Решение по адм. дело №1775/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145, ал.1 вр. чл. 147, ал. 2, във връзка с чл. 16 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна с искане за прогласяване нищожността на волеизявление на началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна за издаване на СУМПС № *********, издадено на 20.12.2019г. на К. Е. А., [ЕГН].

Вносителят на протеста релевира подробни доводи, поради които счита, че волеизявлението на началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна за издаване на книжка на А., е нищожно. Намира, че липсва една от основните предпоставки това да се случи, с оглед установената с влязла в сила присъда „неистинност на представената диплома за завършено средно образование“ на лицето. Подчертава, че липсата на такъв документ е с правоизключващо действие относно възможността за издаване на свидетелство на управление на МПС. Счита, че волеизявлението за издаване на СУМПС е направено при пълна липса на правно основание, както и в непреодолимо противоречие с целта на закона, посочена в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП. По изложените съображения моли да бъде прогласена нищожността на волеизявление на началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна за издаване на СУМПС № *********, издадено на 20.12.2019г. на К. Е. А..

В съдебно заседание вносителят на протеста поддържа същия на изложените основания.

Ответната страна – началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, чрез ю.к. Г., в съдебно заседание, намира протестът за основателен. Счита, че липсата на валидна диплома е тежък порок при издаването на СУМПС, който не може да се санира и води до нищожност на акта.

Заинтересованата страна К. Е. А., чрез адв. П., в съдебно заседание и в депозирани писмени бележки, оспорва протеста, като намира, че актът не е обременен с пороци, влечащи неговата нищожност.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Административното производство е започнало с подадено на 18.12.2019 г. от К. А. заявление с приложени документи за първоначално издаване на свидетелство за управление на МПС (СУМПС). Тъй като действащата законова разпоредба изисквала представяне на документ за завършен X клас, а за лицата, завършили по отменения Закон за народната просвета — документ, удостоверяващ завършено най-малко основно образование, при подаване на документите А. представил копие на свидетелство за средно образование със сериен № А-14 № 060014 и peг. № 1836-10 от 24.06.2014г., привидно издадено от Професионална гимназия по механоелектротехника гр. Троян.

Във връзка с подаденото заявление от К. А. с peг. № 19532/2018г. на лицето е издадено СУМПС с № ********* със срок на административна валидност от 20.12.2019 г. до 20.12.2029г. за категория В.

На 27.01.2020г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна постъпила преписка с №819000-4662/27.01.2020г., съдържаща информация, че на К. Е. А. не е издавана Диплома за средно образование от Професионална гимназия по механоелектротехника гр. Троян, и лицето не е учило в посоченото училище. Във връзка с постъпилите данни, било образувано наказателно производство, приключило със споразумение № 260098/14.10.2020 г. по НОХД 3252/2020 г., влязло в сила на 14.10.2020г. С него К. Е. А. е признат за виновен за престъпление по чл. 316 вр.308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за това, че на 18.12.2019г в гр.Варна пред служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - диплома за завършено средно образование със сериен № А-14 № 060014 и per. № 1836-10, от 24.06.2014 г. издадена от Професионална гимназия по механоелектротехника гр. Троян, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгл.чл.145, ал.1 от АПК административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, а според чл.147 ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл.16 от АПК. В неговата ал.1, т.1 е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в административния процес като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове. С чл.16 от АПК са предоставени правомощия по протестиране на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, т.е. прокурорът при ОП-Варна притежава процесуална легитимация да протестиране волеизявлението за издаване на процесното СУМПС.

Според легалната дефиниция на чл.50, ал.1 от ЗБЛД, българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство, т.е. то представлява индивидуален административен акт по см.чл.21, ал.3 от АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление на компетентен държавен орган за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно – на правоспособност за управление на МПС. Според петитума на протеста, негов предмет в случая е прогласяване нищожността именно на волеизявлението на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна относно признаване на право на К. А. да му бъде издадено СУМПС.

Настоящият състав намира за налична и хипотезата за започване на производство по чл.16 ал.1 т.3 от АПК, поради значимия за обществото и държавата интерес на казуса. Конкретният такъв, чиято защита е предприета от прокурора чрез образуване на настоящото производство, е този по чл.1, ал.2 от ЗДвП – да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица. СУМПС, чиято законосъобразност е предмет на проверка в настоящото производство, не засяга правата единствено на физическото лице А., а сигурността, живота, здравето и имуществото на неограничен и неопределен кръг български граждани, с които той реално би влязъл във взаимодействие в качеството си на водач на МПС. Наличието на важен държавен или обществен интерес за подаване на процесния протест е обусловено от естеството на акта, чиято нищожност се претендира да бъде обявена.

Тъй като към настоящия момент са изтекли сроковете по чл.102 вр.чл.100 от АПК, възобновяването на административното производство от органа, издал акта, е недопустимо. Така единствената допустима възможност за проверка на волеизявлението за издаване на процесното СУМПС, е оспорване на валидността му по съдебен ред. Съгл.чл.149, ал.5 от АПК, административните актове и волеизявления могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, а съгл.чл.16 ал.2 от АПК прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото.

Въз основа на изложеното съдът намира, че протестът е депозиран от активно легитимиран субект, в изпълнение на предоставени му със закон функции, и не е ограничен със срок, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Нищожността е положение на абсолютна недействителност на административния акт. Тя е състояние на пълна липса на правно действие на един акт, който не е породил и никога не може да породи очакваните правни последици. Обявяването на нищожността на акт няма конститутивно действие, тъй като не може да се измени или преустанови нещо, което изначално липсва. Основания за обявяване на нищожност на административен акт са радикални, основни и тежки нарушения на изискванията за законност.

В АПК не са уредени изрично основанията за нищожност на административните актове. Съдебната практика и правната теория са възприели за критерий петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК – в случай, че нарушенията им са особено съществени. Теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, съответно на липса на волеизявление (т.е. липса и на акт); 3. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основание за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например – поради липса на кворум); 4. Принципно нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора или е издаден при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма; 5. Превратното упражняване на власт/несъответствието с целта на закона също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел – различна от законоустановената – не може да се постигне с никакъв акт, нито на същия, нито на който и да е друг орган.

Съгласно чл.159, ал.1, т.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредбата). Според нейния чл.4, ал.1, СУМПС се издава от звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и областните дирекции на министерството на вътрешните работи (ОДМВР), според постоянния адрес на лицето. Идентична компетентност предвижда и чл.151, ал.2 от ЗДвП. В контекста на тази нормативна регламентация, единствено началникът на съответния сектор „Пътна полиция“ се явява материално компетентния орган да постановява волеизявление за издаване, респ. отказ за издаване на СУМПС. В конкретния казус волеизявлението несъмнено изхожда от компетентен орган, поради което не е нищожно на това основание. На следващо място волеизявлението е обективирано в издадено по надлежния ред СУМПС, съдържащо всички императивно изискуемите за редовността му от формална страна реквизити по см.чл.7 от Наредба №І-157/1.10.2002г., в приложимите редакции на Закона и Наредбата към датата на издаването му, а в производството по издаването му не се твърдят и не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения до степен, влечащи нищожността му.

Съдът, обаче, намира, че при издаване на СУМПС е допуснато особено тежко нарушение на материалния закон, а именно – същото е издадено при липса на една от фундаменталните предпоставки за това.

Съгласно чл.13, т.7 от Наредба №І-157/1.10.2002г. (в редакцията, действаща към датата на подаване на заявлението за издаване на СУМПС), първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС се извършва въз основа на представено копие от документ за завършено най-малко първи гимназиален етап на средно образование. Съгласно чл. 151, ал. 2 ЗДвП, редакция към датата на издаване на оспорения акт, свидетелство за управление се издава на лице, което е завършило десети клас. Разпоредбата на параграф 16 ПЗР ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) въвежда изключение от правилото, че СУМПС се издава на лица завършили десети клас. Лицата, придобили документ за завършено основно образование или завършили Х клас по реда на отменения Закон за народната просвета преди 26.09.2017г., могат да кандидатстват за издаване на СУМПС с този документ – арг. от § 16 от ПЗР към ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.). От цитираните разпоредби следва, че за издаване на СУМПС се изисква минимум основно образование в случаите, когато правоимащото лице го е завършило преди 26.09.2017 г. /в този смисъл Решение № 5363 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7783/2023г./.

За установяване на изискуемия образователен ценз в хода на административното производство по издаване на процесното СУМПС, А. е представил пред компетентния орган диплома за завършено средно образование със сериен № А-14 № 060014 и per. № 1836-10, от 24.06.2014 г. издадена от Професионална гимназия по механоелектротехника гр. Троян, привидно удостоверяваща наличие на изискуемата от нормативната уредба образователна степен за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Същата е безспорно установена като неистинска такава – както относно съдържанието, така и относно авторството й. От страна А. не са представени доказателства, а и наведени дори твърдения, за наличие на завършено основно образование по реда на отменения Закон за народната просвета преди 26.09.2017г., като законова предпоставка за издаване на СУМПС, въпреки изрично указаната му доказателствена тежест за това с Определение № 9657/05.09.2025г. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан, което в конкретния случай е липса на предпоставките за издаване на СУМПС.

С оглед установената по делото неистинност на посочената диплома, СУМПС на А. е издадено в нарушение на нормативно установените изисквания и при липса на императивните предпоставки. След като А. не е установил нормативно разписаните изисквания за наличие на съответно образование към датата на издаване на СУМПС, то по отношение на заинтересованата страна не са били налице основания за издаването му. Т.е., в случая волеизявлението за издаването на СУМПС е обективирано при липса на едно от въведените материалноправни основания за това, в резултат на въвеждане в заблуждение на компетентния орган с представения неистински официален документ. В този смисъл, волеизявлението на административния орган за издаване на СУМПС на А. е формирано въз основа на предмет на извършено престъпление от общ характер, т.е. при абсолютна липса на законово основание за издаването му, което опорочава волята му до степен на нищожност.

Наред с изложеното, съдът счита, че волеизявлението за издаване на СУМПС на лице, което не притежава изискуемия минимален образователен ценз за упражняване на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност като управлението на МПС, в конкретния казус е явно несъвместимо и с целта на закона – да се опазват живота и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване и да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица.

Посочените тежки нарушения на материалния закон, изразяващи се в липса на законово основание за издаване на СУМПС и в абсолютно противоречие с целта му, опорочават волеизявлението за неговото издаване и самото свидетелство до степен на нищожност, която следва да бъде прогласена.

Водим от горното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА нищожността на волеизявление на началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна за издаване на СУМПС № *********, издадено на 20.12.2019г. на К. Е. А., [ЕГН].

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.