Определение по дело №300/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 416
Дата: 5 април 2018 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20181510100300
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2018

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                      Година                                 Град

 

IІ гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

05.04.

 

          2018

 
 


на                                                                                     Година

 

закрито

 

Иван Димитров

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
     1.

 

 
      2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

Гражданско

 

          300

 

2018

 
 


                                дело №                            по описа за                             г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Р.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Е.Д.,***, срещу „Фундаментал" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. "Васил Коларов" № 6, п.к. 2670, с правно основание чл.200 от КТ.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че по трудов договор № 908 от 06.02.2012 г., впоследствие - по трудов договор № 908 от 31.10.2016 г.  изпълнявал длъжност „работник - мини" при ответника. На 11.01.2017 г. по време на работа върху него паднала буца въглища, в резултат на което получил счупване на крака, наложило последващо имплантиране. С Разпореждане № 01.02.17 г. инцидентът бил приет за трудова злополука.

Интервенциите относно лечението, както и имплантите и последващите лечения, профилактики и медикаменти заплащал сам.

На 15.02.2017 г. на ответника била връчена покана от ищеца за доброволно изпълнение относно трудовата злополука с претенция за изплащане на обезщетение в размер на 20 640 лв. за причинените имуществени и неимуществени вреди. Впоследствие с управителя на ответното дружество се споразумели да му бъде изплатена сумата от 2 792, 81 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и два лева и 81 ст./ - имуществени вреди, съгласно приложени разходни документи, вместо претендираните 2 640 лв., поради факта, че към 06.11.17 г. разходите на ищеца за лечение се  увеличили.

На 06.11.2017 г. по настояване на управителя на „Фундаментал" ЕООД ЕООД сключихли споразумение за разсрочено изплащане на имуществено и неимуществено обезщетение за трудова злополука. Ищецът се съгласил да намали претендираната сума за неимуществени щети с оглед на по-бързото и по-икономично извънсъдебно споразумение.

Според споразумението ответникът трябвало да му заплати разсрочено договорената сума, но били направени само два превода по 1666, 67 на 29.11.17 г. и на 29.12.17 г. по споразумение за неимуществени щети или общо 3333, 34 лв.

Със споразумението ответникът признал сумата от 2 792, 81 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и два лева и 81 ст. / за имуществени вреди въз основа на представените документи за лечението на ищеца.

Към настоящия момент разходите на ищеца за лечение се увеличили. Вследствие на злополуката търпи непрестанни болки, включително понастоящем, те довели до промяна на походката и движенията му, не може да извършва трудова дейност, да помага и в ежедневните дейности на семейството му. На 18.01.2018 г. получил експертно решение на ТЕЛК, според което е с 20% намалена работоспособност и не може да извършва тежки психо-физически натоварвания, противопоказно му е да натоварва долните си крайници.

През месец февруари бил уведомен, че ще бъде съкратен, което предизвикало сериозни притеснения, че ще остане без работа и средства, трудно ще обезпечи лечението си, евентуално няма да получи дължимото обезщетение.

Нанесена му е неизмерима вреда, изразяваща се в здравословен, финансов и емоционален аспект и поради неспазването на сключеното споразумение е принуден да заведе настоящата искова претенция.

Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца 2832, 81 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и два лева и 81 ст./ - обезщетение за претърпените имуществени вреди, и 14 666, 66 лв. /четиринадесет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 66 ст./ - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че на основание чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя следва да се намали. Възразява срещу завишения размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се извършването и на трето плащане по спогодбата между страните от 06.11.2017 г., направено на 14.02.2018 г., в размер на 2792, 81 лв.

 2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца и на възраженията на ответника:

Предявен е иск с правно основание чл.200, ал.3 КТ. Ответникът е направил възражение с правно основание чл.201, ал.2 КТ.

3. Права и обстоятелства, които се признават: Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е работил по трудов договор при ответника на длъжност „миньор"; че на 11.01.2017 г. той е пострадал вследствие на злополука по време на изпълнение на трудовите си задължения в ответното предприятие; че на 06.11.2017 г. между страните е сключена спогодба за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди при трудовата злополука.

 4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:  Общоизвестни и служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.

          5. Разпределение на доказателствената тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.

Ищецът следва да докаже, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ, а именно: наличие на трудово правоотношение между него и ответното дружество към момента на настъпване на злополуката; настъпилата злополука и нейния трудов характер; размера на претърпените от него вреди.

Ответното дружество следва да докаже направеното с отговора възражение относно наличие на съпричиняване.

Относно доказателствените искания:

Представените заедно с исковата молба и отговора писмени доказателства са относими и допустими, поради което събирането им ще бъде допуснато. Основателно е искането за събиране на гласни доказателства, което ще бъде уважено при условията на чл.159, ал.2 ГПК.

Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора документи.

НАСРОЧВА гр. д. № 300/2018 г. по описа на ДРС в открито съдебно заседание за 04.05.2018 г. от 10, 45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане по един свидетел на страните за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба /относно търпените неимуществени вреди/ и в отговора /относно твърдяното съпричиняване/.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от отговора да се връчи на ищеца.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: