Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..........
19.12.2019г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1317 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по повод предявени от „А.з.с.н.в.”
EАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 срещу П.И.С., ЕГН**********, адрес: *** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1953.31лв.
(хиляда деветстотин петдесет и три лева и тридесет и една стотинки) – главница
за периода от 20.05.2017г. до 20.10.2018г., по Договор за потребителски кредит
с №PLUS-11637801, сключен на 08.10.2015г. между „***” ЕАД и П.И.С., вземанията
по който са прехвърлени от „***” ЕАД н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на
Приложение 1/23.10.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 27.07.2017г., сумата от 130.46лв. (сто и тридесет лева и четиридесет и шест стотинки) –
договорна (възнаградителна) лихва за периода от
20.05.2017г. до 20.06.2018г.; сумата от 694.51лв.
(шестстотин деветдесет и четири лева и петдесет и една стотинки) – обезщетение
за забава, считано от 21.06.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда
– 31.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване заявлението в съда – 31.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения: На 08.10.2015г. между „***” ЕАД, като кредитор и П.И.С., като
кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит с №PLUS-11637801,
по силата на който е отпуснат кредит в общ размер 2700лв. Съгласно погасителния
план, кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.10.2018г., на 36 броя равни месечни вноски. Тъй като кредитополучателят не
изпълнявал в срок задълженията си и допуснал забава на плащане в срок на две
месечни погасителни вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.06.2017г. Впоследствие на
23.10.2017г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г. между „***” ЕАД н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо по Договор за потребителски
кредит с №PLUS-11637801, сключен на 08.10.2015г. между „***” ЕАД и П.И.С., било
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ЕАД. За извършеното прехвърляне ответникът
бил уведомен по пощата с писмо с обратна разписка, получено от лице живеещо на
адреса му със задължение за предаване на писмото. Молбата е за уважаване на
исковата претенция и за присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез назначения от съда особен представител, с който искът се
оспорва изцяло. Оспорва се, че изобщо е предоставен потребителски кредит, както
и усвояването на сумата от 2700лв. Оспорва факта на обявена предсрочна
изискуемост, тъй като изявление от кредитора в този смисъл, не е достигнало до заемателя. Твърди се недействителност на договора. Твърди
се прекомерност на договорната лихва, неустойката и годишен процент на
разходите, договорени между страните в противоречие със закона и в нарушение на
добрите нрави.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Положителните установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими,
доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно
упражняване на правото на иск, както и специалните такива (съгласно т. 10а от
Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК. Последните се установяват от материалите
по приобщеното ч.гр.д. № 13343/2018г. по описа на Районен съд – Варна, от които
е видно, че въз основа на подадено на 31.08.2018г. заявление от „А.з.с.н.в.”
ЕАД срещу П.И.С. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК
заявителят е предявил установителните искове, предмет
на настоящото производство.
Основателността на предявените искове е обусловена от следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между „***” ЕАД и ответника по договор за кредит, изпълнението
на поетите от кредитора задължения по договора, тоест предоставянето на
заемната сума, настъпила изискуемост на задълженията в претендирания
размер и неизпълнение на същите, както и сключването на договор за цесия между
„***” ЕАД и ищеца и уведомяването на длъжника за това. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а
именно точно изпълнение.
Доколкото ищецът черпи активната си материалноправна
легитимация от договор за цесия, съдът намира, че на първо място следва да
обсъди събраните в тази връзка доказателства, респективно да се произнесе по
наведените от ответната страна възражения, касаещи валидността на прехвърлянето
и неговото действие по отношение на длъжника.
От съдържанието на представения договор за прехвърляне на вземания от
27.07.2017г. (л.13 и сл.) се установява, че цедентът
- „***” ЕАД е прехвърлило в полза на цесионера - „А.з.с.н.в.“
ЕАД, вземанията, произтичащи от договорите за кредит, заедно с всички
привилегии, начислени лихви и други принадлежности, ако има такива,
индивидуализирани в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора
(арг. от чл. 1, ал. 2, т. 1 от договора). По делото е
представено въпросното приложение № 1 (л. 22), в което под № 186 е посочен
договор № №PLUS-11637801/08.10.2015г.
с длъжник П.И.С. и са описани всички вземания за непогасена главница, договорна
лихва и лихва за просрочие.
Съдът намира, че така описаният договор е валиден и същият е породил правно
действие между съконтрагентите. На основание чл.99,
ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие по отношение на длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Според разпоредбата на чл.99,
ал. 3 ЗЗД и съдебната практика по нейното приложение, която настоящият съдебен
състав напълно споделя (напр. решение № 137 от 02.06.2015 год. по гр.д. №
5759/2014 год., III г.о. на ВКС), уведомяването на длъжника следва да се
осъществи от цедента, като няма пречка същият да
упълномощи изрично цесионера за това действие. Освен
това, доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано, а следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в
този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 год., II
т. о., ТК, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС и др.).
В конкретния случай ищецът (цесионер) е
упълномощен от цедента да уведоми длъжника за
извършената цесия с изрично писмено пълномощно (л.25). В същото е посочено, че
„***” ЕАД упълномощава „А.з.с.н.в.“ ЕАД да го представлява, като уведоми по законовоустановения ред длъжниците за сключения на
27.07.2017г. договор за прехвърляне на вземанията, с право да извърши всички
необходими правни и фактически действия във връзка с уведомяването.
Ищецът, действащ в качеството му на пълномощник на кредитора, е изпратил до
ответника два броя уведомителни писма (л.25 и 26) за извършеното прехвърляне на
вземанията. Във връзка тяхното връчване по делото е представена обратна
разписка към товарителница №68177083 за доставяне (л. 27), ведно с отбелязване,
че пратката е получена на посочения адрес от лице живеещо на адреса на
ответника, със задължение да му я предаде. Т.е. съдът прави обоснован извод за
получаването на съобщението от длъжника преди завеждане на делото. Отделно от
това и с оглед цитираната по-горе съдебна практика, съдът намира, че
уведомяването е надлежно осъществено и с получаването на препис от исковата
молба от особения представител на ответника, ведно с приложенията към нея.
Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. Подобни твърдения не са наведени от ответника в хода на процеса,
нито са представени доказателства в тази насока, поради което съдът счита за
неоснователни възраженията на особения представител за ненадлежно уведомяване
на длъжника за извършената цесия.
Посочените аргументи налагат извод, че прехвърлянето на вземанията –
предмет на производството, е породило действие по отношение на длъжника
(ответник), на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и цесионерът
(ищец) се явява негов кредитор за вземанията, предмет на процесния договор за
потребителски кредит №PLUS-11637801/08.10.2015г.
От съдържанието на посочения договор се установява, че „***” ЕАД, в
качеството му на кредитор, е предоставило в заем на П.И.С. - кредитополучател,
сумата от 2700лв., срещу насрещното задължение същата да върне заетата сума,
при лихвен процент от 35.98% и годишен процент на разходите (ГПР) – 46,50 %.
Наред с това, кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора
застрахователна премия от 544,32лева и такса ангажимент от 94,50лв. Общата
дължима сума по договора е отразена в размер на 2700лв., платима на 36 равни
месечни вноски, в размер на 140,23лв. всяка, при първа погасителна вноска
20.11.2015г., съгласно приложения към договора погасителен план.
Според договора /последен абзац л.8-гръб/, с подписване
на същия клиентът потвърждава, че е получил пълния размер на уговорения кредит.
Предвид цитираната клауза и доколкото договорът е подписан от ответника и
подписът му не е оспорен в настоящото производство, съдът приема, че сумата от
2700лв. е изцяло усвоена.
Това обстоятелство се потвърждава и от заключението
на изготвената по делото СЧЕ, досежно факта, че от ответника са извършени все
пак частични плащания по кредита до 20.04.2017г., след която дата са били
преустановени. От същото заключение по приетата от съда съдебно – счетоводна експертиза,
се установява и че ответникът е усвоил потребителския кредит изцяло на
08.10.2015г.
Съдът кредитира заключението на експерта, като приема, че неплатената
главница по договора към 31.08.2018г. възлиза на 1821,45лв, респ. договрната лихва 101лв. и обезщетението за забава в размер
на 237,66лв.Над тези суми искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан по
размер.
В отговора на исковата молба е релевирано
възражение, че договорът за потребителски кредит е недействителен, като
противоречащ на ЗПК.
В договора за потребителски кредит следва да се съдържа и погасителен план,
на осн. чл.11, т.11 и т.12, вр.
чл. 22 ЗПК. Погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи; За да
бъде прието, че определена уговорка между страните представлява погасителен
план по см. на цитираните правни норми, следва да се съдържа на първо време
информация за съответните плащания и срокове за това. Това изискване съдът
намира, че е спазено, доколкото ясно е посочено, че общия размер на дължимата
по договора сума от 2700 лева следва да бъде заплатена на 36 месечни вноски,
всяка на стойност от 140,23 лева. Уговорено е падеж на първата дължима
погасителна вноска, съответно на всяка една последваща
такава. При това положение съдът намира, че първата предпоставка е спазена. На
следващо място се поставя въпросът, дали се съдържат съответните реквизити на
погасителни план посочи в т.11 на чл.11 ЗПК, а именно разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи. В
случая обаче лихвеният процент е фиксиран
– 12,50%, за целия срок на договора, поради което изискването за
разбивка в погасителния план е неприложимо и съответно договорът за
потребителски кредит не е недействителен и не противоречи на ЗПК.
Безспорно от представените
доказателства по делото се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит
№PLUS-11637801/08.10.2015г. Фактът на усвояване на сумата по кредита от
кредитополучателя безспорно се установява и от самия договор, с подписване на
който ответникът е потвърдил, че е получил пълния размер на уговорения кредит.
По делото не са събрани
доказателства, установяващи уведомяването на длъжника за упражненото от
кредитора право да обяви предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Въпреки това, след подаване на
заявлението до датата на приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция е настъпил крайния падеж на договора – 20.10.18г. Последният
факт от своя страна обуславя настъпилата изискуемост на вземанията по договора
за кредит и същият следва да бъде съобразен на основание чл.235, ал.3 ГПК.
С оглед на гореизложеното
безспорно се установява по делото, че задълженията по процесния кредитен
договор са ликвидни и с настъпил падеж, поради което предявения иск за
установяване на тяхната дължимост се явява доказан по
основание и като такъв следва да бъде уважен до доказания размер от 1821,45лв -
неплатената главница, респ. 101лв. договрната лихва и
237,66лв - обезщетението за забава, като исковете над тези размери следва да
бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на делото - уважаване на исковите претенции, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните има право да получи разноски по
съразмерност. Ищецът претендира разноски, а са налице доказателства за
действителното заплащане на следните разходи в процеса: държавна такса в общ
размер на 178,13лева /за заповедното и исково производство/; депозит за особен
представител – 400лв.; депозит за вещо лице по ССчЕ –
200 лева, като се претендира още и юрисконсултско възнаграждение на
пълномощника, който представлява страната в процеса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че
същото следва да бъде определено в размер на общо 100 лева/ по 50 лева за
заповедното и исково производство/, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК.
Така по съразмерност, разноските в полза на ищеца се определят на сумата от
общо 682,74лева/ за заповедното и исково производство/.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240,
ал.1 и 2 ЗЗД, вр.
чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1,
пр. І ЗЗД в отношенията между „А.з.с.н.в.” EАД, ЕИК , със седалище и
адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, от една страна и
ответника П.И.С., ЕГН**********,
адрес: ***, че В ПОЛЗА Н.А.з.с.н.в.” EАД СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, за които е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.13343/2018г. на ВРС, произтичащи от Договор за потребителски кредит с
№PLUS-11637801, сключен на 08.10.2015г. между „***” ЕАД и П.И.С., вземанията по
който са прехвърлени от „***” ЕАД н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение
1/23.10.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 27.07.2017г. в следните размери: сумата от 1821,45лв – главница за периода от 20.05.2017г. до 20.10.2018г.,
сумата от 101лв.– договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.05.2017г. до
20.06.2018г.; сумата от 237,66лв.–
обезщетение за забава, считано от 21.06.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 31.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване заявлението в съда – 31.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърля: иска за главница за
разликата над 1821,45лв. до претендирания размер от
1953.31лв; иска за договорна (възнаградителна) лихва
за разликата над 101лв. до претендирания размер от
130,46лв.; иска за обезщетение за забава за разликата над 237,66 до претендирания размер от 694,51лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА П.И.С., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” EАД, ЕИК , със седалище и адрес
на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 682,74лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в
заповедното и исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: