Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./11.01.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесета година в
състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11002/2019 г.
Производството по делото е образувано по предявени от
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес
парк София, сграда 6 срещу Н.М.В., ЕГН **********, адрес: ***, п.к. 9154, ул. „Ц.И.А.в.“
№ 7 по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:
1) иск с
правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 81.72 лв. – незаплатена цена на
предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 05.06.2017 г. до 04.09.2017
г. по Договор за мобилни услуги № ********* от 17.03.2017 г., при условията на
който е ползван номер **********;
2) иск с
правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 164.42 лв. – незаплатена цена на
предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 05.06.2017 г. до 04.09.2017
г. по Договор за мобилни услуги № ********* от 30.03.2017 г., при условията на
който е ползван номер **********;
3) иск с
правно основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД за сумата от 77.48 лв. – част от неустойка в
общ размер от 463.01 лева, за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги № ********* от 17.03.2017 г., при условията на който е ползван номер
**********;
4) иск с
правно основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД за сумата от 52.48 лв. – част от неустойка в
общ размер от 321.22 лева, за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги № ********* от 30.03.2017 г., при условията на който е ползван номер
**********;
ведно със законната лихва върху горните суми, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 4980/2019 г. по описа на ВРС.
В
депозираната искова молба ищецът „Т.Б.” ЕАД твърди, че между него и Н.М.В. са сключени Договор за
мобилни услуги № ********* от 17.03.2017 г., при условията на който е ползван
номер ********** и Договор за мобилни услуги № ********* от 30.03.2017 г., при
условията на който е ползван номер **********. Поддържа, че ответникът не е
изпълнил свои задължения, начислени по следните фактури: фактура №
72588f0492/05.07.2017 г. за отчетния период 05.06.2017 г. - 04.07.2017 г. за
сумата от 41.76 лева; фактура № **********/05.08.2017 г. за отчетния период
05.07.2017 г. - 04.08.2017 г. за сумата от 163.32 лева; фактура №
7261555$74/05.09.2017 г. за отчетния период 05.08.2017 г. -04.09.2017 г. за
сумата от 41.06 лева. Уточнява, че с посочените фактури са осчетоводени
вземания за мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от
17.03.2017 г. в размер на 81.72 лв. и по Договор за мобилни услуги № *********
от 30.03.2017 г. в размер на 164.42 лв.
Ищецът посочва, че поради неизпълнение на задължението
за заплащане на горните суми на процесните договори
за мобилни услуги са предсрочно прекратени и на ответника са начислени
неустойки, както следва: по Договор за мобилни услуги № ********* от 17.03.2017
г. – в размер на 463.01 лева, по Договор за мобилни услуги № ********* от
30.03.2017 г. – в размер на 321.22 лева. Излага, че съгласно предвидените в
договорите неустоечни клаузи в случай на предсрочно
прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти от прекратяването до края на срока на
договора.
Обосновава правния си интерес от предявените искове с
твърдения, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д № 4980/2019 г. по описа на ВРС, връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК. Моли исковите претенции да бъдат уважени и да му се присъдят
сторените разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния
си представител, е депозирал писмен отговор, с който навежда доводи за
неоснователност а предявените искове. Оспорва наличието на валидно възникнали
облигационни отношения между страните, като твърди, че процесните
договори за мобилни услуги не са подписани от ответника. Оспорва действително
да са предоставени мобилни услуги в претендирания
размер. Оспорва ответникът да се е запознал с Общите условия на ищцовото дружество. Оспорва договорите за мобилни услуги да
са били предсрочно прекратени. Прави възражение за недействителност на клаузите
за неустойка, на които ищецът основава претенциите си по чл. 92, ал. 2 ЗЗД.
Развива подробни съображения, че те са неравноправни и противоречат на добрите
нрави. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
неустойката. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът след като
се запозна с материалите по
делото, изложените от страните твърдения и събраните доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото като писмено доказателство е приет договор за мобилни услуги №
********* от 17.03.2017 г., който е сключен между Н.М.В. и «Т.Б.
ЕАД. От същият е видно, че избраният
абонаментен план е «Нонстоп
30.99 с неограничено национални
минути» с предпочетен номер
**********. С подписването му
В. декларира, че е запознат
и е получил екземпляр и е съгласен
да спазва приложимите за съответната услуга общи условия. Приета
като писмено доказателство по делото е и
декларация – съгласие от 17.03.2017 г., с която Н.М.В. заявява, че е
получил, подписан от представител на оператора екземпляр от Общите условия на Т.Б. ЕАД. Съгласно договора за мобилни
услуги в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от оператора на потребителя през срока на договора по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата за стандартните
за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за
всяка сим карта до края на този срок.
