Р Е Ш Е Н И Е
№:725
31.05.2022 г. гр.
Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На девети май, две хиляди двадесет и
втора година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Тодор Икономов
Секретар: В. С.
като разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно дело № 556 по описа за 2022 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178, вр. § 8 от ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на В.Д.С., ЕГН **********, против отказ на секретар на Община Бургас,
обективиран в писмо изх. № 94-01-3783-(1) от 29.03.2022 г. да предостави
административна услуга – заверка на молба-декларация за признаване правото на
собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка по
реда на чл. 587 от ГПК относно новообразуван
поземлен имот /НПИ/ № 133.518, по плана новообразуваните имоти на с.о.
„Каптажа“, находящ се в землището на с. Изворище, с площ от 1390 кв.м. и начин
на трайно ползване: за индивидуално застрояване, урбанизирана територия, ЕКАТТЕ
32425
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на процесния отказ като
издаден в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна и връщане на
преписката на компетентния орган със задължителни указания. Претендира се
присъждане на разноски.
Ответникът
- секретар на Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Райнова,
оспорва жалбата с искане същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от
образуваната пред административния орган преписка.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
От
приложените към административната преписка доказателства е видно, че на 02.02.2022
г. В.Д.С. ***-3783/02.02.2022 г., с която е поискала да бъде заверена молба -
декларация за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез
извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 ГПК относно
поземлен имот с идентификатор № 133.518, по плана новообразуваните имоти на
с.о. „Каптажа“, находящ се в землището на с. Изворище, с площ от 1390 кв.м. и
начин на трайно ползване: за индивидуално застрояване, урбанизирана територия,
ЕКАТТЕ 32425. Към заявлението е приложена скица на поземления имот.
С
оспореното в настоящото производство писмо изх. № 94-01-3783-(1) от 29.03.2022
г. секретар на Община Бургас е отказал да завери молбата-декларация, като е
посочил, че по плана на новообразуваните имоти на с.о. „Каптажа“ , землището на
с. Изворище, НПИ № 133.518 е записан в регистъра към плана на наследниците на
Щерю Георгиев Георгиев, на основание Решение № 8292П/10.03.2003 г. на Поземлена
комисия – Бургас. Със заявление подадено
в Община Бургас, наследниците на Щерю Георгиев Георгиев са отправили искане за
издаване на заповеди за възстановяване на записаните им в регистъра към ПНИ
новообразувани поземлени имоти, включително и НПИ № 133.518. Констатирано е, че
НПИ № 133.518 попада върху ползвателски имот № 77, за който в Община Бургас се
съхранява преписка по трансформиране на правото на ползване в право на
собственост по реда на пар. 4 от ЗСПЗЗ. Предвид на тези констатации е обоснован
краен извод, че по отношение на НПИ № 133.518, административното производство
по възстановяване на собствеността върху новообразуваните поземлени имоти в
полза на наследниците на Щерю Георгиев Георгиев по реда на пар. 4к, ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ не е приключило, поради което не е възможно прилагането на
института на придобивната давност.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на
неблагоприятен за нея административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Оспореното писмо представлява ИАА, доколкото в същото е обективиран отказ за
заверка на приложената молба-декларация, т. е. отказано е извършването на
административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б.
"б" от ДР на ЗА, вр. чл. 21, ал. 3 АПК. С приемането
на АПК понятието за индивидуален административен акт е значително разширено. В
този смисъл индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се
декларират или констатират вече възникнали права и задължения, както и
волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване
или погасяване на права и задължения, както и отказите за издаването им /чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от АПК/. Съгласно § 1, т. 2, б.
"а" и "б" от ДР на Закона за администрацията,
административна услуга представлява издаването на индивидуални административни
актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, както и такива, с
които се признава съществуването на права и задължения. В този смисъл искането
представлява такова за извършване на административна услуга, а именно -
издаване на удостоверителен документ. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК уредените в
кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и
тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при
извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за
извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Писмото, в
което е обективиран отказа, е получено от адресата на 30.03.2022 г., а жалбата
е постъпила в съда на 05.04.2022 г., при което същата е депозирана в срок.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен,
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт, на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно
ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността
на акта, дори да липсва искане за това.
В
случая искането, като отправено към кмета на Община Бургас за заверка на
молба-декларация, че поземленият имот не е общинска собственост и издаването на
удостоверение, че не е актуван като такъв във връзка с производство по
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка е отправено до
компетентния административен орган, на основание чл. 23, ал. 1 АПК. Именно кмета
на общината по местонахождение на недвижимия имот е компетентен да се произнесе
по него. Както се установи обаче, по процесното заявление с оспорения в
настоящото производство отказ се е произнесъл секретар на Община Бургас. Настоящият
съдебен състав констатира, че въпреки изрично извършеното разпределение на
доказателствената тежест с Разпореждане № 607/18.04.2022 г. по делото, в което
е указано на ответника, че носи доказателствена тежест за изпълнението на
законовите изисквания за издаване на акта /първото, от които е компетентност на
органа – чл. 146, т. 1 АПК/, от издателя на процесното писмо, страна в
настоящото производство, не са представени доказателства за упълномощаването му
да се произнася по постъпили молби-декларации за признаване правото на
собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка по
реда на чл. 587 ГПК. По делото няма
приложена изрична заповед за делегиране или заместване, като и видно от
оспореното писмо в същото не е посочена такава заповед. Съгласно мотивите на
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ОС на ВАС, относими в случая,
компетентността на всеки административен орган е нормативно определена и издаването
на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. Не са ангажирани или
представени доказателства правомощията за осигуряване на административните
услуги да са били делегирани от кмета на Община Бургас на друг орган в общинската
администрация, или отказът да е бил издаден в хипотеза на заместване. По
изложените съображения, съдът приема, че оспореният отказ е издаден от орган
без необходимата материална компетентност, и като такъв е нищожен. Като нищожен
същият не е породил правни последици, поради което отпада необходимостта от
преценка наличието на другите наведени от жалбоподателя основания за отмяна,
които предполагат валидно издаден административен акт.
Независимо
от горното, съдът намира, че оспореният
отказ е и материално незаконосъобразен. Това е така, тъй като исканата
административна услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587 ГПК, издаване на
нотариален акт по обстоятелствена проверка, при който административният орган
удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост.
Компетентен да извърши проверка и съответно да удостовери правото на
собственост или да откаже издаване на нотариален акт е нотариусът. В
компетентността на административния орган е единствено да извърши исканата
административна услуга и да удостовери факти, относими към нотариалното
производство, а именно - дали имотът е или не е актуван като общински по реда
на Закона за общинската
собственост.
Извършването на административната услуга обхваща издаване на административен
акт, с който се удостоверява именно този факт. За допустимостта на предмета на
охранителното производство по чл. 587 ГПК следи само
нотариусът. В производството по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК нотариусът ще
преценява всички материални предпоставки за придобиване на собствеността,
законовите забрани, ако са налице такива, както и други пречки, поради което на
кого принадлежи правото на собственост върху процесния имот е извън
компетентността на кмета на общината. Последният следва само да извърши
административната услуга и да попълни удостоверителната част на
молбата-декларация с данните за имота, с които разполага. В производството,
проведено в случая пред административния орган, е релевантен единствено фактът
дали към датата на заверката имотът е актуван като общинска собственост, с акт,
съставен по реда на чл. 56 и сл. от ЗОбС, известен на
органа служебно, а извършването на конкретно поисканата административна услуга
се състои в издаване на акт, с който се удостоверява това обстоятелство.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и не
разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на
документа, в случая да завери молбата-декларация.
Предвид
изложеното настоящия съдебен състав счита, че следва да обяви нищожността на процесния акт, като издаден
от некомпетентен орган. В хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК преписката
следва да бъде изпратена на съответния компетентен административен орган – кмета
на Община Бургас за произнасяне по заявлението на В.Д.С., за заверка на молба -
декларация за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез
извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 ГПК. При
произнасянето си компетентният орган следва да съобрази указанията на съда по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение,
касателно производството по извършване на процесната административна услуга.
При
този изход на спора основателна се явява своевременно заявената претенция на
оспорващата за присъждане на направените от нея разноски. От доказателствата по
делото се установява, че същата е заплатила държавна такса от 10 лева, както и
възнаграждение за адвокат по представен договор за правна защита и съдействие в
размер на 200 лева. Следователно общо дължимите й на основание чл. 143, ал. 1 АПК разноски
възлизат на 210 лева, за която сума Община Бургас следва да бъде осъдена да й
заплати.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 АПК
Административен съд - Бургас, XXV-ти
състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказ на секретар
на Община Бургас, обективиран в писмо изх. № 94-01-3783-(1) от 29.03.2022 г. да
предостави административна услуга – заверка на молба-декларация за признаване
правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена
проверка по реда на чл. 587 ГПК относно
новообразуван поземлен имот /НПИ/ № 133.518, по плана новообразуваните имоти на
с.о. „Каптажа“, находящ се в землището на с. Изворище, с площ от 1390 кв.м. и
начин на трайно ползване: за индивидуално застрояване, урбанизирана територия,
ЕКАТТЕ 32425.
ИЗПРАЩА преписката на
кмета на Община Бургас за ново произнасяне при спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в
14 – дневен срок от получаване на административната преписка.
ОСЪЖДА Община Бургас
да заплати на В.Д.С., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 210 /двеста и
десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл. 138, ал. 3 АПК да се изпрати
препис от същото.
СЪДИЯ: