Решение по дело №489/2017 на Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е № 27/9.2.2018г.

                                                                      Гр.Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на единадесети януари  две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

           Председател: Мариела Иванова

 

секретар Дарина Енева и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 489 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Е.Г.П. с ЕГН ********** *** против И.Т.В. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че между страните по делото е постигната договорка ищцата да изтегли на свое име кредит от „„Изи Асет Мениджмънт“ АД в размер на 700лв., която сума да бъде усвоена от ответницата В., като последната се задължила да върне сумата по кредита на кредитодателя. Твърди се в молбата, че ответницата е служител на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и като такъв е разяснила съществуващите клаузи по договора за неустойка и лихви, като й обяснила още, че сумата й е крайно необходима за лечение на дъщеря й. Предвид обещанието, че ответницата ще погасява кредита, ищцата се съгласила да подпише договора. Отв. В. пред свидетели саморъчно й написала бележка, че сумата по договора, който тя е подписала, е усвоена от нея и е получила парите. След време ищцата получила позвънява от фирмата-кредитодател, че кредита не се обслужва и е станал предсрочно изискуем като дължимата сума е в размер на 1613лв. от които главница в размер на 700лв., 913лв. лихви и неустойки. Тя започнала изплащане на дълга, но кредитодателят прехвърлил остатъка на „Агенция за събиране на вземания“ АД и тя извършила плащане към това дружество.

За събиране на вземането си ищецата е инициирала заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение, но в законния срок ответникът е оспорил вземането. Предвид изложеното е направено искане да се приеме за установено по отношение на ответницата, че съществува вземането   размер на 1613лв. от които главница в размер на 700лв., 913лв. лихви и неустойки, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в съда 23.03.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото. Представя и ангажира доказателства. Заявена е претенция за разноски.

В с.з. ищецът се явява лично и с процесуален представител, който поддържа претенцията. Прави уточнение, че твърденията в исковата молба се отнасят за договор за паричен заем №2183266 от 10.11.2014г.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е оспорила твърденията в исковата молба. Представя и ангажира доказателства. Заявена е претенция за разноски.

  Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за изпълнение №188 / 23.3.2017 г., постановена по ч.гр.д. №268/2017г. е разпоредено на длъжника И.В. да заплати на кредитора Е.П. сумата  1613.00 /хиляда шестстотин и тринадесет лева/ лева,представляваща неизплатен заем предоставен на длъжника от заявителя в размер на 1613.00 лева,която сума включва главница от 700.00 лева и лихви в размер на 913.00 лева,законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2017 година до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 82.26/осемдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/  лева, представляваща направени разноски по делото.

На 14.10.2014г. ищцата е сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем№2166117 за сумата от 200лв.

На 10.11.2014г. ищцата е сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем №2183266 за сумата от 700лв.

На 06.02.2015г. ищцата е сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем №2243440 за сумата от 700лв.

И по трите договора представляващ „Изи Асет Мениджмънт“ АД е ответницата В..

От писмо от „Изи Асет Мениджмънт“ АД се установява, че първият заем е погасен коректно. Вторият заем също е изцяло погасен коректно, т.к. заемът е бил рефинансиран с парична сума отпусната по третия договор. От кредитора са представени и седмични отчети за получени плащания, от които става ясно, че по договор №2183266 в периода 26.11.2014г.-22.01.2015г. е заплатена сума в размер на 506.32лв., а останалата погасена част е в размер на 446.36лв.

Във връзка с твърдението за наличие на договореност между страните по делото са събрани както гласни, така и писмени доказателства. Ищцата е представила бележка със следното съдържание: „Кредита, който е на името на Е.Г.П. се ползва от И. Т.В.“. В така представения документ липсва посочване на автора му. Наличен е подпис, който обаче е позициониран долу в ляво на документа и е преди частта от текста „И. Т. В.“, находящ се долу в дясно на документа.

Според показанията на св. Кети Стефанова през 2014г. Елена и дъщеря й Андриана решили да направят рефинансиране на заема на Андриана, понеже на Андриана й предстояло раждане и й трябвали средтсва. За целта трите отишли в „Изи Кредит“. Служителката И. се обърнала към Елена и я помолила да направи на нейно име заем от 700 лева, като И. ще си ги изплаща и Елена се съгласила. И. извадила и написала една бележка с трите си имена, подписала се, че ще си изплаща заема и Елена се съгласила.  

Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен като съображенията за това са следните: 

Предвид съдържащите се твърдения в исковата молба за договореност между ищцата и ответницата за сключването на договор за кредит съдът намира, че се касае за персоналната симулация. Във всички случаи на персонална симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по сделката. При персоналната симулация целта на конструкцията - да се скрие истинската страна по сделката - обуславя и сложността й.

Разкриването на симулативността на една сделка от страна по нея е подчинено на определени процесуални правила. За пълно разкриване на симулацията служи обратното писмо, което разкрива съдържанието на един прикрит договор и съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договор. При липсата на съставено обратно писмо, недопустимо е симулацията да се доказва със свидетелски показания. Изключение от забраната по чл. 164, ал.1, т.2 и т.6 от ГПК допуска чл. 165, ал.2 от ГПК, при условие, че страната, доказваща симулацията, направи вероятно твърдението си за симулативност с тъй нареченото начало на писмено доказателство. То се състои в документ, изхождащ от противната страна по сделката или пък удостоверява нейно изявление пред държавен орган, от което може да се заключи, че симулацията е вероятна. За да се постигне пълно доказване на симулацията, се допускат свидетелски показания. За да станат допустими свидетелските показания, документът трябва да изхожда от противната страна, а не от опровергаващата страна. Доказването на симулацията следва да се проведе пълно и главно и е в тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна.

Обратно писмо по делото не е представено, което поставя въпроса може ли представеният от ищцата документ да се приеме за начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК? Според настоящия съдебен състав отговорът е отрицателен. Това е така, тъй като на първо място този документ не носи информация за своя автор. На второ място съдържащият се в него подпис е поставен преди изявлението, което следва да удостовери, предвид възприетата традиция да се пише в посока от ляво на дясно. И на последно място от съдържащото се в документа изявление не става ясна волята на автора. Действително доколкото в случая се прави преценка за начало на писмено доказателство не е необходимо в документа да се съдържа индивидуализация на кредита или неговия размер. Самото твърдение за наличие на договорка да се сключи договор за заем на имено на едно лице в полза на друго е достатъчна, за да се допуснат свидетели, с които да се установят останалите обстоятелства. Представеният документ съдържа единствено твърдението, че кредитът, изтеглен от ищцата „се ползва“ от ответницата. Това обаче според съда не е достатъчно,за да се приеме,че твърденията на ищцата са вероятни, тъй като не е ясен какъв смисъл се влага в употребения термин.

Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.6 от ГПК е недопустимо да се кредитират събраните по делото гласни доказателства.

Предвид липсата на доказателства относно изложените в исковата молба твърдения исковата претенция следва да се отхвърли.

Отделно от изложеното и за пълнота на съдебния акт следва да се посочи, че за сумата над 952,68лв. не са събрани доказателства за заплащането им. Не са събрани и доказателства за твърдението, че сумата от 506,32лв. е заплатена на кредитора именно от ищцата.

  При този изход от спора ищцата няма право на разноски и дължи на ответната страна сторените от нея разноски, но по делото не са представени доказателства за действителното им разходване.

Мотивиран от горното Карнобатският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Г.П. с ЕГН ********** *** против И.Т.В. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422 ГПК да се приеме за установено по отношение на ответницата, че съществува вземане   размер на 1613лв., от които заплатена главница договор за паричен заем №2183266 от 10.11.2014г, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД в размер на 700лв. и сумата от 913лв., заплатени  лихви и неустойки по същия договор, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в съда 23.03.2013г. до окончателното изплащане на вземането.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Е.Г.П. с ЕГН ********** *** за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на И.Т.В. с ЕГН ********** *** за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

  Решението  подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

Районен съдия: