РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 13.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на тринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Йотова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№
723 по описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с
правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК
Производството
по делото е образувано по искова молба на ***, седалище и адрес на
управление *** представлявано от ***, чрез ***Т.К.К., против П.П. В., с ЕГН **********, адрес: ***, с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 2000.00
лева – главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит SPEL-10746862, сумата от 593.97 лева – лихва за забава от 02.05.2016 г. до 05.04.2019 г., за които суми е издадена Заповед № 216/02.05.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 409/2019 г. по описа на Районен съд
гр.Червен бряг.
Ищецът твърди, че на 22.05.2014
г. между *** код по ***и П.П. В.
е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер SPEL-10746862. По силата на договора
кредиторът е предоставил на ответницата паричен заем в размер на 2000 лева, която
сума тя следвало да върне, ведно с добавка, съставляваща печалба на кредитора,
на 18 равни месечни погасителни вноски.
Твърди се, че ответницата
преустановила изпълнението на задължението си, като падежът на първата
неплатена вноска настъпил на 04.07.2014 г., а с изтичане срока на договора на 04.12.2015
г., целият неплатен остатък на главницата станал изискуем, ведно с договорната
възнаградителна лихва и уговореното обезщетение за забава.
Твърди се, че на 10.01.2017
г. между *** код по ***и ***, седалище и адрес на управление ***бил сключен договор за
прехвърляне на процесното вземане в полза на цесионера-ищец.
Ищецът
прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за
установено по отношение на П.П. В., с ЕГН **********, наличието на вземане на ***за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 409 по описа на Червенобрежки районен съд за
2019 г., а именно: 2000 /две хиляди/ лева –неизплатена главница по договор за
кредит; 593,97 лв. /петстотин деветдесет и три лева и 97 стотинки/- лихва за
забава за периода от 02.05.2016 г. до 05.04.2019 г., ведно със законната лихва
считано от 02.05.2019 г. Претендират се
направените в настоящото производство разноски, както и разноските в
заповедното производство.
При
проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответницата е представила писмен отговор, в който е взела становище за
неоснователност и недоказаност на иска. Ответницата е направила възражение за
настъпила погасителна давност по отношение главница и лихви.
В съдебно
заседание за ищцовото дружество, редовно призовани, не се явява представител
и същото не се представлява от процесуален представител. По
делото е постъпила молба - становище чрез пълномощника- ***Т.К., с
което е заявено, че ищецът поддържа исковата молба и моли искът да бъде уважен,
както и да бъдат присъдени направените разноски.
За ответницата в съдебно заседание
се явява пълномощника й- адв. С.В., който прави искане да бъдат
отхвърлени изцяло исковите претенции, като нищожни, неоснователни, необосновани
и недоказани, като подробни съображения е изложил в отговора на ИМ. Посочва, че доверителката му не дължи и акцесорното вземане за лихва, тъй
като главното вземане е погасено по давност. Освен това твърди, че и по
отношение на вземането за лихви също е изтекла погасителната давност. Възразява,
че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора. Оспорва цесията, с която
се твърди, че цедентът ***е прехвърлил вземането си по процесния договор на
ищцовото дружество, като възразява, че цесията е недействителна спрямо него,
както и че вземането на цедента не попадало в предмета на цесията. Заявява, че
оспорва изобщо да е изпълнено задължението на кредитора по договора. С оглед на
горното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените в
производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 409/2019 г. по описа на Районен съд гр.Червен бряг, от което се установява, че на 02.05.2019 г.
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против
ответницата за процесните суми, както и сумата от 1564,00 лв. – възнаградителна
лихва. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта е
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответницата – длъжник в
заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да
предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са
предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково
производство за установяване на дължимост на сумите за главница и мораторна
лихва.
На 22.05.2014 г.
между ответницата в качеството на кредитополучател и ***– кредитор е сключен
договор за потребителски паричен кредит № SPEL-10746862 в размер на 2000.00 лв. По делото не се събраха
данни кредиторът да е предоставил на кредитополучателя сумата по кредита, но не
бе оспорен и по реда на чл.193 от ГПК представения като писмено доказателство
договор. Освен тази сума ответницата се е задължила да върне и такса за
усвояване на кредита, както и възнаградителна лихва. Общата стойност на
плащанията е предвидено, че е в размер на 3 564,00 лв., като е предвидено
кредитът да бъде издължен, чрез заплащане на 18 месечни вноски, всяка от които
с изрично посочен в договора падеж на плащане. Видно от погасителния план
последната вноска е следвало да бъде заплатена на 05.10.2015 г. В общите условия,
неразделна част от договора за кредит е предвидено, че при забава на една или
повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. (т.5 от договора).
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от
10.01.2017 г. ищецът в качеството на купувач е закупил от ***в качеството на
продавач портфолио от вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит,
сключени от Продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си. По
силата на договора ищецът е придобил всички вземания, описани в Приложения № 1
към договора, ведно с принадлежностите към тях, ако има такива. Като дата на
прехвърляне е определена 10.01.2017 г. В извадка от Приложение №1 към Приемо–предавателен
протокол е описан и договор за потребителски паричен кредит № SPEL-10746862, сключен
между продавача на вземания и ответницата. Действително всички страници на
приложението не са подписани от страните по договора за прехвърляне на вземания.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове дружеството –
ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание
/договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на цедента –
наличието на сключен договор за
потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната
парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже
конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че
е уговорена в договора и обезщетение за забава, като следва да докаже и размера
и периода на претенциите за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват
или унищожават спорното
право в т.ч. и възражението му за изтекла погасителна давност.
По делото е прието ч.гр.д. № 409/2019 г. по описа
на ЧРС, видно от което по делото е издадена заповед за изпълнение, ответникът е
подал възражение срещу заповедта в срок, което е обусловило и правния интерес
от предявяване на настоящия иск от ищеца по делото. Исковете се явяват
допустими и следва да се разгледат по същество.
От събраните по делото доказателства се
установява, че не е налице твърдяното от ответника основание за исковите
претенции – предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Посочва
се от самия ищец и от приетия като доказателство договор за кредит е видно, че
към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение е настъпил падежа на цялото задължение – последна падежна
дата 05.10.2015 г. Не следва да се
разглежда възражението на ответника за липса на надлежно обявяване на
предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит.
На първо място следва да се разгледа направеното
от ответника възражение за липса на прехвърляне на вземането по силата на
сключения договор за цесия. Видно от приложение №1, неразделна част от
договора, вземането по Договор за потребителски кредит № SPEL-10746862 е валидно
прехвърлено на ищеца в качеството му на цесионер. Както беше посочено по – горе
липсва законово изискване за подписване на приложение, което е описано в
подписан между страните договора. Предвид така изложеното възражението на
ответника се явява неоснователно.
Съдът счита за неоснователно и възражението на
ответника за липса надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от
кредиторът по сключения от него договор за потребителски кредит № SPEL-10746862. Съгласно
приетото по делото, като доказателство пълномощно ответникът е бил надлежно
упълномощен да подписва и връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По силата на това пълномощно е изготвено съобщение до ищеца, като същото е приложено
към исковата молба и е връчено на ответника с връчването на препис от исковата
молба. Съгласно Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК. Цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията ***, постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид така изложеното и на основание цитираната
съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно съобщаване на цесията по
отношение на ищеца, поради което следва да се пристъпи към разглеждане на
твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на настоящото
производство.
Съгласно трайната съдебна практика при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е
уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати,
то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на
заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от
чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява
частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г.,
II т. о., ТК).
От така изложеното следва, че падежът на
задължението по сключения договор за кредит, настъпва на крайната дата на
същия, а именно: 05.10.2015 г. От тази датата до датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, от който момент се считат
предявени и настоящите установителни искове – 02.05.2019 г. петгодишният
давностен срок по отношение на вземанията за главница не е изтекъл. Доколкото
се установява вземането за главница да не е погасено по давност и същото в
претендирания размер от 2000,00 лв. да не е платено нито към датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение, нито към датата на
приключване на съдебното дирене в настоящото производство, то и искът за
признаване на дължимостта на главницата следва да се уважи, като основателен и
доказан. Главницата е за лихвоносно вземане и съответно следва да се уважи и
искането за присъждане на законна лихва.
Съдът счита за частично основателно възражението
на ответника за погасяване по давност на претенцията за обезщетение за забавено
плащане, доколкото същата се погасява с изтичане на тригодишен срок. С оглед разпоредбата на чл.111,
б.”в” ЗЗД вземанията за лихви преди датата 02.05.2016 г., т.е.
за три годишния период преди датата,
на която се счита, подадена исковата молба, следва да се считат за погасени по давност. Изчислени с
помощта на онлайн калкулатор на база главница в размер на 2239,31 лв., дължимите лихви за тригодишния период, предхождащ подаването на
исковата молба, а именно: 02.05.2016
г. до 05.04.2019 г.,
възлизат в размер на 593,97 лв. За тази сума предявеният иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД е
основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да
се присъдят направените по делото разноски. Следва да се съобразят и
направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното производство,
доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е отразено, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за
разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл.
422 ГПК. Предвидено е, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа
възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в
заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за
заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Ищецът не е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК в исковото, а само такъв за заповедното производство, от които се
установява, че се претендира заплатена
държавна такса в размер от общо 115,29 лв., 50 лв. – ***за представителство в заповедното
производство. По отношение на претенцията за присъждане ***възнаграждение,
следва да се посочи, че съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК (Изм.
– ДВ, бр. 8 от 2017 г) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя юрисконсулстко възнаграждение в полза на
ответника в размер на 50 лв. – за заповедното производство, като така
определените размери са съобразени с формалността на заповедното
производство. От така изложеното следва,
че общият размер на признатите от съда разноски, направени от ищеца е 165,29
лв. С оглед изхода на спора и съобразно уважения изцяло иск за главница и
частичното уважаване на иска за обезщетение за забава в полза на ищеца /в
заповедта за изпълнение присъдените суми са в общ размер на 4514.04 лв.
/четири хиляди петстотин и
четиринадесет лева и 4 стотинки/ лв., в
това число: главница от 2000.00 лв.
/две хиляди лева/ лв.;договорна възнаградителна
лихва в размер на 1564.00
лв./хиляда пе4тстотин шестдесет и четири
лева/ от 04.07.2014 г. до
04.12.2015 г.; лихва за забава в
размер на 950.04 лв./деветстотин и
петдесет лева и 4 стотинки/от 05.07.2014
г. до 05.04.2019 г. и законна лихва
от датата на подаване на заявлението /02.05.2019 г./
до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски
от заявителя общо в размер на 140.29
лв. /сто и четиридесет лв. 29 ст./лв./, следва да се присъди сума в общ размер на 40 % от
направените от ответницата разноски в заповедното производство. Същата е
представил доказателства за направени разноски в общ размер от 450.00 лв. –
заплатен адвокатски хонорар. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед частичната неоснователност на сумите
за които е издадена възразената Заповед за изпълнение на парично задължение в
нейна полза следва да се присъди сумата от 180,00 лв. – разноски по
съразмерност за заплатен адвокатски хонорар в заповедното производство.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П.П. В., с ЕГН ********** ***, че вземането на ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Л.К.Д.– ***за сумата
2000 /две
хиляди/ лева –неизплатена главница по договор за кредит и 593,97 лв. /петстотин
деветдесет и три лева и 97 стотинки/ – лихва за забава за периода от 02.05.2016
г. до 05.04.2019 г., ведно със законната лихва считано от 02.05.2019 г., както и по съразмерност направени разноски в Заповедното
производство по ЧГр.д.№ 409 по описа на съда за 2019
г., в размер на 84,17 лв. /съобразно
уважената част от дължимите по заповедта суми/, за което е издадена Заповед за
изпълнение № 216 от 02.05.2019 г. по ЧГр.д.№ 409 по описа на съда за 2019 г. СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК на П.П. В., с ЕГН **********, адрес: *** да ЗАПЛАТИ на ***с ЕИК ***седалище и адрес на управление *** представлявано от Л.К.Д.– ***направените по делото разноски в размер
на 25,00 лв.,
платена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ***с ЕИК ***седалище и
адрес на управление ***представлявано от Л.К.Д.– ***ЗАПЛАТИ на П.П. В., с ЕГН **********, адрес: ***, по
съразмерност направените разноски в Заповедното производство по ЧГр.д.№
409 по описа на съда за 2019 г., в
размер на 180,00 лв. /съобразно
уважената част от дължимите по заповедта суми/, за което е издадена Заповед за
изпълнение № 216 от 02.05.2019 г. по ЧГр.д.№ 409 по описа на съда за 2019 г.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред
ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: