О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 86 16.01.2017 град Бургас
Бургаският
окръжен съд .……граждански състав …………………………..
на
шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като
разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….
гражданско
дело №1381 по описа за 2017 година.
Производството
е образувано по повод исковата молба на Българската държава, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул.“Кирил и
Методий” № 17-19, представляван по пълномощие от Вълчо Иванов Чолаков -
Областен управител на област Бургас, против „Трансстрой - Бургас” АД, ЕИК
*********, представлявано от Николай Милев Милев, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул. „Успенска” № 8, с искане да се приеме за установено
по отношение на ответника, че „Трансстрой - Бургас” АД ЕИК *********,
представлявано от Николай Милев Милев, не е собственик на 7697/120562 кв. м.
ид.ч.от поземлен имот с идентификатор 07079.660.609 по КККР на гр. Бургас,
целият с площ от 120 562 кв. м., с административен адрес на поземления имот:
гр. Бургас, Южна промишлена зона, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, номер по предходен план: 12, кв. 7, парцел X, LXXI, LXXII при съседи:
07079.660.554, 07079.661.631, 07079.660.462, 07079.660.600.
Заявява се в исковата молба, че съгласно
КККР на гр.Бургас имотът е с площ от 120 562 кв. м.
и в него съществуват 24 сгради. Твърди
се от ищеца, че за част от имота е бил съставен акт за държавна собственост №
11450/13.04.1995 год., с който са актувани 109 дка, както и част от сградите в
имота (за 22 сгради от общо 24 такива). Актът е бил съставен по молба peг. № 636/18.08.1994 г. на „Трансстрой” ЕООД Бургас. В последствие, със заповед
№ РД-11-861/08.11.2002 год., имотът по акта е бил деактуван в полза на
ответника - „Трансстрой - Бургас” АД.
Заявява се, че с нотариален акт №109, том V,
рег.№4676, дело №825/29.08.2006 год. на нот.Ат.Димов, на основание чл. 483, ал.
1 от ГПК (отм.), ответникът е признат за собственик на терен, представляващ УПИ
Х-12 в кв. 7 по плана на Промишлена зона „Победа” - гр. Бургас, целият
урегулиран от 120 725 кв. м. при описани в акта граници. Предвид установеното
различие в площта на имота по скица и тази по АДС, съответно по заповедта за
деактуване на имота, от ответника било поискано да представи нотариален акт №
86, том IV, per. № 3595, н. дело № 621/12.07.2006
г. и нотариален акт № 44, том V, per. № 4386, н. дело № 76/17.08.2006
г., които са част от документите, послужили пред нотариуса за съставяне на
нотариалния акт по чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.). Заявява се от ищеца, че с нотариален акт № 44,
том V, peг. № 4386, н. дело № 76/17.08.2006
г. за покупко-продажба на недвижим имот, ответникът е придобил собствеността
върху - 3865/120785 кв. м. в това число 325 кв. метра от общо пътно платно с
ширина 15 метра разположено на северната граница на терена, при граници на
имота: изток - линия с дължина 86 м., отстояща на 10 метра от вътрешната страна
на кейовата стена; запад - траверсна линия на заводски коловоз и метална ограда
с врата; север - минава по оста, перпендикулярна на кейовата стена и на 106 м.
южно от ъгъла й на бетонов път, като границата започва на 10 л.м. от вътрешната
страна на подпорната стена и завършва на източната траверсна линия на ж.п.
коловоза; юг - линия с дължина 51 м., перпендикулярна на източната граница до
ограда, представляващ терен IV зона на гр.Бургас, който терен представлява част
от УПИ Х-12 в кв. 7 по плана на Промишлена зона „Победа” - гр. Бургас, отреден
в собственост за „Трансстрой - Бургас” АД и „Транс-Порт Бургас” ЕООД при
граници на цялото УПИ: изток - Черно море; запад - имот пл. № 7 на „Металснаб
холдинг”, имот пл. № 9 на Дървопласмент; север - Черно море и КРЗ; юг - Черно
море и имот пл. № 9 на Дървопласмент, ведно с техническата инфраструктура,
изградена върху терена, а именно: 8/10 идеални части от 80 линейни метра
брегоукрепване / заскаляване/ с каменни блокове; 1/2 ид. ч. от 15 линейни метра
брегоукрепване; бетонова настилка от Б-30 с дебелина 0.20 м. върху целият терен
от 3865 кв.м.; водопровод за промишлена вода от единична безшевна стоманена
тръба с дължина 350м.; ОВ тръбна мрежа за топла вода от две безшевни стоманени
тръби с д = 85/4, с дължина 470 м.; електроинсталации ниско напрежение - 600
л.м., заедно с ЖеРе - стълб 30 прожектора както и телефонни линии, положени
подземно в PVC - тръби с бетонов кожух - 373
л.м.
Заявява се, че с
нотариален акт № 86, том IV, peг. № 3595, н. дело № 621/12.07.2006
г., ответникът е признат за собственик по давностно владение на 11725 кв.
м./120725 кв. м. ид. ч. от терен, представляващ УПИ Х-12, в кв. 7, по плана на
Промишлена зона „Победа” - гр. Бургас, целия урегулиран от 120 725 кв. м. при
описани в акта граници.
Според ищеца, освен
деактуваните 109 000 кв. м. от процесният имот с идентификатор 07079.660.609 по
КККР на гр. Бургас, ответникът е придобил собствеността още върху - 3865/120785
кв. м. ид. ч. от имота с нотариален акт № 44, том V, peг. № 4386, н. дело № 76/17.08.2006 г. и 11725 кв. м./120725 кв. м. ид. ч. от
имота с нотариален акт № 86, том IV, per.
№ 3595, н. дело №
621/12.07.2006 г. Ищецът заявява, че сбора от площите на имотите по различните
документи, а именно: нотариален акт № 44, том V, peг. № 4386,
н. дело № 76/17.08.2006 г. за покупко-продажба на недвижим имот - 3865 кв. м. +
нотариален акт № 86, том IV, per. № 3595, н. дело № 621/12.07.2006
г. -11 725 кв. м. + деактуваните от акт за държавна собственост №
11450/13.04.1995 год. 109 000 кв. м., е равен на 124 590 кв. м. - площ, с каквато УПИ Х-12 в кв. 7 по плана на
Промишлена зона „Победа” - гр. Бургас никога не е бил.
Ищецът твърди, че
липсва правно основание в полза на ответника за придобиване правото на
собственост върху 7 697 кв. м. от процесния имот, които се явяват разликата над
112 865 кв. м. (109 000+3865=112865) до 120 562 кв. м. Заявява се, че нотариален
акт № 86, том IV, peг. № 3595, н. дело № 621/12.07.2006
г., с който ответникът е признат за собственик по давностно владение на 11 725
кв. м. / 120 725 кв. м. ид. ч. от имота, е документ с невярно съдържание; такъв
също е и последващия нотариален акт № 109, том V, peг. №
4676, дело № 825/29.08.2006 г., съставен на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК
(отм.). Твърди се, че имотът е държавна собственост на основание чл. 6 от
Закона за собствеността в редакцията му към 1951 год., съгласно който държавни
стават и имотите, които нямат друг
собственик. Ищецът заявява, че процесния имот не е имал друг собственик и
държавата е упражнявала собственическите права. Твърди, че 7 697/120562 кв. м.
ид. ч. поземлен имот с идентификатор 07079.660.609 по КККР на гр. Бургас,
целият с площ от 120 562 кв. м., с административен адрес на поземления имот:
гр. Бургас, Южна промишлена зона, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, номер по предходен план: 12, кв. 7, парцел X, LXXI, LXXII при съседи: 07079.660.554, 07079.661.631, 07079.660.462,
07079.660.600 не е собственост на „Трансстрой - Бургас” АД. Заявява се, че снабдяването от ответника с
документ за собственост и манифестирането на собственически претенции върху
имота обуславят правния интерес за защита на собственическите права на
Държавата по реда на чл. 124 от ГПК.
По повод указания
на съда, ищецът е уточнил, че държавата е придобила правото на собственост на
основание чл.6 от ЗС, в редакцията му към 1951 год., имотът никога не е имал
друг собственик, а цялата територия в района на пристанището е била държавна
собственост до влизане в сила на разпоредбите на Конституцията от 1991 год. и
на чл.2 ал.2 от ЗОС, в редакцията му от 1996 год., включително държавата е
упражнявала правата на собственик и преди 1974 год., когато са съставени
документи за терена – заповед №468/16.09.1975 год. и писмо от 19.02.1975 год.
Заявява се, че липсват данни за актуване на процесната част от имота, но това е
без значение за правата на държавата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника „Трансстрой – Бургас“ АД, с който се оспорва
иска като неоснователен.
Ответникът заявява, че процесния имот с
идентификатор по КК 07079.660.609 е идентичен
с имот с номер
по предходен план 12, квартал 7, парцел X, LXXI,
LXXII, за който е
издаден акт за държавна собственост /АДС/ № 11450/13.04.1995 г. Заявява, че на
13.04.1995 г. имотът е актуван за държавен по молба с peг. № 636/18.08.1994 г. на „Трансстрой“ ЕООД, гр. Бургас, а на 08.11.2002 г. е
деактуван в полза на „Трансстрой - Бургас“ АД, като границите на имота не са
променяни.
Заявява се, че
твърдението на ищеца за съставяне на АДС за част от имота, противоречи както на
практиката при съставяне на актовете за държавна собственост на имотите, така и
на нормалната житейска логика, според която, ако действително административният
орган е имал предвид включване на идеална част от имот номер 12, квартал 7,
парцел X, LXXI, LXXII в акта за държавна собственост,
то тогава в акта би било записано: 109000/120562 кв.м идеални части. Заявява
се, че Българската държава никога не е предявявала претенции към правото на
собственост на ответното дружество върху каквато и да било част от терена -
нито за реално обособена, нито за идеална част. Твърди се, че от цялостното
поведение на представителите на държавата - от отреждането на имота през 1975
г., до подаването на исковата молба - 23.08.2016 г., поведението на държавната
администрация по никакъв начин не е показвало държавата да има претенции за
съсобственост в процесния имот. Ответникът се позовава на издаденото на
27.07.2006 г. удостоверение, изх. № 26-215/27.07.2006 г. на Областен управител
на област Бургас, с което се удостоверява, че недвижим имот, представляващ
урегулиран поземлен имот Х-12 в кв. 7 по плана на Промишлена зона „Юг“, не е
държавна собственост.
Твърди се, че в акт № 11450 за държавна собственост на
недвижим имот, съставен на 13.04.1995 г., и в заповед № РД-11-861/08.11.2002 г. за отписване
от актовите книги, имотът е описан с различни граници. Така в АДС е
индивидуализиран с граници(съседи): изток - Рибопромишлен к/с, запад - разтов.
на Мед. мини, север - ДСО „Родопа“ и юг - Черно море, а в заповед №
РД-11-861/08.11.2002 г. за отписване от актовите книги с граници: от изток- Черно море, запад - УПИ III-2180, север - ул. „Митрополит Симеон“ и юг - ул. „Успенска“. Заявява
се, че индивидуализацията не е направена надлежно и по посочения в чл. 6, ал.
1, б. "в" от Правилника за вписванията начин и границите са погрешни,
тъй като улица „Митрополит Симеон“ и улица „Успенска“ се намират в центъра на
гр. Бургас, на километри разстояние от кв. „Победа“, където се намира процесния
недвижим имот.
Според ответника единствения
логичен извод е, че е актуван и деактуван целият имот номер 12, квартал 7, парцел
X, LXXI, LXXII, като след точното измерване със
съвременни технически средства през 2009 г., е установено, че реалната площ на
имота е, и винаги е била, 120 562 кв.м. Според ответника, разликите биха могли
да се дължат на неправилно измерване или груба техническа грешка при
съставянето на акта за държавна собственост. Твърди се, че поземления имот,
урегулиран и в цялост, е с трайно обособени граници, за които на практика не
съществува никаква възможност да бъдат променяни, тъй като в голямата си част
границата е море, а от запад границата е ЖП линия.
Ответникът
противопоставя възражение за изтекла придобивна давност върху целия имот, въз
основа на добросъвестно владение. Счита, че качеството му на добросъвестен
владелец произтича от включването на имота в капитала на дружеството по сметка
№ 201 с дата на придобиване 31.12.1981 г. Твърди, че на основание чл. 86 от ЗС /в
редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., действала до 1996г./, съществува
законова забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска
собственост, и поради това за периода от 1990 г. до 1996 г. давност не може да
тече. С отпадането на забраната на 01.06.1996 г. с изменението на чл. 86 ЗС
през 1996 г. (ДВ, бр.33/1996 г.) за частната държавна и общинска собственост,
до установяването на мораториум през 2006 год., тече давност за придобиване на
имоти частна държавна собственост. Намира, че дружеството е придобило
владението върху недвижимия имот на правно основание, годно да го направи
собственик, праводателят му е бил собственик на имота, дори и предписаната от
закона форма не е била опорочена. По силата на чл. 70 от Закона за
собствеността /ЗС/, достатъчно е добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание. Заявява, че в полза на „Трансстрой – Бургас“ АД е изтекъл
краткия давностен срок - петгодишна придобивна давност, като според ответника е
безспорно, че дружеството е осъществявало фактическа власт върху имота,
установена по траен начин, постоянно и непрекъснато, несъмнено и спокойно с
намерение да се държи вещта като своя.
Заявява се, че за
спорната идеална част от недвижимия имот никога не е съставян акт за държавна
собственост, че в полза на „Трансстрой - Бургас“ АД е съставен нотариален акт
по обстоятелствена проверка, която включва и проверка в Областна администрация
и заверка от същата тази администрация за липса на претенциии към недвижимия
имот, предмет на нотариалния акт.
По предварителните въпроси, на основание
чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:
Предявената претенция е с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, за установяване несъществуването на правото на
собственост на ответника върху 7 697/120562 кв.м.ид.ч. от имот с идентификатор 07079.660.609, за
които последният се е снабдил с нотариални актове по реда на чл.483 ал.1 и 2 от ГПК (отм.).
Претенцията следва да бъде възприета за
допустима, съгласно разрешението, дадено с ТР №8/27.11.2013 год. по т.д.№8/12
год. на ОСГК ВКС, доколкото ищецът твърди, че притежава самостоятелно право,
което се оспорва от ответника чрез снабдяване на последния с титул за
собственост.
Възражението на ответника има своето
правно основание в чл.79 ал.2 от ЗС.
Изхождайки от разрешенията, дадени с ТР
№8/27.11.2013 год. по т.д.№8/12 год. на ОСГК ВКС и ТР №11/21.03.2013 год. по
т.д.№11/2012 год., поради обстоятелството, че ответникът притежава титул за
собственост за процесната част от имота, издаден на основание чл.431 от ГПК
(отм.), а ответникът няма титул, удостоверяващ правата му, съдът счита, че доказателствената
тежест следва да бъде възложена изцяло върху ищеца: той следва да докаже
сбъдването на фактите, от които е възникнало неговото защитимо право на
собственост, като положителна процесуална предпоставка за воденето на иска,
както и да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право в полза на
ответника.
Ответникът носи тежестта да докаже
своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи възражения, вкл., че
е налице някоя от хипотезите по чл.70 ал.1 от ЗС, легитимираща го като добросъвестен
владелец и че е придобил собствеността чрез непрекъснато владение в продължение
на пет години.
Страните не спорят за деактуването на
терен с площ от 109 дка, както и за придобиването от ответника чрез покупка с нотариален акт № 44, том V, peг. № 4386, н. дело № 76/17.08.2006 г. на 3865/120785 кв.м.ид.ч. от УПИ Х-12.
Представените от ищеца писмени
доказателства следва да бъдат приети като относими и допустими. На ищеца следва
да се укаже, че цитираното в молба вх.№14747/30.09.2016 год. писмо от
19.02.1975 год. не се представя. По приемането на представеното с отговора
писмено доказателство съдът ще се произнесе в съдебното заседание.
Искането за откриване на производство по
оспорване на нот.акт №109/2006 год. като документ с невярно съдържание (чл.193
от ГПК) следва да бъде отклонено. Съобразно възприетото с ТР №11/21.03.2013
год. на ОСГК ВКС, при оспорване на признатото с нотариалния акт право на
собственост тежестта се носи от оспорващата страна, без да намира приложение
редът на чл.193 от ГПК.
Следва да бъдат изискани нотариалните
дела, описани в т.ІІІ от доказателствените искания на ищеца, като на нотариус
Димов следва да се връчи молбата, пришита на л.78-79 от делото.
Доказателственото искане за назначаване
на експертиза следва да бъде уважено, като на вещото лице се поставят въпросите
на ищеца в исковата молба, както и въпросите на съда: 1.Съществуват ли трайни
граници на поземлен имот с идентификатор 07079.660.609 и нанесени ли са те по предходните планове? 2.
Има ли съвпадение между настоящите граници на имота и тези, описани в АДС
№11450? 3.Да се посочи и изчертае на скицата реалното местоположение на онази
част от УПИ Х-12, придобита с нотариален акт № 44, том V, peг. № 4386, н. дело
№ 76/17.08.2006 г.
Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
за разглеждане предявения от Българската държава, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул.“Кирил и
Методий” № 17-19 на основание чл.31, ал.2 от ГПК, представляван от Вълчо Иванов
Чолаков, Областен управител на област Бургас, против „Трансстрой - Бургас” АД,
ЕИК *********, представлявано от Николай Милев Милев, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул. „Успенска” № 8, с искане да се приеме за установено
по отношение на ответника, че „Трансстрой - Бургас” АД ЕИК *********,
представлявано от Николай Милев Милев, не е собственик на 7697/120562 кв. м.
ид.ч.от поземлен имот с идентификатор 07079.660.609 по КККР на гр. Бургас, целият
с площ от 120 562 кв. м., с административен адрес на поземления имот: гр.
Бургас, Южна промишлена зона, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, номер по предходен план: 12, кв. 7, парцел X, LXXI, LXXII при съседи:
07079.660.554, 07079.661.631, 07079.660.462, 07079.660.600.
ДОКЛАДВА
на страните гр.дело №1381/2016 год.
съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА
представените от ищеца писмени
доказателства.
УКАЗВА
на ищеца, че цитираното от него писмо
от 19.02.1975 год. не се представя като приложение към исковата молба.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за
откриване на производство по чл.193 от ГПК за оспорване на нот.акт №109, том V,
рег.№4676, н.д.№825/2006 год. на нот.Ат.Димов.
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл.192 от ГПК нотариус
Атанас Димов, вписан под №285 на НК, да
представи досиетата на нот.д.№76/17.08.2006 год.; №621/12.07.2006 год. и
№825/29.08.2006 год.
ПОСТАНОВЯВА
на нотариус Димов да се връчи препис
от молбата, пришита на л.78-79 от делото.
НАЗНАЧАВА
съдебно-техническа експертиза, която
да се извърши от в.л.Гълъбова и да отговори на въпросите, поставени от ищеца,
както и на въпросите на съда, формулирани по-горе.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 450 лв., вносим
от ищеца в седмичен срок от съобщението.
ОБЯВЯВА
на страните, че по приемането на
писменото доказателство, представено с отговора, ще се произнесе в съдебно
заседание след изслушването им.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 28.02.2017 год. от
14.30 ч. за която дата и час да се призоват страните.
Определението да се връчи на страните,
като на ищеца ведно със същото да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: