Р Е Ш Е Н И Е № 692
Пловдивският окръжен съд, гражданско
въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на осемнадесети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова след като разгледа
докладваното гр. дело № 966 по описа
на съда за 2018 година, за да се
произнесе, приема следното:
Постъпила е с вх.
№ 1729/09.02.2018г. чрез ЧСИ М. О., рег. № 758 на КЧСИ, с район на действие ОС
Пловдив, ЖАЛБА до Окръжен съд
Пловдив с вх. № 12365/24 април 2018г. от СД „МИКРОН-КАРАИЛАНСКИ-ЙОСИФОВ И СИЕ“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Охрид“ №
24, представлявано от В. И. К., и С. Б. Й., в качеството на длъжник, чрез адв. И.
П. Д.,***, против Разпореждане от 26.01.2018г. за отказ от прекратяване на
производството на ЧСИ М. О., рег. № *** по изп.д. № 581/2015г., с правно
основание чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.
Излага съображения
за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, поради което се моли същото
да бъде отменено и да бъде задължен СИ да прекрати производството по изп. дело
№ 581/2015г.
От страна на
взискателя ЕС в комплекс „Южен Полъх“,район „Южен“ гр. ******, редовно уведомен
чрез адв. Д. Д., гр. П., не е постъпило писмено становище по жалбата.
С писмени мотиви
от страна на ЧСИ М. О. се изразява становище за неоснователност на жалбата.
От приложено копие
от изп. дело № 581/2015г. по описа на ЧСИ М. О., рег. № ***, с район на
действие ОС Пловдив, се констатират от Пловдивски окръжен съд обстоятелства,
имащи отношение относно допустимостта на подадената жалба, както и предмета на
жалбата, както следва:
Изп. производство
по изп. дело № 581/2015г. е образувано на 14.08.2015г. по молба на взискателя
ЕС в комплекс „Южен Полъх“, район „Южен“ *********, чрез адв. Д. Д., гр. П.,
срещу длъжника СД „Микрон-Караилански-Йосифов и сие“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Охрид“ № 24, на основание
издаден изпълнителен лист № 6580/14.7.2015г. от РС Пловдив, гр.колегия, ХІІІ
гр.с, въз основа на заповед за изпълнение № 8031/27.8.2014г. по ч.гр.д. №
12784/2014г. по описа на РС Пловдив, гр. колегия.
С уведомление изх.
№ 19220/20.08.2015г. длъжникът е уведомен за образуваното срещу него изп. дело,
като е поканен на осн.чл. 428 от ГПК доброволно да изплати задължението си,
като е посочен и общият му размер по изп. дело – 763.23 лева.
С молба от страна
на длъжника чрез адв. И.Д., постъпила с вх. № 1414/29.01.2016г., е поискано от
ЧСИ на основание чл. 433 от ГПК да прекрати изпълнителното производство по изп.
дело № 581/2015г., тъй като задължението по това дело, ведно с всички дължими
разноски, били опростени от страна на взискателя чрез ОС на ЕС, като в т.н.
прилага протокол от ОС на ЕС от 12.11.2015г. и издаден въз основа на него и
констативен протокол съставен от помощник нотариус на нотариус К. А., рег. № ****
на НК наРБ.
С разпореждане от
26.01.2018г. ЧСИ постановява отказ от прекратяване на производството по изп.
дело № 581/2015г., което разпореждане е надлежно съобщено на длъжника чрез адв.
И. Д., редовно получено за последния на 31.01.2018г., като настоящата жалба е постъпила при ЧСИ с
пощенски плик, с дата на изпращане 07.02.2018г.
Предвид изложеното
въззивният състав на ПдОС приема, че жалбата се явява допустима – подадена е от
надлежна страна в законния едноседмичен срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК срещу
подлежащо на обжалване действие на СИ- Разпореждане от 26.01.2018г. за отказ от
прекратяване на производството по изп. дело № 581/2017г., в хипотеза на
правната разпоредба на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна. СИ има възможност да прекрати изпълнителното
производство, само, при конкретно посочени хипотези, предвидени в разпоредбата
на чл. 433 ал. 1 от ГПК, като в нито една от тях не е визирано действие
„опрощаване“ на задължения от страна на взискателя. От друга страна, самият
взискател, който след като е решил и съответно е „опростил“ задълженията на
длъжника по образуваното срещу него изп. производство, има правна възможност
сам да поиска прекратяване на изпълнителното производство в хипотеза на чл. 433
ал. 1 т. 2 от ГПК; каквато не е и налице, тъй като, явно, от страна на
взискателя не се изразява такова желание, съответно, писмено обективирано,
което би могло да даде възможност на СИ да прекрати производството.
Разпоредбите
относно хипотезите на ал. 1 от чл. 433 от ГПК са конкретни и ясни, при което и
не се нуждаят нито от разширително тълкуване, нито от стеснително тълкуване,
каквото поначало не следва да се прави от страна на СИ. Видно е и от чл. 433
ал. 1 т. 1 от ГПК, че същата ясно разпорежда за извършено „плащане“ или
„внасяне“ на сумата по изп. лист в полза на взискателя, и съвсем некоректно
поради това е изявеното от страна на жалбоподателя, че тази разпоредба следва
да се тълкува разширително, или че в нея следва да се включва и „опрощаване“ на
дълга от взискателя.
Предвид изложеното
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна
постъпила с вх. № 1729/09.02.2018г. чрез
ЧСИ М. О., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС Пловдив, ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. №
12365/24 април 2018г. от СД „МИКРОН-КАРАИЛАНСКИ-ЙОСИФОВ И СИЕ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Охрид“ № 24,
представлявано от В. И. К., и С. Б. Й., в качеството на длъжник, чрез адв. И.
П. Д.,***, против Разпореждане от 26.01.2018г. за отказ от прекратяване на
производството на ЧСИ М. О., рег. № 758 по изп.д. № 581/2015г., с правно
основание чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/