По делото като писмено доказателство е приет договор за мобилни услуги №
********* от 30.03.2017 г., който е сключен между Н.М.В. и «Т.Б. ЕАД. От същият
е видно, че избраният абонаментен
план е «Стандарт 20.99 с тарифиране на интервали от 60 секунди» с предпочетен номер **********. С подписването
му В. декларира, че е запознат и е получил екземпляр и
е съгласен да спазва приложимите за съответната услуга
общи условия. Приета като писмено доказателство по делото е и декларация – съгласие
от 30.03.2017 г., с която Н.М.В. заявява,
че е получил, подписан от представител на оператора екземпляр от Общите условия на Т.Б. ЕАД. Съгласно договора за мобилни
услуги в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от оператора на потребителя през срока на договора по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата за стандартните
за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за
всяка сим карта до края на този срок.
Приети като доказателство по делото са 3 броя
фактури: 1/
№ **********/05.07.2017 г., издадена за отчетния период 05.06.2017 г. до 04.07.2017
г. за ползвани далекосъобщителни услуги и абонаментна такса на стойност 55,42
лева със срок за плащане – 20.07.2017 г.; 2/
№ **********/05.08.2017 г., издадена за отчетния период 05.07.2017 г. до
04.08.2017 г. за ползвани далекосъобщителни услуги и абонаментна такса на
стойност 163,32 лева със срок за плащате – 20.08.2017 г. и 3/ № **********/05.09.2017
г., издадена за отчетния период 05.08.2017 г. до 04.09.2017 г. за ползвани
далекосъобщителни услуги и абонаментна такса на стойност 41,06 лева със срок за
плащане – 20.09.2017 г. По делото като писмено доказателство е приета фактура №
**********/05.11.2017 г., от която е видно, че е начислева
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 784,34
лева със срок за плащане – 20.11.2017 г.
Като писмено
доказателство по делото е приета покана за доброволно плащане от 06.10.2017 г.,
издадена от ищеца и адресирана до Н.В.. От нея се установява, че общите
задължения за предоставените услуги възлизат на 246,14 лева като е посочено, че
при неизплащане на посочената сума договорът с Теленор
за предоставяне на мобилни и фиксирани услуги ще бъде прекратен, след което
използването на мобилния номер няма да бъде възможно. Отразено е, че към
дължимата сума ще бъде прибавена и неустойка в размер на 784,23 лева. Приканва
се страната да заплати сумата за предоставени услуги в десетдневен срок.
Приети като
писмено доказателство са и общите условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги. В чл. 27 от същите е посочено,
че плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
От
заключението по назначената СТЕ се установява, че Н.М.В. е сключил договор за
мобилни услуги от 17.03.2017 г. като е избрал абонаментен план „Нонстоп“ 30.99
лева с неограничени национални минути и
една сим карта с мобилен номер **********, както и договор
за мобилни услуги от 30.03.2017 г. като е избрал абонаментен план „Стандрат“ 20.99 лева с неограничени национални минути и една сим карта с
мобилен номер **********. В заключението е посочено, че фактурите както следва №
**********/05.07.2017 г., издадена за отчетния период 05.06.2017 г. до
04.07.2017 г. за ползвани далекосъобщителни услуги и абонаментна такса на
стойност 55,42 лева е за двата мобилни номера ********** с абонаментен план „Стандрат“ 20.99 и ********** с абонаментен план „Нонстоп“
30.99; № **********/05.08.2017 г., издадена за отчетния период 05.07.2017 г. до
04.08.2017 г. за ползвани далекосъобщителни услуги и абонаментна такса на
стойност 163,32 лева е за двата мобилни номера ********** с абонаментен план „Стандрат“ 20.99 и ********** с абонаментен план „Нонстоп“
30.99 и № **********/05.09.2017 г., издадена за отчетния период 05.08.2017 г.
до 04.09.2017 г. за ползвани далекосъобщителни услуги и абонаментна такса на
стойност 41,06 лева е за двата мобилни номера ********** с абонаментен план „Стандрат“ 20.99 и ********** с абонаментен план „Нонстоп“
30.99. Вещото лице посочва, че начина на
определяне на потребените от ответника
далекосъобщителни услуги през отчетния период от 05.06.2017 г. до 25.09.2017 г.
и тяхната парична равностойност се осъществява чрез напълно автоматизиран
процес. Представените услуги в процесния период са
оценени правилно.
От
заключението по назначената съдебно – почеркова
експертиза се установява, че подписите, положени за „потребител“ в договор за
мобилни услуги № *********/17.03.2017 г. и договор за мобилни услуги №
********* от 30.03.2017 г. са изпълнени от Н.М.В..
Съдът с оглед
гореизложената фактическа
обстановка, намира от правна
страна следното:
По предявените обективно кумулативно съединени искове
в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно възникнали облигационни връзки между страните в производството по сключените договори за
мобилни услуги относно мобилен номер ********** и относно мобилен номер
********** въз основа на които се претендират
процесните сумите; че ответникът е потребил съответните услуги и съответно наличие
на задължение за заплащане на абонаментна такса и ползвани далекосъобщителни
услуги; датата на
настъпване на изискуемостта на претендираните суми по
процесните фактури; факта на прекратяване на процесния договор за мобилни услуги по вина
на потребителя; наличието на валидна клауза за неустойка; съответно размерът на претендираната неустойка. В тежест
на ответника, в условията
на пълно и главно доказване, за да бъдат отхвърлени исковите претенции, е да
установи, че е заплатил претендираните суми.
С оглед
приетите по делото писмени доказателства – договори
за мобилни услуги и приетото
по делото заключение по назначената
съдебно – почеркова
експертиза, което съдът
цени като обективно и
компетентно изготвено, следва
правният извод, че между страните
в настоящото производство са
възникнали валидни облигационни правоотношения
въз основа на сключените
между тях договори от 17.03.2017 г. и от 30.03.2017 г.
Процесните договори, сключени между страните в
настоящото производство, по своята правна природа представляват ненаименовани, консенсуални,
двустранни, възмездни и комутативни договори, по силата на които в момента на
сключването им и за двете страни по тях са възникнали субективни права и правни
задължения.
Договорите са сключени при предварително установени от ищеца общи
условия, които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел, видно
от самите договори и от приетите като писмени доказателства – две декларации от
17.03.2017 г. и от 30.03.2017 г. Неоснователно е възражението на ответника, че не се е запознал с общите
условия на дружеството. Още при сключването на договорите, Н.М.В. е декларирал,
че се е запознал и е получил екземпляр от общите условия, което е удостоверил с
положения от него подпис под същите. Освен това приети по делото са и две
декларации от 17.03.2017 г. и от 30.03.2017 г., които не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК, от които също по
безспорен начин се установява, че ответникът се е запознал с общите условия.
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите,
уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните в настоящото производство
са възникнали действителни материални договорни правоотношения по силата на
сключените между тях два договора. Ищецът се е задължил по всеки от тях да
предоставя на ответника мобилните услуги по избраните абонаментни планове както
следва „Нонстоп“ 30.99 лева и „Стандарт 20.99 лева с тарифен интервал от 60
секунди“, срещу изпълнение на насрещната престация от
страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение.
Ищецът е представил дубликати на трите данъчни фактури, издадени от
него, като в тях са обективирани претендираните
вземания за проведени разговори и месечни абонаментни такси за използване на клетъчната
обществена мрежа на "Т.Б. " ЕАД за процесните
периоди. В приетото заключение по СТЕ, което съдът цени като компетентно
изготвено се установява, че в процесния период
услугите са доставени като са оценени правилно. Налице е и настъпила
изискуемост на сумите за предоставените мобилни услуги по двата договора,
аргумент от чл. 27 от общите условия.
С процесните договори страните са поели
насрещни права и задължения, като основното задължение поето от ответника е
именно заплащането на месечните абонаментни такси и използвани
далекосъобщителни услуги, което задължение както се установи от съвкупния
анализ на приетите по делото доказателства не е изпълнено от ответника, с оглед
липсата на извършено плащане в указаните в издадените фактури срокове, аргумент
от чл. 27 от Общите условия, а и след това. Предвид всичко изложено настоящия съдебен
състав приема предявените искове с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 81.72 лв. – незаплатена
цена на предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 05.06.2017 г. до
04.09.2017 г. по Договор за мобилни услуги № ********* от 17.03.2017 г., при условията
на който е ползван номер ********** и за сумата от 164.42 лв. – незаплатена
цена на предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 05.06.2017 г. до
04.09.2017 г. по Договор за мобилни услуги № ********* от 30.03.2017 г., при
условията на който е ползван номер ********** за основателни и доказани, поради
което подлежат на уважаване в цялост.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно те да се доказват. За да разполага с възможността
да претендира неустойка, кредиторът следва да установи, че същата е договорена
с длъжника, т. е. че последният е изразил съгласие да понесе санкция в претендирания размер и период в случай, че не изпълни или
закъснее да изпълни задължението си.
Съгласно Договорите за мобилни услуги в случай на прекратяване на
ползване на услугите, предоставяни от оператора на потребителя през срока на
договора по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата за стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка сим карта до края на този срок. В
исковата молба липсват твърдения относно обстоятелството от коя дата мобилния
оператор счита договорите за прекратени, нито дали е отправено нарочно
волеизявления за разваляне на договорите, което да е достигнало до абоната.
Съобразно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прекрати
договора, когато длъжникът не е изпълнил задълженията си по причина, за която
отговаря, след като му даде подходящ срок за изпълнение и предупреждение, че
след изтичане на срока ще смята договора за развален, което следва да се
направи в писмен вид с оглед, че двата процесни
договора са сключени в писмена форма. Доказателствата в тази насока не са
ангажирани, поради и което съдът намира, че мобилният оператор не е упражнил
валидно правото си да развали договорите и същите не са били прекратени преди
изтичане на уговорения срок, поради и което претенциите му за заплащане на
неустойка в размер на 77.48 лв. – част от неустойка в общ размер от 463.01 лева,
за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
17.03.2017 г., при условията на който е ползван номер ********** и в размер на 52.48
лв. – част от неустойка в общ размер от 321.22 лева, за предсрочно прекратяване
на Договор за мобилни услуги № ********* от 30.03.2017 г., при условията на който
е ползван номер ********** са неоснователни и като такива подлежат на
отхвърляне. Представената и приета по делото като писмено доказателство покана
за доброволно плащане от 06.10.2017 г. само посочва, че договорите за
предоставяне на мобилни услуги ще бъдат прекратени, но не и че същите се
прекратяват след изтичане на предоставения срок за доброволно плащане. Освен
това няма доказателства, че тази покана за доброволно плащане е достигнала до
знанието на ответника, поради което съдът не следва да я кредитира като
доказателство установяващо упражнено от страна на ищеца право да развали
едностранно договорите с ответника.
С оглед достигнатите изводи за неоснователност на исковите претенции с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД съдът не дължи произнасяне по
наведените допълнителни възражения за недължимост на претендираните неустойки.
По отношение на разноските:
В настоящото
производство ищецът е поискал присъждане на сторените в производството разноски
като с оглед частичното уважаване на исковите претенции следва и съразмерно на
същите да му се присъдят и извършените в исковото и заповедното производство
разноски. Претендира сумата от 175 лева – внесена държавна такса; 360 лева –
заплатен адвокатски хонорар и 200 лева – внесен депозит по назначената СТЕ и
200 лева – за назначаването на особен представител. В кориците на делото се
съдържат доказателства за заплащането на същите като единствено по отношение на
заплащането за особен представител същото е в размер не на 200 лева, а на 150
лева. С оглед частичното уважаване на предявените претенции, дължимите
разноски, които следва да се възложат в тежест на ответника са в размер на 579,19
лева за исковото производство. Съобразно постановките на ТР 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, исковият съд дължи произнасяне и за разноските сторени в заповедното
производство, които са в общ размер на 385 лева, включващи 360 лева –
адвокатски хонорар и 25 лева – заплатена държавна такса. С оглед частичната
основателност на исковите претенции, съразмерно следва да се присъдят и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 251,96 лева, които
следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД в отношенията между „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес парк София, сграда
6 и Н.М.В., ЕГН **********, адрес: ***, п.к. 9154, ул. „Ц.И.А.в.“ № 7, че Н.М.В.,
ЕГН ********** дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 81.72 лв., представляваща незаплатена цена на
предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 05.06.2017 г. до 04.09.2017
г. по Договор за мобилни услуги № ********* от 17.03.2017 г., при условията на
който е ползван номер ********** ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 4980/2019 г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД в отношенията между „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес парк София, сграда
6 и Н.М.В., ЕГН **********, адрес: ***, п.к. 9154, ул. „Ц.И.А.в.“ № 7, че Н.М.В.,
ЕГН ********** дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 164.42 лв., представяваща
незаплатена цена на предоставени далекосъобщителни услуги за периода от
05.06.2017 г. до 04.09.2017 г. по Договор за мобилни услуги № ********* от
30.03.2017 г., при условията на който е ползван номер ********** ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 01.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 4980/2019 г. по
описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД, с който се иска да се приеме за
установено в отношенията между „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** 4, Бизнес парк София, сграда 6 и Н.М.В., ЕГН **********,
адрес: ***, п.к. 9154, ул. „Ц.И.А.в.“ № 7, че Н.М.В., ЕГН ********** дължи на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 77.48 лв.,
представляваща част от неустойка в общ размер от 463.01 лева, за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 17.03.2017 г., при
условията на който е ползван номер **********, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 4980/2019 г. по описа на ВРС
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД, с който се иска да се приеме за
установено в отношенията между „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** 4, Бизнес парк София, сграда 6 и Н.М.В., ЕГН **********,
адрес: ***, п.к. 9154, ул. „Ц.И.А.в.“ № 7, че Н.М.В., ЕГН ********** дължи на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 52.48 лв.,
представляваща част от неустойка в общ размер от 321.22 лева, за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 30.03.2017 г., при
условията на който е ползван номер **********, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 4980/2019 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Н.М.В., ЕГН **********, адрес: ***, п.к. 9154, ул. „Ц.И.А.в.“
№ 7 да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 579,19 лева, представляваща сторени в исковото
производство разноски и сумата от 251,96
лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски,
съразмерни на уважената част от исковите претенции
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: