Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 02.11.2022 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на седемнадесети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Д., като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1610 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

 

              Предявен е иск от АЕЦ КОЗЛОДУЙ, ЕИК ********, гр. Козлодуй, срещу М.А.К., ЕГН **********,***, А.А.К., ЕГН **********,*** и Р.А.К., ЕГН **********,***, като наследници на А.Д.К., поч. 24.01.2020 год., за установяване на задължения за топлинна енергия, за които има издадена за повед за изпълнение по члр. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че наследодателят на ответниците е бил потребител на топлинна енергия за имот с административен адрес:*********, с абонатен № 18165, като са останали непогасени задълженията за потребена топлинна енергия и топла вода за периода м. 09.2018 – м. 08.2019 год.

Срещу ответниците, в качеството на негови наследници е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 795/2020 год. на РС Лом, която те са възразили.

              Иска се от съда: да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците съществуването на вземане на ищеца за заплащане солидарно на сумата в размер на 968,97 лв., от които 865,02 лв. – главница за доставена, но незаплатена стойност на топлинна енергия и вида за периода от м. 09.2018 год. до м. 08.2019 год. за недвижим имот, находящ се в топлоснабдена сграда, находяща се в*********, с абонатен № 18165, такса топлинно счетоводство в размер на 4,20 лв., лихва за забава в размер на 99,73 лв., считано от датата на падежа на всяко периодично вземане, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 25.06.2020 год., до окончателното изплащане.

Претендират се и  разноските по заповедното и исковото производства.

 

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмени отговори са подали две от ответниците – А.А.К. и Р.А.К..

Чрез пълномощника си, адв. С.Т., МАК, отв. Р.К. (Д.) оспорва предявените искова като неоснователни, излагайки конкретни възражения в насока, че нито тя, нито нейният наследодател А.К., не е битов клиент на дружеството на ищеца и не е ползвала доставяна от него топлинна енергия. Наследодателят на ответницата не е бил титуляр на вещното право на ползване на имота, за който е открита процесната пртида при ищеца.

Счита, че изр. 2 на чл. 63, ал. 2 ОУ на ищеца е нищожно, тъй като представлява неравноправна клауза.

Оспорва претенциите и по размер.

Чрез пълномощника си адв. М.Х., САК, ответниците Р.К. и А.К. са подали идентични отговори, с които оспорват исковете по основание с изложени конкретни възражения.

Оспорват твърдението за налична облигационна обвързаност между страните, а и с наследодателя им. Твърдят, че ползвателна имота е третото лице-помагач Т.А..

Отв. М.А.К. не е депозирала писмен отговор, не изразява становище и не оспорва твърденията в исковата молба.

С определение от 12.05.2021 год., Т.И.А. *** е привлечена като трето лице-помагач на страната на ответниците Р.Д.К. и А.Д.К..

С влязло в сила определение от 26.10.2021 год., производството по предявеният на осн. чл.219, ал.3 ГПК за съвместно разглеждане в производството по гр.д. № 1610/2020 год. на ЛРС от ответниците Р.Д.К. и А.Д.К. срещу третото лице-помагач Т.И.А. *** ЕВЕНТУАЛЕН ОБРАТЕН ИСК е прекратено, поради неотстраняване на нередовностите.

С молба от

В първото открито съдебно заседание ищецът АЕЦ КОЗЛОДУЙ ЕАД оттегля исковете срещу ответниците М.А.К., ЕГН **********,*** и Р.А.К., ЕГН **********,***, като наследници на А.Д.К., поч. 24.01.2020 год., като поддържа претенциите в пълния предявен размер само по отношение на отв. А.А.К., ЕГН **********,***, като наследница на А.Д.К., поч. 24.01.2020 год., счита го за основателен и доказан и пледира за уважаването му. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Отв. Р.А.Д. се явява лично и пълномощника си адв. С.Т., МАК, който с оглед заявеното оттегляне на исковете по отношение на нея претендира разноски в случай на прекратяване на производството.

Отв. М.А.К. не се явява, не се представлява.

Отв. А.А.К. не се явява, не се представлява.

Третото лице – помагач на ответника, Т.И. И. не се явява,,  не изпраща процесуален представител и не изразява становище по същество.

С протоколно определение № 261902/14.12.2021 год., производството по делото е прекратено по отношение на ответниците М.А.К., ЕГН **********,*** и Р.А.К., ЕГН **********,***. Определението е влязло в сила.

 

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

              От фактическа страна:

По ч.гр.д. № 795/2020 год. по описа на ЛРС, е издадена, на осн. чл.410 ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение № 463/30.06.2020 г., в полза на заявителя – настоящ ищец, против М.А.К., ЕГН **********,***, А.А.К., ЕГН **********,*** и Р.А.К., ЕГН **********,***, като наследници на А.Д.К., ЕГН **********, поч. 24.01.2020 год., за заплащане солидарно на сумата в размер на 968,97 лв., от които 865,02 лв. – главница за доставена, но незаплатена стойност на топлинна енергия и вода за периода от м. 09.2018 год. до м. 08.2019 год. за недвижим имот, находящ се в топлоснабдена сграда, находяща се в*********, с абонатен № 18165, такса топлинно счетоводство в размер на 4,20 лв., лихва за забава в размер на 99,73 лв., считано от датата на падежа на всяко периодично вземане, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 25.06.2020 год., до окончателното изплащане.

Посочено е в заповедта, че вземането произтича от използвана и неплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. Козлодуй, обл. Враца, ж.к. № 3, бл. 19, вх. А, ап. 6, с абонатен № 18165, чиито титуляр е наследодателят.

Съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчено на длъжника Р.Д. на 09.07.2020 год., на длъжника М.К. на 19.07.2020 год. и на длъжника А.К. – на 20.07.2020 год. /видно от отбелязването на съобщенията/.

И трите в срок са подали Възражения по чл. 414 ГПК, съответно от 03.05.2020 год. и от 14.08.2020 отд. /видно от вх.печати/ и съдът, с разпореждане от 30.09.2020 год.  е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Възраженията са бланкетни.

Съобщението е връчено на заявителя, ищец в настоящото производство на 08.10.2020 год.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /на 06.11.2020 год., видно от куриерската разписка/

С исковата молба са приложени:

Лицензия за пренос на топлинна енергия, издаден на ищеца на 11.12.2000 год. ДКЕР при МС.

Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия (ТЕ) за битови и стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-001/19.01.2009 год.

Договор от 16.01.2008 год. между ищеца и фирмата за дялово разппределение ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД – гр. София с допълнителни споразумения към него за периода от 09.10.2009 год. до 15.01.2014 год., касаещи цената на ТЕ.

Справка за задължения на абонат № 18165 за периода м. Септември, 2018 год. – м. Август, 2019 год., издадена от ищеца.

Покани за доброволно изпълнение до трите наследници на А.Д.К..

Индивидуална справка за отопление и топла вода от 11.07.2019 год., издадена от третото лице Техем сървисис ЕООД за потреблението за периода 01.045.2018 – 30.04.2019 год. от клиент с абон. № 18165 – А.К. за посочения в и.м. адрес.

Удостоверение за наследници, издадено от Община Козлодуй, видно от което след смъртта си на 24.01.2020 год. А.Д.К. е бил наследен от трите си дъщери – първоначални ответници.

С договор за продажба на държавен недвижим имот от 22.11.1990 год. А.Д.К. е закупил апартамент с административен адрес:*********.

От тогава видно от (представени от първоначалната ответница Р.Д.): първото съдебно решение от 18.06.1991 год. по гр.д. № 35/1991 год. на РС Оряхово), до 30.09.1998 год., когато е влязло в сила Решение № 458/30.09.1998 год. по гр.д. № 1166/1994 год. на ОС Враца, наследодателят А.Д.К. е водил производство по предявен срещу живеещото в имота третото лице-помагач на ответниците Т.И.А. иск по чл. 108 ЗС, който иск е отхвърлен.

Ищецът представя неотносими съдебни решения на РС Козлодуй, с които са уважени искове по чл. 422 ГПК за други – вън от процесните периоди за задължения за ТЕ, както и постановления на ДСИ при РС Козлодуй.

Представени са и два Договора за продажба на наследство с нот.заверка на подписите рег. № 3225/07.05.2021 год. на нот. С. С., рег. № *** в РНК, р-н  на действие РС Лом и рег. № 1033, акт 143, т. 1 от 09.02.2021 год. на нот. В. Т., рег. № *** в РНК, р-н на действие РС Монтана, видно от които на 07.05.2021 год. М.А.К. и на 09.02.2021 год. Р.А.Д. са продали на сестра си А.А.К. наследството си, останало от баща им А.Д.К., поч. 24.01.2020 год., б.ж. на гр. Козлодуй.

С Решение № 103/13.08.2021 год. по гр.д. № 571/2021 год. на РС Козлодуй е уважен предявеният от отв. А.А.К. срещу третото лице-помагач Т.И.А. иск по чл. 108 ЗС и А.К. е призната за собственик на недвижим имот – апартамент с административен адрес:********* (видно от скицата на имота), представляващ УПИ с идентификатор 37798.512.244.1.6 по КККР на гр. Козлодуй и Т.И.А. е осъдена й да предаде владението над имота. Решението е влязло в сила на 07.09.2021 год., а на 04.10.2021 год. е издаден и изпълнителен лист.

Отв. А.К. е въведена във владение с Протокол от 10.12.2021 год. по изп.д. № 220/2021 год. на ДСИ при КРС.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от в.л. И.А., неоспорена от страните и приета по делото се установява, че наследодателят на ответницата А.Д.К. е бил титуляр на партида с абон. № 18165 при ищеца, за топлоснабден имот, находящ се в*********.

В последствие, номерът на партидата е променен на № 5772, вече с титуляр наследницата на А.К. – отв. А.К..

Вещото лице е установило, че за процесния  едногодишен период – от м. Септември, 2018 год. до м. Август, 2019 год. включително, по партидата на наследодателя на ответницата са отчетени следните суми: за потребена топлинна енергия – общо 109,63 лв. и за потребена топла вода – 755,41 лв. или общо 865,04 лв.

Липсват данни при ищеца за постъпили плащания на горните суми. Лихвата върху тях от падежа на всяко от начислените задължения – за първото от тях 01.11.2018 год., до датата на предявяване на установителния иск – 09.11.2020 год. е изчислена от вещото лице на общо 137,40 лв. До датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.06.2020 год. вещото лице не е направило изчисления.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. С.Д.Х., също неоспорена от страните и приета по делото се установява, че:

1.                 Процесният имот е топлоснабден и се захранва целогодишно с топлинна енергия за отопление и битова гореща вода, като за визираният от ищеца период – м.09.2018 – м. 08.2019 год. е с абон. № 18165 при ищеца.

2.                 Отчитането се извършва с монтирани общ топломер и общ водомер, като на база техните показания фирмата за дялово разпределение извършва разпределение на всички абонати.

3.                 Партидата е открита на името на А.Д.К., а в последствие е прехвърлена на наследниците му, вече с нов абонатен номер - № 5772.

4.                 За процесния период в имота е имало 1 бр. работещо отоплително тяло с монтиран индивидуален разпределител на топлинна енергия.

5.                 За същия период е извършвано дялово разпределение, съобразно отопляемия обем и е извършено изравняване, като изравнителната сметка е отрицателна, -13,05 лв.

6.                 След избор на ФДР от СЕС, между третото лице ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД и ищеца е сключен договор.

7.                 Количеството потребена топлинна енергия  за процесния имот се измерва с общ топломер, монтиран в абонатната станция и се отчита по електронен път ежемесечно. Количеството потребена топла вода се отчита с общ водомер, монтиран в абонатната станция и с индивидуални водомери на всеки от абонатите. За абон. № 18165 месечните суми се изчисляват по прогнозен дял, определен на база потребление през предходния отчетен период, съгл. Наредба № 16-334/06.04.2007 год.

a.        За процесния период ФДР е изчислила 99,96 лв. за топлоснабдяване (ТЕ) и 752,03 лв. за битова гореща вода (БГВ), или общо 851,99 лв.

b.       Начислените суми по фактури за същия период са били 109,63 лв. за ТЕ и 755,41 лв. – БГВ.

c.        Т.е., крайната изравнителна сметка е отрицателна, като сумата за връщане е 13,05 лв.

8.                 Достъп до индивидуалните разпределители и водомери за абон. № 18165 за процесния период не е бил осигурен.

9.                 Изравняването е извършено от топлинния  счетоводител, третото лице ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.

10.            Изравнителните сметки са предоставени на упълномощен представител, в конкретния случай – на 30.07.2019 год.

11.            Няма данни за извършвани плащания на задълженията за процесния период нито от първоначалния титуляр А.Д. К. с абон. № 18165, нито от наследниците – отв. А.А.К. след промяната на партидата с нов № 5772, извършена в хода на делото.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановеният.

Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

В случая се претендира да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер 968,97 лв., от които 865,02 лв. – главница за доставена, но незаплатена стойност на топлинна енергия и вида за периода от м. 09.2018 год. до м. 08.2019 год. за недвижим имот, находящ се в топлоснабдена сграда, находяща се в*********, с абонатен № 18165, такса топлинно счетоводство в размер на 4,20 лв., лихва за забава в размер на 99,73 лв., считано от датата на падежа на всяко периодично вземане, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 25.06.2020 год., до окончателното изплащане

С оглед въведените в отговора на отв. А.К. възражения, съдът е приел в доклада си по делото и страните са се съгласили, че оспорването е концентрирано върху основанието, от което произтичат претенциите и по-конкретно – наличието на облигационна връзка между тях, доколкото първоначално наследодателят, а в последствие ответницата са били лишени за целия процесен период от правото си да ползват имота.

Възражението е неоснователно.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.02.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая фактът, че обектът е присъединен към топлопреносната мрежа не е спорен.

Страните не спорят и относно обстоятелството, че наследодателят А.Д.К., поч. 24.01.2020 год., б.ж. на гр. Козлодуй  е собственик на процесния имот.

Следователно по силата на закона  в това си качество е клиент на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, което е осъществявало услугата дялово разпределение за процесния период.

Ответницата оспорва протоколите за избор на фирмата за дялово разпределение (ФДР) – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, каквито всъщност не са представени с исковата молба. Този въпрос е изследван и е получил отговор в т. 6 от заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ, изготвена от в.л. С.Х..

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Ето защо съдът в този си състав приема, че исковете са доказани по основание.

В случая е неотносимо обстоятелството, че както първоначалния собственик – наследодателя на ответницата А.Д.К., така и тя самата след смъртта му са били лишени от правото на ползване на собствения им имот.

Видно от представеното, постановено и влязло в сила в хода на настоящото производство Решение № 103/13.08.2021 год. по гр.д. № 571/2021 год. на РС Козлодуй е уважен предявеният от отв. А.А.К. срещу третото лице-помагач Т.И.А. иск по чл. 108 ЗС и А.К. е призната за собственик на недвижимия имот – апартамент с административен адрес:********* (видно от скицата на имота), представляващ УПИ с идентификатор 37798.512.244.1.6 по КККР на гр. Козлодуй, а Т.И.А. е осъдена й да предаде владението.

Отношенията между собственика и ползвалото имота без правно основание трето лице-помагач ще следва да се уредят по правилата за неоснователното обогатяване.

Неотносими са и останалите ангажирани от ищеца доказателства – съдебни решения, касаещи други искови периоди и копия от множество изпълнителни дела.

По отношение размера на исковите претенции възражения от ответника не са въведени.

Поради съвпадащите си изводи на вещите лица, изготвили приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, съдът приема, че в случая претенциите са доказани  и по размер и като така подлежат на уважаване.

При този изход на делото на ищцовото дружество следва да се присъдят и направените във връзка с настоящото производство разноски, съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства.

Разноските на ищцовата страна се претендират в общ размер на 1349,50 лв., от които 175 лв. по заповедното производство, ч.гр.д. № 795/2020 год. на ЛРС, довнесена д.т. по исковото – 125 лв., 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, общо 650 лв. за възнаграждение на вещите лица, 10 лв. – такса за издаване на съдебни удостоверения и 89,50 лв. – внесени по сметка на АГКК и Община Козлодуй за скици и удостоверения за декларирани данни.

От доказателствата по делото се установяват: претендирани и присъдени на ищеца разноски по  заповедното производство в размер на 125 лв., внесени 250 лв. за ССЕ, 400 лв. за СТЕ, 125 лв. – довн.д.т., 25 лв. за 5 бр. съдебни удостоверения, или общо 925 лв.

Извършените административни разходи не следва да се присъждат. Претендират се и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение по исковото производство.

Ответникът А.К. още с отговора си въвежда и възражение за прекомерност на разноските за процесуално представителство, претендирани от ищеца. Това възражение е своевременно, а по същество – отчасти основателно. Съгл. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Конкретното съдебно производство не е от фактическа и правна сложност по-голяма от тази на обичайните дела с идентичен предмет – от една страна, поради което и следващото се юрисконсултско възнаграждение се преценява на 100 лв., които да бъдат увеличени с ½ на осн. чл. 9, ал. 4 от Наредбата, тъй като по делото са проведени повече от три открити съдебни заседания и се присъдят на ищеца общо 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

Или, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК ответницата следва да понесе сторените от ищеца разноски в общ размер на 1075,00 лв., от които 125 лв. по заповедното и 950 лв. по исковото производство.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.К., ЕГН **********,***, като наследница на А.Д.К., ЕГН **********, б.ж. на гр. Козлодуй, поч. 24.01.2020 год., че дължи на АЕЦ КОЗЛОДУЙ, ЕИК ********, гр. Козлодуй, сума за консумирана топлинна енергия в общ размер сума в общ размер 968,97 лв. (деветстотин шестдесет и осем лева, 97 ст.), от които:

- 865,02 лв. – главница за доставена, но незаплатена стойност на топлинна енергия и вода за периода от м. 09.2018 год. до м. 08.2019 год. за недвижим имот, находящ се в топлоснабдена сграда, находяща се в*********, с абонатен № 18165,

- такса топлинно счетоводство в размер на 4,20 лв., и

- лихва за забава в размер на 99,73 лв., считано от датата на падежа на всяко периодично вземане, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 25.06.2020 год., до окончателното изплащане., за които по ч.гр.д. № 795/2020 год. по описа на РС Лом, е издадена, на осн. чл.410 ГПК, Заповед № 463/30.06.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

 

ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на АЕЦ КОЗЛОДУЙ, ЕИК ********, гр. Козлодуй, направените във връзка с делото разноски по заповедното и исковото производство за тази инстанция,  в общ размер на 1075,00 лв. (хиляда седемдесет и пет лева)

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника Т.И.А., ЕГН ********** ***.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

 

Районен съдия: