частично изменение на кв. 1 и кв.1 по ПУП на с. З., общ.Г.Т..
Според ищеца, одобрените по ЗУТ планове, вкл.
одобрените изменения на подробни устройствени планове или части от тях, нямат
пряко отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ и по
волята на собствениците в хипотезата на чл. 15, ал. 3 - 6 и чл. 17, ал. 3 - 5 ЗУТ – в настоящия случай изключенията не са налице. Въведеното с чл. 17, ал. 1 ЗУТ правило е, че урегулирането на поземлените имоти става съобразно имотните
им граници, без да се извършва разместване на правото на собственост.
Извършеното изменение на плана е в нарушение на императивната норма на чл. 131,
ал.1 и ал.2 от ЗУТ (в редакцията му с ДВ бр. 65/22.07.2003
г.) и чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ (в
редакцията му ДВ бр. 17/06.03.2009г.). С оглед обхвата на
одобреното изменение, заинтересовани лица в производството по изменението на
плана са собствениците на всички засегнати от изменението имоти, на които последната
заповед не е надлежно съобщена. На тези лица не е била осигурена възможност за
изразяване на становище – съгласие или несъгласие според изричната разпоредба
на чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ по изменението, което е довело до лишаването им от
възможността да участват в административното производство, приключило с
издаването на заповед за изменението на ПУП. Освен това, при липсата на такова
съобщаване на всички заинтересовани лица, заповедта по чл.135, ал.3 ЗУТ не е
влязла в сила, съответно процедурата по чл.135 от ЗУТ не е приключила, поради
което не са били налице и предпоставките за издаване на заповед за изменение на
ПУП. В заключение – издадените актове за
общинска собственост са за несъществуващи имоти, образувани на основание
изменение на плана с невлязла в сила Заповед № РД-08-244/20.05.2009 г.
-
Разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.2 от
Закона за общинската собственост, на която се позовава общината, установява, че
общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на Общината по силата на
закона. Разпоредбата на № 7, ал.1, т.3 от ПЗР на Закона за местното
самоуправление и местна администрация (посл. ред. ДВ бр.45/1995 г.) указва,
че с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: т.3: незастроени парцели и имоти в селищните територии,
предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и
комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение
на подлежащите на връщане на предишните им собственици.
Съставените от Общинска администрация Г.Т.актове за
общинска собственост, според ищеца, на първо място, не отразяват вярно
фактическото и правното положение на имотите, не са съобразени със Закона за
общинската собственост и в частност с нормата на § 7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА
– няма данни спрямо интересуващите настоящия
спор имоти да са проведени от държавата отчуждителни мероприятия, нито има
данни за дължимост, респ. заплащане на обезщетение на засегнатите собственици.
В графа 8 на всеки един от АОС – „номер и дата на съставени по-рано актове“ е
отразено за всеки един от трите имота, че няма съставяни такива. Въз основа на
разграничителните критерии по § 7 от ПЗР на ЗМСМА заварени държавни имоти се
определят на държавни и такива, които по силата на закона придобиват статут на
общинска собственост, въпреки, че самият закон, както и Закона за собствеността
в чл. 6, т.8, използват понятията „преминаване“, „прехвърляне“ на собствеността
от държавата на общините. С § 6 от ПЗР на ЗМСМА от 17.09.1991 г. (ДВ бр.
77/1991 г.) е приета нова редакция на чл. 6 от ЗС, с която се провежда
разграничение между имотите държавна собственост и се определят основанията, на
които общината може да придобие право на собственост. Съгл. редакцията на чл. 6
от ЗС (ДВ бр. 31/1990 г.) държавна, съответно общинска собственост са вещите,
обявени от Конституцията и законите за изключителна държавна собственост, както
и вещите, които държавата или общините придобиват, а съгласно редакцията на
този текст (ДВ бр. 77/1991 г.) общинска собственост е имуществото, предоставено
със закон в собственост на общините или прехвърлено в собственост на общините,
съгл. ПЗР на същия закон.
- Ищецът твърди, че Община Г.Т.не
се легитимира като собственик с представените актове за общинска собственост,
които нямат доказателствената сила, тъй като са съставени след 01.01.1997 г.
съгласно § 5, ал.1 от ПЗР на ЗОС и и чл. 58 и сл. от ЗОС, не е съставено досие
към АОС, съдържащо документите, удостоверяващи възникването и промените на
правото на собственост.
При липсата на доказателства спорният имот
да е бил държавен, одържавен или отнет фактически от наследодателя на ищеца,
към 1964 г. – началото на давностния
срок за наследодателя, същият е със статут на частна собственост, владян за
периода от 1964 г. до 1995 г. лично от него, като впоследствие владението върху
имота е предадено на ищеца, който продължава да свои имота за себе си и към
настоящия момент, явно, спокойно и без оспорвания. Осъщественото владение от
наследодателя, а в последствие от ищеца владение за период от повече от 45
години, отговаряло на изискванията на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС. АДС за
имотите не е съставян, преди началото на владението на наследодателя, имотът е
владян в същите граници от трети лица, възникване на собственост на основание
давностно владение, поради което фактът, констатиран в представените АОС, за
наличието на общинска собственост на посочените в него основания, се явява
неверен, тъй като липсват данни имотът да е отнет фактически или юридически от
наследодателя или от ищеца.
Прави
се искане съдът да упражни инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на
издадената Заповед № РД-08-244/20.05.2009 г. на Кмета на Община Г.Т.по реда на
чл. 17, ал.2 от ГПК в настоящото гражданско производство, със следните
аргументи: Издадената заповед е постановена в нарушение на
административнопроизводствените правила - чл. 131, ал.1 и ал.2 от ЗУТ (в редакцията му с ДВ бр. 65/22.07.2003 г.) и в противоречие с материалноправната
разпоредба на чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ (в редакция ДВ бр. 17/06.03.2009 г.) и
несъответствие с целта на разпоредбата на чл. 134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
Предвид обстоятелството, че с представените актове за
общинска собственост се сочат собственически права на общината, за ищците в
настоящото производство е налице правния интерес от установяване правото на
собственост върху целия поземлен имот – празно дворно място от 5212 кв.м, в
което попадат и парцелите, за които са издадените актове за общинска
собственост, тъй като в настоящото производство ищецът ще доказва
осъществяваното давностно владение върху целия имот, в състоянието му преди и
след изменението на плана със Заповед № РД - 08 244/20.05.2009 г. на
Кмета на Община Г.Т.. За Общината – ответник, предвид наличието на съставените актове за общинска собственост е
налице конкуриращо правно основание за собственост, посочено в съответния АОС и
наличието на което следва да установи в настоящото производство, предвид
констативното действие на АОС и твърденията в настоящата искова молба за
отрицателен факт - липсата на предпоставките за актуване на УПИ V – общ. в кв.1 по ПУП на с. З. с площ от 1680
кв.м, на УПИ VII – общ. в кв.1 по ПУП на с. З. с площ от 1500 кв.м и на 1135,00 кв.м в идеални части от УПИ VI –
14 в кв.1 по ПУП на с. З., целия УПИ с площ от 1550.00 кв.м.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не представя
отговор на исковата молба.
2. Предявеният иск черпи правното си основание от
разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ГПК.
3. Няма права и обстоятелства, които да се признават.
4. Няма обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
5. Тежест на доказване:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване: че е придобил процесния имот по давностно владение и
наследство от Г. Б. Л., б.ж. на с. З., общ.Г.Т., а именно: от 1964 г. до 1995
г.владение, осъществявано от неговия наследодател, присъединено към владението,
осъществявано от самия ищец от 1995 г. до датата на предявяване на исковата
молба, да установи правопораждащите факти с оглед твърдяното придобивно
основание – качеството на ищеца на наследник на Г. Б. Л., упражняване на
фактическа власт върху имотите от сочените лица за процесния давностен срок.
В тежест на ответника е да докаже при условията на
пълно и главно доказване: Наличието на придобивното основание за процесните
недвижими имоти, вписани в представените актове за общинска собственост, а
именно: Акт за общинска собственост № 4708/28.08.2020 г., вписан в СлВп гр.Г.Т.под
акт № 174, том IV, вх.рег.№ 1919/31.08.2020 г., Акт за общинска собственост №
4707/28.08.2020 г., вписан в СлВп гр.Г.Т.под № 173, том IV, вх.рег.№
1918/31.08.2020 г. и Акт за общинска собственост № 4706/28.08.2020 г., вписан в
СлВп гр.Г.Т.под акт № 172, том IV, вх.рег.№ 1917/31.08.2020 г.
Така разпределената доказателствена тежест черпи своето
основание от общото правило на чл. 154, ал.1 от ГПК – всяка страна следва да
докаже своето право, когато и двете страни в правния спор се легитимират като
собственост на един и същ поземлен имот.
По искането на ищеца за упражняване на
инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на издадената Заповед №
РД-08-244/20.05.2009 г. на Кмета на Община Г.Т.:
Съгласно нормата на чл.17, ал.2 от ГПК
съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове
независимо от това дали подлежат на съдебен контрол, а по законосъобразността
им, само когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е
участвала в административното производство по издаването и обжалването му. Това
произнасяне съдът ще дължи само в мотивите на решението, доколкото е във връзка
с гражданскоправният спор, поставен за разглеждане при наличие на правен
интерес от това оспорване. В конкретният случай съдът намира, че ответникът по
делото има интерес от проверка по реда на косвения съдебен контрол за законосъобразността
на Заповед № РД-08-244/20.05.2009 г. на Кмета на Община Г.Т., доколкото с нея
се засягат негови права, задължения и законни интереси, а и идентификацията на
поземлените имоти, вписани в приложените
актове за общинска собственост е получена с издаването на оспорваната заповед. От ищеца са наведени доводи, свързани с липсата на
материалноправни предпоставки за издаване на акта и за неспазване на реда за
неговото издаване.
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена
тежест да установи качеството си на заинтересована страна в административното
производство по издаването на Заповед № РД-08-244/20.05.2009 г. на Кмета на
Община Г.Т., че този акт е издаден без участието му в административното
производство, че същият не му е съобщен надлежно, както и да докаже твърденията
си, от които произтичат благоприятни за него правни последици.
УКАЗВА на ответника, че е в негова
доказателствена тежест да докаже изпълнение на всички предпоставки по допустимост и законосъобразност на Заповед
№ РД-08-244/20.05.2009 г. на Кмета на Община Г.Т., вкл. спазването на реда за
нейното издаване и влизането й в сила.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за наличието
на придобивното основание, вписано във всеки един от представените актове за
общинска собственост; не сочи доказателства по допустимостта и
законосъобразността, вкл. спазването на реда за издаването и влизането в сила
на Заповед № РД-08-244/20.05.2009 г. на Кмета на
Община Г.Т..
ПО ДОПУСКАНЕ
НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства: Молба –
декларация от Н.Б. Л. от 24.08.2020 г. по чл. 587 ГПК, ведно с
удостоверение от Отдел „Собственост и
стопански дейности“ при Община Г.Т.за липса/наличие на актове за общинска
собственост от 0909.2020 г.;
Удостоверение за наследниците на Г. Б. Л. с изх.№ АО-01-20-13/07.08.2018
г., изд. от Км.наместничество с. З., общ.Г.Т.; Нотариален акт № 71, том I, д. №
69/2019 г., вх.рег.№ 255/05.02.2019 г., изд. от СлВп гр.Г.Т.; Нотариален акт №
118, том XIс, д. № 5130/1975 г. на Т. районен съд; Акт за общинска собственост
№ 4708/28.08.2020 г., вписан в СлВп гр.Г.Т.под акт № 174, том IV, вх.рег.№
1919/31.08.2020 г.; Акт за общинска собственост № 4707/28.08.2020 г., вписан в
СлВп гр.Г.Т.под № 173, том IV, вх.рег.№ 1918/31.08.2020 г.; Акт за общинска
собственост № 4706/28.08.2020 г., вписан в СлВп гр.Г.Т.под акт № 172, том IV,
вх.рег.№ 1917/31.08.2020 г.; Заповед № РД-08-244/20.05.2009 г. на Кмета на
Община Г.Т.по чл. 134 ЗУТ и чл. 135 ЗУТ, ведно с проектна скица за изменение на
ПУП; Извадка от невлязъл в сила план на с. З., общ.Г.Т., съставен по програма
ФАР за имот № 36, ведно с извлечение от регистър на собствениците към него, за
имот № 36 с. З.; Удостоверение за пазарна оценка на имота; Пл. нареждане за
внесена държавна такса; Пл. нареждане за внесена ДТ за вписване на искова молба
в Имотен регистър при СлВп гр.Г.Т.; Договор за правна защита и съдействие и
адв. пълномощно.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на
трима свидетели, при режим на довеждане от ищеца за установяване на
обстоятелства относно владеенето и своенето на процесните имоти от ищеца и
неговия наследодател.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в срок до първото по делото заседание да посочи
имената на свидетелите, чийто разпит се иска.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в 7-дневен срок от връчване на настоящото
определение да представи по делото в
оригинал пълната преписка по издаването на Заповед № РД-08-244/20.05.2009
г. за изменение на ПУП, кв.1 по плана на с. З., общ.Г.Т., с препис за ищцовата
страна.
УКАЗВА на ответника, че ако в дадения от съда срок не
представи посочените доказателства, съдът ще приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК, съгласно която с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събирането на
допуснатите доказателства.
УКАЗВА на страните разпоредбата на чл. 41 от ГПК, съгласно която страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение
на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се считат за
редовно връчени.
УКАЗВА на страните разпоредбата на чл. 56 от ГПК, съгласно
която съдът призовава страните за заседанията по делото, но страните, които са
редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващо заседание,
когато датата му е обявена в заседанието.
РАЗЯСНЯВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал.2 от ГПК, ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако то не се яви в първото по делото заседание, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232,
изречение второ от ГПК.
РАЗЯСНЯВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Ако ищецът не е посочил и не е представил
доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и
двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили
искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
РАЗЯСНЯВА на страните, че спорът може да бъде разрешен чрез
постигане на съдебна спогодба, която по силата на чл. 234, ал.3 от ГПК има
значение на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд,
а дължимите от страните държавни такси са в половин размер, при по-кратка
продължителност на производството пред съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: