Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………02.12.2021г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети ноември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 13884 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от З.Л.Ч., ЕГН **********,
с адрес *** срещу „В.Т.“ АД, ЕИК ***, със седалище ***, с правно основание чл.128 от КТ, чл.224 от КТ,чл.222 от КТ, чл.220 от КТ и чл.86 от КТ, както следва:
1/за
сумата от 1351.33 лв., представляващи стойността на незаплатено допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (ТСПО за периода от
септември 2017 г. до януари 2020 г., както и сумата от 445,46,
представляваща обезщетение за забава считано от падежа на всяко вземане до
датата на подаване на исковата молба-30.10.21г /таблица л.107 от делото/.,
включващо:
- за месец септември 2017г.-29,56 лв.,
както и обезщетение за забава, считано от 10.10.2017г. до датата на подаване на
исковата молба в съда-30.10.2021г. в размер на 9,16 лв;
- за м.
октомври 2017г. -26,94 лв. както и
обезщетение за забава, считано от 10.11.2017г. до датата на подаване на
исковата молба в съда-30.10.2021г. в размер на 8,11 лв;
-за м.
ноември 2017г.-31,20 лв. както и обезщетение за забава,
считано от 10.12.2017г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 9,13 лв;
-за м.
декември 2017г.-29,46 лв. както и обезщетение за забава,
считано от 10.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 8,38 лв;
-за м.януари 2018г.
-29,78 лв., както и обезщетение
за забава, считано от 10.02.2018г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 8,21 лв;
-за м. февруари 2018г. -23,40 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.03.2018г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 6,27 лв;
-за м. март 2018г. -35,10 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.04.2018г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 9,09 лв;
-за м.април 2018г. -35,10 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.05.2018г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 8,80 лв;
-за м.май 2018г. -33,35 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.06.2018г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 8,07 лв;
-за м.юни 2018г. -31,20 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.07.2018г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 7,30 лв;
-за м. юли 2018г. -28,36 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.08.2018г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 6,38 лв;
-за м. август 2018г. -20,35 лв., както и обезщетение за забава,
считано от 10.09.2018г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 4,41 лв;
-за м.септември 2018г. -31,20 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 6,50 лв;
-за м.октомври 2018г. -31,20 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 6,23 лв;
-за м.ноември 2018г. -31,20 лв., както и обезщетение за забава,
считано от 10.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 5,97 лв;
-за м.декември 2018г. -31,20 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.01.2019г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 5,70 лв;
-за м.януари 2019г.
-66,30 лв., както и обезщетение
за забава, считано от 10.02.2019г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 11,55 лв;
-за м. февруари 2019г. -49,73 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.03.2019г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 8,27 лв;
-за м. март 2019г. -70,20 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.04.2019г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 11,08 лв;
-за м.април 2019г. -70,20 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.05.2019г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 10,49 лв;
-за м.май 2019г. -70,20 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.06.2019г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 9,89 лв;
-за м.юни 2019г. -70,20 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.07.2018г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 9,30 лв;
-за м. юли 2019г. -54,98 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.08.2019г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 6,81 лв;
-за м. август 2019г. -70,20 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.09.2019г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 8,09 лв;
-за м.септември 2019г. -70,20 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.10.2019г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 7,51 лв;
-за м.октомври 2018г. -70,20 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.11.2019г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 6,90 лв;
-за м.ноември 2019г. -70,20 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.12.2019г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 6,32 лв;
-за м.декември 2019г. -59,16 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.01.2020г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 4,81 лв;
-за м. януари 2020г. -81 лв., както и обезщетение за забава, считано от 10.02.2020г. до
датата на подаване на исковата молба в съда-30.10.2021г. в размер на 5,90 лв;
-за м. февруари 2020г. -290,17 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.03.2020г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 21,11 лв;
Претендират
се, като допълнително възнаграждение „месечни бонуси“ следните суми:
-за м. март 2020г. -1177,09 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.04.2020г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 66,05 лв;
-за м.април 2019г. -620,93 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.05.2020г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 133,67 лв.,
ведно със законната лихва върху всяка главница считано до датата на подаване на
исковата молба в съда-30.10.2021г.
2/ за
сумата от 204,39 лв., представляващи недоплатена стойност
на месечен платен отпуск за 13 дни за 2019 и 2020
г., на осн.чл.224 от КТ;
3/за сумата от 1177.09 лв., представляваща разликата между дължимото обезщетение от
3122,45 лв. и изплатеното от 1945,36 лв. по чл. 222, ал. 1 от КТ;
4/за
сумата от 795.88 лв., представляваща разликата между дължимото обезщетение от
2676,39 лв. и изплатеното от 1880,51 лв.
по чл. 220 от КТ;
-законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда -30.10.20г. до окончателното заплащане.
Ищецът твърди, че в периода 24.05.2009 г. - 03.04.2020 г. работи по трудово правоотношение
с ответното дружество по трудов договор № 224 от 24.05.2009 г. на длъжност
„търговски представител" в търговски отдел с място на работа в гр. В. и региона. На дата 03.04.2020 г.
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от
Кодекса на труда (КТ) - поради намаляване на обема на работата в резултат от
обявеното на 13.03.2020 г. от Народното събрание на Република България
извънредно положение и наложените забрани и ограничения със Заповед № РД-01-124
от 13.03.2020 г., издадена от министъра на здравеопазването.
Ищецът
твърди, че от дата 01.01.2019 г., ответното дружество е започнало
да приспада дължимото на ищеца допълнително трудово възнаграждение за ТСПО от сумата на полагащия се
месечен бонус върху оборота. Едновременно с това, от момента на
възникване на трудовото правоотношение на 24.05.2009 г., работодателят В.Т." АД
неоснователно не зачита пълния трудов стаж на служителя при определяне на
дължимото му допълнително възнаграждение за ТСПО.
Ищецът счита, че размерът на полагащото се брутно трудово възнаграждение за месец март с
добавено допълнително трудово възнаграждение за ТСПО, месечен и тримесечен
бонус и с добавен пълен размер на дължимия платен отпуск възлиза на сумата в
размер на 3122.45 лв.,
поради което не са му изплатени в цялост дължимите обезщетения.
Тъй като,
работодателят не е изплатил дължимите трудови възнаграждения и обезщетения,
ищецът предявява претенцията си пред съда. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в
срока по чл. 131 ГПК. Признава искът за сумата от 1321,77 лв., представляващи стойността на незаплатено допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит за периода от м. октомври 2017 г. до януари 2020 г., като за горницата
до 1351.33 лв., прави възражение за погасяване на вземането за м. септември 2017г.,
като погасено по давност. Признава и дължимост на обезщетението за забава върху
признатата главница.
Оспорва претендираното обезщетение по чл.224
от КТ по размер, както и останалите искове. Счита, че последният отработен месец
от ищеца е м.февруари 2020г. и върху
дължимото брутно трудово възнаграждение за този месец следва да се определя
размера на дължимите обезщетения. Възразява към размера на брутното трудово
възнаграждение да се включи и изплащан тримесечен бонус. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
Съдът е приел за разглеждане направеното възражение за
прихващане от „В.Т.“ АД, ЕИК ***, за сумата от 363,06 лв. дължима от ищеца, като изплатена по грешка във фиш за
работна заплата за м. март 2020г., като дължима за ползван платен годишен
отпуск от 12 работни дни и сумата от 283,34
лв., заплатена като бонус за м. април 2020г. със сумата от 1321,77 лв.,
представляващи стойността на незаплатено допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит за периода от
м. октомври 2017 г. до януари 2020 г. и сумата от 15.39 лв.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна и прави
следните правни изводи:
Основното
задължение на работника по трудовия договор е да престира труд, а основното
задължение на работодателя е да му плаща възнаграждение за извършената работа.
В тежест на ищеца е да установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя
е да установи, че е заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа и съответно при прекратяване на трудовото правоотношение с работника да
му заплати следващите му се обезщетения.
Съдът
е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е полагал труд при ответника в периода 24.05.2009 г. - 03.04.2020 г. по трудово
правоотношение по трудов договор № 224 от
24.05.2009 г. на длъжност „търговски представител" в търговски отдел. На дата 03.04.2020 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда КТ) - поради намаляване на обема на
работата.
Трудовото възнаграждение се дължи ежемесечно
съобразно уговореното между страните. Основното задължение на работника по
трудовия договор е да престира труд, а основното задължение на работодателя е
да му плаща възнаграждение за извършената работа. В тежест на ищеца е да
установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя е да установи, че е
заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Работодателят
не доказа да е заплатил на работника дължимите трудови възнаграждения във
връзка с прекратяване на трудовото правоотношение за м. септември 2017 г. до януари 2020 г., като признава исковете за периода м.октомври
2017-м.януари 2020г., поради което тези искове са основателни. Предвид на което
следва да се разгледа направеното от ответника
възражение за погасяване на вземането по давност за м. септември 2017г.
Задължението на работодателя за заплащане на трудово
възнаграждение е с установен срок. Ищецът е полагал ежемесечен труд, поради
което задължението за заплащане на възнаграждение става изискуемо след изтичане на отчетния
период . Видно в представения по делото трудов договор №224/24.05-09г. е
уговорено ежемесечно изплащане на дължимото трудово възнаграждение. Следователно
дължимото възнаграждение става изискуемо на първия ден следващ месеца за които
се дължи. Поради което в случая вземането за дължимо възнаграждение за м.
септември 2017г. е погасено по давност, предвид предявяване исковата молба на
30.10.20г. Вземанията за
периода от м.октомври 2017г. до м. януари 2020г., чийто общ размер възлиза на 1321,75 лева съобразно заключението по
приетата от съда и неоспорена от страните ССЕ, не са погасени по давност,
доколкото с предявяване на иска на 30.10.2020 г. по арг. от чл. 116, б. „б" от ЗЗД
давността касателно тях е прекъсната.
С оглед на което
иска по чл. 128 от КТ следва да се уважи за сумата от 1321,75
лева, като за горницата до предявения размер от 1351,33 лева искът следва да бъде
отхвърлен, т.к. вземането за м.септември 2017г. е погасено по давност.
На основание чл.
84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в
който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение - покана не е нужна.
Ето защо,
заявената претенция по чл. 245 от КТ се явява основателна за претендирания от
ищеца период 10-число на месеца следващ, този за който се дължи трудовото
възнаграждение до 30.10.20г. Съобразно даденото заключение по приетата от съда
ССЕ на в.л. Е. Т. същото е дължимо в размер от 224,61лв.
Следва да се отхвърли и претендираното
обезщтетение за забава върху вземането, което е погасено по давност. Поради
което искът се явява основателен за сумата от 215,47 лв. за периода от 10-то число на месеца следващ месеца за които се
дължи трудовото възнаграждение до 30.10.20г. и отхвърли за горницата над
тази сума до претендираната 224,63
лв. на осн.чл.245 от КТ.
Относно претендираното за м. февруари 2020г. възнаграждение в размер на 290,17 лв., както и обезщетение за
забава, считано от 10.03.2020г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 21,11 лв.,
то същите са неоснователни. По ССЕ в.л. два заключение, че правилно при
установяване на допусната грешка същата се коригира към месеца на
установяването й, в случая месец април 2020г. съответно дължимото БТВ за м. 02.20г. по т.9
от ССЕ е в размер на 2176,17 лв. работодателят е заплатил сумата от 2807,91
лв., поради което искът следва да се отхвърли за сумата от 290,17лв., като
неоснователен. Съответно и за претендираното обещетение за забава в размер на
21.11лв. искът е неоснователен.
Дължимото
възнаграждение за месец март 2020г. в брутен размер е 2241,72 лв. съобразно
заключението по ССЕ.Доколкото се претендира общо сумата от 1177,09 лв. за
месечен бонус, допълнително възнаграждение за март 2020г., то искът се явява
основателен в претендирания размер от 1 177,09 лв. по ССЕ. Съответно
основателена е и претенцията за обезщетение за забава върху тази сума в
претендирания размер от 66,05лв. съобразно заключението по ССЕ-т.8 за процесния
период.
За
м.април 2019г. съобразно заключението по ССЕ на ищеца се дължи сумата от 75 лв.
за основна заплата и 8.55 лв. начислен клас или общо 83,55 лв. Неоснователен е
искът за присъждане на сумата от 620,93 лв., предвид извършената корекция на
допусната грешка при изплащане възнаграждение за м. февруари, коригирана в
месеца които е установена.Поради което, искът следва да се отхвърли за сумата
от 620,93 лв. като неоснователен, както и за претендираното обезщетение за
забава от 133.67 лв. Следва да се отбележи, че начислените обезщетения по
чл.220, чл.222 и чл.224 от КТ не са част от работната заплата и дължимостта на
същите следва да се разгледа в отделно предявените претенции за заплащането им.
Относно дължимите обезщетения по чл.220 от КТ , чл.221 от КТ и чл.224 от КТ,
спорът се свежда до размера на същите.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по чл.
228 КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2.
възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите
системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения,
определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален
трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен
характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение по чл. 259 КТ; 5. възнаграждението по реда на чл.
266, ал. 1 КТ; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради
производствена необходимост, по чл.
267, ал. 1 и 3 от КТ; 7. възнаграждението по реда на чл.
268, ал. 2 и 3 от КТ.
Основната работна заплата е възнаграждение
за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности,
присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите
стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната
работа. Тя се определя от трудовия договор или в споразумението по чл. 107 КТ, според прилаганата система на заплащане на труда. Допълнителните
трудови възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и професионален
опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен извънреден
труд, за работа през почивни дни и дните на официални празници, за времето,
през което работникът или служителят е на разположение на работодателя извън
територията на предприятието и др. Допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер са тези по чл. 11
НСОРЗ - за по-висока професионална квалификация (работник или служител,
притежаващ образователна и научна степен "доктор" или научна степен
"доктор на науките") и по чл. 12
НСОРЗ - за придобит трудов стаж и професионален опит. Те са задължителни за
изплащане (вж. 6, ал. 1,
т. 1 НСОРЗ), когато са налице предпоставките за придобиване на правото да
се получават от конкретния работник или служител. Тях има предвид чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ. Премиалното
възнаграждение (бонус) за постигнати резултати - индивидуални или общи, е
включено в заплатата над основното трудово възнаграждение. Когато заплащането
на премията е регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието и
критерий за получаването й е извършената работа (постигнати резултати), а не
само времето, през което работникът е предоставил работната си сила, то се
касае за възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане
на труда според изработеното - по чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ, и също се
включва в брутното трудово възнаграждение, което е база за изчисление на
обезщетението по чл.
225, ал. 1 КТ. Съответно в БТВ за последния пълно отработен месец февруари
2020г. е 3134,08 лв., съобразно заключението по ССЕ т.14, поради което и
обезщетението по чл.222от КТ и чл.220 от КТ се дължи в този размер. Ето защо
следва да се уважат исковете в предявения размер за сумата от 1177.09 лв., представляваща разликата между дължимото обезщетение изплатеното
по чл. 222, ал. 1 от КТ и за сумата от 795.88 лв., представляваща разликата между дължимото обезщетение и изплатеното по чл. 220 от КТ;
По предявения иск по чл.224 от КТ от заключението
на в.л. се установява, че ищецът не е ползвал 13 дни платен годишен отпуск за
2019 и 2020г. Този факт не се оспорва и от ответника. Следователно дължимото обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ е за общо 13
работни дни и за 2019 и 2020г. Съобразно разпоредбата на чл.
224, ал.2 от КТ, размерът на обезщетението следва да бъде изчислен по реда
на чл.
177 от КТ, т.е. на база среднодневното брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който
работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. От заключение на ССЕ /т.11/се установява, че за
м.02.2020 г. З.Ч. има отработени 20 дни, при което съдът намира, че при
изчисляване размера на обезщетението следва да бъде взето предвид
средномесечното възнаграждение за този месец, което според вещото лице е в
размер на 108,81 лева. При това положение размерът на дължимото обезщетение по чл.
224, ал.1 от КТ е 1 414,53 лева.
С оглед на което искът се явява неоснователен в претендирания размер от 201,39 лв., представляващи недоплатена стойност на месечен платен отпуск
за 13 дни за 2019 и 2020 г., на осн.чл.224 от КТ;
Предвид основателността на претенцията на ищеца
за сумата от 1321,77 лв.,
представляващи стойността на незаплатено допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит за периода от
м. октомври 2017 г. до януари 2020 г , то следва да се разгледа и направеното
от ответника „В.Т.“ АД, възражение
за прихващане за сумата от 363,06
лв. дължима от ищеца, като изплатена по грешка във фиш за работна
заплата за м. март 2020г., като дължима за ползван платен годишен отпуск от 12
работни дни и сумата от 283,34 лв.,
заплатена като бонус за м. април 2020г.
По
делото липсват ангажирани доказателства относно сумите, които са заплатени от
работодателя на ответника за м. март 2020г. и за м. април 2020г., както и
основанието на което са заплатени. Единствено в уточнителна молба вх.№
282430/18.11.20г. ищецът сочи сумите които не оспорва,че са му били изплатени
за тези месеци, но без да се конкретизира основатието, а единствено като
„платено възнаграждение“. Поради което направеното възражение за прихващане не
следва да се уважава, същото остана недоказано. С оглед на което, съдът не
следва да се произнася с отделен диспозитив по направеното възражение.
По
разноските: На основание
чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати такса върху уважения размер за
иска с правно основание чл. 128 от КТ 99,95 лв., по чл.245 от КТ-50, по исковете
по чл.220 от КТ-50лв.,по чл.221 от КТ 50 лв. и по чл.224 от КТ-50 лв., както и
направените разноски от бюджета на съда в размер на 150 лв. Или общо сумата от 499,95 лв.
Направено е възражение от ответника
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Съгласно
чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко от определения в
същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба
Наредбата №1/9.07.2004г. в минимален размер
следва да е за всеки един иск по чл.128 от КТ-300 лв. и по иска по чл.224,
220,222 от КТ-300 лв. Съответно уговорено и заплатено адв.възнаграждение в
размер на 635 лв. не води
до извод за прекомерност. Изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 635
лв. не следва да бъде намалявано поради прекомерност. Като на ищеца се присъди
сумата от 519,30 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлените искове. Представени са
доказателства за заплатено адв.възнаграждение в размер на 1500 лв. и депозит за
ССЕ 150 лв. Направено е възражение от ищеца за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от ответника. Същото е неоснователно предвид
гореизложеното за минималните размери на дължимото възнаграждение по
предявените искове. Неоснователно е и възражението на ищеца за липсата на
доказателства за изплащане на възнаграждението. Представения договор за правна
защита и съдействие от 10.12.20г. , където е уговорено възнаграждение от 1250
лв. без ДДС, кореспондира с представено извлечение за превод с наредител В.Т.
АД и получател адв. М. Поради което за разноски следва да се присъди сумата от 300,65
лв.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „В.Т.“ АД, ЕИК ***, със седалище *** да заплати на З.Л.Ч., ЕГН ********** на осн. чл.128 от КТ, сумата от 1321,75 лв. (хиляда триста двадесет и един
лева и седемдесет и пет стотинки) представляваща разликата между дължимото
и изплатено трудово възнаграждение за
периода м. октомври 2017г. до м. януари 2020г. включително, както и сумата от 215,47 лв. (двеста и петнадесет лева и четиридесет и
седем стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главниците считано
от 10-то число на месеца следващ месеца за които се дължи до датата на подаване
на исковата молба-30.10.21г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда -30.10.2020г. до окончателното заплащане, като отхвърля иска за
горницата над 1321,75 лв. до претендираните 1351.33 лв.
за м.септември 2017г. и за дължимо обезщетение за забава върху вземене за м.
септември 2017г. за горницата над 215,47 лв. до претендираните 224,63 лв.
ОСЪЖДА „В.Т.“ АД, ЕИК ***, със седалище *** да заплати на З.Л.Ч., ЕГН ********** на осн. чл.128 от КТ, сумата от 1177,09
лв. (хиляда сто седемдесет и седем лева и девет стотинки) представляваща
разликата между дължимото и изплатено трудово възнаграждение за м. март
2020г. както и сумата от 66,05 (шестдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху главницата считано от 10.04.20г. до датата на подаване на исковата
молба-30.10.21г.,ведно със законната лихва върху главницата, до окончателното заплащане,
ОСЪЖДА „В.Т.“ АД, ЕИК ***, със седалище *** да заплати на З.Л.Ч., ЕГН ********** сумата от 1177.09 лв. (хиляда сто седемдесет и седем лева и девет стотинки), представляваща разликата между дължимото обезщетение изплатеното по чл. 222, ал. 1 от КТ и за сумата от 795.88 лв. (седемстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и осем
стотинки), представляваща разликата между
дължимото обезщетение и изплатеното по чл. 220 от КТ.
ОСЪЖДА „В.Т.“ АД, ЕИК ***, със седалище *** да заплати на З.Л.Ч., ЕГН ********** сумата от 204,39 лв. (двеста и четири
лева и тридесет и девет стотинки), представляващи незаплатено обезщетение
за неизползван месечен платен отпуск за 13 дни за 2019 и 2020
г., на осн.чл.224 от КТ, като отхвърля иска за горницата над 201.39
лв. до претендираните 204,39 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Л.Ч., ЕГН ********** срещу „В.Т.“ АД, ЕИК ***,
със седалище *** иск за сумата от 290,17 лв. неплатен остатък от дължимо
трудово възнаграждение за м.февруари 2020г., както и за обезщетение
за забава, считано от 10.03.2020г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-30.10.2021г. в размер на 21,11 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Л.Ч., ЕГН ********** срещу „В.Т.“ АД, ЕИК ***,
със седалище *** иск за сумата от 620,93 лв. неплатен остатък от дължимо трудово възнаграждение
за м.април 2020г., както и за обезщетение за забава, считано от 10.05.2020г.
до датата на подаване на исковата молба в съда-30.10.2021г. в размер на 133,67
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „В.Т.“ АД, ЕИК ***, със седалище *** да заплати на З.Л.Ч., ЕГН ********** сумата в размер на 519,30 лв. (петстотин и деветнадесет лева и
тридесет стотинки), представляваща заплатено
адв.възнаграждение на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА З.Л.Ч., ЕГН ********** да заплати на «В.Т.“ АД, ЕИК ***, със седалище *** сумата
в размер на 300,65 лв. (триста лева и
шестдесет и пет стотинки), представляваща заплатено адв.възнаграждение на осн.чл.78
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „В.Т.“ АД, ЕИК ***, със седалище *** да заплати по сметка на ВРС, сумата от 349,95 лева (триста четиридесет и девет
лева и деветдесет и пет стотинки) за държавна такса дължима по предявените
искове, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД: