Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 10520 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 138056
от 02.07.2020 г., постановено по гр. д. № 16034/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 177 състав, е
признато за установено, че М.Г.Ш. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. с чл.318, ал.2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал.2 ЗС, сумата от 276,
56 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2012
г.- м.04.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на
сумата. Изцяло отхвърлен е предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу К.Д. П.-В.иск за
признаване за установено, че последната дължи на основание чл.422, ал.1 ГПК
чл.318, ал.2 ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.110, ал.2 ЗС, сумата от 276, 56 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2012
г.- м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума поради извършено
плащане, както и предявените срещу М.Г.Ш. и К.Д. П.-В., искове с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от по 56, 23 лв.,
представляваща законна лихва за забава
върху дължимата сума представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 30.09.2012 г. – 02.09.2015 г. Двамата ответници са осъдени солидарно да
заплатят на ищеца сумата от 463, 30 лв., представляваща разноски в заповедното
и исковото производство. Ищецът е осъден да заплати на всеки един от ответниците
сумата от по 50, 69 лв. – разноски в
производството. Отхвърлен е и предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу Я.А.А., иск за заплащане на сумата от
326, 49 лв. – законна лихва за забава върху дължимата сума за ползване на
топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. – 22.08.2018 г.
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която е уважен предявеният иск, ГПК, е депозирана въззивна
жалба от ответника М.Г.Ш.. Излага съображения, че решението в обжалваната част
е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита,
че по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват по
категоричен начин, че е собственик или вещен ползвател на процесния имот през
исковия период. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, като отхвърли предявените искове в тази им част.
Претендира сторените по делото разноски в първоинстанционното и настоящото
производство.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ответника от „Т.С.” ЕАД, с
която я оспорва. Поддържа, че първоинстанционният съд е постановил мотивирано и
обосновано решение в обжалваната от ответника част, съобразено с константната
съдебна практика по такъв вид спорове. Заявява, че е обосновал исковата си
претенция при условията на пълно и главно доказване. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли въззивната жалба, като му присъди сторените по
делото разноски вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната
страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран
писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който я оспорва.
Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. Моли съда да потвърди същото, като му присъди сторените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от третото лице – помагач на ищеца -
„Т.“ ООД, както и не е изразено становище по въззивната жалба в хода на
съдебното производство.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове
съответно с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците К.Д.П. – В. и М.Г.Ш. са потребители на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент 79, находящ се
в гр. София, община Н., ж. к. „********аб. № 143592, като му дължат сумата от
общо 665, 58 лв., от която: 553, 12 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2012 г. – м.04.2014 г., както и сумата
от 112, 46 лв. – законната лихва за забава върху главницата за периода 30.09.2012
г. – 02.09.2015 г., при условията на разделна отговорност при равни квоти от по
1/2 за всеки един от тях, а именно: по 276, 56 лв. – главница за топлинна
енергия за периода м.08.2012 г. – м.04.2014 г. и по 56, 23 лв. – лихва за
забава за периода 30.09.2012 г. – 02.09.2015 г. Във връзка с подадено на 10.09.2015 г.
заявление, по ч. гр. д. № 54680/2015 г. на СРС, 39 състав, е постановена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по
чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира установяване
на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба от ответникът М.Г.Ш. оспорва предявените
искове по основание и размер. Счита,
че неправилно е начислена претендираната от ищеца топлинна енергия. Позовава се
на решение № 4777 от 13.04.2018 г. на ВАС, III отд. по адм.дело № 1372/2016 г., с което е отменена
методиката за дяловото разпределение. На основание чл.62 ЗЗП дори да е
доставена топлинна енергия на потребителя, то същият не дължи нейното
заплащане, ако не е поръчал услугата. В доказателствена тежест на ищеца е да
докаже, че е поръчал доставката на топлинна енергия. Оспорва наличието на
облигационна връзка с ищеца, предвид липсата на ангажирани доказателства, че е
собственик или ползвател на процесния имот през исковия период. Също така липсва
заявление – декларация за откриване на партида и абонатен номер, което да
доказва облигационните му отношения с ищеца. Приспадане и добавяне на суми от
изравнителни сметки към други фактури може да става само с изричното съгласие
на потребителите на топлинна енергия. В случая със суми за връщане от ищеца са
били прихванати стари задължения, извън процесния период, без да е установена
нито тяхната безспорност, нито съгласието на самият ответник за такова
прихващане. По делото не са ангажирани доказателства за изправността на
уредите, с които е извършено измерването на топлинната енергия за процесния
период. Това възпрепятства точното определяне на доставените количества
топлинната енергия и съответно тяхната стойност. Счита, че клаузата от Общите
условия за рекламация е неравноправна. Поддържа, че за процесния период не дължи
обезщетение за забава, тъй като по делото не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в
сайта на дружеството, поради което не е установено изпадането му в забава. Моли
съда да отхвърли изцяло предявените срещу него искове. Претендира разноски сторените
в заповедното и исковото производство.
Ответницата К.Д.П.
е депозирала в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба, с който
излага становище, че предявеният иск е допустим и основателен. По тази причина
е платила сумата от 333 лв., съответстваща на нейния дял от дълга. В подкрепа
на твърдението си представя доказателства за извършеното плащане по сметка на
ищеца. Моли съда исковото производство спрямо нея да бъде прекратено.
На 10.09.2015
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу К.Д.П. – В.
и М.Г.Ш. за сумата от 553, 12 лв. – главница, както и 112, 46 лв. – мораторна
лихва за периода 30.09.2012 г. – 02.09.2015 г. В т.12 от заявлението е
пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия през
периода м.08.2012 г. – м. 04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, община Н., ж. к. „*********, абонатен № ****Посочено е, че дължимите
суми са, както следва: 534, 76 лв. - главница и 108, 56 лв. - лихва, а за
дялово разпределение: 18, 36 лв. - главница и 3, 81 лв. - лихва. Видно от т.13 претенцията на
заявителя е в условията на разделна отговорност при равни квоти - по 1/2.
Същият претендира и сторените в производството разноски в размер на 25 лв. –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
С
разпореждане от 29.10.2015 г. по ч. гр. д. № 54680/2015 г. на СРС, 39 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя
и сторените в заповедното производство разноски в размер на по 12,50 лв. - държавна
такса и по 150 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, дължими от всеки един от двамата ответници.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които оспорват
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Твърдят, че претендираните суми
за периода м.08.2012 г. – м.04.2014 г. са заплатени. Към момента на подаване на
възраженията партидата на имота е прехвърлена на трето за спора лице.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към
момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
От
представено по делото удостоверение за наследници, издадено от район „Н.”, гр.
София се установява, че М.Г.Ш. – син, и К.Д.П.
– В. – внучка, са наследници по закон на Ф.М.М., починала на 05.01.2006 г.
Със
заявление - декларация от 23.02.2006 г. М.Г.Ш. е поискал откриване на партида
за имота, находящ се в гр. София, ж. к. „********ет.4, ап.79, на негово име.
Съгласно
споразумителен протокол от 23.02.2006 г. „Т.С.“ ЕАД и М.Г.Ш. като титуляр на
партида с абонатен № 143592, са се споразумели остойностяването на отчетената в
абонатната станция топлинна енергия за процесния топлоснабден имот да се
извършва от топлопреносното дружество на база предоставени данни от фирмата за
дялово разпределение „Т.“ ООД.
Видно
от представения нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 183,
том III,
рег. № 4996, дело № 411/2014 г. процесният имот – апартамент ********находящ се
в гр. София, район „Н.”, ж. к. „Н. 1”, е продаден на
15.12.2014 г. от М.Г.Ш. и К.Д.П. – В.
на Е.С.О..
Със
споразумителен протокол от 15.12.2014 г., въз основа на извършената покупко-продажба
на процесния имот, страните по сделката са се споразумели бившите собственици
да заплатят всички дължими към „Т.С.“ ЕАД разходи за ползване на топлинна
енергия за абонатен № 143592 до датата на предаване на владението на новия
собственик.
Видно от представения протокол от проведеното на 15.09.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к.
„********Д и Е, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.“
ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 30.09.2002 г. е сключен договор № 438 между „Т.“
ООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к*******, вх. Г, Д и Е, по
силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите
уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни
сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на
информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У96/02.11.2007 г.,
сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.“ ООД – изпълнител, при общи условия
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Видно
от приложена вносна бележка от 07.10.2019 г., ответницата К.Д.П. е извършила
превод на сумата от 333 лв. в полза на ищеца „Т.С.“ ЕАД за абонатен № 143592, с
посочено основание - гр. д. № 16034/2016 г. по описа на СРС, 177 състав .
От
заключението на вещото лице инж. Н. Митева
по изслушаната съдебно - техническа експертиза се установява, че
абонатната станция топлозахранва три входа на бл.** в ж. к. „Н.-1“- вх*******.
Постъпилата топлинна енергия се измерва посредством общ топломер, който се
отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на т. нар.
„терминал“ се снема показанието на топломера в 0:00 часа на първо число на
месеца. Отчетената енергия, след приспадане на технологичните разходи, което в
случая е направено, се разпределя между потребителите. През исковия период
фирмата извършвала разпределението на топлинната енергия в блока е „Т.“ ООД. В
процесния имот е осигурен достъп на 29.04.2013 г. и 11.05.2014 г., като
отчетните документи са подписани от потребителя. Вещото лице е установило, че в
него няма присъединени радиатори към отоплителната инсталация и за процесния
период не е имало потребление на топлинна енергия за отопление, поради което такива
суми не са начислявани. Начислявани са
суми само за топла вода по показанията на 1 бр.
водомер и за сградна инсталация. Фирмата за дялово разпределение е
извършила отчет след края на съответния отоплителен сезон съгласно Методиката
за дялово разпределение на топлинна енергия към Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. Титуляр на партидата на абонатен № 143592 през процесния период е М.Г.Ш.. Размерът
на дължимата сума по данни на фирмата за дялово разпределение възлиза на сумата
от 549, 07 лв., формирана като сбор между начислената по прогнозни стойности
сума от 447, 33 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на **,
74 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени и просрочени суми и
лихви по тях, както и без сторнирани суми от евентуално извършени плащания по
време на процесния период или след него. Вещото лице е установило, че общият топломер
в абонатната станция е преминал изискуемите метеорологични проверки на всеки 2
календарни години, както следва: на 18.12.2012 г., 13.11.2014 г. и 02.02.2017
г.
Пред СРС е изслушана и съдебно -
счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице М.В., от чието заключение се
установява, че има данни за извършени плащания от абоната за покриване на
начислените суми за исковия период, на 07.10.2019 г. в размер на 333 лв., които
са осчетоводени от ищеца. Прогнозно фактурираните суми изчислени за периода
м.05.2012 г. – м.04.2014 г. за процесния имот са на обща стойност от 468, 91
лв., а изравнителните сметки за двата отоплителни периода осчетоводени в
м.07.2013 г., м. 07.2014 г. и м.09.2014 г. са на обща стойност (+) 122, 34 лв.
С изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани задължения извън
процесния период. Извършено е плащане и прихващане от изравнителна сметка за
възстановяване осчетоводена м.07.2015 г. в общ размер на 56, 49 лв. Общо
начислените и неплатени суми за топлинна енергия възлизат на 553 ,12 лв., от
които: 534,76 лв. – стойност на топлинна енергия и 12 ,24 лв. - стойност за
дялово разпределение. Размерът на обезщетението за забавено плащане върху
дължимите суми, изчислено от 30.09.2012 г. (датата на изпадане на забава – първият
ден след срока на плащане) до 02.09.2015 г. (датата на извлечение от сметки),
възлиза на сумата от общо 112, 46 лв., от която: 108, 65 лв. – върху стойността
на топлинната енергия и 3, 81 лв. – върху сумата за дялово разпределение. След
извършеното плащане на 07.10.2019 г. на
сумата от 333 лв. е приспадната мораторна лихва в размер на 112, 46 лв., като общият
размер на дължимата сума за главница възлиза на 553, 12 лв., от която 534, 12
лв. – за топлинна енергия и 18, 36 лв. – за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Основният спор между страните в производството е дали
през исковия период между тях е съществувало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ
(отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
От представения
по делото нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, обсъден подробно
по-горе, се установи, че процесният топлоснабден имот е съсобствен на ответниците
до 15.12.2014 г., когато последните са го продали на трето за спора лице – Е.С.О..
Ответникът М.Г.Ш. е подал заявление – декларация до ищеца на 23.02.2006 г. за
откриване на партида на негово име, със съгласието на останалите наследници,
съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия на топлопреносното
дружество на потребители за битови нужди. В заявлението е посочено, че
предишният потребител е Ф.М.М., чиито наследници по закон се явяват ответниците
по делото. Следва да се отбележи също така, че с постъпилите по делото писмени отговори на
исковата молба ответниците не са оспорили принадлежността на правото на
собственост за исковия период, както и участието им в съсобствеността при равни
квоти.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че жалбоподателят – ответник има
качеството на съсобственик през исковия период м.08.2012 г. – м.04.2014 г. и
като такъв е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо изводите
на решаващия съд относно принадлежността на правото на собственост на топлоснабдения
имот се явяват обосновани.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ –
броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“ и Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила
от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответницата
не твърди и не установява да е упражнила това право срещу Общите условия на „Т.С.“
ЕАД от 2008 г. и 2014 г.,
поради което настоящият съдебен състав намира, че същите са ги приели.
Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно
предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират
спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага
изводът, че за исковия период жалбоподателят е страна по валидно облигационно
правоотношение с ищеца, чийто предмет е доставката на топлинна енергия за
битови нужди относно процесния имот – обстоятелство, като отговаря за
задълженията за топлинна енергия за 1/2, съобразно участието му в
съсобствеността. Ето защо доводите на жалбоподателя в тази насока са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.
(отм.).
В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.“ ООД с
договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото
лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на
принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Жалбоподателят не е изложил
оплаквания във въззивната жалба относно стойността на топлинната енергия,
доставена до имота за исковия период, поради което и на основание чл.269 ГПК
този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда
по същество.
Съдът констатира, че ищецът претендира
присъждане на законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
сумата. С обжалваното решение такава е присъдена от датата на депозиране на
исковата молба. Предвид обстоятелството, че решението не е обжалвано от „Т.С.“
ЕАД и на основание чл.271, ал.1, изр.1 ГПК, положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано с настоящото
решение.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
Въззивният съд констатира, че в мотивите
на съдебното решение фамилното име на ответницата е посочено П. - В., а в диспозитива П. - В.. Ето защо след връщане на делото СРС следва да извърши
преценка относно необходимостта от развитие на производство по реда на чл.247 ГПК
По разноските по производството:
Тъй като
ответникът по жалбата е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, следва да
се приеме, че същият е защитаван в настоящото производство от юрисконсулт,
поради което и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК в тежест на
жалбоподателя следва да се възложи сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138056 от 02.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 16034/2016 г. по описа
на СРС, ІІ ГО, 177 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***,
срещу М.Г.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Н. 1”, бл.**, вх. ********искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 318, ал.2 ТЗ вр. вр. с чл.200 във вр. с
чл.110, ал.2 ЗС, че М.Г.Ш., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 276, 56 (двеста седемдесет и
шест лева и петдесет и шест стотинки) лв., представляваща главницата за
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2012 г. – м.04.2014 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.Г.Ш., ЕГН **********, с адрес ***,
ж. к. „Н. 1”, бл.**, вх. ********и съдебен
адрес ***, офис 2 – адв. Н.К., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***,
сумата от 100 (сто) лв., на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.“ ООД, ЕИК********,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.