РЕШЕНИЕ
№ 1012
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ******** V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100503010 по описа за 2021 година
Настоящото въззивно производство се развива след постановено Решение на ВКС №
60260/07.12.2021 по гр.д. № 702/2021, с което е отменено решението на ВОС №
1219/27.10.2020 по гр.д. № 1791/2020. Образувано е по въззивната жалба на „Енерго-про
Продажби“ АД вх.№ 29046/20.05.2020 срещу решението на ВРС–IХ с-в № 1503/19.03.2020г
по гр.д.№ 17116/2019г, с което е прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът Д. Г. СТ. не дължи на ответника „Енерго – Про продажби” АД ЕИК*********
сумата от 11 693,98лв–стойност на служебно начислена /след прочит на скрит регистър/
ел.енергия за периода 6.11.2017г–05.11.2018г за обект, находящ се в гр.Д. ул.„******** с
аб.№ ******** и кл.№ *********, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не
били налице предвидените в ПИКЕЕ /отм./ условия за допълнително начисляване на
количество ел.енергия по партидата на абоната за процесния период.
Твърди се, че сумата от 11 693,98лв съставлявала стойността на реално потребено
количество ел.енергия, което не било отчетено при редовните месечни отчети поради
извършената намеса в софтуера на електромера.
При извършена на 5.11.2018г от служители на „ЕРП Север“ АД-В. проверка на
електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия и след „прочитане“ на
неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3) били установени 61 509кВтч ел. енергия,
които били потребени от обекта на ищеца и настоящ въззиваем, но не били отчетени при
редовните месечни отчети и съответно не били заплатени.
Сочи, че в случая не била използвана предвидената в Гл.Девета от ПИКЕЕ от 2013г
методика, тъй като било установено точното количество реално потребена, преминала през
1
електромера и съответно доставена до обекта на ищеца ел.енергия от 61 509кВтч, чиято
стойност последният дължал на дружеството – доставчик.
Настоява за отмяната решението на ВРС и за постановяване на друго за отхвърляне
на иска, заедно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмения отговор в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК насрещната страна Д.Г. Ст.
оспорва жалбата, като счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
В исковата си молба Д. Г. С. излага сл. твърдения: Потребител е на ел.енергия за
обект в гр.Д. ул.“******* с аб.№ ********, доставяна му от отв.дружество „Енерго-Про
Продажби”АД–В., въз основа на сключен при общи условия договор за продажба на
електроенергия.
През м.10.2019г бил уведомен, че дължи на отв.дружество сумата от 11 693,98лв по
ф-ра № ****г, съставляваща стойност на начислено количество ел.енергия за периода
6.11.2017г–5.11.2018г.
Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото
му количество ел.енергия за посочения период, както и поради това, че липсва законно
основание да му бъдат начислявани допълнителни количества ел.енергия.
В съответствие с наведените твърдения е отправеното искане – да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на отв.дружество сумата от
11693,98лв по ф-ра №*********г, съставляваща стойност на начислено количество
ел.енергия за периода 6.11.2017г–5.11.2018г за обект на потребление с аб.№ *********,
находящ се в гр.Д. ул.********.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.131 ГПК, отв.дружество „Енерго-Про
Продажби”АД–В. оспорва иска.
Признава се, че с ищеца са в договорни отношения по повод доставката и продажбата
на ел.енергия, по който дружеството изпълнявало добросъвестно и точно поетите
задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел.енергия в обект с аб.
№ ******* в гр.Д., ул.*********.
На 5.11.2018г е била извършена техническа проверка на електромера, измерващ
доставяните до обекта на ищеца количества ел.енергия, при която са били снети показанията
му и било констатирано натрупано количество ел.енергия от 61509 кВтч в отчетен регистър
1.8.3., който не бил активиран за търговски отчет.
Количеството ел.енергия от 61509кВтч е било потребено от абоната, но не било
фактурирано и заплатено.
Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която
след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена намеса в
тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.енергия от 61509кВтч по тарифа
1.8.3, която не била визуализирана на дисплея. Посоченото количество ел.енергия от
61509кВтч е остойностено с фактура № *********г.
Поради изложеното счита, че процесната сума съставлявала стойността на реално
доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия, заплащането на която той дължал на
осн.чл.50 ПИКЕЕ от 2013г вр.чл.200 ал.1 ЗЗД вр.чл.183 ЗЗД и затова моли за отхвърлянето
на иска и за присъждане на сторените разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК, а обективно кумулативно съединеният с него акцесорен
иск - в разпоредбата на чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна:
2
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на ел.енергия по силата на
договорни отношения при общи условия с ответника, както и че имотът, в който е бил
монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
От Констативен протокол № 1202487/5.11.2018г /л.28-29-I/, съставен от служители на
„ЕРП Север“АД-В., които са извършили техническа проверка на електромер с фабр. №
************, монтиран на обекта на ищеца в гр.Д. ул.************** с аб.№ *********,
били снети показания по следните тарифи: 1.8.1 – 4880кВтч; 1.8.2 – 13856кВтч; 1.8.3 –
61509кВтч и 1.8.4 – 00000кВтч. Електромерът бил демонтиран и подменен с нов.
Демонтираният електромер - поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с №
507295 и изпратен за експертиза в БИМ.
Проверката е била извършена в присъствието на съпругата на ищеца и на един от
пълнолетните му синове /съгл. справката от НБД „Население“ на л.16-I/, които са подписали
протокола без забележки.
Извършената от БИМ, ГД“МИУ“, РО-***** метрологична експертиза, обективирана
в Протокол № 2283/01.10.2019г констатира, след софтуерно „прочитане“ паметта на
електромера била установена намеса в тарифната схема на електромера, която за този тип
електромер трябвало да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената
електрическа енергия била разпределена и в невизуализираната тарифа Т3 – 61509кВтч.
Според експертизата на БИМ електромерът съответствал на метрологичните
характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на ел.енергия.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел.енергия, издадено въз
основа на горния протокол на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително количество
ел.енергия от 61509кВтч за периода 6.11.2017г–5.11.2018г.
За стойността на същото кол-во ел.енергия е била издадена фактура с № *******г за
сумата от 11693,98лв.
От КП № 12108397/20.01.2015г /л.60-I/ е видно, че на посочената дата на обекта на
ищеца е бил монтиран електромер с фабр.№ 1115 0314 0071 2296.
В протокола не е отразено какви са били показанията на електромера при неговия
монтаж по отчетен регистър 1.8.3. Отразени са само показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2,
съответно за нощна тарифа и за дневна тарифа, които били нулеви.
Според заключението на в.лице по допуснатата в първата инстанция СТЕ е
установено, че електромерът с фабр. № 1115 0314 0071 2296, монтиран на обекта на ищеца,
бил от одобрен тип, произведен през 2014г и през същата година бил преминал
метрологична проверка.
Към датата на проверката на 21.11.2018г е бил в срока на метрологична годност.
Отчитането на консумираната от обекта на ищеца ел.енергия е било по две тарифи –
нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Процесният електромер тип М 02 „Carat Digitron“–Б. е
произведен с фабрични настройки да отчита по двата визуализиращи се на екрана регистри
1.8.1 и 1.8.2. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно
софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по–
конкретно в тарифната му схема.
Според заключението цялата потребена от обекта на ищеца ел.енергия е измерена от
електромера с фабр. № 1115 0314 0071 2296, но показанията от 61509кВтч в регистър 1.8.3
не са били визуализирани на дисплея поради софтуерното вмешателство и не били
регистрирани при периодичните месечни отчети.
Процесното количество ел.енергия от 61509кВтч, отразено в регистър 1.8.3, който не
е бил активиран за търговски отчет, е преминало през измервателната система на
електромера и затова в.лице счита, че е било доставено до обекта и съответно е потребено.
3
Съдейки по количеството ел.енергия, натрупано в регистър 1.8.3 – 61509 кВтч,
можело да се предположи, че същото е било потребено за период по голям от една година.
Съобразно дадените от ВКС указания в настоящата инстанция е допусната СТЕ.
Въз основа на неоспореното от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено заключение на в.лице е направен същият извод, че процесното
количество ел.енергия, натрупано в скрития регистър от 61509кВтч, макар да е резултат от
човешко въздействие, без да може да се посочи кой е извършил това въздействие при
положение, че „ЕОН Б.Мрежи“ /сега „ЕРП Север“АД/ като мрежови оператор и собственик
на СТИ, имащ правото да извършва проверките на СТИ, разполага със софтуер за промяна
на параметрите; фърмуеърът в устройството изключвал по софтуерен път през оптичния
комуникационен порт да могат да бъдат променяни стойностите в регистрите на тарифите.
Според заключението на в.лице отчетеното количество е било преминало точно за 1349 дни.
При това положение следва да се приеме, че спорното количество ел.енергия е преминало и
е било консумирано за период, много по-голям от процесния едногодишен период на
фактуриране. Така, при съобразяване периодично променяните от КЕВР цени за
технологичен разход за целия период от 1349 дни или приблизително за четири години /по
два пъти на година, за което в.л. е посочило и конкретните решения на енергийния
регулатор/, общата левова равностойност за цялото количество ел.енергия от 61509кВтч за
битови абонати би била равна на сумата от 9426,43лв с вкл. ДДС. Съответно, за процесния
едногодишен период 2017-2018г, т.е. за 365 дни, максималното количество ел.енергия, което
би могло да премине, при съобразяване изчисленията, указани в Наредба № 3/9.06.2004г, е
14730кВтч, което е равно на 2333,69лв по цените, определени от КЕВР за този период, и
дължимото ДДС върху тази сума в размер на 466,74лв, или общо 2800,43лв.
Гореизложеното налага извода за частична неоснователност на предявения иск до
посочения размер на 2800,43лв за процесния едногодишен период от 6.11.2017г–05.11.2018г
и за основателност на иска за разликата над тази сума до общо претендираната въз основа
на ф-ра № ****г в размер на 11693,98лв.
Достигането до частично съвпадащи крайни правни изводи налагат частичната
отмяна постановеното от ВРС решение и вместо него предявеният отрицателен
установителен иск подлежи на отхвърляне за сумата до 2800,43лв.
За разликата над посочената сума до размера от 11693,98лв предявеният отрицателен
установителен иск като основателен следва да бъде уважен и в тази част решението на ВРС
да бъде потвърдено.
Гореизложеното налага изменение на решението в частта за разноските, като в полза
на въззиваемата страна - ищец бъдат присъдени разноските съразмерно уважената част от
иска, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, а в полза на въззивното дружество - ответник – съразмерно
отхвърлената част от претенцията, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
От данните по делото е видно, че страните са направили разноски за съответните
инстанции, както следва:
за първата инстанция
- ищецът е заплатил 467,76лв държ.такса + 900лв адв.хонорар /л.55-58-I/
- отв.дружество – 160лв депозит за в.лице + 2112лв адв.х-р с вкл.ДДС, от които 1760лв
възнаграждение и 352лв ДДС /л.67-70-I/
И двете страни са заявили възражения за прекомерност.
за първото въззивно производство
- ищецът–900лв запл.адв.х-р+15лв д.такса за ч.ж.+100лв-адв. възнагр-е за защита по
ч.жалба /л.32-34/
- отв.дружество–233лв д.такса + 2112лв адв.х-р с вкл.ДДС, от които 1760лв възнаграждение
4
и 352лв ДДС /л.35-37/ + 240лв с вкл.ДДС за частното производство
И двете страни са заявили възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
за касационната инстанция
- ищецът–900лв за заплатена адв.х-р /л.51-56/
- отв.дружество–30лв+233,88лв - д.такси + 2112лв адв.х-р, от които възнаграждение в
размер на 1760лв и 352лв ДДС
И двете страни са заявили възражения за прекомерност.
за настоящата въззивната инстанция
- ишецът–50лв за депозит за СТЕ + 900лв адв.възнагр-е ;
- отв.дружество-300лв депозит СТЕ + 2112лв–адв.хонорар с вкл.ДДС, от които възнагр-ето е
в размер на 1760лв и 352лв - ДДС
И двете страни отново са направили възражения за прекомерност на
адв.възнаграждения.
По отношение претендираните и от двете страни разноски за заплатено
адв.възнаграждение, съдът счита заявените насрещни възражения за прекомерност за
основателни с оглед фактическата и правна сложност на делото и затова размерът на
адв.възнаграждение за всяка една от инстанциите следва да бъде редуцирано до минималния
такъв.
При цена на иска от 11693,98лв това се равнява на 880,82лв съобразно чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба № 1/2004, до който размер сумата от 900лв е близка, тъй като надвишаването не е
значително, и затова съдът възприема посочената сума за основа, върху която следва да се
изчисли и дължимото ДДС от 20%, равно на 180лв.
При това положение възражението на ищцовата страна за прекомерност досежно
разноските на отв.страна е основателно и същото следва да бъда редуцирано до посочената
сума от 900+180лв ДДС = 1080лв. В допълнение следва да се посочи и това, че общият сбор
на разноските, заплатени за адв.възнаграждение за четирите инстанции, възлиза общо на
8448лв с вкл ДДС, което е равно на 72% от размера на спорната сумата от 11694лв.
Така общият сбор на разноските на всяка от страните за всички инстанции възлиза на
следните суми:
за ищеца : 900лв+467,80лв+900лв+15лв+100лв+900лв+900лв или общо 4182,80лв
за отв.дружество : 1080лв+160лв+180лв+1080лв+233лв+240лв+
1080лв+234лв+30лв+1080лв+300лв или общо 5697лв
Съразмерно уважената част от отрицателния установителен иск за разликата над
2800,43лв до претендираните 11693,98лв, т.е. за сумата от 8893,55лв в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски общо в размер на 3181,43лв. Предвид, че с решението на
ВРС са присъдени суми в полза на ищеца в размер на 1348,58лв, то на същия следва да бъде
присъден остатъкът от общо дължимата сума или 1832,85лв.
Съразмерно отхвърлената част от предявения отрицателен установителен иск за
сумата от 2800,43лв, в полза на отв.дружество се полага сумата от 1364,30лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС–IХ с-в № 1503/19.03.2020г по гр.д.№ 17116/2019г в
ЧАСТТА му , с която е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Д.
Г. СТ. не дължи на ответника „Енерго – Про продажби” АД ЕИК******* със седалище и
адрес на управление гр.В. бул.„***********, сумата в размера до 2800,43лв,
представляваща корекция на консумирана ел.енергия за периода 6.11.2017–05.11.2018г за
5
обект, находящ се в гр.Д. ул.„********** с аб.№ *************** и кл.№ ***********, за
което е била издадена фактура № ****г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. Г. СТ. ЕГН ********** от гр.В. жк“********,
срещу "Енерго-Про Продажби" АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.В.
бул.„***********, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответното дружество сумата от 2800,43лв, представляваща корекция на
консумирана ел.енергия за периода 6.11.2017г–5.11.2018г за обект, находящ се в гр.Д. ул.
„******, с аб.№ ******* и кл.№ ******, за което е била издадена фактура №
*************г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС–IХ с-в № 1503/19.03.2020г по гр.д.№
17116/2019г в останалата част, с която е уважен предявеният отрицателен установителен
иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
"Енерго-Про Продажби" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.В. бул.
„******, за разликата над 2800,43лв до 11 693,98лв или за сумата от 8893,55лв,
претендираните като корекция на консумирана ел.енергия за периода 6.11.2017–05.11.2018г
за обект, находящ се в гр.Д. ул.„********с аб.№ ********* и кл.№ **********, за което е
била издадена фактура №*********9г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и в частта, с която е
осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1348,58лв – сторени от ищеца
разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Г. СТ. ЕГН ********** от гр.В. жк“********, да заплати на Енерго-
ро Продажби" АД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.В. бул.
„***********, сумата от 1364,30лв /хиляда триста шестдесет и четири лева и 30ст/ - за
сторените от отв.дружество разноски за всички инстанции съразмерно отхвърлената част от
иска, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Енерго-Про Продажби" АД ЕИК *********** със седалище и адрес на
управление гр.В. бул.**********, да заплати на Д. Г. СТ. ЕГН ********** от гр.В.
жк“**********, сумата от 1832,85лв /хиляда осемстотин тридесет и два лева и 85ст/ ,
представляваща остатъкът след присъдената от ВРС сума за сторените от ищеца разноски за
всички инстанции съразмерно уважената част от иска му, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с касационна
жалба в едномесечен срок от уведомяването на страните, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6