Определение по дело №55/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД и е образувано по искова молба от „Е.-Т” Е. със седалище Г. М. против О. – М.. В исковата молба се твърди, че дружеството е извършило услуги по сключени договори за строителство с О. – М., по които общината не изпълнила задължението си за заплащане на услугите. Така по договор за строителство № С075/ 20.05.2009 г. за обект ”Ремонт на път с.М.с. и махала Щ., О.-М. договора бил изпълнен, съставен бил Обр. 19/05.06.2009 г. и констативен протокол от същата дата, като за изпълнената услуга била издадена фактура № 61/ 05.06.2009 г. за сумата 29 127.38 лв., която е цената по договора, но същата не била изплатена. Съгласно т. VІ.2 от договора при просрочие се дължи неустойка в размер на 0.2% на ден върху неплатената сума, но не повече от 10% или размера на вземането за неустойка по договора бил 2 912.73 лв. За обект „Направа на водоскок и почистване на дере, пресичащо У. „Първи май”- г.М.” бил сключен договор № С-092/ 17.06.2009 г., като за извършената услуга бил издаден Обр. № 19/29.07.2009 г. и съставен констативен протокол от 12.07.2009 г. , стойността по който била 34 970.10 лв., а размера на неустойката при условията на предходния договор била 3 497.01 лв. Извършени били и други видове СМР – извършване на земни работи по почистване на нерегламентирано сметище, натоварване с багер и транспорт, за които била издадена фактура № 63/14.07.2009 г. на стойност 7 840.00 лв. Извършената работа била приета от ответника, но сумата не била платена. Не била платена и сумата по фактура № 65/ 27.07.2009 г. за сумата от 1 350.00 лв. за услуга с багер „Хидромак”, въпреки че бил представен отчет на машиниста, съгласуван и приет от общината. По договор № У-145/ 17.12.2009 г. на дружеството било възложено от ответника зимно поддържане на местни пътища и улици на територията на Г. М., услугата била извършена, издадена била фактура № 59/ 29.04.2009 г. за сумата от 17 865.00 лв., която също не била изплатена от ответника. Или за извършените услуги задължението на ответника възлиза на 91 153.28 лв., а по отношение на задължението за неустойка по двата договора - възлиза на 6 409.74 лв. Моли съдът да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да заплати исковата сума от 91 153.28 лв., представляващи стойността на извършени, но неплатени услуги по цитираните по горе договори и фактури, както и неустойка в размер на 6 409.74 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото. В подкрепа на иска представя писмени доказателства и в съдебно заседание поддържа предявеният иск. Претендира разноски. В писмената защита твърди, че условието за изискуемост на задължението за заплащане на цената в зависимост от финансовата възможност на общината е в същност липса на срок на изпълнение, при което задължението е изскуемо при поискването му и тъй като това е сторено с предявяване на плащането по процесните фактури общината е в забава. Счита, че на общината е дадена възможност да съобрази плащането с възможностите си, но само във времето на действие на договора или след това ищецът не потърси плащане. Изпълнението на задължението за плащане на цената на договорите в зависимост от финансовите си възможности общината излиза извън контекста на договорката между страните. Моли съдът да се съобрази с доказателствата по делото, които не са оспорени и установяват, че ищеца е извършил в срок договореното, извършената работа е приета от ответника по качество, количество и стойност, съставени са фактури за извършената работа, които са връчени на ответника и фиксират задължението му. Моли съдът да уважи изцяло предявеният иск.

В писмения отговор на исковата молба О. – М., чрез процесуалния си представител, твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Не оспорва сключените договори с ищеца и по –точно договор № У-145/17.12.2009 г., по който плащането на цената по договора е до 90-дневен срок след фактуриране и съставяне на съвместен протокол. При договор за строителство № С-075/ 20.05.2009 г. и № С-092/ 17.06.2009 г. задължението за плащане на възложителя възниква при финансова възможност на общината, при което не може да се приеме, че е налице просрочване на задължението по цитираните два договора за строителство и общината не дължи неустойка по тях.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, твърди, че през определени периоди от време държавата финансира такива договори, но до сега общината не е получила финансиране. Счита, че при сключването на договора ищеца се е съгласил с клаузите на договора относно възможностите на общината да изпълни задължението си за заплащане цената на извършената услуга и с оглед на това не дължи неустойка. Не оспорва, че сумата по сключените договори се дължи, но оспорва иска в частта за неустойката с оглед финансовите възможности на общината, които зависят от държавата, и ще бъде предвидена в новия бюджет и съответно заплащане на дължимата към ищеца сума.Моли съдът да присъди разноски

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

По делото не се спори, че страните са сключили договор за строителство № С075/20.05.2009 г. с предмет „Ремонт на път с. М.с. и махала Щ., общ.М.” са сумата 29 127.38 лв., договор № С-092/17.06.2009 г. с предмет „Направа на водоскок и почистване на дере , пресичащо У. „Първи май”, Г. М.” и договор № У-145/ 17.12.2009 г. с предмет „Зимно поддържане на местните пътища и улици на територията на О. – М. за сумата 17 865.00 лв., по които задължението за заплащане цената на договорите не е изпълнено от страна възложителя- О. – М.. Страните не спорят и относно извършените услуги, за които са издадени фактури с №№ 63/ 14.07.2009 г. за извършване на земни работи по почистване на нерегламентирано сметище за сумата 7 840.00 лв. и № 65/ 27.07.2009 г. за извършена услуга с багер „Хидромак” за сумата 1 350.00 лв., по които също не е изплатена цената. Спори се относно договореното задължение за неустойка при неизпълнение на задължението за заплащане на договорената цена от страна на възложителя- О. – М. по договор № С-075/ 20.05.2009 г. и договор № С-092/ 17.06.2009 г.

Съгласно Раздел ІV, т.3. 2 от цитираните договори, задължение е на възложителя да заплати договорената цена по условията на договора при финансова възможност на общината. И в двата договор в Раздел VІ. Санкции, т. 2 е предвидено при просрочване на плащанията по договора възложителят да заплати на изпълнителя неустойка в размер на 0.2% на ден върху неплатената сума, но не повече от 10% от договорената стойност по договора. Съдебно-счетоводната експертиза установява, че при извършената проверка на План- предложение за поименно разпределение на капиталовите разходи за 2009 г. на О. –М. не са заложени обектите, за които са сключени договори за извършване на услуги от „Е.-Т” Е. – М. и към датата на постъпване на исковата молба в съда 08.09.2009 г. по параграфите няма свободни средства, а обектите, по които е работил ищеца няма заложени средства в плана за капиталови разходи за 2009 г.

При тези данни съдът намира предявеният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за основателен и доказан. Безспорно е по делото наличието на валидно поето задължение от страните по делото, като по договори за изработка № С-075/ 20.05.2009 г., № С-092/17.06.2009 г. и договор № У-145/17.12.2009 г. ищеца се е задължил да изпълни възложена от ответника работа, като последния се е задължил да я заплати в срок, съобразно уговорената цена. По делото не се спори, че ищеца е изпълнил възложената работа по цитираните договори по количество, качество и в срок, но договореното възнаграждение не е изплатено. По делото са представени писмени доказателства, които не са оспорени от ответника и са в съответствие с тези факти. Спорен по делото е въпроса дали се дължи уговорената неустойка по чл.92 от ЗЗД по договор № С-075/ 20.05.2009 г. и № С-092/17.06.2009 г. В тези договори е предвидена клауза при просрочване на плащанията по договорите възложителят, или О. – М., да заплати на ищеца неустойка в размер на 0.2% на ден върху неплатената сума, но не повече от 10% от договорената цена. В същото време обаче в договора е предвидено задължение за заплащане на договорената цена по условията на договора при финансова възможност на общината. Експертизата установява, че към момента на предявяване на иска и към момента на изготвяне на заключението, ответника няма финансова възможност да изпълни договореното задължение по посочените договори. Тъй като е уговорен срок за изпълнение на договорите и изплащането на задължението е в зависимост от финансовите възможности на ответника, с оглед разпоредбата на чл.20 от ЗЗД съдът приема, че при сключването на договорите действителната воля на страните е била, че общината ще изпадне в забава само при виновно неизпълнение на задължението, т.е. ако общината разполага със средства, но не иска да изпълни задължението си. И това е така защото причините породили неизпълнението са извън поведението на ответника и касаят икономически проблем на общината, който зависи от друг орган. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че искът по чл.92 от ЗЗД за сумата от 6 409.74 лв. е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, а в останалата част - за сумата от 91 152.48 лв. да бъде уважен, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. За разликата до 91 153.28 лв./ в този размер е посочен размера на иска в петитума на исковата молба/ искът следва да бъде отхвърлен, тъй като присъждане в повече от исканото е недопустимо.

С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва останат направените по делото разноски върху уважената част на иска в размер на 8 132.64 лв. Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА О. Г. М. да заплати на „Е.-Т” Е., със седалище и адрес на управление Г. М., У.”Т. №1, В.А, А.. 4, със съдебен адрес Г. П. ул."Й.Г." № **, .* сумата от 91 152.48 лв., представляваща договорена, но неизплатена цена по договор № № С-075/ 20.05.2009 г., № С-092/17.06.2009 г. и договор № У-145/17.12.2009 г. по фактури № 61/ 05.06.2009 г., фактура № 66/ 29.07.2009 г., фактура № 59/ 29.04.2009 г. и по фактури № 63/ 14.07.2009 г. и № 65/ 27.07.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 08.09.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА О. Г. М. да заплати на „Е.-Т” Е., със седалище и адрес на управление Г. М., У.”Т. №1, В.А, А.. 4, със съдебен адрес Г. П. ул."Й.Г." № **, .3 разноски по делото върху уважената част от иска в размер на 8 132.64 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД за разликата до 91 153.28 лв. и предявеният иск по чл.92 от ЗЗД за сумата от 6 409.74 лв., представляваща неустойка по договор № С- 075/ 20.05.2009 г. и договор № С-092/ 17.06.2009 г.

Решението се обявява в регистъра за съдебните решения при КОС и може да се обжалва пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: