РЕШЕНИЕ
№ 3263
гр. Варна, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110104457 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Й. Ж. Димов, ЕГН ********** и П. Г. Д.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.“ бл. 151, вх. 1, ет. 1, ап. 1, за
приемане за установено по отношение на ответника „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55,
че в негова полза не съществува изпълняемо право за сумата от 9003.93 лв., представляваща
главница по договор за банков кредит от 12.04.2006 г. и договор за встъпване в дълг от
03.12.2009 г. и анекс № 1/03.12.2009 г., сумата 2015.70 лв., представляваща изискуема
редовна лихва за периода от 05.12.2009 г. до 19.08.2012 г. вкл., сумата 1520.78 лв.,
представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 05.06.2010 г. до 09.10.2012 г.
вкл., сумата 261.05 лв., представляваща изискуема лихва, дължима съгласно чл. 8.1. вр. чл.
2, б „в“ и б. „г“ от Анекс № 1/03.12.2009 г., както и сумата 762.03 лв. – разноски по делото,
за които вземания ответникът се е снабдил спрямо ищците с изпълнителен лист по ч. гр. д.
14552/2012 г. по описа на ВРС, XII състав, на основание чл. 439 ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на 09.11.2012 г. въз основа на изп. лист, издаден по ч.
гр. д. 14552/2012 г. по описа на ВРС, ХII състав, по молба на „Райфайзенбанк България“
ЕАД срещу ищците е образувано изп.д. № 20128070400580 по описа на ЧСИ Надежда
Денчева с рег № 807. По делото са извършвани справки за имуществото състояние на
длъжниците. Последното поискано от взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД
изпълнително действие е от 15.01.2015 г., въз основа на което ЧСИ е наложил възбрана
върху недвижим имот от 21.03.2015 г. С постановление от 28.11.2018 г. съдебният
изпълнител е прекратил изп. д. № 20128070400580 поради настъпила перемпция. На
20.05.2020 г. по молба на ответника и въз основа на изп. лист, издаден по ч. гр. д.
14552/2012 г. по описа на ВРС, ХII състав, е образувано изп. д. № 20208830400392 по описа
на ЧСИ П. Иванова, с рег № 883. Сочи се, че от датата на последното извършено изп.
действие за събиране на дълга – 21.03.2015 г. до образуване на изп. д. № 20208830400392 е
изтекъл период от повече от 5 години, през който взискателят е бездействал. С оглед на
1
изложеното се счита, че удостовереното с изп. лист изпълняемо право е погасено по
давност. Настоява се за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва иска. Не оспорва изложените с исковата молба
факти. Счита, че между датата на последното изпълнително действие по изп. д. №
20128070400580 и образуване на изп. д. № 20208830400392 по описа на ЧСИ П. Иванова, с
рег № 883, не е изтекъл срок, позволяващ погасяване на правото на принудително
изпълнение по давност. Давност не е текла от момента на извършване на последното
валидно изпълнително действие по изп. д. № 20128070400580 – 21.03.2015 г. до влизане в
сила на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тъл. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с
което е обявено за изгубило силата си ППВС № 3/18.11.1980 г. Сочи, че нова давност е
започнала да тече на 26.06.2015 г. и същата не е изтекла към датата на образуване на новото
изп. дело, нито към настоящия момент. Сочи и че давността не е текла в периода 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г., на основание ЗМДВИП, обн. с ДВ бр. 28/2020 г., с който нормативен акт
е предвидено спиране на давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права на частноправни субекти. Поддържа, че дори и изп. д. № 20128070400580
да е перемирало, извършените след датата на перемпцията изп. действия следва да се зачетат
като прекъсващи давността. В заключение се настоява за отхвърляне на иска и присъждане
на разноски по делото.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищците се представляват от адв.
С. Н., която уточнява исковата претенция, като твърди, че на 16.11.2012 г. са предприети
изпълнителни действия по образуваното изп. д. № 580/2012 г. по описа на ЧСИ Надежда
Денчева. От тази дата в продължение на 2 години не са предприемани изпълнителни
действия, поради което счита, че на 16.11.2014 г. е настъпила перемпция, а всички
извършени след тази дата действия са невалидни, в съответствие с дадените разпоредби по т.
10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че правото на принудително
изпълнение е погасено поради изтекла давност в периода 16.11.2014 г. – 16.11.2019 г.
Поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответната страна се представлява от юрк. Антоанета Цветкова, която поддържа
становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Придържа се към изразеното в отговора на исковата молба становище, че подаването на
молба с искане за предприемане на съответни изпълнителни действия представлява искане
на взискателя за образуване на ново изпълнително дело, в който смисъл е и практиката на
ВКС, цитирана в отговора.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (например погасяване на правото на принудително изпълнение поради
изтекла давност, плащане, прихващане и др.). В тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на
вземането по издадения срещу него изпълнителен лист е да установи настъпване на
твърдените от него правопогасяващи факти, като в случай на позоваване на изтекла
погасителна давност, в тежест на ответника – взискател в изпълнителното производство е да
установи предпоставките по чл. 116 ЗЗД за прекъсване на течащата в полза на длъжника
давност.
Видно от материалите по изисканото изп. дело № 580/2012 г. по описа на ЧСИ
Надежда Денчева, въз основа на издаден на 11.10.2012 г. изпълнителен лист по ч. гр. д. №
2
14552/2012 г. по описа на ВРС, ХII състав, по силата на който ищците са осъдени да
заплатят на ответника посочените в листа суми, е образувано изп. дело № 580/2012 г. по
описа на ЧСИ Надежда Денчева.
Длъжниците са получили покани за доброволно изпълнение на 14.11.2012 г. В
двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК /в редакцията на текста към 14.11.2012 г./ не са
възразили срещу заповедта, поради което следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
29.11.2012 г.
По това дело на 16.11.2012 г. /датата на получаване на запорните съобщения/ е
наложен запор на банковите сметки на длъжниците /ищци в настоящото производство/ П. Г.
Д. и Й. Ж. Д.. С молба от 15.01.2015 г. ответното дружество, в качеството си на взискател, е
поискало налагането на възбрани върху посочените в молбата недвижими имоти, съответно
да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на Й. Ж. Д.. На 21.03.2021 г. са
наложени съответни възбрани върху недвижими имоти, собственост на ищците. С
постановление от 28.11.2018 г. на ЧСИ е прекратено производството по изп. д. № 580/2012 г.
по описа на ЧСИ Надежда Денчева, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, предвид
обстоятелството, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия /последното изпълнително действие е извършено на 21.03.2015 г. –
налагане на възбрана/.
Не е спорно, а и от материалите по изисканото изп. д. № 392/2020 г. по описа на ЧСИ
П. Иванова е видно, че въз основа на процесния изпълнителен лист на 20.05.2020 г.
взискателят е подал молба за образуване на ново изпълнително дело. Направил е и
съответни искания за налагане на запори върху сумите по всички левови и валутни сметки,
върху налични ценни книги и други ценности на длъжника Й. Ж. Д., съответно за налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците. На основание чл. 18 ЗЧСИ е
възложено извършването на цялостна справка за имущественото състояние на длъжниците,
както и ЧСИ да определи способа на изпълнение. През м. август 2020 г. са наложени запори
върху банкови сметки на длъжниците, съответно върху трудовите им възнаграждения.
Насрочен е опис на движими вещи за 06.10.2021 г., като с молба от 05.10.2021 г.
ищците, чрез процесуалния им представител – адв. С. Н. са поискали да им бъде изготвено
постановление за актуалния размер на дълга с оглед евентуално сключване на споразумение
с взискателя за изплащане на задължението по издадения срещу тях изп. лист.
С молба от 26.08.2021 г. взискателят е поискал налагането на възбрани върху
собствени на длъжниците недвижими имоти, като такава е наложена на 10.09.2021 г.
С постановление от 19.07.2022 г. е постановено спиране на изпълнителното дело с
оглед издадената по настоящото дело обезпечителна заповед, предвид допуснатото
обезпечение чрез мярката „спиране на изпълнението“.
В този смисъл следва да се отбележи, че спор по фактите няма.
Спорът в производството е правен и се свежда до значението на извършените
изпълнителни действия при настъпила перемпция /в случай че е налице такава/, съответно
3
дали с факта на образуваното срещу ищеца изпълнително дело е била спряна давността за
вземанията, съгласно постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., тоест дали новата 5-годишна
давност за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, следва да
се счита, че започва да тече от момента на постановяване на тълкувателно решение №
2/2013 г., а именно – от 26.06.2015 г., съответно дали същата е изтекла и дали вземанията по
процесния изпълнителен лист са погасени по давност.
Съдът приема, че предвид т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, може да се направи извод, че по
смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД понятието „съдебен процес“ не включва
изпълнителното производство и давността не спира да тече по време на неговата висящност.
Тя се прекъсва многократно от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ. Този извод се
подкрепя именно от изричната отмяна на разрешенията, дадени в ППВС № 3/1980 г., което
изгубва своята сила. Основната правна последица от отмяната му е заличаване за в бъдеще
на задължителния характер на следната правна конструкция, изградена по отношение на
спирането на давността по време на изпълнителния процес: погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането,
каквото беше тълкуването, дадено в горецитираното постановление на Върховния съд.
При съотнасяне на гореизложеното с конкретния случай следва да се отбележи, че от
момента на образуване на процесното изп. дело № 580/2012 г. по описа на ЧСИ Надежда
Денчева срещу длъжниците – 09.11.2012 г. до датата на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г.
погасителна давност за вземанията не е текла. И това е така защото относимо в този период
е задължителното разрешение на ППВС № 3/1980 г. Новата 5-годишна погасителна давност
/доколкото вземанията са установени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
която следва да бъде приравнена по характера си на влязло в сила съдебно решение/ е
започнала да тече именно от момента на отмяната на това постановление – 26.06.2015 г.,
след която дата е дадено и ново тълкуване за спирането на давността по време на висящ
изпълнителен процес. Съдът приема, че постановеният нов тълкувателен акт, с който се
изоставя вече даденото задължително тълкуване и се възприема ново такова, поражда
действие за в бъдеще. Прилагането му с обратна сила би довело до правна несигурност,
доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно
предходно дадено, също задължително тълкуване. В този смисъл, както посочва и
ответникът, е съдебната практика – така например подобно виждане е застъпено в решение
№ 51/21.02.2019 г., постановено по гр.д. № 2917/2018 г. по описа на ВКС, решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV гр. о.
Същевременно, видно е от материалите по делото, че след 16.11.2012 г., когато са
наложени запори на банкови сметки на длъжниците, в продължение на период от две
години взискателят не е поискал, нито овластеният по реда на чл. 18 ЗЧСИ съдебен
изпълнител е предприел приложение на изпълнителен способ. Не е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата П. Г. Д., доколкото трудовото й правоотношение е
прекратено, считано от 01.11.2012 г. С оглед на изложеното е налице основание за
прекратяване на изпълнителното производство по право в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, считано от 18.11.2014 г. /отчитайки обстоятелството, че 16.11.2014 г. е неделя,
4
неработен ден/.
С прекратяване на изпълнителното производство обаче, материалното право на
взискателя остава незасегнато. Прекратяването на изпълнителното производство не
изключва принудителното изпълнение в случай, че изпълняемото право е непогасено. Дори
при настъпила перемпция по право, когато по изпълнителното дело е направено искане за
прилагане на нов изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже
изпълнение – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело – така
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения – решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. по описа на ВКС, IV гр. о. и решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021
г. по описа на ВКС, III г.о., ГК.
След прекратяване на изпълнителното производство (в случая след 18.11.2014 г.) е
започнала да тече нова давност. В рамките на новия давностен срок на 15.01.2015 г. е
депозирана молба от взискателя за налагане на възбрани върху недвижими имоти,
собственост на длъжниците. На 21.03.2015 г. съответните възбрани са наложени. Тоест,
преди изтичане на петгодишния давностен срок от прекратяване на изпълнително
производство давността е прекъсната с наложените възбрани. Както се посочи по-горе,
молбата от 15.01.2015 г. с искане за извършване на изпълнителни действия срещу
длъжниците след прекратяване на изпълнително производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК има характер на искане на образуване на ново изпълнително дело. По отношение
на последното, въпреки че такова не е реално образувано, а произнасянето е по изп. д. №
580/2012 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, с оглед датата на подаване на молбата –
15.01.2015 г., са приложими отново постановките на ППВС № 3/1980 г. Тоест, новата
давност за погасяване на вземанията, следва да се счита, че тече след отмяната на това
постановление – 26.05.2015 г.
Съдът не споделя виждането на процесуалния представител на ищците, поддържано в
проведеното по делото открито съдебно заседание, че действието по налагане на възбраната
е невалидно. В случая релевантно е, че в рамките на давностния срок взискателят е поискал
извършването на изпълнителни действия срещу длъжниците, с което е прекъснал давността.
Необразуването на ново изпълнително дело е свързано с допуснато дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, който не е събрал дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело, с което е нарушил канцеларските правила по воденето на
изпълнителните дела. Това обаче по никакъв начин не вреди на кредитора, нито ползва или
вреди на длъжника /именно такова виждане е изразено и в цитираното по-горе решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV гр. о./. Да се приеме някакво
друго разбиране означава длъжникът да се постави в едно по-благоприятно положение,
съответно да не се зачете проявената процесуална активност от страна на кредитора за
прекъсване на давността, което съдът намира за неоправдано.
При нормално стечение на обстоятелствата давността следва да се счита изтекла на
29.06.2020 г. /имайки предвид, че 27.06.2020 г. е събота, почивен ден/, отчитайки началната
дата 26.06.2015 г. През 2020 г. обаче страната бе изправена пред едно извънредно
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., продължило до
13.05.2020 г. вкл. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно пар. 13, ал. 1 от ЗР
към ЗИДЗМДВИП, сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната
5
редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването му в „Държавен вестник“. Този закон е обнародван в ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.
и е в сила от 14.05.2020 г. Следователно, следва да се приеме, че започналата да тече на
26.05.2015 г. погасителна давност за процесните вземания, е спряла да тече за времето от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. Тоест същата изтича на 03.09.2020 г.
В случая ответникът преди изтичането на давността е образувал ново изпълнително
дело срещу длъжника въз основа на издадения по ч. гр. д. № 14552/2012 г. по описа на ВРС,
ХII състав, изпълнителен лист. Това е видно и от материалите по изисканото и приложено
изп. дело № 392/2020 г. по описа на ЧСИ П. Иванова, с рег. № 883 на КЧСИ, с район на
действие – ВОС. Молбата за образуване на новото изп. дело е от 20.05.2020 г., като със
същата взискателят е поискал налагането на запор на банковите сметки на длъжниците и
други изпълнителни действия /в това число запор върху трудовото им възнаграждение/. По
това дело са предприети валидни изпълнителни действия срещу длъжниците, като е наложен
запор върху банковите им сметки, видно от изпратените през м. юли 2020 г. запорни
съобщения, получени от различните адресати на 06.08.2020 г. и 07.08.2020 г. През м. август
2020 г. са наложени запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците. Тоест – преди
изтичането на давността – 03.09.2020 г. взискателят е поискал и съответно са предприети
валидни изпълнителни действия срещу длъжниците, поради което от този момент започва да
тече нова давност, по смисъла и на задължителните разрешения, дадени в т. 10 от ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Дори да се приеме, че новата давност за погасяване на вземанията тече не от
26.05.2022 г. /датата на отмяна на постановлението на ВС/, а от датата на налагане на
възбраната – 21.03.2022 г., с което действие е прекъсната давността, то с оглед изложените
по-горе съображения, че давността е спряла да тече за времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020
г. /с оглед обявеното в страната извънредно положение/, то новата давност изтича не на
21.03.2020 г., а на 30.05.2020 г. На 20.05.2020 г. обаче е образувано новото изпълнително
дело № 392/2020 г. по описа на ЧСИ П. Иванова, като в молбата за образуване са поискани и
съответни изпълнителни действия срещу длъжниците. Ето защо и доколкото искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от
волята на кредитора, то давността следва да се счита прекъсната с искането /в който смисъл
са отново цитираните вече решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на
ВКС, IV гр. о. и решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. по описа на ВКС, III
г.о., ГК/. Още повече, че съгласно чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП по време на извънредното
положение и два месеца след неговата отмяна не се налагат запори на банкови сметки на
физически лица, запори върху трудови възнаграждения, както и извършването на описи на
движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, която разпоредба е
приложима и в настоящия случай и която обяснява защо съответните запори са наложени
през м. август 2022 г.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен /към
6
датата на подаване на настоящата искова молба в съда, а и към настоящия момент,
твърдяната погасителна давност не е изтекла/, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да бъдат
присъдени в полза на ответника. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., която
сума съдът приема, че следва да бъде присъдена в полза на страната, с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото, размера на исковите претенции, ангажирания в
производството доказателствен материал и проявената процесуална активност от страна на
юрк. Цветкова, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Ж. Д., ЕГН ********** и П. Г. Д., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.“, бл. *****, вх. **, ет. *, ап. *, иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците
не дължат на ответника „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование
„Райфайзенбанк България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, сумите, дължими от тях солидарно, по изпълнителен
лист от 11.10.2012 г., издаден по ч. гр. д. 14552/2012 г. по описа на ВРС, ХII състав, както
следва: сумата 9003.93 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от
12.04.2006 г. и договор за встъпване в дълг от 03.12.2009 г. и анекс № 1/03.12.2009 г.; сумата
2015.70 лв., представляваща изискуема редовна лихва за периода от 05.12.2009 г. до
19.08.2012 г. вкл.; сумата 1520.78 лв., представляваща изискуема наказателна лихва за
периода от 05.06.2010 г. до 09.10.2012 г. вкл.; сумата 261.05 лв., представляваща изискуема
лихва, дължима съгласно чл. 8.1. вр. чл. 2, б“в“ и б. „г“ от Анекс№ 1/03.12.2009 г., както и
сумата 762.03 лв. – разноски по делото, въз основа на който изпълнителен лист е образувано
изп. д. № 392/2020 г. по описа на ЧСИ П. Иванова, с рег. № 883 на КЧСИ, с район на
действие – ВОС, поради погасяването по давност на вземанията.
ОСЪЖДА Й. Ж. Д., ЕГН ********** и П. Г. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. В., ж. к. „М.“, бл. ***, вх. * ет. *, ап. *, да заплатят на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“
ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, сумата 150 лв.
/сто и петдесет лева/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни
разноски /юрисконсултско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7