Протокол по НЧХД №482/2024 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 171
Дата: 25 март 2025 г. (в сила от 25 март 2025 г.)
Съдия: Славка Кабасанова
Дело: 20245440200482
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 18 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 171
гр. Смолян, 25.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
Сложи за разглеждане докладваното от * Наказателно дело частен характер №
20245440200482 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Частният тъжител Т. И. Ч., редовно призован, се явява лично и
с повереника си адв. * *, редовно упълномощена.
Подсъдимият К. П. П., редовно призован, се явява лично и със
защитник адв. С. М., надлежно упълномощен.
Свидетелят Т. Г., редовно призован, налице.
Вещото лице * Б., редовно призован, не се явява. По делото е
постъпило заключение преди повече от седем дни по назначената
СМЕ.

Адв. *: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Частният тъжител Т. Ч.: Да се гледа делото.
Подсъдимият К. П.: Да се гледа делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото и затова
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът сне самоличността на свидетеля, както следва:
***
Съдът разясни на свидетеля отговорността по чл. 290 от НК.
Същият обеща да говори истината.
Свидетелят Г.: Работата ми е свързана със зареждане на
аптеките в града. Имам автомобил, който е пред дома ми. Като се
прибирах този ден от работа, видях, че нещо се случва до кошовете,
което не е в нормалните норми. Не можах в първия момент да видя
хората, които се бяха струпали там, но видях, че пред кошовете имаше
стълкновение от хора. Върнах автомобила назад и отидох, да видя
какво става Като приближих, видях, че има разправия между *, Т.,
бащата на *- *, и на Т. брат му- *. Видях, че нищо не мога да направя и
че не мога да се намеся, затова се обадих на тел. 112. Дойдоха патрула
и взеха нещата в свои ръце. Когато отидох на място, си спомням, че Т.
кървеше от челото. Той не беше на земята, когато отидох на място.
Беше наведен и си бършеше кръвта от челото. Там на място беше и
жена му и детето й. Не съм видял какво е станало. Всички се
познаваме от деца. Не помня точно ситуацията и аз бях в еуфория,
като видиш кръв как да се чувстваш. Т. ми каза: „Той ме ритна.“, но не
разбрах кого визира. В това време * и брат му на Т.-*, се разправяха с
*- бащата на *. Отправяха си обидни думи и се псуваха, като се
заплашваха кой на кого по-голям бой ще нанесе. След това * бутна *
от шкарпата и тогава дойде патрула. Имаше момент, в който * и К. се
бориха. Мисля, че бяха на земята. След това * стана и бутна * от
шкарпата, като продължиха да се заканват един на друг. След това
всичко свърши, защото дойде патрулка. * и * видях, че се боричкат. Те
започнаха да се боричкат прави, след това ги видях на земята, като *
не можеше да се бори, защото * го беше хванал. Двамата се изправиха
от земята, започнаха да си отправят пак закани и тогава * бутна *.
През цялото това време Т. беше отделно от тази група, капеше му
2
кръв от челото и се бършеше. Не си спомням други лица освен тези,
които посочих, да са били на мястото. * * ми е комшия. Не си
спомням да е бил там. Категорично не съм го видял и категорично не
съм разговарял с него. Той въобще не е бил там. Пред кошовете да има
струпване на хора в това време на деня, мисля че беше към 13,00 ч. на
обяд, е необичайно. Това е необичайно. Аз живея там и имам
наблюдения. Когато ги видях, първоначално хората бях в движение,
след това,като отидох, видях какво се случва. * е със специфична
фигура и винаги бих го забелязал. Не видях какво е правил Т. Ч. преди
да го видя, че му капе кръв от челото. Когато отивах към тях, не видях
кой го е ударил. Не съм видял кой е удрял Т. Ч.. Това, което казвам в
момента, съм го написал в показанията си пред полицията. Два или
три пъти съм разпитван от полицията. Първо, написах кратко, че не
съм видял конкретни неща, но после, като ме викнаха и ми казаха да
пиша по-подробно, написах по- подробни обяснения, след като ме
разпита полицая.
Адв. М.: Може ли да бъдат прочетени обясненията на свидетеля,
дадени в хода на полицейската проверка.
Адв. *: Това не са обяснения по ДП, които да бъдат прочетени, а
са обяснения в дадени в хода на проверката.
Адв. М.: И двете обяснения дадени от свидетеля в хода на
проверката са кратки, затова ми е интересно как спомените му се
опресниха, вместо да избледняват с времето. Нямам повече въпроси
към свидетеля.
Свидетелят Г.: * * на тази случка не съм го видял. Когато * и *
се боричкаха, Т. не участваше в това боричкане. Не желая да ми се
плащат разноски за явяването ми в съдебно заседание днес.
След разпита свидетелят напусна залата.
Междувременно се явява вещото лице д-р Б., на когото се сне
самоличността, както следва:
3
***
Съдът напомни на вещото лице отговорността по чл.291 от НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по знание и съвест.
Съдът пристъпи към изслушване на вещото лице, като на
основание чл. 282, ал.2 НПК съдът ПРОЧИТА заключението по
назначената СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Б..
Вещото лице д-р Б.: Поддържам заключението по назначената
СМЕ. По първия въпрос във връзка с начина на получаване на
телесните увреждания, описаните травматични увреждания в областта
на главата е възможно да са причинени само с един ритник, като
основният удар е във челото. Върхът на обувката е оставил следа над
вътрешния ъгъл на лявата вежда. Там е попаднал върхът на обувката, а
другата част на обувката е ударила носа, но се е приплъзнала. В носа
ударът е по-слаб от този във веждата. Може и повече удари да са
нанасяни, но се припокриват ударите. В съдебната медицинска
практика посочваме най-малкото на брой възможни удари, оттам
насетне може да са и повече удари, но с по-слаб интензитет. Не мога
да кажа колко повече удари може да са. При втория въпрос във връзка
с претърпените болки и страдания, описани като различни по вид-
главоболие, световъртеж, гадене е възможно същите да са резултат от
причинените телесни увреждания, като главоболието и световъртежът
са последици от сътресението на мозъка, причинено от удара. Не мога
да кажа дали е имало контузия, но явно, щом човекът е ходил толкова
на лекари, травмата в главата е била тежка. Отоците са последици от
удара. Оздравителен процес е оздравяване/зарастване на тъканите, но
с оздравяването не се възстановява функцията им и тяхното действие,
затова разграничаваме възстановителен процес, който може да е по-
дълъг от оздравителния процес. Раната е зараснала, но за последиците
от сътресението на мозъка имаме данни, че е по- дълъг период от
време. Може пострадалият да има още оплаквания от сътресението на
мозъка. Едно сътресение на мозъка носи последствия. Той може още
4
на моменти да получава главоболие и световъртежи. За контузия на
мозъка се говори 2 месеца по-късно в медицинската документация и
затова не го цитирам като травматично увреждане. Контузия на
мозъка са кръвоизливи, които стават в резултат на травма. За да има
контузия на мозъка, трябва да има травма. Към момента на
причиняване на удара се получават кръвоизливи. След като започнат
да се образуват, в рамките на 30 минути до един час след удара
кръвоизливите вече се виждат. Който иска, може да ги види. Не мога
да кажа каква е причината да не са описани в началото. Описването на
тези контузии е станало на скенера на 12.06.2024 г. при д-р *, който е
неврохирург. Първоначално, на скенера правен на 19.04.2024 г. в *
това не е описано и видяно. Тази контузия на мозъка не е
констатирана, а само пише „оток на тъканите“. Травмите по този
начин от удар в кола или на земя не могат да се получат като
съвкупност, защото уврежданията са разположени в гърба на носа и
раната на веждата. Ако се удари в кола, ще удари само челото или
носа, не може и двете. Ако се удари в част на колата, отново не може
да има увреждания в областта на челото и в областта на носа. Трябва
да са причинени два удара, като единият да се удари в колата, а
другият да е в изпъкнала повърхност на колата, или да се удари в
земята. Имаме охлузване на носа и кръвонасядане, което означава, че
ударът е леко кос. Вероятно с ритника се е получило сцепването на
веждата и ударът е минал тенденциално и е натиснал носа. За да
кажем с кой крак е нанесен ударът, това зависи от разположенията на
телата. Ударът е нанесен от всеки удар и крак, който може да стигне до
тази област. Тялото трябва да е разположено така, че да може кракът
да удари там, ако е с лице към предмета/крака и горе-долу тялото
трябва да е разположено на не много високо място, за да може кракът
да стигне до мястото на удара. Ударът, който е причинил счупването,
кръвонасядането в областта на носа и разкъсно-контузната рана на
веждата, е възможно да е станал при нанасяне на удар и с ляв, и с
десен крак, при положение че главата на пострадалия се е намирала с
5
лице към крака, който е нанесъл удара, може и да е била извита леко
на страни, и на ниско разС.ие, около 40-50 см. от земята. Главата на
пострадалия трябва да е била на 40-50 см. от земята. От там насетне
ударите стават с друга характеристика и по други механизми. С всяко
увреждане на тъканта в нея настъпват изменения. В резултат на удара
е започнало първо кървенето от раната, защото се разкъсват тъканите.
Раната е четири сантиметра. Това е разкъсно-контузна рана на
вътрешния ъгъл на лявата вежда, тя е дъговидна и е над веждата.
Адв.*: Моля да се предявят снимките, които представихме в
предходно съдебно заседание, на вещото лице.
Адв. М.: Предоставям на съда.
Съдът предявява на вещото лице снимките на тъжителя, находящ
се от л.81 до л.83, включително от делото.
Вещото лице Б.: Вижда се, че раната е дъговидна и че е над
вътрешния край на веждата. Това е разкъсно-контузната рана. Вижда
се и охлузването на носа. Охлузването става веднага при нанасянето
на удара, като се разкъсва слоя. След това започват да се формират
кръвоизливите. При счупване на носа кръвоизливите се натрупват в
клепачите и затова е необходим поне един час, за да се видят, че
започват да се натрупват кръвоизливи и да се обективизират. В
началото са синьо-виолетови и оточни, след това стават кафяви,
зеленикави, после жълтеникави, за да започват да изчезват. Ако е по-
обилно кръвонасядането, са нужни 10-15 дни, за да изчезнат, докато
при по-слабо кръвонасядане по-бързо изчезват. В рамките на тези 20-
25 дни раната зараства, кръвонасяданията и охлузването започват да
зарастват след 10-15 дни, след този период остават световъртежи и
главоболие, вследствие на мозъчното сътресение. Когато човек има
световъртежи, това води до нестабилност при тях, поради което хората
избягват да излизат навън, като гледат да стоят вкъщи. Човек със
световъртеж не може да върши нещо качествено, докато при
главоболие е по-различно. Казах оздравителният процес на травмите,
6
но за мозъчното сътресение и симптомите свързани с него само
специалист-невролог може да каже колко време е оздравителният
процес. По принцип, когато пишем СМУ, винаги в заключението,
което се явява и обобщаваща диагноза на всички травми, обобщаваме
травмите, а аз в конкретния случай, съм ги разделил по-детайлно.
Всички травми, описани в СМУ от 19.04.2024 г. от д-р *ги
констатирах. При нея са обобщени, а аз съм ги разгледал по-детайлно.
Не е налице описано от нея увреждане, което да не съм констатирал.
При първоначалното СМУ липсва сътресението на мозъка, затова има
допълнително СМУ. В описателната част на СМУ са описани всички
травматични увреждания по локализация, цвят и размери. В
заключението накрая гледаме да ги съберем наведнъж и ги
обобщаваме.
Съдът докладва, че вещото лице е поискало допълнително
възнаграждение от 300.00 лв., че сумата и внесена от частния тъжител
Т. Ч. по сметка на съда.
На вещото лице да се изплати възнаграждение в размер на 800.00
лв. от внесения депозит.
Адв. *: Да се приеме заключението по назначената СМЕ,
изготвено от вещото лице д-р Б.. Считам същото за компетентно
изготвено и изцяло защитено в днешно съдебно заседание.
Адв. М.: Предоставям на съда по отношение на приобщаването
към доказателствата на заключението по назначената СМЕ. Ще
отбележа единствено, че моля да разглеждате заключението в
диспозитивната му част до степента, в която уврежданията са описани
в тъжбата, с която е въведено обвинението и съдът е приел
първоначално, че моят подзащитен е обвинен. В случая, ако приемете,
че в тази диспозитивна част да продължи и да се разглежда
заключението, според мен ще има включване на обвинение, което не е
ревизирано по надлежния ред. При съпоставка на тъжбата със СМУ-
то и СМУ- то със заключението. Всичко, което е извън СМУ-то, не
7
следва да се включва в обвинението, не следва да се разглежда дори и
в приетото като доказателство експертиза, защото срещу това нещо
не сме се защитавали. Това е извлечено от констативно-
съобразителната част на СМУ, а не от диспозитивната му част, по
която се движи обвинението. Прехвърлянето му от констативно-
съобразителната част в диспозитив има значение дори и за един
съдебен акт. Едно е правното значение на записаното в мотивите,
друго е в диспозитивната част, когато се произнася съответен орган
при компетентност. Да се приеме заключението, като при обсъждането
му съдът да се придържа към описаното като увреждания в тъжбата и
приетото СМУ.
Частният тъжител Т. Ч.: Поддържам казаното от моя
повереник.
Подсъдимият К. П.: Поддържам казаното от защитника ми.
Съдът счита, че следва да приобщи към доказателствата по
делото заключението по изслушаната съдебно-медицинска експертиза
в днешно съдебно заседание и затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото заключението по
изслушаната съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото
лице д. Б..
Адв. *: Няма да соча други доказателствени искания.
Адв. М.: Представям и моля да приемете към доказателствата по
делото следните материали: извлечение от ел. медии-снимки, от които
е видно съС.ието на тъжителя в инкриминирания период. Представям
същите, за да се види визуално как е изглеждал частният тъжител, за
да може да го съпоставите с всичко това, което чухме. Представям
материалите с опис и заверени извлечения, от които е видно, че
частният тъжител е работил и е посещавал далечни дестинации, като
същият е пътувал от гр. Смолян до различни места без никакви
8
проблеми. Представям и медицински удостоверения на моя доверител
и баща му във връзка с това какви увреждания са им причинени. Моля
да приемете материалите, които представям, към доказателствата по
делото ,съобразно направения опис.
Адв. *: Възразявам да бъдат приети представените снимки от
защитата, като считам, че представени в този вид снимки не могат да
бъдат ценени като доказателства по делото. Фактът, че доверителят ми
е присъствал на религиозни церемонии не означава, че е полагал труд,
което няма как да се обори от представените доказателства по делото
за нетрудоспособността му. Това как е изглеждал, не може да бъде
доказано със снимки, поради което считам, че същите не могат да са
годно доказателство, което да опровергае травматичните увреждания,
причинени на доверителя ми, за които има медицинска документация.
Адв. М.: Все пак трябва да има мярка, когато правим изявление,
защото преди малко ни се навираха в лицето снимки, представени от
тъжителя. Второ, представям част от тях във връзка със свидетелските
показания на водената от нас свидетелка, като снимките потвърждават
констатациите на свидетелката. Съдът е достатъчно грамотен, за да
прави съответни изводи, но самите снимки имат значение и в този
смисъл, поради което моля да ги приемете.
Адв. *: Тъй като се представя медицинска документация и за
бащата на подсъдимия, представям и моля да приобщите към
доказателствения материал по делото и медицинско, издадено на * Ч.,
който също е пострадал от случилото се.
Адв. М.: Не се противопоставям да се приобщи към
доказателствения материал представеното от повереника на частния
тъжител медицинско.
Съдът счита, че следва да уважи доказателственото искане на
защитата на подсъдимия за приобщаване към доказателствата по
делото на 2 броя медицински удостоверения, касаещи К. П. и * П.,
както и публикации в електронните медии, съдържащи визуални
9
изображения- снимки, тъй като съдът намира, че с тези доказателства
ще се установят относими към предмета на доказване обстоятелства.
Ще следва да се приобщи към доказателствата по делото и
представеното от повереника на частния тъжител СМУ, касаещо * Ч..
Съдът счита, че следва да приобщи към доказателствата по делото
докладваната в днешно съдебно заседание актуална справка за
съдимост на името на подсъдимия, находяща се на л.106 от делото и
затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА на осн. чл. 283 НПК към
доказателствата по делото ***
Съдът ПРИКАНВА подсъдимия, ако желае, да даде обяснения
по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият К. П.: Искам да кажа, че не отричам, че слезнах
от колата, да говоря с Т. Ч., не отричам, че също съм нанасял удари, но
всичко това- тези удари, бяха, за да защитя себе си и баща си, понеже,
след като излязох и повиках Т., за да му кажа да преустанови
разправиите с майка ми, той и брат му ми налетяха да ме бият.
Повалиха баща ми на земята и двамата се нахвърлиха върху мен. Бях
принуден да се защитавам. Това е, което имам да кажа. Не съм изритал
аз Т. в главата. Не съм дал обяснения пред полицаите, в които да съм
казал, че съм изритал Т. Ч.. Т. и брат му паднаха заедно с мен на
земята. Когато двамата повалиха баща ми на земята, Т. и * се
нахвърлиха върху мен. Имаше момент, в който с * паднахме на земята
и аз легнах върху него. Не съм видял някой друг да удря Т.. Видях, че
Т. има рана на челото. След като двамата се нахвърлиха върху мен, * и
Т. ме удряха, аз също ги удрях. Загубих равновесие и залитнах назад,
но, падайки, успях да хвана двамата братя и ги съборих с мен. Тогава
Т. имаше кръв по лицето и се отдръпна настрани, а аз легнах върху
брат му. Думата бухалка я чух. След като баща ми беше съборен от
шкарпата, * попита брат си за бухалката в колата, като му каза да
10
отвори багажника на колата, за да я вземе. В това време * беше хванал
голям камък и го беше вдигнал над главата на баща ми, като викаше,
че е луд и ще го убие и ще хвърли камъка. Видях, че Т. си удари
главата в кола, паркирана до буса. Това беше в началото. Отстъпвах
назад, двамата братя ме удряха и аз също удрях.
Адв. *: Няма да сочим други доказателства. Намирам делото за
изяснено от фактическа страна. Моля за ход по същество.
Частният тъжител Т. Ч.: Поддържам казаното от моя
повереник.
Адв. М.: Нямам други доказателствени искания. Считам делото
за изяснено от фактическа страна. Моля да се приключи съдебното
следствие и да се даде ход по същество.
Подсъдимият П.: Поддържам казаното от моя защитник.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна
и затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. *: От името на доверителя ми, частен тъжител в настоящия
процес, Ви моля след преценка и съпоставка на всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства да постановите съдебен акт, с
който признаете подсъдимия за виновен в извършване на деянието, за
което му е повдигнато обвинение с частната тъжба, което обвинение
касае извършени от него неправомерни деяния на 19.04.2024 г., където
същият, нанасяйки удари с ръце и крака и избутвайки на земята
частния тъжител му нанася телесна повреда, съдържаща множество
травматични увреждания, подробно описани в петитума на тъжбата,
които са констатирани от съдебен лекар при първоначалния преглед,
като в днешно съдебно заседание същите бяха пояснени от вещото
лице д-р Б. във връзка с поставените конкретни въпроси за вида и
11
характера на уврежданията. Считам, че се установи по категоричен
начин виновността на подсъдимия от обективна и субективна страна в
извършване на деянието. Безспорно има телесна повреда, безспорно е
времето и мястото на причиняване. Спорно е начинът и автора на
причиняване на телесните увреждания. Извършена е предварителна
полицейска проверка след подаден сигнал от Т. Г. на тел. 112, на която
проверка полицейските служители, посетили сигнала на място, са
събрали най- пресните сведения на свидетелите- очевидци на
деянието. Единственият незаинтересован свидетел в случая, без
родствена връзка, е свидетелят * *, който за първи път се появява в
процеса в хода на съдебното следствие. Този свидетел считам, че не е
присъствал на мястото на деянието, което се установява и от липсата
му като свидетел при извършената проверка от полицаите, и от
показанията на свидетеля Г., които се опровергават твърденията на *,
изложени в разпита му в хода на съдебното следствие, а именно, че не
е станал свидетел, защото е бил осъждан, но е бил на мястото и е
разговарял с Т. Г.. Установи се категорично, че той не е бил свидетел
на деянието и моля да не кредитирате показанията му като
достоверни. Свидетелят * Ч. даде най-последователните, логични,
въпреки че бяха и емоционални, обяснения за това какво се е случило.
Неговите показания си кореспондират и с докладната записка от
14.05.2024 г. на полицейския инспектор, работил по случая, който
прави подробно обобщение от събраните сведения на свидетелите,
присъствали на случая, като се установява, че инициатор на случилото
се е К. П., приближил се към Т. Ч., който е помагал на жена си в този
момент. След отказа на Т. Ч. да разговарят по темата за кавгите между
майките, К. П. се е афектирал, започнал да бута доверителя ми в
гърдите, вследствие на което го събаря на земята. В този момент
продължава разправията между брата на Т. Ч. и бащата на К. П., който
се е ядосал, като видял, че баща му се превива от болка, и в яда си
ударил Т. Ч. в главата. Тези свои действия той подробно ги обяснява и
възползвайки се от ситуацията, че Т. Ч. е бил на земята, му е нанесъл
12
силен ритник в областта на главата. Това кореспондира с показанията
на другите свидетели и с медицинската документация по делото,
както и с изслушаното днес заключение по назначената СМЕ, като д-р
Б. бе категоричен, че ударът може да бъде нанесен с ритник, като
главата на пострадалия е на неповече от 40-50 см. от повърхностна на
земята. Показанията на * П. са заинтересовани, като същият даде
различни показания спрямо това, което първоначално е казал на
проверката. Той твърди, че синът му е бил нападнат, а не, че е отишъл
да разговаря с пострадалия. Други доказателства от страна на
защитата на подсъдимия, с които да бъде оспорено обвинението,
освен разпита на свидетеля *, не бяха ангажирани от отсрещната
страна. Предвид начина, времето, механизма на нанасяне на удара не
може да се прецени, че действията на подсъдимия са в условията на
неизбежна отбрана, с цел предпазване на живота и здравето на бащата
и сина. Категорично не може да се говори за неизбежна отбрана.
Частният тъжител е бил паднал на земята в неравностойна позиция,
което означава, че няма как да се говори за самозащита и неизбежна
отбрана, като се потвърждава от първоначалните данни, че
подсъдимият е нанесъл удара в яда си. Моля да бъдат кредитирани
показанията на свидетеля Т. Г., който беше категоричен, че при
пристигането на място от Т. Ч. е текло кръв, което означава, че няма
как това да се е случило в началото на случката. При една такава
обилна кръв по тялото и лицето на подсъдимия, ако е бил нападнат, е
щяло да има кръв. В първоначалните им обяснения не се сочи, че е
имало кръв. Поради всичко изложено считам, че повдигнатото
обвинение е доказано по категоричен и безспорен начин, като е
налице мотив. Умисълът се извлича от конкретните действия,
извършени от страна на подсъдимия, като в случая е налице пряк
умисъл, поради което ще моля да признаете подсъдимия за виновен по
повдигнатото му с частната тъжба обвинение. Към настоящия момент
липсват данни същият да е бил осъждан, поради което считам, че са
13
налице предпоставките на разпоредбата на чл.78а НК, като считам, че
предвидената в тази разпоредба глоба следва да бъде определена към
средния размер, с оглед грубостта на нанасянето на уврежданията и
множеството причинени травми. Считам, че предявеният граждански
иск се явява доказан по основание и размер, причинени са множество
травматични увреждания на подзащитния ми, като вследствие на тези
увреждания доверителят ми дълъг период от време е търпял болки и
страдания, които са продължили дълго време. Болките и страданията
са свързани със субективните усещания и възприятия на лицето
вследствие на уврежданията. Считам, че със снимковия материал,
представен в днешно съдебно заседание, не може да се опровергае
неудобството, болките изпитани от доверителя ми и дългия
възстановителен процес. От тези снимки се вижда, че доверителят ми
е участвал в церемония по случай * на 06.05.2024 г., което не
опровергава претърпените от него болки и страдания. Той е бил
повече от три месеца неработоспособен, което се доказва от
медицинските документи, поради което считам, че искът ни се явява
основателен и по отношение на претендирания размер. В този смисъл
моля за Вашия съдебен акт. Моля да присъдите на доверителя ми да
бъдат заплатени всички направени разноски в съдебното
производство.
Частният тъжител Т. Ч.: Поддържам казаното от моя
повереник.
Адв. М.: От името на подзащитния ми моля да постановите
съдебен акт, с който да признаете същият за невиновен в извършване
на престъплението, за което е обвинен, да отхвърлите гражданския
иск и да ни присъдите направените по делото разноски от него в
пълен размер, като приемете, че в конкретния случай, на конкретното
място, час, дата същият е действал при условията на неизбежна
отбрана, която е била за защита на негови лични имуществени и
неимуществени права, както и такива на неговия баща. Ако
14
евентуално прецените, че има вина, ще Ви моля да го освободите от
наказателна отговорност и да му наложите административно
наказание „Глоба“, която бъде определена в минимален размер.
Евентуално ако уважите гражданския иск, то също моля да бъде в
минималния размер предвид отсъствие на твърдените по обем и
интензивност болки и страдания, които според мен не бяха доказани
така, както бяха въведени в тъжбата. Считам, че такива болки и
страдания, които се твърдят, не са изтърпени от тъжителя. Ако се
проследи медицинската документация СМУ-та, които са две, и
изготвената СМЕ, ще се види. Направих си труда да ги анализирам.
Не е работа на вещото лице да търси противоречия. Той търси това,
което касае неговата задача. Той само трябва да види дали има данни,
които смята, че може да ползва за СМЕ и той ги е намирал, без да
обсъжда медицинските документи и е дал заключение, което ми се
струва, че вещото лице от медицинска гледна точка не е допуснал
отклонение или нарушение, описал е уврежданията така, както смята,
че трябва да бъдат описани, но това се отклонява от обвинението, по
което се защитава подсъдимия. Подсъдимият се защитава според това,
което е описано в тъжбата. Дори и другото да го е имало и да не е
било описано, това не е наш пропуск и не е пропуск на съда.
Съдебният лекар просто е описал по този начин съдебните
увреждания. При анализа на медицинските доказателства ще видите,
че има освен откровени разминавания по едни и същи констатации
като оплаквания от частния тъжител, има някаква еволюция и има
прескачане от един сравнително тежък случай в доста по-тежък, в
един по-късен период, което е обратно на описаното в СМЕ, че тези
първоначално леки, умерени болки и страдания се намаляват с
течение на времето, но по медицинската документация това е
обратното и Вие ще го видите, като постановявате присъдата. Вещото
лице каза, че посочената във второто СМУ травма, описана като
контузия на мозъка, е различна от описаната в първото СМУ и
първоначалната медицинска документация, която се появява за първи
15
път, сътресение на мозъка. Той каза, че ако е имало тези видими
признаци на травмата контузия на мозъка, ако ги е имало в началото
тези малки кръвоизливи, би трябвало лекарят да ги види. Те са били
видими, но не са видени в този момент, а са видени по-късно. Няма да
умувам защо са се появили: дали ги е имало, или ги е нямало. Тези
прояви на контузия на мозъка, което е едно от увреждания, според
медицинската документация по делото не е съществувала.
Съществувало е друг вид увреждане на мозъка, което е по-леко и е
било видяно първоначално при същото изследване на скенер, с който
е било открито втория път. Считам, че наличие на контузия на мозъка
не следва да се приема като безспорно доказано. По делото
приятелката на тъжителя и брат му казаха, че той бил толкова тежко
увреден, имал световъртежи, гловоболие и така нататък, неща, които е
нормално да съществуват първоначално, но това е да речем около една
седмица- десетина дни. Два месеца да е лежал на легло, но снимките,
които представих, показват, че това не е било така, тоест имало е
някакви болки и страдания, но не са така драматично описаните в
тъжбата болки и страдания. Когато се преценява как да бъда
обезвъзмездени, би трябвало да се има предвид и това нещо.
Снимките, които представихме, не сме целели, че има договор, по
който работи тъжителят, правя извод, че той има отдаденост към
църковната служба, което заслужава уважение и не го намесвам това.
Обсъждам това с оглед твърдените болки и страдания. Не може човек
с такива световъртежи и болки да отиде и да издържи една такава
церемония и това не е един ден. Това не е в един ден. В един ден
тъжителят на 05.05.2024 г. е бил на две места. Можел е да пътува. На
06.05. 2024 г., на 21.05.2024 г. май също тъжителят е участвал в такива
церемонии. Доказваме с тези извлечения от медиите, че не са били
такива болките и страданията, защото те не са му пречили на
тъжителя да изпълнява свои обязаности, които е поел към църквата.
Тези извлечения потвърждават изцяло заявеното от свидетелката,
16
която доведохме и заяви, че тъжителят още при подготовката на
празника, на 05.05.2024 г., е ходил в църквата, защото такъв празник
иска сериозна подготовка. Това е по отношение на болките и
страданията, ако приемете, че е извършено престъпление и следва да
бъде присъдено обезщетение. Доколко е доказано твърдението кой по
какъв начин е нанесъл телесните увреждания, описани в СМУ и
потвърдени от изготвената СМЕ. Има две групи обстоятелства. Няма
да се спирам на показанията на днес разпитания свидетел, който каза
днес, че не е разговарял с нашия свидетел, който пък от своя страна
каза, че са разговаряли. Можеше да се установи кой казва истината
чрез очна ставка. Ние не оспорваме нечии показания. За момент ще
забравя за тях и ще коментирам показанията на бащата на
подзащитния ми , показанията на * П., който е единственият само
пострадал от случката и показанията, дадени от приятелката на
тъжителката и брат му. Когато попитах вещото лице възможно ли е по
друг начин да е причинено увреждането на носа и веждата освен с
ритник, той каза, че не е възможно и възможно е, но с условия за
колата, в която се е ударил. Това вещото лице не го е коментирало като
механизъм, защото не му е било задача, но съдът може да приеме, че
имало удар на главата на тъжителя в колата и то на два пъти, според
твърденията на свидетеля П.. Вещото лице каза, не е вероятно, освен
ако е имало изпъкналост, в която да се е ударил два пъти тъжителят.
Има още един механизъм, който може да е по- малко вероятен, но не е
изключен, както и обяснението на механизма от вещото лице, което
каза, че е възможно да се получи по механизма, описан от тъжителя,
но в зависимост от положението на главата му. Положението на
главата на тъжителя не беше доказано. Нито един свидетел не каза
накъде и как е гледал тъжителя, когато е получил ритник. Моят
подзащитен обясни, че когато се е отбранявал, е нанасял удари. Когато
са паднали, е повлякъл Т. и брат му със себе си, като Т. си е ударил
главата в земята. Тогава се е появила кръвта. Не е изследвано дали по
тях има кръв, това са предположения. По обясненията на подзащитния
17
ми той е видял кръвта, след като се е изправил Т., а К. е продължил да
се занимава с * Ч., който е налитал отново на баща му. Няма сто
процентов механизъм, по който да е доказан механизма на удара и
причиняване на тази телесна повреда, но може да се приеме и това.
Най-важното в случая е, че действията на подзащитния ми са
продиктувани от стремежа да опази себе си и баща си от
непредизвикано нападение. Фактическата обстановка, която описа
колегата, е една, но смятам, че има друг поглед върху събитията.
Безспорно е, че на тази дата, час и място са присъствали четири
главни действащи лица- подсъдимият и баща му, тъжителят и брат му
* Ч.. Вътре в колата на Т. Ч. е била приятелката му с детето. В един
момент подсъдимият П. по повод на това, че майка му е била обект на
упреци, според него незаслужени, от страна на майката на Ч.и е
поискал да се реши този въпрос веднъж завинаги, защото му е тежало.
Събраха се данни от други свидетели, че е имало разправия между
възрастните родители. Започва разминаването в описаната фактическа
обстановка, свидетелите на тъжителя говорят едно, нашите свидетели
сочат, че Т. Ч. и брат му отиват по посока К. П., едва ли не да му
търсят сметка. В подкрепа на това, че тезата ни е вярна, е
обстоятелството, че по-нататък по заявеното от всички свидетели
събитие се развива в близост до буса, тоест Т. и * са се придвижили от
колата на Т. до другата страна на улицата, където е бусът на бащата на
подсъдимия, и там е започнала физическата разправия след реплика.
Ч. каза, че на призива на моя подзащитен да се разберат, е отговорил
с: „Не ме занимавай с глупости!“. Тази реакция показва едно
неглижиране на проблема и незаинтересованост, което може да е
повод за предизвикване на по-нататъшни действия. По- нататъшните
действия са започнали от тъжителя и брат му, които се насочват към
моя подзащитен, влизат в стълкновение, понеже са двама, в случая, с
оглед цялостните последици от всичко, единственият, който по това,
което казват и тримата свидетели, който е инкасирал удари и е
18
пострадал по някакъв начин, е * П., тоест него го изключваме от
участниците в стълкновението, в което има двама братя, които налитат
на един човек, който трябва да пази и себе си и баща си.При това
положение как да се охарактеризират действията, които е предприел
К. П., освен че той и е удрял, и е нападал, и е блъскал, защото в
съзнанието му има още един беззащитен човек, баща му. Той трябва
така да отблъсне нападението, че за момент да елиминира единия
нападател, за да се справи с другия. Той не може да се справи
едновременно с тях, при което е възможно, защитавайки се, да
причини удари на другия. Напълно е възможно, защото тогава
преценката е как да го ударя, за да престане да бъде заплаха и да се
справя с нападението от другата страна. На следващо място споменава
се думата „бухалка“. Чува се размяна на реплики между двамата братя
за думата бухалка и когато подзащитният ми чува думата бухалка,
това означава, че става дума за нещо по-сериозно, при което е
нормално преценката му да е била, може би малко изкривена, но той
така да го приеме като заплаха. За да се установи духа на случката,
посочвам и това. В две постановления, изготвени на основата на
събраните материали, в тях прокурорът, след като е разгледал всички
материали, категорично е приел: В първото постановление по
прокурорска преписка №960 на първа страница долу, прокурорът
пише за установено: „… но братята Ч.и били агресивни и са започнали
да го блъскат, като веднага се намесил и * П.…“ В следващото
постановление от следващата проверка по прокурорска преписка
№1082 прокурорът пише „…но братята Ч.и били агресивни и
започнали да го блъскат, при което се е намесил свидетелят * П.…“
Това не са съдебни решения, но е един окончателен акт на проверка,
която е проверила писмени данни, на които се позовава и колегата, но
изводът е съвсем различен.Прокуратурата е приела съвсем друга
фактическа обстановка. От една страна има двама човека, единият
който е беззащитен и не участва в сблъсъка, и другият, който
защитава и себе си и него, и от другата страна двама агресивни братя,
19
които са търсили конфликта, като прибавите и продължителността на
защитните действия е сравнително голяма, при което е възможно да се
получат удари и наранявания, каквито има Ч.. Тази продължителност
се определя и от това, че бащата на подсъдимият е падал на два пъти,
което отнема време да станеш, да се изправиш. Тази защита от
подсъдимия той е трябвало да упражнява в продължение на доста
време. Това е падане чрез блъскане от шкарпа и въпреки че е паднал
беззащитния, даже това му се струва малко, та вдига камък над
главата му да го довърши или изплаши. Това е реалната ситуация, при
която се развиват събитията. Освен това моят са им нанесени телесни
повреди, за което представихме доказателства. К. защитава не само
себе си, а и баща си- възрастен човек, немощен. Видяхте го слаб и
висок. Той е трябвало и да защитава и него. С оглед на цялата тази
фактическа обстановка, която описах пред Вас, считам, че е нормално
да се приеме, че е възникнал скандал-сбиване, при което са нанесени
телесни повреди на всички участници, взаимно са си нанасяли удари.
Едната телесна повреда изглежда по-сериозно, но това не изключва
възможността същото да е причинено от защитни действия.
Доверителят ми е действал при условията на неизбежна отбрана,
което е доказано, и следва да бъде оправдан изцяло, като последица от
това считам, че би следвало да бъде отхвърлен гражданския иск и на
моя подзащитен да бъдат присъдени направените по делото
разноски.Моля да постановите в този смисъл своя съдебен акт.
Адв. *: Кратка реплика във връзка със защитната теза, касаеща
действия при условия на неизбежна отбрана. Като говорим за
неизбежна отбрана, следва да се има предвид най- важното
обстоятелство срещу кого е упражнявал тези действия, с които е
бранил своя живот или живота на баща си. Навсякъде се твърди, че е
бил в пререкания физически само с * Ч.. Ако говорим за неизбежна
отбрана, би следвало да има неизбежна отбрана във връзка с нанесени
телесни увреждания от К. на * Ч., но не и на Т. Ч.. Няма никакви
20
данни Т. да се е саморазправял с бащата на подсъдимия. Няма как той
ритайки брата, който е кървящ и без възможност да се защитава, да
брани баща си, който е на метри от него и е пострадал от действие на
брат му. Няма доказателства Т. да е извършвал физически
застрашаващи действия срещу бащата. За да имаме неизбежна отбрана
трябва да имаме пряко, непосредствено, противоправно поведение от
страна на едно Т. Ч.. Всички тези действия са от страна на * към
бащата на подсъдимия. Неизбежна отбрана по повод действия между
други лица, не можем да говорим. В този смисъл моля тази теза да
бъде отхвърлена.
Адв. М.: Само една реплика. Това са абсолютно несъстоятелни
доводи, защото да приемем, че това е така, както твърди колегата,
означава, че за неизбежна отбрана ще се разглеждат само случаи, в
които едно лице напада друго лице, а не в случаи примерно на масово
сбиване, когато е налице опасността, нападението и защитаваш права
и интереси на баща си. Тук са налице двама души, за които прокурор
казва, че са агресивни и нападат.
На основание чл. 297 НПК, съдът дава право на последна
дума на подсъдимия К. П.: Признавам, че съм отишъл да говоря с Т..
Признавам, че аз също удрях, но не започнах първи аз да удрям и
налитам. Всички действия от моя страна бяха с цел самозащита
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание СЪДЪТ ОБЯВИ присъдата си в публично
съдебно заседание в присъствието на страните, на които разясни, че
същата може да се протестира и обжалва пред Окръжен съд Смолян в
15-дневен срок, считано от днес.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 15.14 ч.

21
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________

22