№ 16818
гр. София, 04.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Частно
гражданско дело № 20211110147511 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.420 ГПК.
По заявление на [фирма] са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 18.10.2021
г. срещу Д. И. К., ЕГН **********, и Ц. М. К., ЕГН **********.
Депозирани са от длъжниците Д. И. К. и Ц. М. К. възражения срещу заповедта
по чл.414 ГПК и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
Длъжниците са направили и искане за спиране на изпълнението по издадената заповед
по чл.417 ГПК, произнасянето по което е от компетентността на районния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.420 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 9, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и
181 от Закона за задълженията и договорите.
Съдът намира, че искането за спиране е заявено в установения от закона
преклузивен срок, доколкото по делото не е представена покана за доброволно
изпълнение, както и длъжниците са заявили, че такава не им е връчвана, респ. не е
образувано изпълнително дело, а за издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК са узнали при справка в Софийския
районен съд.
Така направеното искане е обосновано с твърдения за недължимост на
претендираните вземания по договора за кредит в посочения от заявителя размер. С
молбата длъжниците са релевирали възражение за наличие на неравноправни клаузи в
договора, като се е позовал на актове на Общностното право и на практика на
Европейския съд относно защитата на потребителите - длъжници срещу такива клаузи.
Поддържа се, че вземането не се дължи и поради наличие на изтекла погасителна
давност.
1
Искането за спиране на принудителното изпълнение не е подкрепено с
убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК, обосноваващи
извод за недължимост на сумите по заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
от 18.10.2021 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. От страна на
длъжниците не се представят писмени доказателства, които да разколебават
формалната удостоверителна сила на документа, послужил като основание за издаване
на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, нито пък такива в
подкрепа на твърдението, че вземането се основава на неравноправни клаузи или
размерът му е неправилно изчислен. На настоящия етап от производството не може да
се направи извод дали уговореното в полза на банката право, основано на твърдяните
нищожни клаузи, е било упражнено и към кой момент, както и рефлектирало ли е
върху размера на търсените в заповедното производство вземания, и съответно - върху
кои. Правата на длъжника, които са накърнени в резултат на действия на заемодателя,
основани на нищожни договорни клаузи, успешно могат да бъдат защитени в исковото
производство по чл. 422, ал. 1 ГПК или пък в отделно исково производство предвид
наличието на национална правна уредба, гарантираща в достатъчна степен правата на
длъжника. Горните съображения са относими и по отношение на възражението за
изтекла погасителна давност, тъй като този въпрос също е по същество относно
дължимостта на претендираното вземане, който може да бъде разгледан само в
спорното исково производство, а не е въпрос, който следва да обсъжда в рамките на
заповедното производство.
Следва да се посочи, че не са налице и предпоставките на чл.420, ал.1 ГПК, която
хипотеза изисква представяне на надлежно обезпечение в срока за подаване на
възражение и едновременно с подаването му, като надлежно е обезпечение, дадено по
реда на чл.180 и 181 ЗЗД. Отделно от това, следва да се отбележи, че, доколкото
обезпечението е определено от закона, при констатация за липса на надлежно
обезпечение съдът не дължи указания към страната за представяне на такова.
По изложените съображения искането за спиране на принудителното
изпълнение по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжниците Д. И. К., ЕГН
**********, и Ц. М. К., ЕГН **********, за спиране на изпълнението на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 18.10.2021 г. и издадения въз основа на нея
2
изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д.№ 47511/2021 г. по описа на Софийския
районен съд, 138 състав.
Определението подлежи на обжалване от длъжника с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3