Р Е Ш Е Н И
Е
№ 160
18.06.2015г., гр.П.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II-ри състав, в публично заседание проведено на осемнадесети май през две
хиляди и петнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
при участието на секретаря Н.С., като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско дело № 616 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от
С.Г.П., ЕГН ********** *** срещу Б.И.В., с ЕГН ********** и И.С.В., с ЕГН **********
***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за
прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 62/2012 година между наследодателя на ищцата Г. И.
И., ЕГН ********** и Б.И.В., ЕГН ********** като сключен без представителна власт с основание чл.42, ал. 2 от ЗЗД, както
и ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС
за приемане установено между страните, че ищцата е собственик на следния недвижим
имот: дворно място, находящо се в гр.П., общ. П., обл.Варна, цялото с площ от 785 кв.м., при граници: улица,
поземлени имоти ХVІІІ-2096, VІІ-2110, VІІІ-2111 и ХVІ-2098, съставляващо УПИ
ХVІІ-2097 в кв.104 по плана на града с административен адрес: ул***, ведно с построените в това дворно място жилищна
сграда със застроена площ от 67 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, коридор
и входно антре, лятна кухня с площ от 20 кв.м. и гараж с площ 21 кв.м. по наследство, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху описаният
имот. В условията на евентуалност са предявени и кумулативно съединени искове
за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба обективиран
в нотариален акт № 62/2012 г., като привиден и прикриващ договор за покупко
- продажба срещу задължение за гледане и издръжка на основание чл. 26 от ЗЗД, вр. чл. 17 ЗЗД, заедно с иск за разваляне прикрития договор
за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане сключен между
наследодателя на ищцата Г. И. И., ЕГН ********** и ответниците Б.И.В.,
ЕГН ********** и И.С.В., ЕГН **********,
поради неизпълнение на основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник на Г.
И. И., с ЕГН **********, б.ж. на гр.П., починал на 03.02.2014. На 02.02.2012г. наследодателя на ищцата продал на ответника Б.В.
собствения си имот представляващ дворно място, находящо
се в гр.П., общ. П., обл.Варна, цялото с площ от 785
кв.м., при граници: улица, поземлени имоти ХVІІІ-2096, VІІ-2110, VІІІ-2111 и
ХVІ-2098, съставляващо УПИ ХVІІ-2097 в кв.104 по плана на града с
административен адрес: ул***, ведно с построените в
това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м., състояща се от
две стаи, кухня, коридор и входно антре, лятна кухня с площ от 20 кв.м., както и
гараж с площ 21 кв.м., който към момента
на изповядване на сделката е бил съсобствен между Г. И.
И. и ищцата. Поддържа се, че нотариалния акт, в който е обективиран
договора за покупко-продажба е нищожен, поради наличие и на трите групи
недостатъци, визирани в нормата на чл.576 от ГПК – недостатъци, отнасящи се до
правата и задълженията на нотариуса; недостатъци, които произтичат от запретеността на сделката по смисъла на чл.574 ГПК и
недостатъци, които се отнасят до предписаната от закона форма и до изпълнение
на постановените от закона условия за извършване на нотариалните
удостоверявания. В условията на евентуалност се поддържа, че договора за
покупко-продажба е нищожен като привиден, прикриващ договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по който договор ответниците не са изпълнявали задълженията си.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответниците, с който оспорват предявените искове
като неоснователни и оспорват изцяло фактическите твърдения изложени в исковата
молба.
В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез проц. представители поддържа предявените искове и моли
същите да бъдат уважени като основателни и доказани от събраните по делото
доказателства. Ответниците лично и чрез проц. представители оспорват исковите претенции и молят за
отхвърлянето им.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален кат №97, том II, дело № 631/1969г. Г. И.
И. и Й. З И. са закупили от П. Д. В. и Р. А. К. жилищна сграда, застроена върху
67 кв.м., стопанска сграда застроена върху 20 кв.м., заедно с дворното място от
655 кв.м., парцел III-1613, в кв.13 по плана на гр.П.,
при граници: ул. „.**“, Горски фонд, Х. В. В., Т.И. Ю. и Ю. К. /л.7-8/.
Й. З И., с ЕГН ********** е починала на 08.12.1989г.,
като е оставила за свои наследници Г. И. И., с ЕГН ********** – съпруг и ищцата
С.Г.П. – дъщеря, видно от представеното удостоверение за наследници издадено на
16.02.2015г. от Община П. /л.73/.
С решение от 23.11.2000г. по гр.д. № 262/1999г. по
описа на Районен съд гр.П. в дял на Г. И. И. е поставен недвижим имот: Дворно
място от 655 кв.м., съставляващо парцел XVII-2094 в кв.104 по плана на гр. П. при граници: улица,
парцел XVIII-2096, парцел VII-2110, парцел VIII-2111 и парцел XVII-2098,
ведно с построените в него къща, състояща се от две стаи, кухня, коридор и
входно антре и стопански постройки, баня и тоалетна /л.13-17/. Решението е
влязло в законна сила на 18.12.2000г. С влезли в сила решения от 01.09.2003г. и
от 17.03.2004г. са допуснати поправки на явни фактически грешки в диспозитива на решението касаещи описанието на имота, като след
поправките на същите описанието на поставения в дял на Г. И. И. недвижим имот
следва да се чете „Дворно място от 785 кв.м., съставляващо парцел
XVII-2097 в кв.104 по плана на гр. П. при граници: улица, парцел
XVIII-2096, парцел VII-2110, парцел VIII-2111 и парцел XVII-2098, ведно с
построените в него къща, състояща се от две стаи, кухня, коридор и входно антре
и стопански постройки, баня и тоалетна“ /л.18-21/.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа от
30.01.2012г. Г. И. И. упълномощил ответника Б.И.В. да продаде на когото намери
за добре и на цена каквато прецени, включително да дарява, заменя или извършва
други разпоредителни сделки, включително и да договаря сам със себе си, като
извършва всички необходими и/или изискуеми по закон фактически и правни
действия пред и спрямо трети лица, вкл. Пред нотариус, във връзка със следния
недвижим имот, находящ се в гр.П.: дворно място с
площ от 655 кв.м., съставляващо парцел XVII-2094 в кв.104 по плана на гр. П.
при граници: улица, парцел XVIII-2096, парцел VII-2110, парцел VIII-2111 и
парцел XVII-2098, ведно с построените в него къща, състояща се от две стаи,
кухня, коридор и входно антре и стопански постройки, баня и тоалетна /л.11-12/.
На 02.02.2012г. с нотариален
акт №62, том I, рег.№ 390, нот. дело
№ 58/2012г. на нотариус Зоя Аврамова, нотариус с район на действие Районен съд
гр.П., вписана под №333 в регистъра на нотариалната камара Б.И.В., в качеството
си на пълномощник на Г. И. И. продал на Б.И.В. следния недвижим имот: Дворно
място, находящо се в гр.П., общ. П., цялото с площ от
785 кв.м., при граници: улица, поз. имоти XVIII-2096,
VII, VIII-2111 и XVI-2098, съставляващо урегулиран поземлен имот XVII-2097 в кв.104 по плана на града, ведно с построените
в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м., гараж с площ
от 21 кв.м. и лятна кухня с площ от 20 кв.м. за сумата от 11539.80 лева
/л.9-10/.
Към момента на покупко-продажбата купувачът Б.И.В. е
бил в граждански брак с И.С.П., видно от представеното удостоверение за сключен
граждански брак /л.79/.
Ищцата С.Г.П. ***, че е собственик на ¼ ид.ч. от гараж построен през 1971г., с площ от 21 кв.м. находящ се в гр.П., ул. „*** на 27.02.2012г., видно от
представената от ищцата декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти /л.66-70/.
В писмени обяснения от 13.12.2012г. ответника Б. И.В.
е заявил, че е полагал грижи за Г. И. и въпреки, че имота е прехвърлен чрез
договор за покупко-продажба, договорката между страните е била да бъдат
осигурени грижи за издръжка и гледане на Г. И. срещу прехвърлянето на
недвижимия имот /л.31/.
С искова молба от 17.07.2013г. Г. И. И. е предявил иск
срещу Б.И.В. за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба на недвижим
имот обективиран в нотариален акт №62, том I, рег.№ 390, нот.
дело № 58/2012г. на нотариус Зоя Аврамова, нотариус с район на действие Районен
съд гр.П., вписана под №333 в регистъра на нотариалната камара, като
противоречащ на добрите нрави, и в условията евентуалност иск за унищожаването
на упълномощителната сделка, обективирина
в нотариално заверено пълномощно с рег. № 315/30.01.2012 г. на нотариус Зоя
Аврамова поради наличие на порок във волята на ищеца като сключена при измама.
/л.74-78/. На съда е служебно известно, че по исковата молба е образувано
гр.д.№307/2013г. по описа на Районен съд П., като с решение от 23.05.2014г.
предявените искове са отхвърлени, като решението е влязло в законна сила на
16.09.2014г.
От представено с исковата молба удостоверение за наследници
се установява, че единствен наследник на
Г. И. И., починал на 27.01.2014г. е ищцата С.Г.П. /л.6/.
За установяване на правнорелевантните
факти в хода на производството са събрани гласни доказателства посредством
разпит на свидетелите С. Х. П., съпруг на ищцата и З. И. З.. В показанията си
свидетеля П. твърди, че посещавал често процесния
имот, тъй като съпругата му имала ¼ ид.ч от
гаража и съхранявал свои инструменти в гаража. Твърди, че Г. И. му е споделил,
че ответника Б.В. му е предлагал да му прехвърли имота срещу задължение за
издръжка и гледане, на което свидетеля отвърнал „както си решиш“. След
прехвърлянето на имота Г. И. се оплакал на свидетеля, че са го накарали да прехвърли
имота на ответника Б.В. с договор за покупко-продажба. Свидетеля Пенев заявя,
че след прехвърлянето на процесния имот на ответниците Г. И. бил одърпан, скъсан и по-зле от клошар. Твърди, че не е виждал да са осигурявани храна,
пране или други грижи за Г. И. от ответниците, както
и да са предавани пари от ответниците на Г. И..
Свидетеля З. твърди, че преди около 3 години предал в
заем на ответника Б.В. сумата от 5000 лв. в началото на 2012г., тъй като му трябвали
пари за да закупи къщата на негов съсед.
Показанията на свидетеля П.са взаимнопротиворечиви, не
достатъчно конкретни и дадени от заинтересовано от изхода на спора лице, поради
което същите не следва да бъдат ценени при решаване на спора по делото.
Показанията на свидетеля Златев също не могат да бъдат ценени по същество по
делото, тъй като макар и последователни и дадени от незаинтересовано от изхода
на спора лице не касаят спорния предмет по делото – свидетеля твърди, че е
предал определена сума на ответника, като ответника му е казал, че с нея ще
плати продажната цена за процесния имот. Свидетеля не
е присъствал на договаряне или предаване на продажната цена и в тази му част
показанията му препредават казаното му от ответника Б.В..
В обяснения дадени по реда на чл.176 от ГПК ответниците заявяват, че са заплатили продажната цена по
договора на Г. И. в брой.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК всяка от
страните в процеса следваше да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. При предявените обективно кумулативно предявени искове
за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 62/2012г. от Г. И. И. като продавач, чрез
пълномощник – ответника Б.В., за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на недвижимите имоти, предмет на процесния договор за покупко-продажба, както и за осъждане
на ответниците да предадат владението върху имота на
ищцата, в тежест на ищцата бе да докаже при условията на пълно и главно
доказване на наличието на твърдените от нея пороци на атакуваната правна сделка,
както и че е собственик на имота и същият се владее от ответниците.
Спорно между страните по делото бе дали оспореното от
ищцата пълномощно съдържа общо или специално упълномощаване, предвид, че със
същото не е определен вида на разпоредителната сделка, която да извърши
пълномощника – покупко-продажба, дарение, замяна или друго, както и не е
определена продажна цена на имота.
С Решение № 74/17.04.2012г. по гр.д. №845/2011г. на
ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е дадено тълкуване на
значимите за правилното решаване и на настоящето дело материалноправни
въпроси: 1) може ли с генерално пълномощно да се извършват разпоредителни
действия с недвижими имоти, без в пълномощното да са описани имотите и
параметрите (съществените условия) на сделките; 2) може ли пълномощникът сам да
определи цената по договор за продажба на имот, без да са му предоставени
такива правомощия, и води ли това до излизане от обема на представителната
власт и до нищожност на продажбата. В посоченото решение съставът на ВКС е приел,
че генералното пълномощно не е достатъчно, за да се извърши продажба на
недвижим имот, а е необходимо изрично пълномощно, в което да се конкретизира
имотът, видът на разпореждането и съществените му условия - при продажба това е
цената на имота. Ако в пълномощното не са посочени имотът, видът на
разпореждането, условията на договаряне и цената, то упълномощаването е общо
(генерално). В този смисъл съставът на ВКС при упражняване на правомощието си
за уеднаквяване на съдебната практика на основание чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК е
приел за правила практиката, застъпена в Решение № 367 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 869/2009 г. на ВКС, I г.о; Решение
№ 48 от 17.02.2011 г. по гр. д. №
613/2010 г. на ВКС, II г.о. и решение по гр. дело 2670/2001 г. на ВКС, IV г.о., според която предоставянето на неограничена
представителна власт и право на пълномощника да договаря при условия, каквито
намери за добри, не изразява волята на упълномощителя
относно основните параметри на сделката, не представлява и не предоставя изрично
(конкретно) упълномощаване. Същото разрешение е възприето и в Решение №
140/30.05.2011г. по гр.д. № 1075/2010г. на ВКС, III г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Предвид изложеното то основателен се явява предявеният иск за прогласяване на нищожността
на договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт №
62/2012 година между наследодателя на ищцата Г. И. И., ЕГН ********** и Б.И.В.,
ЕГН ********** като сключен от лице без представителна власт.
Предвид установената нищожност на договора за
покупко-продажба, то ищцата се легитимира като собственик на недвижимия имот,
предмет на договора, тъй като е единствен наследник на Г. И. И.. Не е спорно
между страните, че ответниците владеят имота, поради
което и предявеният ревандикационен иск за
установяване в отношенията между страните, че ищцата е собственик на имота и за
осъждане на ответниците да и предадат владението върху
същия се явява основателен.
Предвид уважаването на главните предявени искове,
съдът не следва да се произнася по предявените в условията на евентуалност
искови претенции.
С оглед изхода от спора на ищцата следва да бъдат
присъдени и сторените в производството съдебно-деловодни разноски. Съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК ищцата е сторила разноски в производството
в общ размер на 565 лв., като са представени и доказателства, че разноските са
действително платени. Разноски в посочения размер следва да бъдат възложени в
тежест на ответниците по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД по иска
на С.Г.П., ЕГН ********** *** срещу Б.И.В., с ЕГН ********** и И.С.В., с ЕГН **********
***, че договора за покупко-продажба, сключен на 02.02.2012г.
между наследодателя на ищцата Г. И. И., ЕГН **********, чрез пълномощника му Б.И.В.
и Б.И.В. и обективиран в нотариален акт №62, том
I, рег.№ 390, нот.
дело № 58/2012г. на нотариус Зоя Аврамова е нищожен.
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че С.Г.П., ЕГН ********** *** е собственик по наследство на процесния недвижим имот: Дворно място, находящо се в гр.П., общ. П.,
цялото с площ от 785 кв.м., при граници: улица, поз.
имоти XVIII-2096, VII, VIII-2111 и XVI-2098, съставляващо урегулиран поземлен
имот XVII-2097 в кв.104 по плана на града, ведно с построените
в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м., гараж с площ
от 21 кв.м. и лятна кухня с площ от 20 кв.м. и ОСЪЖДА Б.И.В., с ЕГН **********
и И.С.В., с ЕГН ********** *** да и
предадат владението върху
гореописания имот.
ОСЪЖДА
Б.И.В., с ЕГН ********** и И.С.В., с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Г.П., ЕГН ********** ***
сумата от 565 /петстотин шестдесет и пет/ лева, представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: