РЕШЕНИЕ
№ 9525
гр. **** 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110166411 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът **** е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу В. Г. П. и Б. Л. П.,
починал в хода на процеса на 17.09.2023 г., на мястото на който с определение от 28.11.2023
г., на основание чл. 227 от ГПК, са конституирани неговите наследници по закон В. Г. П.
(....), Ф. Б. Б. (....), Л. Б. П. (....) и А. Б. П. (....), установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от
първоначалните ответници дължи на ищеца сумата от по 407,04 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в ...., аб. № ....., за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 116,96 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2019 г. до 25.07.2022 г., сумата от 4,17 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно
със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,12
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период
от 31.08.2019 г. до 25.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.09.2022 г. по ч.гр. дело № 42755/2022 г. по
описа на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
1
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като са титуляри на вещно право
върху топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно
– не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за
задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и
заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура
със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от
ответниците В. Г. П. и Б. Л. П. чрез адв. Д. С., в който оспорват предявените искове по
подробно изложен в отговора на исковата молба доводи. Възразява за изтекла
погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира
разноски за заповедното и исковото производство по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
Третото лице помагач на страната от ответника .... (старо фирмено наименование .....),
не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството *** е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 05.08.2022 г. г. срещу В. Г. П. и Б. Л. П., за сумите,
описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело №
42755/2022 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 09.09.2022 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу лицата, с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.
Срещу заповедта за изпълнение са постъпили мотивирани възражения в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове
са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му
e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
2
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството
потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че имотът е собственост на ответника или че
ответникът има качеството на потребител на ТЕ на основание сключен договор. В тежест на
ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване
на дълга. С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже основанията за спиране и прекъсване на давността.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от
страна на ответника, че ищецът е доставил до имота и е отчел законосъобразно соченото
количество топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на
имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да
бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен
субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Между страните не е спорно и от представените и приети по делото писмени
доказателства нотариален акт за дарение на недвижим имот № 99, том III, рег. № 16944, дело
№ 462 от 11.10.2010 г., чието легитимиращо действие не оборено в процеса, както и
декларация за отказ от вещно право на ползване рег. № 1103, акт № 60, том I, от 15.01.2020 г.
на осн, чл. 100 във вр. с чл. 111 от ЗС, се установява, че ответницата и Б. Л. П. са били
3
титуляри на вещно право на ползване върху апартамент № 14, находящ се в гр. **** ж.к.
Лагера, бл. 25, ет. 4, за исковия период. Ето защо, в качеството си на титуляри на ограничено
вещно право на ползване върху топлоснабден имот, ответницата и нейният съпруг са имали
качеството и на потребители на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на *** на клиенти в град **** одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за
потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма
твърдения в тази насока.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
се установява, че в топоснабдения имот за периода е отчетен 1 бр. водомер за топла вода
при осигурен достъп на 03.05.2019 г., което се признава и във възражението по чл. 414, ал. 2
от ГПК. В имота е начислена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация, която е дължима,
независимо, че абонатите прекратяват топлоподаването в имота си, защото съгласно
решение на Конституционния съд № 5 от 22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г., при наличието на
решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна
собственост за присъединяването й към топлопреносната мрежа, ЗЕ допуска отказ от
ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава собствениците и
носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на топлинна енергия в
тях. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили, тъй като
чл.153, ал.5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото отделяне на
отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ изцяло от потребление на топлинна
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост
не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от
разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация.
Според заключението на вещото лице общият размер на задължението за БГВ и
топлинна енергия отдадена сградна инсталация за целия имот е в размер на 895,03 лева след
изравняването, която сума надвишава претендираната от ищеца, поради което всеки от
ползвателите дължи 407,04 лева.
В СТЕ е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество
топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип, който е монтиран през 2017
г. и съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две
години. Уредът не е преминал периодична проверка за 2019 г., но съответства на одобрения
тип съгласно свидетелство от 2021 г., издадено от лицензирана лаборатория. Ето защо съдът
дава вяра на вещото лице, че след като към 2021 г. топломерът е отговарял на изискванията
4
на ДАМНТ и „Съответства“, последният е „годно средство за търговско измерване“ и е
отчитал вярно през целия процесен период, поради което вземане за заплащане на топлинна
енергия е възникнало в претендирания от ищеца размер и за посочения период. Ето защо
предявеният иск за главница в размер на 407,04 лева за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. е основателен.
С оглед изложеното съдът дължи произнасяне по възражението за изтекла
погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент
и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
05.08.2022 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди
05.08.2019 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче,
за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7
дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на посочения
период, погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г.,
тъй като вземането за април 2019 г. е станало изискуемо на 14.07.2019 г. и при отчитане на
5
периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП,
давността за него не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 05.08.2022 г.
След изваждане на погасената по давност сума от общото задължение, размерът на
дължимата главница за периода м. 04.2019 г. възлиза общо на 230,51 лева след корекцията
или по 115,25 лева за всеки от първоначалните ответници като за сумата над 115,25 лева до
407,04 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. искът за главница за топлинна
енергия следва да се отхвърли като погасен по давност.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана. Макар в настоящия
случай мораторната лихва да се претендира за период, който самостоятелно не е обхванат от
погасителната давност, лихвата е начислена и върху погасените по давност главници, поради
което и на основание чл. 119 от ЗЗД, обезщетението за забава върху погасените главници не
се дължи, въпреки че давността за него не е изтекла. Дължимото обезщетение върху
главницата за топлинната енергия, която не е погасена по давност, изчислено по реда на чл.
162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор, за исковия период възлиза на 66,91
лева или по 33,46 лева за всеки от първоначалните ответници като за разликата над 33,46
лева до 116,96 лева, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от **** на клиенти в гр. **** дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. С оглед изложената правна рамка ищецът е легитимиран да получи цената на
услугата „дялово разпределение“. Тъй като претенцията за услугата дялово разпределение
се търси за периода от м. 07.2019 г. до м. 12.2019 г., вземането не е погасено по давност, тъй
като изискуемостта му е настъпила след 05.08.2022 г. и при съобразяване на чл. 3, т. от
ЗМДВИП, искът за главницата за дялово разпределение следва да се уважи в пълния
претендиран размер от 4,17 лева за всеки от първоначалните ответници за периода от
м.07.2019 г. до м. 12.2019 г.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
6
във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на
1,12 лева срещу всеки е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на наследниците на починалия в хода на процеса Б. Л. П.,
конституирани на основание чл. 227 от ГПК в качеството им на наследници по закон, съдът
счита, че за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови
задължения е необходимо те да са приели наследството, част от което са възникналите
задължения за заплащане на ТЕ, направо или по опис. С откриване на наследството
наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество. То не преминава
по право към тях. При откриване на наследството за наследниците възниква правото да го
приемат, а с приемането го придобиват. Приемането е едностранен акт с който наследникът
изявява волята си да го придобие с него се определят отношенията между наследниците
помежду им и между третите лица, които са били в имуществени отношения с
наследодателя. В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде
заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството съгласно чл. 51 от ЗН.
Тълкуването на чл. 51, ал. 1,изр. 2 ЗН налага извод, че когато има заведено дело срещу
наследник на починал в хода на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не
се е произнесъл дали приема наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема
наследството или се отказва от него, само по искане на заинтересована страна по делото.
Такава заинтересована страна е ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно
кои са приелите наследството наследници на лицето, с което той има правен спор или
спрямо което иска да установи правата си (така Решение № 101 от 08.10.2019 г. по гр. дело
№ 2260/2018 г. на IV ГО на ВКС). В настоящия случай не е отправено искане по
чл.51,ал.1,изр.2 от ЗН районният съд да определи срок на наследниците да заявят приемат
ли наследството, оставено от починалия Б. П. или се отказват от същото. Не са представени
доказателства, от които да се установи факта на приемане на наследството изрично по реда
на чл. 49, ал. 1 ЗН или мълчаливо по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН, поради което не се
установява посочените като наследници по закон лица да отговарят за пасивите на
наследството, част от което са и спорните вземания. Ето защо В. Г. П. (....), Ф. Б. Б. (....), Л.
Б. П. (....) и А. Б. П. (....) не отговарят за задължението на Б. П., произтичащо от
облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия от 2016 г., поради което предявените срещу тях искове са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция само срещу В. Г. П. за нейния дълг.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 12,50 лева за
7
държавна такса и 25 лева за юрисконсулт, общо 37,50 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 10,83 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 25,00 лева за държавна такса, 700 лева
за СТЕ и ССчЕ. Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсулстско
възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена
половината от дължимите разноски, разпределена с оглед уважената част от иска - 119,14
лева разноски в исковото производство или общо за двете 129,97 лева.
При този изход на спора, на адвоката на ответната страна В. Г. П., на основание чл.
78, ал. 3 във ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗАдв., се дължат разноски в заповедното и
исковото производство. Процесуалният представител на ответницата адв. С. е заявил
претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. за исковото производство, която претенция е основателна за сумата от 307,54 лева,
определена по т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, приложима към датата на уговаряне на безплатната правна
помощ според материалния интерес, съобразно отхвърлената част от исковете, предявени и
поддържани срещу неговата доверителка. Ето защо на адвоката, на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв. във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се присъди сумата в размер на 307,54 лева
– адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове, че ответницата В. Г. П., ЕГН **********, с адрес в гр. **** ..., дължи
на ищеца ***, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. **** ***, на основание чл.
79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 115,25 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ...., аб. № ....., за месец 04.2019 г., ведно със законна
лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 33,46 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
8
15.09.2019 г. до 25.07.2022 г., сумата от 4,17 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно
със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.09.2022 г.
по ч.гр. дело № 42755/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата за топлинна енергия над уважения размер от 115,25 лева до пълния
претендиран размер от 407,04 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. като погасен
по давност и исковете за сумата над 33,46 лева до пълния предявен размер от 116,96 лева
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и 1,12 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 25.07.2022 г., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от ***, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление в гр. **** ***, срещу В. Г. П., ЕГН **********, Ф. Б. Б., ЕГН
**********, Л. Б. П., ЕГН **********, и А. Б. П., ЕГН **********, конституирани на
основание чл. 227 от ГПК в качеството им на наследници по закон на мястото на ответника
Б. Л. П., починал в хода на процеса на 17.09.2023 г., установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделност
съобразно наследствените им права – всеки по 1/4 от сумата 407,04 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в ...., аб. № ....., за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 116,96 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2019 г. до 25.07.2022 г., сумата от 4,17 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно
със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,12
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период
от 31.08.2019 г. до 25.07.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 09.09.2022 г. по ч.гр. дело № 42755/2022 г. по описа на
СРС, III ГО, 87 състав.
ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН **********, с адрес в гр. **** ..., да заплати на ****, ЕИК
...., със седалище и адрес на управление в гр. **** ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 129,97 лева - разноски, от които 10,83 лева в заповедното и 119,14 лева в исковото
производство.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. **** ***, да
заплати на адвокат Д. Ц. С., ВрАК, с адрес на кантората в гр. **** *****, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 307,54 лева - адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението е постановено при участието на ...., ЕИК *******, като трето лице-
помагач на страната на ищеца ***, ЕИК .....
9
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10