Р Е Ш Е Н И Е №
11.06. 2020 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори състав
На 10. 06. 2020 год.
В публично заседание в състав:
Председател:
ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ
ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от председателя ТИХОМИР КОЛЕВ
АНД номер 476 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от Е.М.Б.,
ЕГН **********,***/04.10.2019г., с
което му е наложено административно наказание- глоба в размер на 300 лв. по чл.257
ал.1, т.2 от Закона за горите.
Жалбоподателят останал недоволен
от така постановеното НП и моли да бъде изцяло отменено, като незаконосъобразено.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител ю.к. Т. взема становище НП да
бъде потвърдено, тъй като нарушението било доказано.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е
допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от
представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е
подадена в срок .
Установи се по делото, че с НП №
397/04.10.2019г. е наложено на жалбоподателя
административно наказание- глоба в размер
на 300 лв. по чл.257 ал.1,
т.1 от Закона за горите, затова че:“ В качеството
си на лице по ч. 108 ал.2 от Закона за
горите към фирма „Би лес“ЕООД е допуснал сеч на немаркирани в основата на
стъблото с контролна горска марка крайни дървета, определени за сеч при
извеждане на санитарна сеч с интензивност 100%. Нарушението е извършено на
01.07.2019г. и открито на 13.09.2019г. в 12.15ч. в имот № 70531.186.37, отдел
99, подотдел „д“, землище с. Съединение, общ.Бр.Даскалови“.
Това НП било постановено въз основа на съставен АУАН с актосъставител М.Д.Д. и свидетел инж. Н.С.Н. и двамата служители при РДГ Стара Загора.
След като обсъди по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Видно от служебно извършените от съда справки в Изпълнителна агенция по горите при МЗХГ безспорно се установява, че жалбоподателят Е.М.Б. не е лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдна практика. По делото не се представиха каквито и да е било други доказателства установяващи, че физическото лице Е.Б. е лице по смисъла на чл. 257 от ЗГ , т.е. ,че жалбоподателя е или длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, въпреки, че с нарочно определение съдът изиска изрично от въззиваемата страна цялата административна преписка.
С оглед нормата на чл. 108, ал.2 от ЗГ,позволително за сеч следва да се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Както бе посочено по- горе обаче Е.Б. не е вписан в публичния регистър. В този регистър фигурира фирмата „ *****„ ЕООД,за която се твърди, че е негова собственост. Лесовъдска практика самостоятелно или въз основа на договор могат да упражняват лица,притежаващи висше или средно лесовъдско образование,след вписване в публичния регистър по чл. 235 от ЗГ /арг.от чл. 234ал.1 от ЗГ/.Дейностите,представляващи лесовъдска практика,се извършват от физически лица,които са вписани в публичния регистър в ИАГ и притежават удостоверение за регистрация./арг.чл. 235 от ЗГ/.От анализа на посочените норми следва,че по правило добивът на дървесина се извършва от търговци, регистрирани в публичния регистър за извършване на дейности в горския фонд и след издадено позволително за сеч на правоспособно и регистрирано в съответния регистър физическо лице, т.е. в процесния случай позволителното за сеч е следвало да бъде издадено на лице което е вписано в публичния регистър.
Нормативното правило, въведено в разпоредбата на чл. 108, ал.2 от ЗГ е в пряка връзка с ал.3 на същата разпоредба,съгласно която лицето,на което е издадено позволителното носи отговорност и упражнява контрол по извършването на добива на дървесината, до освидетелстването на сечището. Точно по тази причина Наредбата за сечите в горите- чл. 56, ал.3, предвижда позволителното да се подписва от лицето,на което е издадено. В случая позволителното не е подписано нито от издателя инж. Георги Иванов, нито от получилия позволителното Е.Б..
Явно е,че законодателят е поставил изискването позволителните за сеч да се издават на лица с необходимата компетентност,за да са в състояние да упражнят качествен контрол по извършването на добива и по този начин опазването на горите да се осигури в максимална степен. За евентуалното си бездействие и допускане на нарушения, изразяващи се най-често в сеч на немаркирани дървета или извън указания период,тези лица носят административна отговорност на собствено,самостоятелно основание.
На основание гореизложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
НП следва да бъде отменено и на друго основание.
Същото е издадено на 1.07.2019 г. като е посочен период , в който се извършва сечта-4.07.2019-31.08.2019 г. Тези факти са в противоречие с отразеното в Акта и Наказателното постановление, че нарушението е открито на 13.09.2019 г., а е извършено на 01.07.2019 г. Видно от датата на карнетния опис и от датата на Позволителното за сеч, не е възможно на 01.07.2019 г. да е извършено описаното нарушение. От една страна в тези документи е посочено, че са маркирани насажденията, а от друга страна посоченият срок в позволителното за сеч е 04.07.2019 г.-31.08.2019 г. За жалбоподателят би могло да се твърди, и то условно може да се приеме, тъй като не е вписан в публичния регистър посочен по- горе, възникват права и задължения едва след снабдяването му с Позволително за сеч --чл.108 ал.2 от ЗГ, което е станало след датата на издаването му, с оглед на което не е възможно на 01.07.2019 г. да е субект на такова нарушение. Наред с тези взаимно изключващи се факти, съдържащи се в административно наказателната преписка , събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства не установиха по никакъв начин кога е извършено нарушението на твърдяната дата, както и други елементи от фактическия му състав
Поради допуснатите пропуски и недоказаност на нарушението съдът счита атакуваното постановление за незаконосъобразно,поради което следва да го отмени.
С оглед изхода на спора съдът намира, че
на основание чл.
63, от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 300,00.
Водим от горното и на осн.чл. 63, ал.1 ЗАНН,съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 397/04.10.2019г.,на инж. П. И. З.Директор на РДГ Стара Загора, с
което на жалбоподателя Е.М.Б., ЕГН
**********,*** с което му е наложено административно наказание- глоба в размер на 300 лв. по чл.257 ал.1, т.2 от Закона за горите.
ОСЪЖДА РДГ Стара Загора, ИН:
********* да заплати на Е.М.Б.,
ЕГН **********,*** направените по делото
разноски в размер на 300, лв. – възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Стара З.в 14 дневен срок от съобщаването по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