№ 19118
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110166799 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу В. З. П. и Т. З. Л., като наследници на З. Т.
Н., обективно, кумулативно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на
В. З. П., при квота от по ½ идеална част, съответно за
сумата в размер на по 115,70 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен №
*******, ведно със законната лихва от 07.12.2022г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на по 19,55 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 23.11.2022 г., както и суми за
1
дялово разпределение в размер на по 12,13 лв. –главница за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 07.12.2022г. до изплащане на вземането и по 2,63
лв. – лихва за периода от 31.12.2019г. до 23.11.2022 г., по
отношение на Т. З. Л., при квота от по ½ идеална част,
съответно за сумата в размер на по 115,70 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен №
*******, ведно със законната лихва от 07.12.2022г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на по 19,55 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 23.11.2022 г., както и суми за
дялово разпределение в размер на по 12,13 лв. –главница за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 07.12.2022г. до изплащане на вземането и по 2,63
лв. – лихва за периода от 31.12.2019г. до 23.11.2022 г.,
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответниците са потребители на топлинна енергия за битови
нужди, при което между ответниците, като законни
наследници на З. Т. Н. и ищеца възникнали договорни
правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Потребителите не били заплатили
дължимата цена за продажба на топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. върху която сума
дължали и обезщетение за забава. Вземането било
2
осчетоводено с извлечение от сметки и фактури.
Продажбата на топлинна енергия била извършвана
съобразно приети от топлопреносното дружество Общи
условия, които твърди, че са влезли в сила след
публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на
сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради
което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него
при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответниците. Оспорват да е налице
облигационна правоотношение между страните. Не
оспорват размера на начислената топлинна енергия за
процесния период. Правят възражение за изтекла
погасителна давност. Претендират разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт К., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът В. З. П., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
3
В съдебно заседание ответникът Т. З. Л., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
4
факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от
ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на
давностния срок.
От приетото по делото удостоверение за наследници на
СО, район Връбница се установява, че ответниците са
законни наследници на З. Т. Н., които след смъртта на
наследодателя си, по силата на универсално
правоприемство наследяват правата и задълженията по
наследствената маса до размера на ½ идеална част от нея.
По делото е прието писмо с вх. № 243833/31.08.2023г., в
което е посочено, че за топлоснабдения имот, находящ се в
/АДРЕС/ не е установена налична преписка за продажба,
като е посочено че съгласно Акт за държавна собственост
1013/1987г. жилището е предадено за безвъзмездно ползване
от Комитета за култура, считано от 01.01.1987г. По делото е
приета справка за налични вписвания, отбелязвания и
заличавания по партидите на лицата: З. Т. Н., Т. З. Л. и В.
З. П.. От приетите справки не се установи по персоналните
партиди на горепосочените лица да са налични вписвания,
заличавания и отбелязвания по отношение процесния
имот. По делото е прието писмо от СО, Направление
„Архитектура и градоустройство“, в което е удостоверено,
че след извършена проверка е установено, че процесния
имот не е предоставен в обезщетение на отчужден
собственик и за същия не е издадена Заповед по чл. 100
/отм./ по реда на ЗТСУ.
5
От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от
15.07.2002г., се установява, че собствениците на
самостоятелни обекти в сградата на /АДРЕС/, са взели
решение за сключване на договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство”, като за целта е
упълномощено конкретно лице да подпише договор с
/ФИРМА/. Като необжалвано решението е влязло в законна
сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти
в СЕС, включително и техните правоприемници. От името
на ЕС е сключен договор от 23.08.2002г. с /ФИРМА/.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна
6
енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Предвид тези разпоредби
облигационната връзка по договора за доставка на
топлинна енергия възниква ex lege от момента на
възникване на вещното или облигационно право на
ползване. В съответствие със Закона за енергетиката
страна по облигационното правоотношение за продажба на
топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия,
какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в
град София според която „купувач може да бъде физическо
лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на
горните разпоредби води до извода, че собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота
топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките
7
три елемента от правото на собственост- право да владее, да
ползва и да се разпорежда с вещта.
В конкретиката на случая, съдът приема, че ищецът не
установи при условията на пълно и главно доказване, че
ответниците имат качеството „потребители“ на топлинна
енергия до размера на притежаваните от тях квоти в
съсобствеността, доколкото не се установи същите, като
законни наследници на З. Т. Н. по силата на универсално
правоприемство да са наследили топлоснабдения имот. Не
се установи собствеността върху него от наследодателя им,
напротив от приетото по делото писмо на СО с вх. №
243833/31.08.2023г., се установява, че съгласно Акт за
държавна собственост 1013/1987г. жилището е предадено за
безвъзмездно ползване от Комитета за култура, считано от
01.01.1987г.
По гореизложеното и с оглед процесуална икономия
съдът намира, че главните искове следва да бъдат
отхвърлени само на това основание, без съдът да коментира
по същество останалите предпоставки за основателност на
претенциите, както и релевираното от ответниците
правопогасяващо възражение за давност.
При отхвърляне на главните искове на отхвърляне
подлежат и акцесорните претенции за лихва.
Искане за присъждане на разноски са направили и
двете страни. При този изход на делото, на основание чл. 78,
8
ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза на
ответниците. Последните претендират присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00
лева. На присъждане подлежат съобразно постановките на
т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС само разноските за
които са налице доказателства за реално заплащане. По
делото само един от ответниците, в предвид ангажираната
им разделна отговорност, доказва реално заплащане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева, съобразно представения Договор за правни услуги от
03.04.2023г., сключен между Т. Л. и адвокат С. /л.63 от
досието по делото/.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу В. З. П., ЕГН ********** и Т. З. Л., ЕГН **********,
като законни наследници на З. Т. Н., обективно пасивно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 от ЗЕ и чл. 86
от ЗЗД, за сумите, както следва: по отношение на В. З. П.,
при квота от по ½ идеална част, за сумата в размер на по
115,70 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
9
абонатен № *******, ведно със законната лихва от
07.12.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
по 19,55 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 23.11.2022
г., както и суми за дялово разпределение в размер на по
12,13 лв. –главница за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва от 07.12.2022г. до изплащане
на вземането и по 2,63 лв. – лихва за периода от 31.12.2019г.
до 23.11.2022 г., по отношение на Т. З. Л., при квота от по ½
идеална част, за сумата в размер на по 115,70 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен №
*******, ведно със законната лихва от 07.12.2022г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на по 19,55 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 23.11.2022 г., както и суми за
дялово разпределение в размер на по 12,13 лв. –главница за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 07.12.2022г. до изплащане на вземането и по 2,63
лв. – лихва за периода от 31.12.2019г. до 23.11.2022 г.,
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Т. З. Л., ЕГН **********, сумата в размер на 300,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
10
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11