№ 22246
гр. София, 08.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110160475 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. 10а, ал.2 ЗПК,
обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на И. К. Д. срещу ***********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителен иск за нищожност на клауза
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в договор за
потребителски кредит № *********** сключен между страните, както и осъдителен иск за
осъждане ответника да заплати сумата от 50 лв., частично от 160,78 лева, представляваща
недължимо платена сума въз основа на нищожната клауза, ведно със законната лихва от
01.11.2023г. до изплащане на вземането. Твърди се, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ***********, по който в периода от 25.07.2021г. до 26.07.2021г. е
отпусната сума в общ размер на 1160лв. главница, при лихвен процент 39.42%, ГПР 48.2%,
такса за експресно разглеждане в общ размер на 160,78 лв. Твърди се, че ищецът е погасил
сума в размер на 1275,25 лв., вкл. таксата за експресно разглеждане, която се твърди, че е
нищожна, съответно се иска обявяване на същата за такава, така и връщане на основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 50 лева.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който не се оспорва
сключване между страните, че е сключен договор за потребителски кредит № *********** и
Анекси към него , по който в периода от 25.07.2021г. до 26.07.2021г. е отпусната сума в общ
размер на 1160 лв. главница, при лихвен процент 39.42%, ГПР 48.2%, такса за експресно
разглеждане в общ размер на 160,77 лв., както и се признава, че ищецът на две вноски е
погасил сума в размер на 1275,25 лв., вкл. таксата за експресно разглеждане. Твърди се, че
1
искът за нищожност на клаузата е неоснователен, защото същата била допълнителна услуга
свързана с договора по см. на чл.10а, ал.1 ЗПК, така и не била неравноправна, така и била
ползвана при изрично искане на потребителя.
С протоколно определение от 21.11.2024 г. съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК
изменение на предявения от И. К. Д. срещу *********** иск с правно основание чл. 55 ЗЗД,
чрез неговото увеличаване, като същият се счита за предявен за сумата в размер на 160,77
лв.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор за потребителски кредит
№ *********** и Анекси за допълнителни суми по него, по които в периода от 25.7.2021г.
до 26.7.2021г. е отпусната сума в общ размер на 1160лв. главница, при лихвен процент
39.42%, ГПР 48.2%, такса за експресно разглеждане в общ размер на 160,77 лв., както и се
признава, че ищецът е погасил сума в размер на 1275,25 лв., вкл. таксата за експресно
разглеждане.
Исковете са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде
нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо
основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от найтежкия –
противоречие на закона или заобикалянето му, през по–леките – липса на основание, липса
на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма.
Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания,
разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие,
под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки
пороци /в този см.: решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о.,
решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от
30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о., решение № 2 от 22.04.2020 г. по гр. д. №
1153/2019 г. на IV г. о. и др./.
Съдът намира, че сключените между страните Договор за кредит и Анексите към него за
допълнителни сума в периода 25-26.07.2021г. попадат в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и имат
характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно, за него се прилагат
разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
На интернет страницата на ответника са налице публично достъпни Общи условия,
приложими към предлаганите от последния договори за кредит. В тях е прието относно
таксата за бързо разглеждане, че се касае за такса за предоставяне на допълнителна
незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за бързо разглеждане от кредитора
на искането за отпускане на кредит, която гарантира обработка на искането за кредит в
рамките на 15 минути от подаването. Съгласно т. 4. 2. от ОУ кредиторът дава право на
2
кредитополучателя изрично да заяви получаването на бързо разглеждане на подаденото
искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна
услуга, която се предоставя при изрично искане на кредитополучателя и гарантира
обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Съгласно
т. 4.3., когато Искането за отпускане на кредит постъпи извън работно време на кредитора, в
неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън
посочените 15 минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит и ускорена процедура за отговор на такива кандидатури в
срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде
отговорен за забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на
кредитополучателя /например при изключен мобилен телефон/, при което кредиторът се
задължава да изпълни услугата в първия възможен момент. Според т. 4.4. за заявката на
допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит,
кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на
кредита и срока на кредит, а в т. 4. 5. е предвидено, че таксата не е задължително условие за
получаване на кредит и не увеличава шансовете на кредитополучателя да получи такъв.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, то на първо място следва да се
разгледат твърденията за противоречие с разпоредбите на ЗПК. Възможността на кредитора
да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.
10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни
за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не
е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези
услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Таксата за бързо разглеждане е свързана с усвояването и управлението на
кредита. Предвидената клауза за бързо разглеждане в процесния договор и анекса към него е
неравноправна, тъй като противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна. Оттук
и предявеният иск следва да се уважи на това основание, доколкото процесната клауза
противоречи на закона. Следва да се посочи, че клаузите в потребителските договори не са
индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от търговеца типизирано, а
търговецът ги предлага на неограничен брой потребители, като потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, какъвто именно е настоящият случай.
Посочената клауза се явява и неравноправна, доколкото възлага допълнителна финансова
тежест за потребителя, оскъпява цената на кредита и по съществото си представлява
реализирана за кредитора печалба. Характерът на вземането за такса за бързо разглеждане на
кандидатурата за кредит, представляващо възнаграждение на предоставения паричен ресурс,
предполага включването му в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването
на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид гореизложеното, не следва да бъдат обсъждани останалите евентуални основания
3
за нищожност.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване нищожността на
клаузите в процесния договор и анекса към него, предвиждащи заплащане на такса за
експресно разглеждане на договора, поради което следва да се разгледа и претенцията на
ищеца за възстановяване на заплатените суми по нищожните клаузи. Искът по чл. 55 ЗЗД е
един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова
тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво
основание е получил даденото /виж решение № 239/16.07.2013 г., по гр. дело № 1050/2012 г.
на IV г. о. на ВКС/. Доколкото твърденията на ищеца са относно недължимо платена сума, то
претенцията е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Между страните по делото не е
спорно и от представените по делото доказателства се установява, че е извършено плащане
от ищеца в полза на ответника на сума в общ размер от 1275,25 лв., включваща главница в
размер на 1160 лв. и такса за бързо разглеждане в размер на 160,77 лв., по договор за кредит
№ *********** и анекс към него. Предвид приетата нищожност на уговорките,
предвиждащи заплащане на такса за бързо разглеждане, следва да се приеме, че сумата от
160,77 лв. е получена от ответното дружество без основание и следва да бъде върната на
ищеца. Поради това, искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва
да бъде уважен.
При този изход на спора, разноски се следват само на ищеца, който е сторил разноски в
размер на 100 лева – държавна такса.
Ищецът претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение, при условията на чл.38,
ал. 2 ЗАдв. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцовата
страна и Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
с оглед на което на същото съдът следва да определи адвокатско възнаграждение, което
ответникът да бъде осъден да заплати. С оглед предявените искове, които са в защита на
един материален интерес в размер на 160,77 лв, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, вр. с чл.7,ал.2,
т.1 от НМРАВ, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Следва да
се посочи, че върху така определената сума не може да се начислява ДДС - Определение №
917/2.5.2023г. по дело № 20238003101323 на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД клаузите от Договор за потребителски кредит № *********** от 09.03.2021 г. и анекс
към него, сключен между ***********, ЕИК: ********** /с предишна фирма **********/ и
И. К. Д., ЕГН: **********, предвиждащи заплащането на такса за бързо разглеждане в общ
4
размер от 27,39 лв., по предявените искове от И. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/,
срещу ***********, ЕИК: ********** /с предишна фирма **********/, със седалище и
адрес на управление: /адрес/.
ОСЪЖДА ***********, ЕИК: ********** /с предишна фирма **********/, със седалище и
адрес на управление: /адрес/ да заплати, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, на И. К. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ сумата от 160,77 лв., платена без основание по Договор за
потребителски кредит № *********** от 25.07.2021 г. и анексите към него, сключен между
***********, ЕИК: ********** /с предишна фирма **********/ и И. К. Д., ЕГН:
**********.
ОСЪЖДА ***********, ЕИК: ********** /с предишна фирма **********/, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, да заплати на И. К. Д., ЕГН:
**********, с адрес: /адрес/ сторените по делото разноски от 100 лв.
ОСЪЖДА ***********, ЕИК: ********** /с предишна фирма **********/, със седалище и
адрес на управление: /адрес/ , на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: ********, адрес: /адрес/ сумата от 400,00 лева за
осъществено безплатно процесуално представителство на И. К. Д. по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5