№ 207
гр. Тутракан, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на десети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20233430100615 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК,
ЗИДАПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.).
1. Делото е първоначално образувано пред Районен съд - гр. С. под № 1301/2023
г., като впоследствие е изпратено по компетентност на настоящия съд.
2. Постъпила е жалба от „Е 1. ЕООД срещу Заповед № РД 04-288/26.07.2023 г.
на Директора на Областна дирекция „Земеделие” (ОДЗ) - гр. С.. Със заповедта е
наредено:
2.1. на осн. чл. 34, ал. 8, във вр. с ал. 1 от ЗСПЗЗ изземването на имот №
22798.10.4 от жалбоподателя;
2.2. на осн. чл. 34, ал. 6, във вр. с ал. 8 и 1 от ЗСПЗЗ жалбоподателя да заплати
по сметка на МЗХГ сумата от 28 856,91 лв., представляваща трикратния размер на
средното годишно рентно плащане за землището на с. Д. Р., общ. Главиница,
възлизащо на 41 лв./дка.
2.3. Жалбоподателят твърди, че не е обработвал имота през стопанската
2022/2023 г. Имотът бил обработван от друго лице, като жалбоподателя не уточнява
кое е това лице.
3. Административният орган Д. ОДЗ - ГР. С. оспорва жалбата. Твърди, че
законовите изисквания за издаването на заповедта са спазени. Административният
орган е упълномощил като свой проц. представител Г. К. - служител с юридическо
образование (л. 17).
1
4. Районна прокуратура - гр. Тутракан, не взема становище.
От фактическа страна
Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните прие за установено следното от
фактическа страна:
5. По делото са изслушани показанията на свидетелите:
5.1. служители на ОЗД по констативния протокол - М. Ц. Н., Е. Е. Т., К. Д. К. (л.
46, 47);
5.2. служители на ОЗД извършили проверка по възражението на жалбоподателя
- П. М. П., Х. Н. И. и М. Н. М. (л. 47, 48);
5.3. служител на жалбоподателя - Г. И. С. (л. 46);
5.4. управителя на „Т.” ООД - П. Н.а И. (л. 71);
5.5. земеделския производител Е. Е. Е. (л. 72);
5.6. управителя на „А. - 14” ООД - Д. И. А..
6. На 19.05.2023 г. е съставен Констативен протокол № 1 (л. 9 от АХД №
1287/2023 г. на СсРС) на комисия, назначена Заповед № РД 07-19/10.05.2023 г. на
Директора на ОДЗ - гр. С. (л. 8 от АХД на СсРС), в състав: свид. М. Н., Е. Т. и К. К.. В
протоколът (л. 11 от АХД на СсРС) е посочено, че процесният имот с идентификатор
22798.10.4 се ползва неправомерно от жалбоподателя, като състоянието му към
момент на проверката е записано: „едногодишни полски култури”.
7. Свидетелите по констативния протокол поясняват, че не е извършвана
проверка на място. Изводът, че имотът се обработва от жалбоподателят е направен въз
основа на наблюдение от системата „Сентинел” и данни на лицето Е. Е. които
свидетелите уточняват, че е управител на „А. 14” (впоследствие се установява, че
управителят „А. 14” е свид. А.).
8. На 10.07.2023 г. жалбоподателят е уведомен за започналото срещу него
производство по чл. 34, ал. 1 и 8 от ЗСПЗЗ (л. 13, 14 от АХД на СсРС).
9. На 10.07.2023 г. е подадено възражение от жалбоподателя, в което е посочено,
че процесния имот - не се обработвал от жалбоподателя (л. 15 от АХД на СсРС).
10. На 17.07.2023 г. е проведено заседание на комисия по чл. 47, ал. 8 от
ППЗСПЗЗ (л. 17 от АХД на СсРС), чиито състав е определен със Заповед № РД 07-
25/03.07.2023 г. на Директора на ОДЗ - гр. С. (л. 16 от АХД на СсРС) - свид. П. П., Х.
И. и М. М.. Комисията е приела, че подаденото от жалбоподателя възражение за
2
процесния имот е неоснователно („за Община Главиница” - т. 11).
11. От показанията на членовете на комисията се установява, че те са извършили
проверка на място, като са установили, че процесния имот е засят със слънчоглед.
Лошата обработка била характерна за имотите, обработвани от „Е 1.. Затова
свидетелите приели, че имотите се обработвали от жалбоподателя.
12. Свид. С. твърди, че жалбоподателят не е обработвал такъв голям имот в
землището на с. Д. Р.. Свид. И., Е. и А. също твърдят, че не са виждали жалбоподателя
да обработва процесния имот през 2023 г.
13. На 26.07.2023 г. е издадена атакуваната Заповед № РД 04-288/26.07.2023 г. на
Директора на ОДЗ - гр. С.. Същата е връчена на 31.07.2024 г. (л. 29 от АХД на СсРС).
14. Жалбата срещу заповедта е подадена на 02.08.2023 г.
От правна страна
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
I. По допустимостта
15. Съгласно възприетите разрешения в т. 9, 10 и 11 от Тълкувателно
постановление № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, при
прилагането на § 19 ЗИД на АПК водещ елемент за определяне на компетентния съд е
законът, по който е издаден съответния индивидуален административен акт. Волята на
законодателя е да постави в компетентност на районните съдилища всички жалби
срещу индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, независимо от
техния характер. Изключения от този принцип може да има само в случаите, когато на
първо място се касае за акт на министъра на земеделието, храните и горите и на второ
място обжалваният индивидуален административен акт, макар да разкрива връзка със
ЗСПЗЗ, по естеството си е акт по прилагането на друг закон, например ЗМСМА, ЗОС и
др. Затова, след като заповедта на Директора на ОДЗ е издадена на основание, по ред и
въз основа на правомощия, предвидени в ЗСПЗЗ, то контролът за законосъобразността
й следва да се извърши по изключението на § 19 ЗИД на АПК от районният съд по
местонахождението на земеделските имоти (Определение № 9 от 29.03.2021 г. по гр. д.
№ 5/2021 г., 5-членен с-в на ВКС).
16. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
II. Компетентност и форма
3
17. Спазени са изискванията за форма и компетентност.
18. Заповедта е издадена на осн. чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ от местно компетентният
Директор на ОДЗ - гр. С. - Г. К..
III. Спазване на административнопроизводствените правила
19. Не са нарушени административнопроизводствените правила при издаването
на административния акт.
IV. Спазване на материалноправните разпоредби и съответствие с целта на
закона
20. Изземването на земеделските имоти по чл. 34, ал. 8, във вр. с чл. 1 от ЗСПЗЗ
изисква:
20.1. имотите да са част от държавния поземлен фонд (ДПФ);
20.2. лицата, срещу които е насочена заповедта на ползват имотите;
20.3. да липсва правно основание за ползването на имотите.
21. По делото не се оспорва принадлежността на имота към ДПФ.
22. Жалбоподателят оспорва, че е ползвал имота.
23. Съгласно чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ ОСЗ ежегодно извършват не по-малко от
две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд,
като проверките се извършват на терен и/или чрез данни от изготвено пространствено
сечение между имотите от картата на възстановената собственост (КВС) или от
кадастралната карта (КК) и парцелите, заявени за подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания на площ.
24. Съгл. чл. 179, ал. 1 от ГПК официален документ, издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство
за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
25. В тази връзка съдът приема, че протоколите в частта, касаеща
непосредствено възприетите от длъжностните лице при теренните проверки факти,
представляват официални документи, имащи материална доказателствена сила. Такива
факти са обективното състоянието на имота - дали същият е наводнен, засят, изоран,
опожарен и др.
26. Изводите на длъжностните лица относно лицата, които ползват имотите
4
правомерно или неправомерно обаче се градят върху логически и правни изводи, които
не попадат в обхвата на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Поради тази причина в тази част
протоколите нямат материална доказателствена сила и могат да бъдат оборвани с
всякакви доказателствени средства.
27. По делото не са събрани никакви доказателства, които да навеждат на
ползването на имота от жалбоподателя. Нито служителите на ОДЗ (ОСЗ), нито
посочените от тях свидетели са виждали работници на жалбоподателя или негова
земеделска техника в процесния имот към момента на установяването на
непровомерното ползване през 2023 г.
28. В тази връзка ползването на имота от жалбоподателя не е установено,
поради което административният акт не е издаден в съответствие с
материалноправните разпоредби и подлежи на отмяна.
29. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна по жалба на „Е 1. ЕООД, с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: ***************** и посочен по
делото адрес: *************, Заповед № РД 04-288/26.07.2023 г. на Директора на
Областна дирекция „Земеделие” - гр. С..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
С. в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5