№ 12935
гр. София, 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...............
при участието на секретаря .................
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20221110138419
по описа за 2022 година
Неприсъствено решение по чл. 238 и сл. от ГПК.
Искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца .................. със седалище и адрес на управление ..................,
представляван от ............... – изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че ответника дължи посочените суми за главница,
мораторта и законна лихва. В съдебно заседание искът се поддържа, моли да
бъде постановено неприсъствено решение.
Ответника ................... със седалище и адрес на управление
.................., представляван от ............. - управител, в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба, не е
представил доказателства по делото, не е поискал разглеждането му в негово
отсъствие, не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С молба от 20.06.2023 г., докладвана от съда в проведеното на
23.06.2023 г. открито съдебно заседание по делото ищеца е направил искане
1
за произнасяне на съда с неприсъствено решение против ответника, който не е
подал отговор, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Съдът е преценил, че следва да уважи това искане, предвид
това, че са налице основанията за произнасяне с неприсъствено решение,
което съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се мотивира по същество.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски по
делото има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно представен по делото
списък по чл. 80 от ГПК, в общ размер на 170 лева – държавна такса.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ................... със седалище и адрес на управление ..................,
представляван от ............. - управител, да заплати на .................. със
седалище и адрес на управление .................., представляван от ............... –
изпълнителен директор, сумата в размер на 514, 80 лева /петстотин и
четиринадесет лева и осемдесет стотинки/, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, представляваща общ размер на главницата за
незаплатени наеми .............., сумата в размер на 1 728 /хиляда седемстотин
двадесет и осем/ лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
представляваща неустойка по чл. 92 от ЗЗД, сумата в размер на 102, 54 лева
/сто и два лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща общ размер
на мораторната лихва като сбор от лихвите върху отделните задължения,
както и сумата в размер на 170 /сто и седемдесет/ лева, представляваща
направените по делото разноски – заплатена държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3