№ 15105
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110157623 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Г. А.
срещу "А.Т.Е.Г" АД.
Ищецът твърди, че на 10.01.2023 г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит от разстояние №******. При подписването на договора обаче не
му били предоставени изискуемите документи по чл. 10 ЗПК – липсвало посочване на
сумата по договора, годишния лихвен процент и други съществени елементи от
правоотношението, като същите били посочени в приложение №1 към договора. От
него ставало ясно, че ответникът, в качеството на заемодател, му предоставил сумата в
размер на 450 лева. Срокът за погасяване на кредита бил до 09.02.2023 г., а общата
сума, която следвало да върне ищеца била в размер на 509,99 лева. В чл. 1 от
приложение №5 към договора било уговорено задължение за потребителя в срок най-
късно до следващия работен ден да се предостави обезпечение – двама поръчители,
като било посочено, че по свое усмотрение може да поиска повече от двама
поръчители. Били поставени условия поръчителите да бъдат на възраст над 20 г., с
поне 5 г. трудов и осигурителен стаж, както и редица други условия. В чл. 4 от
приложение №5 било посочено, че в случай че потребителят не предостави
обезпечение, същият дължи неустойка в размер, посочен в погасителния план, като
сочи, че тази неустойка била в размер на 2,96 лева на ден, но не повече от 1% от
главницата по кредита. Съгласно погасителния план към договора, ищецът следвало да
заплати една погасителна вноска в размер на 596,64 лева, която сума била формирана
от следните вземания: главница в размер на 450 лева, 14,99 лева – възнаградителна
лихва, 45 лева – такса за ****** обслужване, 86,65 лева – неустойка за непредоставяне
1
на обезпечение.
Ищецът намира, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействиелен,
тъй като не бил коректно посочен годишния процент на разходите по кредита (ГПР). В
нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК ответното дружество не
било включило неустойката за непредоставяне на обезпечение в ГПР, тъй като същата
неустойка по своята същност представлявала „скрита печалба“, надбавка към
главницата, която се плащала периодично.
Излагат се съображения относно нищожността на клаузата за неустойка, тъй като
същата представлявала скрита възнаградителна лихва. Клаузата била формулирана по
начин, от който е видно, че кредиторът не е очаквал, нито желал потребителят да
предостави обезпечение, предвид поставените изисквания към обезпеченията.
Неустойката излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция, поради което била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Намира,
че уговорената в чл. 4 от приложение №5 от договора неустойка била за неизпълнение
на задължение, което не било свързано пряко с претърпени вреди, поради което същата
накърнявала добрите нрави. С посочената клауза се уговаряло още едно допълнително
обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение; посочената неустойка
обезпечавала вредите от това, че вземането няма да бъде събрано от длъжника в срок,
каквато била и функцията на мораторната лихва. Непредоставянето на исканите
обезпечения по силата на чл. 71 ЗЗД било основание да се иска незабавно изпълнение
на цялото задължение, но не и да се иска неустойка.
Сочи се, че към договора било подписано и приложение №3, с което били
уговорени условия за ползване на ****** ВИП обслужване. С посоченото приложение
било уговорено на клиента да бъде предоставено ****** обслужване изразяващо се в
удължено работно време, безплатно известяване за предстоящи вноски, участие в
бъдещи несигурни промоции, участие в томболи, безплатно получаване на
удостоверение за актуален дълг или удостоверение за липса на задължение. За част от
посочените услуги се сочи, че същите би следвало да са безвъзмездни, предвид
разпоредбите на ЗПК, а по отношение на томболите и промоциите – сочи, че същите
не представляват реална услуга, която се предоставя на потребителите, а са част от
маркетинга на ответното дружество. По изложените съображения моли съда да
прогласи нищожността на клаузата на чл. 4 от Приложение №5 към Договор за
потребителски кредит №******, предвиждаща заплащането на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, да прогласи нищожността на чл. 3 от Приложение №3
към Договор за потребителски кредит №******, възлагащо задължение да се заплати
възнаграждение за ВИП услуги; да осъди ответника да му заплати сумата в размер на
10 лева – частичен иск от иск в общ размер от 86,65 лева – платена без основание.
Претендира разноски.
2
С молба от 12.05.2025 г. ищецът е поискал изменение на предявения иск по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер, като същият се счита
предявен за сумата в размер на 73,88 лева – представляващ иск за пълния размер на
вземането, като с протоколно определение от 14.05.2025 г. съдът е допуснал изменение
на иска в посочения смисъл.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество. В отговора
ответникът възразява срещу всички твърдения за нищожност, изложени в
иницииращата производството искова молба по отношение на клаузата, предвиждаща
неустойка при непредоставяне на обезпечение. Излагат се съображения относно
начина на сключване на договора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По иска за прогласяване нищожността на чл. 4 от Приложение №5 към договора:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски
кредит № ******, предвиждаща неустойка при неосигуряване и непредставяне в срок
на обезпечение по кредита в тежест на ищеца е да докаже, че клаузата е нищожна на
посоченото основание, а именно – поради противоречие с добрите нрави.
Между страните е безспорно, а и представения като доказателство по делото
договор за потребителски кредит №******* се установява, че на 10.01.2023 г. между
ищеца, в качеството му на кредитополучател, и ответника в качеството му на
кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
ответникът се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 450 лева. Ищецът
се задължил да върне кредита на 1 погасителна вноска – до 09.02.2023 г., заедно с
възнаградителна лихва в размер на 40,53% годишна лихва. Размерът на годишния
процент на разходите е посочен като 49%.
Безспорно е и се установява от представеното Приложение №5 към договора за
потребителски кредит се установява, че кредитополучателят се задължил да обезпечи
кредита чрез предоставянето на банкова гаранция за сумата в размер на 509,99 лева
или да осигури поръчителството на две физически лица. В чл. 2 и чл. 3 от Приложение
№5 са посочени изискванията, на които следва да отговарят съответно поръчителите и
банковата гаранция. В чл. 4 от приложение №5 е уговорено, че случай че
кредитополучателят не осигури и не предостави в срок обезпечение по кредита или
действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено,
кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за
който не е предоставил обезпечение. Посочено е, че размерът на неустойката е
индивидуално определен и е в размер на 2,96 лева на ден, като неустойката на ден не
3
трябва да надвишава 1% от главницата по кредита.
Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който общо
дължимата сума от потребителя с включена неустойка за непредоставяне на
обезпечение е в размер на 596,64 лева, от които – 450 лева главница, 14,99 лева –
възнаградителна лихва, 45 лева – такса и 86,65 лева – неустойка за непредоставяне на
обезпечение.
Съдът намира, че предвидената в чл. 4 от Приложение №5 към договора клауза за
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:
Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, нищожна поради противоречие с добрите нрави е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
о./.
В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира
заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение. Оценката на платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и
отговорност на заемодателя. Това следва от нормата на чл. 16, ал. 1 ЗПК, според която
преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на
потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър
или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите. В конкретния случай с договора рискът за
кредитора от неизпълнение на собственото му задължение за проверка и съблюдаване
на съответна дисциплина с цел неотпускане на необезпечени кредити, се прехвърля по
недопустим начин на заемателя-потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да
провери платежоспособността на длъжника и ако има съмнение в нея, да поиска
обезпечение и едва след като това стане факт да отпусне кредита.
Към това следва да се добави и съображението, че така уговорената неустойка
излиза извън присъщите й обезпечителни и компенсаторни функции, тъй като
предвижда необходимост от изплащане на обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение, от което неизпълнение (на самото задължение за осигуряване на
обезпечение) не произтичат каквито и да било вреди. По този начин тази неустойка се
4
превръща в инструмент не за обезщетяване, а за обогатяване на кредитора, тъй като за
длъжника възниква задължение за заплащане на допълнителни суми към него. Не
може да се приеме, че по този начин кредиторът се обезщетява за риска от евентуална
неплатежоспособност на длъжника. Елиминирането и/или минимализирането на този
риск зависи само от кредитора, който, изпълнявайки чл. 16 ЗПК, следва да извърши
съответната оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне при достатъчно да
гарантира изпълнението му обезпечение. С въвеждането на неустойката фактически се
създава допълнително обезщетение за кредитора при неизпълнение на договора, което
противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, повеляваща, че при забава на заемателя-
потребител кредиторът има право да получи само лихва върху неплатената част от
задължението. С включването на посочената неустойка като част от погасителната
вноска по кредита се цели да се увеличи размера на възнаградителната лихва по
договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
По изложените съображения, клаузата на чл. 4 от Приложение №5 към договора
за потребителски кредит се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен.
По иска за прогласяване нищожността на чл. 3 от Приложение №3 към договора:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 10а ЗПК за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3 от Приложение № 3 към Договор за
потребителски кредит № ******, в тежест на ищеца е да докаже, че клаузата е
нищожна на посоченото основание, а именно – поради противоречие със закона.
Съгласно чл. 1 от Приложение № 3 Условия за ползване на пакет "****** /ВИП/
обслужване на „А.Т.Е.Г“ АД кредитодателят предоставяне на кредитополучателя
допълнителни услуги от пакет "****** /ВИП/ обслужване", включващ следните
допълнителни услуги, предоставяни на клиента, които са извън цената на финансовата
услуга по предоставяне на потребителски кредит, а именно: 1. Кредитодателят
предоставя в услуга на клиента удължено работно време, а именно всеки ден от 08: 00
до 20: 00 часа, включително през почивните дни и официалните празници; 2.
Кредитодателят предоставя на клиента услугата безплатно известяване за настъпване
на предстояща падежна дата по договор за кредит; 3. Кредитодателят предоставя на
клиента детайлна информация за промоционални условия и възможности за бъдещи
промоции по договори за кредит; 4. Кредитодателят включва клиента в лоялна
програма на кредитодателя с регулярни отстъпки от услугите на последния, вкл.
****** разглеждане на исканията на клиента за преструктуриране на кредита; 5.
Кредитодателят предоставя на клиента възможност за регулярно участие в ежемесечни
и ежегодни томболи и награди; 6. Кредитополучателят получава Удостоверение за
5
актуален дълг или Удостоверение за липса на задължения към кредитодателя без да
заплаща допълнителна такса съгласно Тарифата.
В чл. 2 е посочено, че страните се споразумяват и декларират, че клиентът е
заявил искането си да ползва допълнителни услуги от пакет "****** /ВИП/
обслужване" още при попълването на заявката/искането си за кредит за удължаване на
срока на кредита. В чл. 3 е посочено, че срещу предоставяне на допълнителните
услуги се заплаща от клиента такса в размер на 45 лева.
При тълкуване на гореописаните клаузи съдът намира, че действително
разпоредбата на чл. 10а ЗПК предвижда възможност кредиторът да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. В конкретния случай, обаче, посочените допълнителни услуги
по т. 2 за известяване за предстояща падежна дата и по т. 6 за предоставяне на
удостоверение за актуален дълг, респ. удостоверение за липса на задължения към
кредитодателя попадат в хипотезиса на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно
правоотношение, а именно изпълнение на задължения по договора за заем, а не за
предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. На следващо място, в чл. 10а,
ал. 4 ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, но в противоречие с това правило, в процесния договор за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение, без
уточнение относно вида и стойността на всяка услуга поотделно. Посочените в т. 3, т.
4 и т. 5 възможности за включване в лоялни програми, участие в томболи и награди не
представляват допълнителни услуги по смисъла на закона. Същите регламентират
бъдещо несигурно събитие- евентуално участие в томболи и награди, получаване на
информация за промоционални условия по договори, т. е. не са регламентирани ясни
параметри на предоставените услуги. С оглед на което съдът намира, че целта на
уговорените в Приложение № 3 услуги не е предоставяне на допълнителни услуги по
смисъла на ЗПК, а за начисляване на допълнително възнаграждение в полза на
кредитодателя, без да е ясно за какви услуги, респ. дали същите са били предоставени.
Предвид гореизложеното, клаузата на чл. 3 от Приложение № 3 от процесния
договор е нищожна поради противоречие със закона, поради което предявеният иск
следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
По предявения иск за прогласяване недействителност на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е платил сумата в размер на 73,88 лева
на ответника, в тежест на ответника е да докаже основание за задържане на сумата.
Между страните е безспорно, а и представения като доказателство по делото
6
договор за потребителски кредит №******* се установява, че на 10.01.2023 г. между
ищеца, в качеството му на кредитополучател, и ответника в качеството му на
кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
ответникът се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 450 лева. Ищецът
се задължил да върне кредита на 1 погасителна вноска – до 09.02.2023 г., заедно с
възнаградителна лихва в размер на 14,99 лева или 40,53% годишна лихва. Размерът на
годишния процент на разходите е посочен като 49%.
С доклада по делото е отделено за безспорно обстоятелството, че при
изчисляване на ГПР по кредита е взета предвид единствено възнградителната лихва по
кредита и таксата по чл. 3 от Приложение №3 към договора.
Безспорно е, че на кредитополучателя е начислена неустойка за непредоставяне
на обезпечение по кредита в размер на 86,65 лева. Представен е и погасителен план
към договора за кредит, съгласно който общо дължимата сума от потребителя с
включена неустойка за непредоставяне на обезпечение е в размер на 596,64 лева, от
които – 450 лева главница, 14,99 лева – възнаградителна лихва, 45 лева – такса и 86,65
лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК нищожни са
договорите за потребителски кредит, в които липсва посочване на годишния процент
на разходите по кредита.
Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19
от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от
Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в
момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта
на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат
отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено
значение за правата на потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
Неустойката, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за
предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за
7
главница и възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява
неустойка, платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план, обезпечава не
пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на
възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне
на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното
изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен
план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава
санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се
кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски),
което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което
противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е
включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че
не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение.
В този смисъл, претендираната неустойка е разход по кредита, който следва да
бъде включен при изчисляването на ГПР – индикатор за общото оскъпяване на
кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 %/.
Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-714/22,
съгласно което член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл,
че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на
месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
8
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или
те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по
този кредит.
Доколкото посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от
съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР,
който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент.
По изложените съображения процесният договор за кредит се явява
недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на отпуснатия кредит (по
аргумент от чл. 23 ЗПК).
По делото е безспорно, че ищецът А. А. е извършил плащания към ответника в
изпълнение на процесния договор в общ размер от 531,13 лева, при дължима сума
само от 450 лева, поради което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 73,88
лева се явява основателен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият претендира
присъждането на разноски в размер на 150 лева – заплатена държавна такса за
производството, което искане следва да бъде уважено в пълен размер.
Адв. М. – процесуален представител на ищеца, претендира присъждане в своя
полза на адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът намира, че с оглед ниската
правна и фактическа сложност на делото и обема на действително извършената от адв.
М. работа по защита правата и интересите на ищеца по делото, справедливият размер
на адвокатското възнаграждение, който следва да му бъде присъден е сумата в размер
на 350 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от А. Г. А., ЕГН: **********
срещу „А.Т.Е.Г“ АД, ЕИК: ********* иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД на клаузата на чл. 4 от Приложение №5 към договор за потребителски кредит
№*******/10.01.2023 г., предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне на
9
обезпечение по кредита.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от А. Г. А., ЕГН: **********
срещу „А.Т.Е.Г“ АД, ЕИК: ********* иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК на клаузата на чл. 3 от Приложение № 3 към договор за
потребителски кредит №*******/10.01.2023 г., предвиждаща заплащането на такса за
****** (ВИП) обслужване.
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г“ АД, ЕИК: ********* да заплати на А. Г. А., ЕГН:
********** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата в размер на 73,88 лева –
платена при начална липса на основание, като върху сумата в размер на 10 лева –
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
(30.09.2024 г.), а върху увеличения размер от 63,88 лева- ведно със законната лихва,
считано от подаване на молбата за увеличение размера на иска (12.05.2025 г.).
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г“ АД, ЕИК: ********* да заплати на А. Г. А., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 150 лева – разноски за
държавна такса в настоящото производство.
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г“ АД, ЕИК: ********* да заплати на Адвокатско дружество
„Д. М.“ сумата в размер на 350 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена от
адв. М. безплатна правна помощ на ищеца в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10