№ 13657
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110140384 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял Първи от ГПК.
Същото е образувано по предявени от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно
управление – Велико Търново срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: ********* обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
- сумата от 1019,19 лева, представляваща непогасен остатък от застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на имущество, част от републиканската
пътна мрежа, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“, настъпили в резултат на
ПТП, реализирано на 24.08.2020 год. на републикански път I-5 „Русе - Велико Търново -
Габрово“ при км. 86+600, по вина на водача на товарен автомобил марка „Скания“, с рег. №
В9301ВМ и прикачено към него ремарке с рег. № В1422ЕН, чиято „Гражданска отговорност“
е била застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на процесното
ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 03.07.2024 год. до
окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 255,46 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата в
размер на 1019,19 лева, за периода от 09.06.2022 г. до 28.06.2024 г.;
- сумата от 574,94 лева, представляваща непогасен остатък от застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на имущество, част от републиканската
пътна мрежа, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“, настъпили в резултат на
ПТП, реализирано на 18.11.2020 г. на републикански път II-53 „Поликраище - Горна
Оряховица - Елена - Сливен“ при км. 39+350, по вина на водача на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „ Голф“, с рег. № ВТ2647ВР, чиято „Гражданска отговорност“ е била
1
застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на процесното ПТП, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 03.07.2024 год. до окончателното
изплащане на сумата;
- сумата от 144,11 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата в
размер на 574,96 лева, за периода от 09.06.2022 г. до 28.06.2024 г.;
- сумата от 132,65 лева, представляваща непогасен остатък от застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на имущество, част от републиканската
пътна мрежа, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“, настъпили в резултат на
ПТП, реализирано на 12.08.2020 г. на републикански път I-5 „Русе - Велико Търново -
Габрово “ при км. 107+400, по вина на водача на товарен автомобил марка „МАН“, с рег. №
У2504АТ и прикачено към него ремарке с рег. № СМ0968ЕЕ, чиято „Гражданска
отговорност“ е била застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на
процесното ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 03.07.2024
год. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 33,25 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата в
размер на 132,65 лева, за периода от 09.06.2022 г. до 28.06.2024 г.
Ищецът твърди, че при настъпилото на 24.08.2020 г. ПТП на републикански път I-5 „Русе
- Велико Търново - Габрово“ при км. 86+600, причинено от водача на товарен автомобил
марка „Скания“, с рег. № В9301ВМ, била увредена ограничителна система за пътища - 9 бр.
звена, за което било съставена количествено-стойностна сметка, в която били описани
причинените действителни щети, а именно: 32 м. ограничителна система за пътища -
единична N2 W4, преходен елемент от един вид ограничителна система към друг – 2 м. и 4
м. елементи за начало/край на ограничителна система, с обща стойност на щетите в размер
на 4972,72 лева. Посочва, че с уведомление за щета от 15.01.2021 г. е уведомил ответника за
настъпилото застрахователно събитие, за което при ищеца била образувана щета № 0004-
1000-00-21-7016. Сочи, че на 08.06.2022 г. ответникът е заплатил по банкова сметка на
ищеца само част от сумата по посочената щета, а именно сумата от 3953,53 лева, като
разликата до пълния размер на нанесените имуществени вреди в размер на 1019,19 лева
останала незаплатена.
На следващо място твърди, че при настъпилото на 18.11.2020 г. ПТП на републикански
път II-53 „Поликраище - Горна Оряховица - Елена-Сливен“ при км. 39+350, причинено от
водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „ Голф“, с рег. № ВТ2647ВР, бил
увреден парапет за пешеходци – 12 м., за което било съставена количественостойностна
сметка, в която били описани причинените действителни щети, с обща стойност на същите в
размер на 2592,86 лева. Посочва, че с уведомление за щета от 15.01.2021 г. е уведомил
ответника за настъпилото застрахователно събитие, за което при ищеца била образувана
щета № 0004-1000-00-21-7018. Сочи, че на 08.06.2022 г. ответникът е заплатил по банкова
сметка на ищеца само част от сумата по посочената щета, а именно сумата от 2017,92 лева,
като разликата до пълния размер на нанесените имуществени вреди в размер на 574,94 лева
останала незаплатена.
2
На последно място твърди, че при настъпилото на 12.08.2020 г. ПТП на републикански
път I-5 „Русе - Велико Търново - Габрово“ при км. 107+400, причинено от водача на товарен
автомобил марка „МАН“, с рег. № У2504АТ, била увредена ограничителна система за
пътищата - 1 бр. звено, за което било съставена количественостойностна сметка, в която
били описани причинените действителни щети, а именно: 4 м. елемент за начало/край на
ограничителни системи за пътища, с обща стойност на щетите в размер на 669,43 лева.
Посочва, че с уведомление за щета от 15.01.2021 г. е уведомил ответника за настъпилото
застрахователно събитие, за което при ищеца била образувана щета № 0004-1000-00-21-7034.
Сочи, че на 08.06.2022 г. ответникът е заплатил по банкова сметка на ищеца само част от
сумата по посочената щета, а именно сумата от 536,78 лева, като разликата до пълния
размер на нанесените имуществени вреди в размер на 132,65 лева останала незаплатена.
Предвид изложеното предявява настоящите искове.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с
който оспорва исковите претенции по основание и размер. Не оспорва наличието на
валидни, към датите на реализиране на процесните ПТП, застрахователни правоотношения
по застраховка „Гражданска отговорност“, сключени между ответното дружество и
собствениците на МПС, участници в процесните ПТП. Оспорва претендираните
обезщетения като прекомерно завишени и неотговарящи на действително претърпените
вреди. Счита, че действителната стойност на вредите възлиза именно на платените в полза
на ищцовото дружество обезщетения в размер на сумата от 3953,53 лева по щета № 0004-
1000-00-21-7016, съответно на 2017,92 лева по щета № 0004-1000-00-21-7018 и на 536,78
лева по щета № 0004-1000-00-21-7034. Сочи, че определеният от ответното дружество
размер на обезщетенията бил съобразен с овехтяването на ограничителните системи в
района на процесните ПТП, както и че била отчетена масата на стоманения отпадък. Твърди,
че с плащането на посочените застрахователни обезщетения е възмездил изцяло вредите,
настъпили при процесните ПТП. В тази връзка посочва, че заплащане на допълнително
обезщетение е недължимо и би довело до неоснователно обогатяване на ищцовото
дружество, поради което моли съда да отхвърли главните искове. Оспорва и акцесорните
претенции за лихва и също моли за тяхното отхвърляне. Претендира съдебни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ:
В тежест на ищеца е да установи следните факти: наличие на валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и виновния водач,
деянието на виновния водач, неговата противоправност, вината на дееца и пряката
причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие, осъществено от
последния и представляващо застрахователно събитие по сключената задължителна
3
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество, както и
размера на претърпените от ищеца имуществени вреди.
Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция
е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
При установяване на горните, в тежест на ответника е да докаже инвокираните с
отговора на исковата молба възражения, както и че е платил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото по реда на чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155
ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК съдът извежда обстоятелството, че към датите на реализиране на
процесните ПТП, е имало валидно сключени застрахователни правоотношения по
застраховка „Гражданска отговорност“, между ответното дружество и собствениците на
МПС, участници в процесните ПТП, както и, че ответникът е извършил частични плащания
по всяка от трите претенции, а именно: платено в полза на ищцовото дружество
обезщетение в размер на сумата от 3953,53 лева по щета № 0004- 1000-00-21-7016,
съответно на 2017,92 лева по щета № 0004-1000-00-21-7018 и на 536,78 лева по щета №
0004-1000-00-21-7034.
Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че фактите, некасаещи
размера на вземанията, са доказани, като спорният по делото въпрос касае размера на
вредите, причинени от застрахованите при ответника по застраховка "Гражданска
отговорност" автомобили върху собственото на ищеца имущество.
В тази връзка, от изслушаното и прието по делото заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, което като обективно изготвено и от специалист в съответната
област, съдът кредитира, се установява следното:
- за ПТП от 24.08.2020 г. – уврежданията по собственото на ищеца имущество - около 50
метра еластична предпазна ограда (мантинела) се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото на път I - 5 при км. 86+600, обл. Велико Търново произшествие.
Експертът изяснява, че към момента на настъпване на ПТП – то от 24.08.2020 г. за
отстраняването на причинените вреди на база средни пазарни цени са били необходими 5
513,57 лева;
- за ПТП от 18.11.2020 г. – уврежданията по собственото на ищеца имущество - парапет на
мостово съоръжение (мост) се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на път
II-53 при км. 39+350, общ. Елена произшествие. Експертът изяснява, че към момента на
настъпване на ПТП - то от 18.11.2020 г. за отстраняването на причинените вреди на база
средни пазарни цени са били необходими 2684,06 лева;
- за ПТП от 12.08.2020 г. – уврежданията по собственото на ищеца имущество - 3 броя
звена от еластична ограда (мантинела) се намират в причинно-следствена връзка с
настъпилото на на път I - 5 при км. 107+400 в посока от гр. Габрово към гр. Велико Търново,
общ. Велико Търново. Експертът изяснява, че към момента на настъпване на ПТП – то от
12.08.2020 г. за отстраняване на причинените вреди на база средни пазарни цени са били
4
необходими 1126,27 лева.
Съдът намира, че обезщетяването на вредите следва да се извърши по средни пазарни
цени към момента на настъпването им. Обемът на отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" обхваща действително причинените вреди, а
обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да
възстанови предхождащото увреждането състояние по средни пазарни цени. Границата на
отговорност на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е определена от
размера на действително причинените вреди, които от своя страна се съизмеряват с
действителната стойност на вещта към момента осъществяване на застрахователния риск. В
този смисъл е ППВС № 7/04.10.1978 г., в което се приема, че за вложените нови материали
при отстраняване на повредите по застраховка "Гражданска отговорност" не се взема
предвид изхабяването и то не се намалява от стойността на обезщетението, макар
повредената вещ да е имала по време на настъпване на събитието известна амортизация. Ето
защо, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за приспадане стойността
на отпадъка, който би могъл се предаде след отстраняване на щетите.
В обобщение дължимите суми по всяка една от процесните щети възлизат на посочените
по-горе размери, както следва: по щета № 0004-1000-00-21-7016 – 5 513,57 лв., по щета №
0004-1000-00-21-7018 – 2 684,06 лв. и по щета № 0004-1000-00-21-7034 - 1 126,27 лв. Между
страните не се спори, че извънсъдебно ответникът е погасил частично застрахователните
обезщетения, а именно: 3 953,53 лева по щета № 0004- 1000-00-21-7016, съответно на
2017,92 лева по щета № 0004-1000-00-21-7018 и на 536,78 лева по щета № 0004-1000-00-21-
7034.
Ето защо, по всяка една от тях ответникът остава задължен за разликата между платените
суми и действителните вреди, т. е. по щета № 0004-1000-00-21-7016 – за сумата от 1560,04
лв., по щета № 0004-1000-00-21-7018 – за сумата от 666,14 лв. и по щета № 0004-1000-00-21-
7034 – за сумата от 589,49 лв., поради което, при спазване на императивно установеното
правило на чл. 6, ал. 2 ГПК, предявените искове за заплащане на сумите по всяка една от тях
са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в пълните предявени размери съответно от
– по щета №0004-1000-00-21-7016 – 1 019,19 лв., по щета № 0004-1000-00-21-7018 – 574,94
лв. и по щета № 0004-1000-00-21-7034 – 132,65 лв. Всяка една от посочените суми следва да
се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2024 г.
(дата на пощенското клеймо) до окончателното плащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период.
При установяване съществуването на главните вземания в размер от по 1 019,19 лв. – по
щета № 0004-1000-00-21-7016; 574,94 лв. – по щета № 0004-1000-00-21-7018 и 132,65 лв. - по
щета № 0004-1000-00-21-7034 в полза на "Агенция Пътна инфраструктура" са възникнали и
5
акцесорните такива, изразяващи се в парично обезщетение на причинените вреди от
неизпълнение от ответника в темпорално отношение на неговото задължение за заплащане
на процесните парични задължения. За тези вземания не е приложима разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД, тъй като самият закон за тази хипотеза предоставя на длъжника срок, в който
следва да изпълни, поради което едва след изтичането на този срок е налице изпадане в
забава. Този срок е определен в чл. 497, ал. 1 КЗ и той е по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
ал. 3; или 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В случая, видно от приложени по делото искания за оценка на щети по застраховка (за
ПТП от 24.08.2020 г. - искане за оценка от 15.01.2021 г.; за ПТП от 18.11.2020 г. - искане за
оценка от 15.01.2021 г. и за ПТП от 12.08.2020 г. - искане за оценка от 20.01.2021 г. се
установява, че до ответника са отправени покани за заплащане на претендираните
застрахователни обезщетения по процесните три ПТП-та, поради което посочените в тях
дати – съответно на 15.01.2021 г. и на 20.01.2021 г. съдът приема за предявяване на
претенциите пред застрахователя по смисъла на чл. 496, ал. 1 КЗ. Ето защо, съобразявайки
правилото на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ и датите на депозиране на исканията пред застрахователя
– 15.01.2021 г. и 20.01.2021 г., то законната лихва е дължима за периодите, за които ищецът
претендира (същите са заявени почти от година и половина по-късно) както следва: по щета
№ 0004-1000-00-21-7016 – считано от 09.06.2021 г. - 28.06.2024; по щета № 0004-1000-00-21-
7018 – считано от 09.06.2022 г. - 28.06.2024 г.и по щета № 0004-1000-00-21-7034 - считано
също от 09.06.2022 г. до 28.06.2024 г. Определени по реда на чл. 162 ГПК размерите на
дължимите обезщетения за забава върху застрахователните обезщетения по всяка една от
въведените претенции излизат на екзактно предявените такива, а именно: по щета № 0004-
1000-00-21-7016 – мораторна лихва в размер на 255,46 лева, считано от 09.06.2021 г. -
28.06.2024; по щета № 0004-1000-00-21-7018 – мораторна лихва в размер на 144,11 лева,
считано от 09.06.2022 г. - 28.06.2024 г. и по щета № 0004-1000-00-21-7034 - мораторна лихва
в размер на 33,25 лева, считано също от 09.06.2022 г. до 28.06.2024 г.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има само ищеца. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на ищеца се следват следните разноски: 155,99 лева - държавна такса; 200 лева
- депозит за вещо лице и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
приложено на правото му, въведено с чл. 78, ал. 8 ГПК или общо 450,99 лева - разноски за
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениее:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Агенция "Пътна
6
Инфраструктура" - Областно Пътно Управление - Велико Търново, с адрес: гр. Велико
Търново, бул. „България” № 34, на основание чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ
следните суми: сумата от 1019,19 лева, представляваща непогасен остатък от
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на имущество, част от
републиканската пътна мрежа, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“, настъпили
в резултат на ПТП, реализирано на 24.08.2020 год. на републикански път I-5 „Русе - Велико
Търново - Габрово“ при км. 86+600, по вина на водача на товарен автомобил марка
„Скания“, с рег. № В9301ВМ и прикачено към него ремарке с рег. № В1422ЕН, чиято
„Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответното дружество към датата на
реализиране на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 01.07.2024 год. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 574,94 лева,
представляваща непогасен остатък от застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди на имущество, част от републиканската пътна мрежа, собственост на
Агенция „Пътна инфраструктура“, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 18.11.2020
г. на републикански път II-53 „Поликраище - Горна Оряховица - Елена - Сливен“ при км.
39+350, по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „ Голф“, с рег. №
ВТ2647ВР, чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответното дружество
към датата на реализиране на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 01.07.2024 год. до окончателното изплащане на сумата;
както и сумата от 132,65 лева, представляваща непогасен остатък от застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на имущество, част от републиканската
пътна мрежа, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“, настъпили в резултат на
ПТП, реализирано на 12.08.2020 г. на републикански път I-5 „Русе - Велико Търново -
Габрово “ при км. 107+400, по вина на водача на товарен автомобил марка „МАН“, с рег. №
У2504АТ и прикачено към него ремарке с рег. № СМ0968ЕЕ, чиято „Гражданска
отговорност“ е била застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на
процесното ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.07.2024
год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениее:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Агенция "Пътна
Инфраструктура" - Областно Пътно Управление - Велико Търново, с адрес: гр. Велико
Търново, бул. „България” № 34, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от
255,46 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата в размер на
1019,19 лева, за периода от 09.06.2022 г. до 28.06.2024 г.; сумата от 144,11 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата в размер на 574,96 лева, за
периода от 09.06.2022 г. до 28.06.2024 г.; както и сумата от 33,25 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата в размер на 132,65 лева, за периода от
09.06.2022 г. до 28.06.2024 г.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениее:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Агенция "Пътна
7
Инфраструктура" - Областно Пътно Управление - Велико Търново, с адрес: гр. Велико
Търново, бул. „България” № 34, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450,99 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8