ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 949
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500705 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във връзка с чл. 419 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 261482/31.01.2022 г. от Б.. Х. Ф., ЕГН
**********, с адрес гр. П., бул. „Д.“№ ...., вх. ..., ет. ..., ап. ... против разпореждане за
незабавно изпълнение на Заповед № 10327/27.11.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. г. д. № 19244/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, с което е постановено незабавно изпълнение на заповедта и издаване
в полза на „Експресбанк“ АД, ЕИК *********, на изпълнителен лист против Б. Х. Ф., ЕГН
**********, за следните суми: 13 570,26 лева – главница, дължима по договор за кредит
„Експресо“ № 414243/06.07.2015 г., предсрочно изискуем, 1 885,69 лева - договорна лихва за
периода 10.02.2018 г. - 05.11.2019 г., 602,40 лева - обезщетение за забава за периода от
10.02.2018 г. до 05.11.2019 г.; 79,16 лева - обезщетение за забава за периода от 05.11.2019 г.
до 26.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда - 26.11.2019 г. до окончателното погасяване, както и 322,75 лева –
разноски по делото.
С жалбата са релевирани съображения за незаконосъобразност на атакувания акт.
Оплакванията са за това, че начинът на изчисление на обезщетението за забава за просрочие
на плащанията по договора за кредит в представеното извлечение от счетоводните книги на
банката е в противоречие с чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Поддържа се, че поради това клаузата от
договора, отнасяща се за посоченото обезщетение е нищожна, като сключена в
противоречие с изискванията на ЗЗП и представлява неравноправна клауза. Отправено е
искане обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение да бъде отменено.
В законоустановения срок от ответната страна по частната жалба "Банка ДСК"
АД, като универсален правоприемник на заявителя „Експресбанк“АД, прекратен поради
1
вписана на 30.04.2020 г. в ТРРЮЛНЦ промяна на правната форма, чрез вливане, е постъпил
отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата и се иска
отхвърлянето й. Претендират се разноски.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, включително срещу издадената заповед за изпълнение, е
подадено възражение, както изисква чл. 419, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Производството по ч. г. д. № 19244/2019 г. по описа на РС Пловдив е образувано
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от
„Експресбанк“ АД против кредитополучателя Б. Х. Ф. за вземания по договор за кредит
„Експресо“ № 414243/06.07.2015 г., сключен между страните. Като документ, от който
произтичат вземанията, е представено извлечение от счетоводните книги на банката,
договор за кредит „Експресо“ № 414243/06.07.2015 г., погасителния план към него, покана за
доброволно изпълнение и изявление за предсрочна изискуемост и разписка за връчването на
същата на 16.09.2019 г. Съгласно декларираното в заявлението вземанията на банката са
обявени за предсрочно изискуеми, като това изявление на банката е достигнало до
длъжника. Заявлението е уважено и исканите по него заповед за изпълнение и изпълнителен
лист са издадени.
Обхватът на проверката на въззивния съд по чл. 419 от ГПК, очертан в
разпоредбата на чл. 419, ал. 3 от ГПК, обхваща предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение
първо, и ал. 3 от ГПК, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител.
Според чл. 418, ал. 1 и ал. 2 от ГПК по заявление, подадено по реда на чл. 417 от
ГПК заповедният съд дължи формална преценка за съществуването на право на
принудително изпълнение, която налага да провери дали представеният от заявителя
документ е сред предвидените в закона и дали същият е редовен от външна страна, и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу сочения длъжник.
Съгласно чл. 417, т. 2 и чл. 418, ал. 1 от ГПК, когато заявителят е банка, какъвто е
настоящият случай, може да поиска издаване на заповед за изпълнение, постановяване на
незабавното изпълнение и издаване на изпълнителен лист за вземания, които се основават
и установяват от документ или извлечение от счетоводните му книги.
В настоящият случай представеното към заявлението извлечение от счетоводни
книги от 26.11.2019 г. е редовно от външна страна и установява съществуването на
претендираните вземания на банката спрямо длъжника по силата на посочения договор.
Извлечението съдържа предвидените в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ реквизити, а именно:
1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са
частично погасени и общия размер на просрочената сума; 2. общия размер на непогасената
2
част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и
непогасената договорна лихва; 3. размера на обезщетението за забава за просрочените
плащания. Посочени са също така началната дата на просрочието – 10.02.2018 г. и датата на
изискуемостта – 05.11.2019 г.
Правото на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението е
посочено в чл. 11 от договора. Същата е обявена на кредитополучателя с писмено
уведомление – покана изх.№ SV11014-07/12.09.2019 г., получено на 16.09.2019 г., което
обстоятелство е установено от товарителницата, представена на л. 23 от заповедното
производство. Обективираното в нея изявление на банката заявител съответства по
съдържание на прието в т. 18 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС
по тълкувателно дело № 4/2013 г. – длъжникът е уведомен, че при непогасяване на
просрочените вноски в седмодневен срок от получаване на поканата, задължението по
кредита ще се счита за предсрочно изискуемо, като задължението ще включва освен
просроченото до момента и цялата оставаща главница по кредита. В изявлението на банката
в достатъчна степен е индивидуализиран договорът за кредит, от който произтичат
претендираните вземания, включително уведомлението е връчено до длъжника преди датата
на подаване на заявлението – 26.11.2019 г., а последното, подадено след изтичане на
посочения в поканата седмодневен срок, доколкото предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следователно не се
установява липсата на предпоставките по чл. 418, ал. 2, изречение първо, и ал. 3 от ГПК.
Доколкото длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от Закон за потребителския кредит, следва да бъде извършена
преценка дали вземането по заповедта се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител. Съгласно чл. 143, т. 10 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
В случая не се констатира вземането по заповедта да се основава на
неравноправна клауза в сключения между страните договор за кредит. Въпросите относно
противоречие на отделни клаузи от процесния договор за банков кредит с императивни
разпоредби на закона, включително и със сочената в частната жалба разпоредба на чл. 33,
ал. 2 от Закон за потребителския кредит, както и последиците от това, следва да бъдат
разгледани и решени със сила на присъдено нещо в нарочното исково производство по реда
на чл. 422 от ГПК.
Посоченото дотук обосновава извод, че така подадената частна жалба е
неоснователна, а атакуваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно.
Предвид крайния изход от спора, на въззиваемата страна се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Същите са за юрисконсулстско възнаграждение, съобразно
3
чл. 78, ал. 8 от ГПК, което по реда на чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 26 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 50,00 лева и следва да бъдат
присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед №
10327/27.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК по ч. г. д. № 19244/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е постановено
незабавно изпълнение на заповедта и издаване в полза на „Експресбанк“ АД, ЕИК
*********, на изпълнителен лист против Б. Х. Ф., ЕГН **********, за следните суми: 13
570,26 лева – главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ № 414243/06.07.2015 г.,
предсрочно изискуем, 1 885,69 лева - договорна лихва за периода 10.02.2018 г. - 05.11.2019
г., 602,40 лева - обезщетение за забава за периода от 10.02.2018 г. до 05.11.2019 г.; 79,16
лева - обезщетение за забава за периода от 05.11.2019 г. до 26.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 26.11.2019 г. до
окончателното ѝ погасяване, както и 322,75 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. Х. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. П, бул. „Д“, вх,... ет.... ап..., да
заплати на "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска“ № 19, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 50,00 лева
(петдесет лева), представляваща разноски в производството по в.ч.г.д.№ 705/2022 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4