О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Лом, 04.12.2019 год.
Ломският районен
съд, І-ви състав, в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Миронова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 942 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК
Производството по делото е образувано по искова молба от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********, ****,
чрез ю.к. р. И., срещу Й.И.Г., ЕГН **********,***, за установяване на вземане
по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК --
установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК.
Съобразно
разпоредбата на чл. 131 ГПК, на ответника е изпратено съобщение, ведно с копие
на исковата молба и доказателствата на посоченият в нея адрес.
Съобщението
е върнато в цялост със забележка, че лицето не живее на посоченият адрес.
Съдът
служебно, при условията на Наредба № 14/18.11.2009 год. за реда и начина за
предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни
„Население” е изискал справка за постоянния и настоящ адрес на ответника и е
разпоредил размяната на книжа да се извърши по реда на чл. 47 ГПК, но в
указания срок никой не се е явил да получи книжата.
Поради
това, с Определение от 17.10.2019 г., на основание
чл. 47 ал.6 ГПК съдът е допуснал правна помощ на ответника за назначаване на
особен процесуален представител по делото, като е определил депозит за особения
представител в размер на 629,18 лева /съобразно
определеният в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минимален
размер на адвокатските възнаграждения за представителство по този вид дела/,
като е указал 14-дневен срок за внасянето на депозита.
Съобщението
е получено от ищеца на 04.11.2019г., чрез пълномощника, ю.к. И.П.и в указания 14
дневен срок /до 18.11.2018 год., а и до сега/ определеният депозит не е внесен.
Поради
това настоящия съдебен състав намира, че е налице пречка за движението на
делото, която е от категорията на тези, подлежащи на отстраняване от ищеца по
делото.
Съгласно чл.47, ал.1 от ГПК когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението, връчителят залепва уведомление. В ал.3 на същия законов текст е предвидено,
че когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно извършва
справка за неговата адресна регистрация и за месторабота. Според ал.5
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда. В чл.47, ал.6 от ГПК се посочва, че когато установи
редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към
делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.
След като определената сума за възнаграждение за особен
представител, назначен на осн. чл.47, ал.6 от ГПК (съставляваща разноски по
реда на закона), не е била внесена от ищеца, то е налице нередовност на
исковата молба по смисъла чл.128, т. 2, предл. 2-ро ГПК, която не е била
отстранена в определения от съда срок, поради което и производството по делото
следва да бъде прекратено на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК.
Внасянето на възнаграждението
за особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото /аналогично на изискването
ищецът да внесе такса за призоваване на ответника чрез ДВ, което и при
отменения ГПК беше основание за връщане на исковата молба при неизпълнение/.
Назначаването на особен представител на ответника е процесуално
действие, което следва да се извърши по силата на закона, при наличието на предпоставките за това.
То не е действие по искане на някоя от страните или по инициатива на съда /т.е. не зависи
нито от волята на страните, нито от волята на съда/, с оглед на което
разпоредбата на чл. 77 ГПК е неприложима. Тази разпоредба е систематично
свързана с разпоредбата на чл. 76 ГПК и тълкуването им в тяхната взаимовръзка
води до извода, че възнаграждението за особен представител на неоткрит ответник
всъщност представлява разноски, приравняващи се на държавна такса. Разпоредбата на чл.128 т.2 ГПК сочи, че разноски, когато такива са
възложени на страната и тя следва да ги плати преди извършване на определени
процесуални действия, са приравнени на държавната такса.
Последица
от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при
надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на
производството по делото и връщане на исковата молба.
Нередовността
на исковата молба произтича от неспазването на изискването по чл.128 т.2 за внасянето на дължими за образуването и движението на делото
разноски във вр. с чл. 47 ал.6 ГПК, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.129
ал.4 вр. ал.3 ГПК.
Следва да бъде обезсилена Заповед от 18.10.2017 год. за
изпълнение на парично задължение, издадена
по ч.гр.д. № 2696/2017 год. на ЛРС – съобразно възприетото в т. 13 на ТР
№ 4/18.06.2014 год., по тълк.д. № 4/2013 год., ОСГТК, ВКС.
Мотивиран от горното,
Съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.129 ал.4 вр. ал.3 вр. чл.128
т.2, предл. 2-ро от ГПК съдебното производство по гражданско дело № 942/2019
г. по описа на РС-Лом, поради невнасяне от ищеца в определения от съда срок на дължимите
разноски по делото – депозит от 629,18 лева за възнаграждение за особен представител на ответника.
ОБЕЗСИЛВА Заповед от 18.10.2017 год. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.д. № 2696/2017 год. на
РС Лом.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –
Монтана, в едноседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: