Решение по дело №654/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й.Ц.Ц.К. с ЕГН ********** ***, през процесуален представител против решение № 113/15.02.2023г, постановено по а.н.д. № 4031/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е бил потвърден електронен фиш за налагане на глоба Серия К №5066980/29.07.2021г. на ОД МВР Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 400 лв.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на електронния фиш. Сочи се, че нарушението не е извършено, оспорва се фактическата обстановка в частта касателно наличието на пътен знак и обхватът на въведеното с него ограничение, счита за недоказано разположението на техническото средство за измерване на скоростта в автомобил както и валидността на техническото средство към датата на заснемане на нарушението. Иска се отмяна на ЕФ. Изложените твърдения са за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон по установяване и санкциониране на административното нарушение, които касаторът счита, че представляват основание за отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява лично, не изпраща процесуален представител.

Ответната страна – ОД на МВР Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХХVI-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С електронния фиш отговорността на Й.Ц.-К. е ангажирана за това, че на 30.05.2021 г., 16,39 часа, в гр. Бургас, на ПП I-9, км.253+411 до природозащитен център пода в посока от кв. Крайморие към пътен възел „юг“ при въведено ограничение на скоростта с пътен знак Б-26 за движение в населено място до 60км./ч., с автоматизирано техническо средство TFR1-M 510 бил установен запис на превозно средство с рег. № ЕВ 67 89 ВА, което се придвижвало със скорост от 96 км/ч. От средството били изготвени клип № 21733 и снимка от стоп кадър на автомобила. При тези данни бил изготвен „Електронен фиш за налагане на глоба“, в който предвид обстоятелството, че МПС е регистрирано като собствено на юридическо лице, за нарушител бил вписан законния представител на дружеството-собственик на автомобила Калоян Кашавелов. Същият в нормативноустановения срок по чл.189, ал.5 ЗМВР декларирал, че в момента на заснемане - 30.05.2021г. в 16,39 часа процесният автомобил е бил управляван от касатора Й.К.. На база декларираното на същата бил издаден ЕФ Серия К 5066980 – процесния, с който й била наложена „Глоба“ в размер на 400 лева, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

При тези установявания въззивната инстанция е направила извод за правилност и законосъобразност на оспорения електронен фиш.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила до степен неограничаваща правото на участие и защита на касатора в такапроведеното производство. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. В хода на съдебното следствие са събрани достатъчни писмени доказателства, които съдът е разгледал и обсъдил обективно.

Съдебния състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на ЕФ.

За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.. По същество е намерил, че правилно е била ангажирана отговорността на лицето, тъй като от протокола по Приложение №1 към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. се установява, че местонахождението на техническото средство е било на територията на населеното място гр. Бургас, а замерването на скоростта е било извършено с годно техническо средство, видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване и представения протокол за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 28.04.2021г. Това е така, тъй като съгласно чл.4, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Според ал.2 на с.р., преди пускане в експлоатация АТСС преминават първоначална проверка. Според ал.3, след изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговорят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Що се отнася до изискването системата да е преминала последваща проверка по смисъла на с чл.4, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., съдът взема предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от Закона за измерванията „Последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване."

Според ал.4 на същата норма „Периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.“

Актуалният списък е приет със Заповед № А-441 на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от 13.10.2011 г., обн., ДВ, бр. бр. 85 от 1.11.2011 г., в сила от 1.11.2011 г. Според т.29 на същия при радарните скоростомери периодичността на проверките е една година. Следователно възражението на жалбоподателя за недоказана годност и изправно на техническото средство е неоснователна и не влияе на крайния изход на съдебния акт.

Що се отнася до възражението на процесуалния представител на касатора относно непрозинасяне на първоинстанционния съд по направено от него доказателствено искане, съдът намира за верен извода на адвоката, че това процесуално бездействие по същността си представлява процесуално нарушение. Съдебният състав обаче счита, че то не е от категорията на съществените, доколкото доказателствата, които жалбоподателят е пожелал да бъдат събрани, касаещи точното местоположение на радарната система, посоката на заснемане, посоката на задействане и режимът на заснемане, наличието на действие на пътен знак и т.н. са надлежно удостоверени от длъжностни лица, които не се явяват автори на оспорения електронен фиш и в тази връзка са незаинтересовани от изхода на спора, в нарочен протокол (приложение №1 към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.

Не случайно нормативната уредба предвижда изготвянето му, ведно със снимков материал на разположението на самото измервателно средство, който според настоящия съдебен състав е достатъчно ясен, за да може да бъде надлежно индивидуализирано мястото на разполагане на техническото средство.

Тези доказателства, наред със заснетия клип и снимки са с официален характер и са достатъчни да обосноват обективната и субективната страна на деянието, извършено от касатора. В подкрепа на защитната си теза, същият е могъл да ангажира считани от него за относими към предмета на спора доказателства.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че защитната теза на касатора не оспорва обстоятелството, че същата се е намирала в населено място, в който случай евентуалното дерогиране действието на отбелязания в ЕФ пътен знак В-26 единствено би влошило положението й, тъй като ограничението на скоростта, валидно за населеното място е общото такова от 50 км/ч.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Атакуваното съдебно решение е обосновано с оглед на събраните по делото доказателства и съответно на приложимия процесуален и материален закон. Същото е постановено от териториално и родово компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН).

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд XXVI-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113/15.02.2023г, постановено по а.н.д. №4031/2022г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: