№ 13831
гр. София, 01.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110128133 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, предявена „****“ ЕАД срещу А.П.И,
обективираща иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Съдът като формира служебна преценка дали настоящия правен спор му е местно
подсъден, която преценка е направена на основание чл. 119, ал. 3, вр. чл. 108, ал. 2 ГПК, взе
предвид следното, а именно:
Ответникът – Агенция за пътна инфраструктура, има статут на държавно учреждение
по смисъла на чл. 108, ал. 2 ГПК, като тя представлява юридическо лице на бюджетна
издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище
София и със специализирани звена: областни пътни управления, Национално управление и
Институт по пътища и мостове, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за
пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК исковете срещу държавата и държавни
учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в
чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът.
Съгласно очертаното в обстоятелствената част на исковата молба правопораждащият
юридически състав на процесното вземане включва като правопораждащ юридически факт
застрахователно събитие, настъпило на територията на на пътен участък, чиято локация се
намира в участъка след преминаване на ГПП „Промахон-Кулата“.
Описаният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от Закона за пътищата, изключителна държавна собственост по смисъла на чл. 8, ал. 2
от цитирания закон, като те се стопанисват от Агенцията за пътна инфрактруктура, която
както се посочи е държавно учреждение със специализирани звена, наименовани областни
пътни управления.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.2 от Закон за пътищата републикански пътища
са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които
осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна
1
мрежа. Отделни републикански пътища са включени в трансевропейската пътна мрежа, а
съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.3 от Закон за пътищата местните пътища са общински и
частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно
значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците.
На основание чл. 19, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от Закон за пътищата републиканските
пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура" и от Национална компания
"Стратегически инфраструктурни проекти", в случаите, предвидени в закона, а общинските
пътища от кметовете на съответните общини, като управлението на пътищата включва
изброените дейности от т.1 до т.8 на ал.2 на чл. 19, едни от които са ремонт и поддържането
на пътищата даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата.
На основание чл. 30, ал.1 от ЗП Агенцията осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, а на основание чл. 30,
ал.2 от ЗП Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на три магистрали, посочени в чл. 28,
б, ал.1 от ЗП.
Изложеното обосновава извод, че ремонт и поддържането на пътищата, даване на
разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата, които са републикански,
включително и тези, които са в границите на урбанизираните територии, са вменени като
задължение на Агенция "Пътна инфраструктура"
Като взе предвид изложеното и факта, че процесното ПТП е осъществено на
републикански път, задължение по поддръжка и стопанисването на който има ответната
Агенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК искове срещу държавата и държавни
учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в
чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите
по чл. 109 и 110.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, т.2 от ЗСВ, в правомощие на ВСС е определянето и
промяната на съдебните райони.
ВСС е имал правомощие за определяне на съдебните райони и по време на
действието на на Закона за устройство на съдилищата.
В изпълнение на § 2, ал. 2 от ПЗР на Закона за устройство на съдилищата с Решение
№ 8 от 31.03.1981 г. /обн. ДВ, бр. 44/1981 г. Държавният съвет на Народна Република
България е определил районите и седалищата на окръжните и районните съдилища и на
окръжните и районните прокуратури.
След приемането на посоченото решение районите на окръжните и районните
2
съдилища и прокуратури не са били променени, респ. са останали съответстващи на
бившите окръзи.
Съгласно разпоредбата на § 2 от ПЗР на Закона за съдебната власт /обн. ДВ, бр.
59/1994 г., отм. ДВ, бр. 64/2007 г./, съществуващите съдебни райони и определените
седалища на съдилищата до влизането в сила на този закон се запазват, като правомощията
по определяне на районите и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативните
съдилища са отдадени на създадения с Конституцията на Р България от 1991 г. Висш
съдебен съвет /чл. 27, т. 2 от ЗСВ.
След приемането на отменения, а и сега действащите ЗСВ, няма решение, с което
ВСС да е определил райони на окръжните съдилища, различни от тези, предвидени в
Решение № 8 от 31.03.1981 г. на Държавния съвет на НРБ /ДВ, бр. 44/1981 г.
От изложеното е видно, че и към настоящия момент районите на окръжните и
районните съдилища и прокуратури не са били променени, респ. са останали съответстващи
на бившите окръзи, въпреки разпоредбата на чл. 62 от ЗСВ, съгласно която районите на
районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не
съвпадат с административно-териториалното деление на страната.
В случая видно от представените по делото доказателства процесният пътен участък,
се намира в района на РС-гр. Благоевград.
Ито защо с оглед разпоредбата на 108, ал. 2 ГПК, производството по настоящото дело
следва да се прекрати и същото да се изпрати за разглеждане на местно компетентния съд
РС-гр. Благоевград.
Мотивиран от горното, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК, вр чл. 108, ал. 2 ГПК от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството делото и ИЗПРАЩА същото по местна
подсъдност на Районен съд – РС-гр. Благоевград.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Препис от Определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3