№ 748
гр. Б., 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120203030 по описа за 2025 година
Производството пред БРС е по реда на чл.59-чл.63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на «А. Г. ...» ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и
адрес на управление ул.... и адрас по чл.8 от ДОПК гр.Б., ... чрез управителя и ликвидатор Т.
Д. К. против наказателно постановление №836621-F815193 /07.07.2025г на директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Б., с което за нарушаване на чл.109 ал.1 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.178 от ЗДДС на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Недоволен от наказателното постановление, в частта му относно размера на
наложената имуществена санкция, жалбоподателят сочи, че при определянето й не е взето
предвид, че нарушението е било извършено за първи път и счита, че е налице маловажен
случай. Не претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Не се
представлява. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по жалбата–ТД на НАП Б., също редовно призована, се представлява от
ЮК, който оспорва основателността на жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното
постановление. Не представя нови доказателства. Моли за присъждане на ЮК
възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните
и като обсъди събраните доказателства намира, жалбата за процесуално допустима като
подадена от легитимирано лице, пред надлежен съд и депозирана в 7 дневен преклузивен
срок, а след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид възраженията
1
и доводите на страните и съобрази закона, приема от фактическа и правна страна следното:
Административната отговорност на жалбоподателя е за това, че не е спазил
законоустановения срок от 14 дни от настъпване на обстоятелството да подаде заявление за
дерегистрация по ЗДДС на основание чл.107 т.4 б.“б“ от ЗДДС. Срокът за подаване на
заявлението за дерегистрация по ЗДДС съгласно чл.109 ал.1 е 14 дневен от настъпване на
съответното обстоятелство по чл.107 от същия закон. Проверката била извършена във
връзка с подадено по електронен път заявление за дерегистрация по ЗДДС с входящ №0000-
0150323/28.01.2025г на основание чл.108 ал.1 т.1 от ЗДДС –дерегистрация по избор при
отпадане на съответното основание за задължителна регистрация –за лице регистрирано по
чл.96 ал.1 чл.97 ал.1 или чл.100 ал.1 от ЗДДС възложена с Резолюция
№022692500456963/28.01.2025г
Съгласно справка от ТРРЮЛНЦ към Агенцията по вписванията „А. Г. ...“ ЕООД с ЕИК
... е било обявено в ликвидация и възникнало основание за задължителна дерегистрация по
ЗДДС съгласно чл.107 т.4 б.“б“ от ЗДДС –прекратявана на търговската дейност от
21.06.2024г. Проверката приключила с Акт за дерегистрация по ЗДДС
№020992500708428/10.02.2025г. За дата на дерегистрацията се счела датата на възникване на
съответното обстоятелство по чл.107 от ЗДДС-21.06.2024г. След проверката се оказало, че
задълженото лице не е спазило срокът от 22.06.2024г до 05.07.2024г (включително) да
подаде заявление за дерегистрация по ЗДДС във връзка с възникналото по чл.107 т.4 б.“б“ от
ЗДДС обстоятелство.
На 24.03.2025г до ЮЛ била изпратена покана за съставяне на АУАН с
№020992500708428/10.03.2025г.
На 24.03.2025г в присъствието на управителя-ликвидатор Т. К. е бил съставен акта за
установяване на административно нарушение серия АN и бланков №836621 (лист 15 и 16 от
делото). В него е посочено като нарушена нормата на чл.109 ал.1 от ЗДДС. Управителят-
ликвидатор Т. К. го подписал с възражение. Получили екземпляр от акта. В срока по чл.44
ал.1 -7 дневен не постъпили писмени възражения по акта.
Като взел предвид събраните в приписката писмени доказателства
административнонаказаващият орган издал атакуваното наказателно постановление
№836621-F815193 /07.07.2025г.
В НП при аналогична фактическа обстановка и правна квалификация по чл.109 ал.1
ЗДДС на основание чл.178 от ЗДДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер от 500 (петстотин) лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира
свидетелските показания на свидетеля Б.-актосъставител като ги намира за безпристрастни и
последователни.
Съгласно нормата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е дали правилно е
2
приложен законът, както процесуалният, така и материалният, независимо от основанията
посочени от жалбоподателя-аргумент на чл.314 ал.1 НПК вр.чл.84 ЗАНН. В изпълнение на
това си прамовомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от кометентни за това
административни органи съгласно представената Заповед №З-ЦУ-30-875 от 23.06.2025г
(лист 25-28 от делото).
Изрично в Заповедта е посочено в т.1.2 , че НП по чл.178 от ЗДДС се издават от
директорите на Дирекция «Обслужване» в ТД на НАП, а съгласно т.2.1 всички органи по
приходите са компетентни да установяват нарушения по ЗДДС и да съставят актове.
Нарушението е подробно описано и е посочено кога е установено. Следователно
нарушението се счита за извършено чрез бездействие в деня, следващ деня на изтичането на
законовия срок, т.е на 22.06.2024г. до 05.07.2024 включително.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове.
Видно от константната съдебна практика (Решение №80/02.05.2011г по КАНД
№59/2011г по описа на АдмС-С., Решение №678/11.04.2011г по КНАД №45/2011г по описа
на АдмС-С.) щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установят определени
административни нарушения, то те са задължени да следят дали такива нарушения са
извършени. Това е така, тъй като реализирането на административнонаказателната
отговорност не е свързана само с предоставяне на определени публични права на конкретни
органи или длъжностни лица, но и със задължението те да упражняват въпросните права.
Тези органи, респективно длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност
(последната е типична само за административното право, но не и за
административнонаказателното). Затова реализацията на административнонаказателната
отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така
че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на
административното нарушение и индивидуалните белези на нарушителя и кога да
предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно
наказание. Това те са длъжни да правят в рамките на законоустановените срокове, които като
се спомена вече имат за свой начален момент обективни, а не субективни юридически факти
т.е те са длъжни ex оfficio (служебно по свой почин) да предприемат действия по
установяване на лицата осъществили състава на нарушението. Следователно
компетентността се определя като система от правомощия, т.е. съвкупност от права и
задължения от особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавна
власт, включително и административнонаказателна. Правата на органа са права спрямо
гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е задължение само на
държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът да извърши „отказ
от компетентност“ (Коментар на АПК К.Л., Е. К., А. Е., С. 2007г ЦОА „К. Ц.“ стр.170-181).
Следователно, определената с нормата на чл.53 от ЗАНН компетентност на органите на
3
НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към
административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и
задължения за тези длъжностни лица да установят своевременно нарушенията и техните
извършители. Ето защо и реализацията на административнонаказателна отговорност на
правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените администрации,
така че те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи относно
съставите на административните нарушения, техните автори и вината, както и да
предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл.36 ЗАНН и съответното
им санкциониране по реда на чл.52-57 ЗАНН. Това те са длъжни да правят по силата на
закона (с предоставената им нормативна компетентност) и в пределите на законно
установените срокове, които като стана въпрос по-горе имат за свой начален момент
обективни юридически факти, в конкретния случай –изтичането на нормативен срок за
подаване на заявления в законово определените срокове. Изрично в горния смисъл е и
константната практика на касационната инстанция например Решение от 02.11.2021г по
КНАХД №527/по описа на АдмС-Б., където изрично се приема, че денят следващ крайния
срок за подаване на дължимата декларация/заявление е моментът, от който нарушителят
става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган „ще
узнае“ този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.
Тук следва да се подчертае, че пропускането на краткия тримесечен срок не е
основание за прилагането на по-дългия едногодишен/двугодишен от извършване на
нарушението при преценката за срочното съставяне на АУАН. Двата срока се намират в
определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок
от откриване на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършване на
нарушението. Т.е. след изтичането по-дългия срок за компетентния орган се погасява
правото да състави акта за установяване на административно нарушение, независимо че не е
изтекъл тримесечния срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичането на
тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административнонаказателната
отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да
състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършвана на
нарушението.
В конкретния случай задълженото лице е следвало да подаде заявление за
дерегистрация до 08.07.2024г. То не е изпълнило задължението си в предвидения 14 дневен
срок след вписването на прекратяване в Търговския регистър. Търговският регистър обаче е
публичен и не съществува никаква пречка за санкциониращия орган, съответно при
извършвана на проверка да установи факта на прекратяването, както и да му стане известно
кое е лицето, дължащо подаване на заявление за дерегистрация и кой е крайният срок за
изпълнение на това задължение. Едва след като е подадено заявлението по електронен път
от дружеството-жалбоподател с вх.№0000-0150323 на 28.01.12025г на основание чл.108 ал.1
от ЗДДС е започнала проверка, която е установили неспазването на 14-дневния срок.
Данъчната администрация е предприела действие след като самото задължено лице я е
4
сезирало с подаването на заявлението близо 7 месеца по-късно след прекратяването на
търговеца.Това бездействие не може да бъде оправдано с обяснението, че нарушението може
да бъде установено само по реда на последващия контрол. Не е съществувала никаква
обективна пречка в рамките на тримесечния срок, предоставен от ЗАНН, да бъде издадена
съответната резолюция за извършването на документална проверка и да бъдат установени
значимите факти. Като не е изпълнил задълженията си в срок предвиден в закона,
административнонаказващият орган сам е препятствал възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на лицето, което не е подало заявление за
дерегистрация така, както разпорежда закона. Нарушението е на просто извършване и е
осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден, след датата
следваща последния срок 05.07.2024г, а именно 08.07.2024г. Контролните органи на
данъчната администрация на ТД на НАП –Б. са имали обективната възможност да
констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени
извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през
цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било
допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за
преценка извършено ли е или не нарушение. Тримесечният срок, в който може да се състави
на жалбоподателя, в конкретния случай започва да тече от 08.07.2024г АУАН е съставен на
24.03.2025г след изтичане на тримесечния срок предвиден в чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган не е съобразил това обстоятелство и като издал
обжалваното наказателно постановление, въз основа на така съставения акт, е допуснал
съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в съдебната фаза на
производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен само на това
основание.
Всичко описано по-горе сочи, че в конкретния случай отговорността на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което и подадена жалба следва да
се уважи и наказателното постановление да се отмени.
Така мотивиран, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №836621-F815193 /07.07.2025г на директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Б., с което на «А. Г. ...» ЕООД с ЕИК ... със седалище
в гр.Б. и адрес на управление ул.... и адрас по чл.8 от ДОПК гр.Б., ... чрез управителя и
ликвидатор Т. Д. К. за нарушаване на чл.109 ал.1 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС) и на основание чл.178 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
5
– гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6