№ 211
гр. Свиленград, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К.А
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200560 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №25-0351-000135 от
25.05.2025година на Началник група в ОД на МВР Хасково, РУ
Свиленград, с което на Г. А. / G.A./ роден на **********г в ****** , за
нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000лева и
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят Г. А. / G.A./ в законопредвидения срок обжалва
горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно.
Оспорва изложеното в него,като твърди,че не бил извършил нарушението
описано в него. Отделно от това намира,че липсвали обективните и
субективните признаци на същото,а описаната фактическа обстановка била
непълна,неясна и невярна. Оспорва се и размера на наложените
административни наказания,като се твърди,че същите били
незаконосъобразни и несправедливи. С оглед на изложеното моли съда за
пълна отмяна на обжалвания акт.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,за него
се явява адв.Д.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Предоставя писмени бележки в подкрепа на жалбата,като в допълнение се
твърди,че неправилно адм.наказващият орган е издал НП в същият
ден,въпреки че жалбоподателя имал адрес в страната,за което като
доказателство е представил Разрешение за пребиваване ,както и че в
1
издадения талон за медицинско изследване не било посочено от полицейския
служител по какъв начин лицето желаело да бъде изследвано,което
нарушавало правата на наказаното лице.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на Група към ОД
на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема
становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на А. М. А. и С. К. К. се установява, че на 25.05.2025година
двамата свидетели , при изпълнение на служебните си задължения в
гр.Свиленград на ул.Д-р Страшимир Дочков до МБАЛ , около 09,44часа
спрели за проверка движещият се в посока кръгово кръстовище ,лек
автомобил марка БМВ модел 320Д с рег.№ РВ 6009 РА, който автомобил бил
управляван от жалбоподателя .
При проверката полицейските служители констатирали,че жалбоподателя
миришел на алкохол,поради което в 09,50часа ,полицейските служители
изпробвали водача –жалбоподател за употреба на алкохол с техническо
средство ARBA 0093,който отчел 1,02 промила.
Жалбоподателят обяснил,че бил пил предната вечер до късно.
Във връзка с отчетеното наличие на алкохол в кръвта, св. А. М. А. издал
на водача талон за медицинско изследва №279333, който му бил връчен срещу
подпис и надлежен преведен от преводач на разбираем за лицето език от
Яница С.ова,като в него му било указано,че до 40минути от връчването на
талон /връчен в 10,05часа/,следва да се яви в ЦСМП Свиленград,за даване на
кръвна проба, но жалбоподателя не се явил за даване на кръвна проба,като
пред полицейските служители заявил,че не желае да даде кръвна проба,след
като разбрал,че няма да му отнемат колата,а единствено ще бъде наказан по
адм.ред.
За така констатираното нарушение на жалбоподателят бил съставен,
предявен ,преведен и връчен лично акт за извършено административно
нарушение серия GA №3824018 от 25.05.2025г. в негово присъствие, като
жалбоподателят не е вписал ,че има възражения по акта.
Срещу Акта не е постъпило писмено възражение,нито са дадени
писмени обяснения от нарушителя-жалбоподател.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, поради което
на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 1000лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
2
УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 12 месеца.
По административно наказателната преписка има и картон на НП,
докладна записка от актосъставителя от 25.05.2025г.,извлечение от
тех.устройство с което е бил тестван жалбоподателя ,респективно резултата от
теста.
Приложена по АНПр е резултат от преминали последваща проверка на
анализатори на алкохол в дъха в Лаборатория за проверка на анализатори на
алкохол в дъха и радар скоростомери с рег.№3286-21643 от 28.04.2025г.
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година, Заповед №8121з-
329/22.03.2022г. на Министъра на вътрешните работи, същият определя
държавните служители от МВР, които да извършват контролна и
административно наказателна дейност по ЗДвП,а от Заповед
№1253з.160/30.05.2022г. на Директора на ОД на МВР Хасково и писмо от
Академия център за специализация и професионална подготовка-Пазарджик,
се установява персонално лицата имащи право да извършват проверки и
съставят актове за установяване на адм.нарушение по ЗДвП.
НП е редовно връчено и преведено- лично на жалбоподателя, на
04.07.2025 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и
надлежно оформена –датирана и подписана лично от нарушителя.
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Към жалбата е приложено Разрешение за пребиваване №RA0528276,
издадено на жалбоподателя , валидно до 14.01.2028,като видно от същият е
посочил адрес за пребиваване в гр.Свиленград,ул.Чайка№10,ет.4,но от
служебно извършена справка в НБДНС не се установява жалбоподателя да е
адресно регистриран с поС.ен и настоящ адрес в страната ви.
Цениха се с доверие от съда и писмените доказателства, приети по делото
като част от АНПр и представени в съдебно заседание, приобщени по реда на
чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и
истинността си /признака авторство/.Ето защо, с оглед липсата на външни -
формални недостатъци в тези документи, те се ползваха за установяване на
данните, възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени
доказателествени средства се установяват техническата изправност,
премината метрологична проверка и в срок на валидността й за използваното
техническо средство за проверка употребата на алкохол. Последното е
удостоверено в представеното официално писмо на Лаборатория за проверка
СИ, с рег. № 3286р-21643/28.04.2025г., наред с материализирано в писмена
форма, на хартиен носител, показанието с отчетен от уреда резултат на
алкохолната концентрация, при употребата му за изследване в момента на
проверката – 25.05.2025г, около 09,50ч.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на А.
М. А. и С. К. К., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед
3
№8121з-329/22.03.2022г. на Министъра на вътрешните работи ,Заповед
№8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи,
Заповед №1253з.-160/30.05.2022г. на Директора на ОД на МВР Хасково и
писмо от Академия център за специализация и професионална подготовка-
Пазарджик, резултат от преминали последваща проверка на анализатори на
алкохол в дъха в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и
радар скоростомери с рег.№3286-21643 от 28.04.2025г, наред с
материализирано в писмена форма, на хартиен носител, показанието с отчетен
от уреда резултат на алкохолната концентрация, при употребата му за
изследване в момента на проверката – 25.05.2025г, около 09,50ч, талон за
медицинско изследване №279333 от 25.05.2025г., картон на НП, докладна
записка, АУАН, НП,Разрешение за пребиваване №RA0528276, и справка в
НБДНС,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283
НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите А. М. А. и С. К. К., възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите,
релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо
осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелствата
за управлението на МПС от водача –жалбоподател под въздействието на
алкохол , констатиран с техническо средство.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началника на група
към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, въпреки че не се оспорва по делото,
последната се доказва и от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от
02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи,, с която на определен
кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал
правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично
визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност –
обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 351000-
4440 от 26.06.2025 година на АНО, поради което производството не подлежи
на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на
плащане на финансовата санкция.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на
4
НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото
контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива
разкриващи недостатъци във формата и съдържанието, които да налагат
неговата отмяна.
Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с
процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН,
спазена е и установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити,
съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно
удовлетворява процесуалните изисквания досежно неговото минимално
съдържание, в съответствие с императивното предписание на чл.42
ЗАНН.Като във всеки от актовете и е обективирано с дължимата конкретика
пълно, ясно и точно описание на фактическите нарушения, предмет на
повдигнатото административнонаказателно обвинение, против
жалбоподателя.
Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО,
като в проявление на санкционната си власт в издаденото НП е посочил
съответния осъществен административнонаказателен –санкционен състав,
чийто елементите се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона
задължения, считайки ги за осъществени, на което основание и е наложил
предвидените в тях административни наказания.
Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП,
поради което няма каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа
деятелност на жалбоподателя, респ. за какви нарушения е наказан, от тук и не
може да се приеме за накърнено или ограничено правото му на защита. Още
повече, последната се реализира против фактите, а не против тяхната правна
квалификация, като в конкретиката на казуса същите са били известни и
точно,ясно оповестени.
В контекста на тези съображения, съдът не споделя противопоставеното
от защитата възражения за неправилно приложение от страна на АНО на
разпоредбата на чл.44,ал.4 от ЗАНН ,а от там и незабавното издаване на
обжалваното НП, доколкото от разрешението за пребиваване на
жалбоподателя се установявало,че същият имал адрес в Р.България,по
следните съображения:
НП е издадено на същия ден, в който е съставен АУАН, което не е
нарушение на процесуалните правила. С вече дългогодишните изменения
на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и чл. 52, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, направени с
ДВ брой 51/2007 година, в сила от 30.06.2007 година е предвидена законова
възможност за нарушители, които нямат поС.ен адрес в Република
България, както е в процесния случай, съставеният АУАН да се предоставя
5
незабавно на АНО, който се произнася в деня на получаване на АНП.
Съдът намира,че жалбоподателя няма поС.ен адрес в страната,тъй като от
служебно извършената справка в НБДН се установява,че същият не е адресно
регистриран в Р.България. Отделно от това като съобрази ,че Разрешение за
пребиваване на чужденец се издава,без същият да представя доказателства за
поС.ен адрес ,съгласно изискванията в ЗЧРБ,а единствено следва да посочи на
адрес на който ще пребивава,то следва да се приеме,че в случая правилно е
процедирано по указания начин /чл.44,ал4 от ЗАНН/, с което е спазен закона.
В случая няма нарушение на нормата на чл. 44, ал. 4, изречение второ от
ЗАНН, която предвижда, че към АУАН се прилагат писмени обяснения или
възражения на водача, тъй като в конкретния случай водачът не е представил
обяснения, които да се приложат към преписката.
От друга страна, даването на обяснения или възражения срещу съставения
АУАН е право на нарушителя в административнонаказателното производство,
поради което липсата на такива не означава нарушаване на правото на защита
на наказаното лице, които изводи са в съответствие с практиката на
Административен съд – Хасково по аналогични казуси. В Решение № 108 от
24.02.2014 година, постановено по КАНД № 53/2014 година на
Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Петя Желева е посочено,
че след като АУАН е предявен на нарушителя и същият е получил препис от
него, нарушителят може да направи възражения срещу Акта, в обичайния
случай в седмодневен срок от подписването му, а в изключението, когато
нарушителя няма поС.ен адрес в Република България - само при подписването
на Акта.
В конкретния случая е разяснено право на възражение срещу АУАН,
последният с помощта на преводачи е предявен за подпис на нарушителя и му
е връчен препис от същия, с което му е осигурено правото да направи писмени
възражения срещу съставения Акт, което е сторил като е заявил, че няма
такива и това е отразено в АУАН.
Неупражненото право на даване на обяснения или възражение срещу Акта
от нарушителя не нарушава никое от административнопроизводствените
правила. Само в случай, че нарушителят даде писмени обяснения или
възражения, същите на основание чл. 44, ал. 4, изречение второ от
ЗАНН следва да се приложат към Акта и незабавно, ведно с Акта да се
предоставят на АНО.
До ограничаване правото на защита на наказаното лице се стига само, ако
в нарушение на предписаната процедура лицето не може да упражни
предвидени в закона права, но в никакъв случай, ако упражняването на тези
права зависи от волята на лицето. В този смисъл е и Решение № 101 от
05.03.2014 година, постановено по КАНД № 1/2014 година на
Административен съд - Хасково, докладчик Съдията В. Желева и др.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че
6
преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде
възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. В конкретния
случай поради липсата на възражения проверката на АНО се е ограничила
само до проверка съдържанието на Акта и поради липса на констатирани
недостатъци е издадено обжалваното НП.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Преценено с оглед приложението на материалния закон, съдът намери
обжалваното НП също за правилно и законосъобразно.
От доказателства по делото в частност от свидетелските показания по
делото се установява ,че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят
е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на
контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая
свидетелите – полицейски служители са категорични, че именно Г. А. е бил
водач на лекия автомобил.
Досежно визираното в него административно нарушение, правно
квалифицирано: с нормата на чл. 5,ал.3,т.1 от ЗДвП, субсумиращо състава на
чл. 174, ал.1, т.2 от с. закон.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. На базата на гласните и писмените доказателства,
Съдът намира за категорично установена отразената в АУАН и в НП
фактическа обстановка по извършване и констатиране на нарушението,
предмет на разглеждане в настоящото производство. В тази насока напълно
правилно, както актосъставителят, така и наказващият орган са
квалифицирали поведението на водача като нарушение на разпоредбата на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която въвежда забрана за водачите на пътно превозно
средство да управляват автомобил под въздействието на алкохол. Иначе
7
казано дадената от АНО правна квалификация съответства на изложените
факти и описаното деяние в констативно – съобразителната част на НП,
приети за доказани от органа, които покриват обективните признаци на
посочената административнонаказателна разпоредба.
Като водач, управляващ МПС – лек автомобил (, който факт Съдът намира
за безспорно установен по делото), жалбоподателят е субект на задълженията,
предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват правилата за движение по
пътищата, изискванията към водачите и конкретни техни задължения, така и
относно движещите се превозни средства.
Деянието, осъществено от жалбоподателя в качеството му на водач на
МПС и изразило се в управление на автомобил, след употреба на алкохол,
който обективен факт е категорично доказан по делото, безспорно сочи
поведение от негова страна, което е в пряк разрез и в отклонение от
императивната забрана за това, установена в нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП.
Неизпълнението на това задължение е съставомерно като административно
нарушение, съгласно административнонаказателния състав на чл. 174, ал. 1 от
ЗДвП. Такава именно правна квалификация е дал и АНО и тя е правилна.
Забраната, установена в закона е изрична, пряко произтича от първата от
цитираните разпоредби (чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП) и водачът е длъжен да не
управлява автомобил след употреба на алкохол или друго упойващо средство.
Редът, по който е установена концентрацията на алкохол е съобразен
напълно с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП и съответно изискванията на Наредба № 1 от
19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
Установената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя в размер
на 1.02 промила е доказана по надлежния ред. В тази си конкретно цифрова
стойност, същата надвишава минимално установената – 0.5 промила, за
съставомерността на деянието.
Тук е мястото да се отбележи,че съдът не споделя доводът на
процесуалният представител на жалбоподателя за допуснато процесуално
нарушение изразяващо се в непосочване в издадения талон за медицинско
изследване , по какъв начин лицето желаело да бъде изследвано,което
нарушавало правата на наказаното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози, в съставения АУАН за
констатиране на употребата на наркотични вещества или техните аналози,
актосъставителят (контролният орган) вписва часа и начина на извършване на
проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото
средство или резултата от теста и номера на Талона за изследване. Препис от
Акта се връчва на водача по реда на ЗАНН. Съгласно ал.9 на чл.6 от Наредбата
- Отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване
8
се установява с подписа на един свидетел. А съгласно ,ал. 10 на същата
разпоредба- Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото
място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за
даване на проби за изследване.Посоченото е изпълнено в конкретния случай.
С лабораторно изследване се установява употребата на НУВ, когато
водачът откаже или физическото му съС.ие не позволява извършване на
проверка с техническо средство.
Лабораторното изследване се извършва въз основа на издаден Талон за
медицинско изследване, който се съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН (чл. 6,
ал. 1 от посочената Наредба).
Съгласно чл.6,ал.4 от Наредбата -В талона по чл. 3, ал. 2 се отразява
изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и
химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от
двата начина на установяване се приемат отчетените показания от
техническото средство.
В процесния случай, Талон за медицинско изследване е издаден,но
жалбоподателят е отказал да извърши медицинското изследване,тъй като не се
е явил в съответния център за спешна медицинска помощ,да даде кръв,поради
което е приложима ал.4 на чл.6 от Наредбата . При това положение не може да
се приеме,за нарушение невписването в издадения талон по какъв начин
лицето е поискало да бъде тествано,тъй като същото е било тествано с
техническото средство,а при издаването на талона е отказало да даде
кръв,което е негово право,поради което за полицейския служител не е
възникнало задължение да отрази,че същият желае да даде кръвна проба или
отново да бъде тествано с доказателствения анализатор.
Налице е и субективния елемент от състава на нарушението – извършено е
виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.
Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от
обективните му действия. Същият е следвало да прецени, че не следва да
управлява МПС след употреба на алкохол. Поради изложеното, липсва
каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че
напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя .
Съгласно чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта, установена с химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
9
му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – се
наказва с „Глоба” в размер на 1000 лв. и с „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 месеца.
Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган
като относима към процесния случай, тъй като предвижда санкция за водач,
който управлява МПС след употреба на алкохол.
Административните наказания са правилно и законосъобразно определени
както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в предвидените от
закона такива – фиксирани за посочените размери. Правна възможност за
намаляване на наложените административни наказания не съществува,
предвид фиксираните размери на санкциите, поради което по пряк аргумент
от закона липсва основание за определянето им под тези минимум. Така
наложените с обжалваното НП административни наказания, Съдът намира за
необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от
чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното
деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия
формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква
настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на
смекчаващи, но и на отегчаващи обстоятелства. В случая с този ефект следва
да се отчете, че МПС е управлявано в населено място с обичайно интензивно
и натоварено движение. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на
чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28
ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и
обосновано е издадено НП. Предвид гореизложеното настоящият съдебен
състав приема,че правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
10
Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че в
полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
По делото липсва претенция за присъждане на направените по делото
разноски от страна на АНО, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 вр. с ал.9 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №25-0351-000135 от 25.05.2025година на Началник
група в ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, с което на Г. А. / G.A./ роден
на **********г в ****** , за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП на основание
чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 1000лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за
срок от 12 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11