Присъда по дело №977/2024 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 22 |
| Дата: | 3 април 2025 г. (в сила от 19 април 2025 г.) |
| Съдия: | Красимир Лесенски |
| Дело: | 20245220200977 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 12 юли 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура
Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия П. И. К., роден на ... г. в гр.
Пазарджик, живущ в с. С., обл. Пазарджик, ул. „И. Р.“ № 7, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, безработен,
ЕГН: ********** за това, че на ... г. в с. С., обл. Пазарджик се заканил на Е. С.
А. с престъпление по чл.330, ал.1 от НК, а именно, че ще запали къщата й, и
това заканване би могло да предизвика основателно опасение за
осъществяването му - престъпление по чл.320а, вр. с чл.330, ал.1 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен по така повдигнатото обвинение
и дава обяснения, че причина за случилото се има пострадалата А. – служител
в кметство село С., която отказвала да регистрира жена му и детето адресно в
село С., поради което в инкриминирания ден той само й казал, че ще пусна
жалба срещу нея и я напсувал, но не й се е заканвал, че ще й запали къщата.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от
събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание, отчитайки преди всичко отегчаващите вината обстоятелства.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск, няма
конституиран граждански ищец или частен обвинител.
Защитата счита, че не е налице извършено престъпление от обективна и
субективна страна и пледира за оправдаване на подсъдимия. Излага подробни
доводи в тази насока.
В правото му на лична защита подсъдимият заявява, че се извинява и
съжалява, че се е стигнало до дело, но той нямал никаква вина за случилото се,
като нямало доказателства и нито един свидетел, който да е присъствал на
въпросния ден и да е посочил, че се е заканил да запали къщата на
пострадалата.
В дадената му последна дума подсъдимият моли съда, ако може да го
оправдае, защото от негова страна нямало никаква агресия.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалата Е. С. А. работи и живее в къща в с. С., обл. Пазарджик.
Длъжността й е специалист по административно обслужване на граждани в
кметството на селото. Подсъдимият П. И. К. също е от с. С.. Той е осъждан
1
десет пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления, като е
излежавал наказания „лишаване от свобода“ ефективно.
Подсъдимият и пострадалата се познавали от селото, като пострадалата
А. била запозната дори с факта, че подсъдимият П. К. е търпял наказания
лишаване от свобода в затвора.
През първите месеци на 2023 г. подсъдимият П. К. искал жената, с която
живее на семейна начала - Ж. М., с която пребивавали преди това в Г. и която е
не е жител на село С., да бъде адресно регистрирана на неговия адрес в с. С.,
за да може на същия адрес да се регистрира и детето им Б. П. К.а, родена на ...
г. в Г.. Поради тази причина няколко пъти той посетил сградата на кметството
в с. С. с искане М. да бъде регистрирана на адреса му, където разговарял както
с пострадалата А. – единственият служител специалист административно
обслужване в кметството, така и с кмета на селото – свидетеля Б. Л. А..
Последните му обяснили, че това не може да се случи, тъй като къщата на
подсъдимия К. била И. Р.та на селото, а за нея подсъдимият К. нямал
нотариален акт или каквито и да е било документи. Самият кмет А. обяснил на
К., с когото разговаряли пред кметството, че трябва първо майката да се
регистрира и детето получава автоматично регистрация, но без документи за
къщата му е нормативно невъзможно да се регистрира настоящ адрес на
съжителката му. В тази насока били и обясненията на пострадалата А. към К..
Тя му обяснила, че трябва да има нотариален акт за къщата, за да може да се
регистрират лица на адреса. К. се интересувал дали трябва да е нотариалния
акт на негово име и може ли да се регистрират на друг адрес в селото. А. и А.
му обяснили, че може, ако има съгласие на собствениците на къщата на даден
адрес. При последващи посещения подсъдимият К. искал М. да бъде
регистрирана на адреси на починали лица в село С., като пострадалата А. му
разяснявала, че също не може, защото за това е необходимо писмена
декларация на наследниците на починалия, каквато подсъдимият К. не
представял. Тогава подсъдимият К. взел решение да помоли и разговаря с
различни съседи да дадат съгласие за регистрация на М. на техни адреси в
селото. Първо завел в кметството негова позната от селото с малко име Д., но
проверката на А. установила, че собственик на къщата е и нейната сестра, от
която нямало съгласие. След това К. отишъл с лицето Г. Г.. При него също се
установило, че има съсобственици на къщата – негови племенници, от които
липсвало съгласие. А. вършила проверка в регистрите и обяснявала тези
обстоятелства на К.. Към този момент остри реплики не са си разменяли, като
подсъдимият разбрал какво се изисква по закон, но в същото време започнал
да си мисли, че пострадалата А. не иска да му свърши работа и само го връща,
поради което се настроил негативно против нея.
На ... г. в кметството на с. С. отишла лично Ж. М. със свидетеля Г. Г.. М.
искала заедно с детето си да се регистрират на адреса на къщата на свидетеля
Г. в с. С., който пред А. изявил устно съгласие за това. А. му обяснила, че няма
пречка да извърши регистрацията, но свидетелят да обмисли добре това си
решение, защото на посочения адрес от Г., която била нова къща, към онзи
2
момент бил регистриран само сина му и ако самият Г., неговата жена, децата
му и снахата решат в по-късен момент да се регистрират, може да няма да
има възможност за тях самите. Като чул това и помислил, Г. заявил, че е
размислил и се отказва, като не дава съгласие М. и детето й да бъдат
регистрирани на адреса му. А. не извършила регистрацията. М. и Г. си
тръгнали от кметството и се разделили. Няколко минути по-късно в
кметството пристигнал подсъдимият П. К. и отишъл при пострадалата А.. Той
започнал да крещи и обижда, заявил, че всички служители са боклуци и нищо
не ставало от тях. Заявил, че ще подаде жалба срещу служителите. А. също му
заявила, че ще подаде жалба, защото не издържа неговото поведение и
продължителното настояване за регистрация на М. в нарушение на закона и
което тя възприемала вече като тормоз. Двамата повишили тон. К. поел да
излиза, но се обърнал и се заканил на пострадалата А. с думите: „Ще ти запаля
къщата!“. След това си тръгнал.
Пострадалата Е. А. силно се изплашила от отправените заканителни
думи. Тя се страхувала от подсъдимия К. и смятала, че след като той е бил в
затвора, е в състояние да извърши подобно деяние. Освен това пострадалата
А. била наясно, че подсъдимият К. знае къде точно в с. С. се намира дома й, в
който тя живее със семейството си – съпруг и две деца. Тя се обадила на кмета
– свидетеля А. и му съобщила за случилото се, като се видели и след това.
Според А. А. била видимо притеснена.
Същия ден А. разговаряла и със свидетеля Ж. К. – полицейски служител
при РУ на МВР Пазарджик, отговарящ за село С. и му споделила
притесненията си. Той я посъветвал да подаде писмена жалба, за да може да
вземат отношение. На ... г. А. подала жалба за случилото се. Преписката била
разпредЕ. на свидетеля К.. Той и колегата му – свидетелят С. Д. - разговаряли
с К., като Д. съставил протокол за предупреждение на подсъдимия да не се
заканва и да не заплашва А., който му връчил лично.
По делото е изготвена психологична експертиза на пострадалата А., от
заключението на която е видно, че към периода на инкриминираната дата А. е
преживяла страх и стрес, въз основа на които се е завишила нейната
тревожност. Според вещото лице А. след заканата е изпаднала в остра
реакция на стрес и е възприела тази закана като действителна, в резултат на
което е изпитала основателен страх и опасения от осъществяването й. В
съдебно заседание ВЛ заяви, че при провеждане на беседата с Е. А. в
моментите, в които тя започвала да споделя своите преживявания за
конкретното инкриминирано събитие, се разтрепервала на моменти, гласът й
ескалирал, очите й се пълнели със сълзи, което било фактор, че тази
психотравмената ситуация е още в нея, че са в нея преживяванията, като й
било необходимо да се предостави пространство, в което тя да се успокои, за
да може да продължи своя разказ. Пострадалата по време на беседата с ВЛ
заявявала, че нощно време спи спокойно, но не знае дали подсъдимият нямало
да хвърли нещо и да ги запали, защото страхът и стресът от ситуацията са
били в нея все още и се появявал страх от неизвестното, тъй като тя не можело
3
да предвиди реакциите на този човек, който е агресирал спрямо нея. Според
ВЛ страхът от неизвестното ескалирал и възбуждал страха от реалното
осъществяване на заплахата спрямо нея, че подсъдимият ще й изгори къщата.
Тя възприела заплахата по-скоро, че ще изгори къщата със семейството й
вътре, защото непосредствено, след като е била отправена заплахата срещу
нея, първата й мисъл била, че децата й са сами вкъщи, т.е. тя усещала
заплахата и за самите й деца и семейството си.
По делото е допусната и изготвена съдебно-психиатрична експертиза по
отношение на въпроса дали в инкриминирания ден подсъдимият е действал в
състояние на физиологичен афект, породен от поведението на пострадалата,
която в неговите очи „не иска да му свърши работа“ и действа
„незаконосъобразно“. Според ВЛ категорично в случая подсъдимият не е
действал в състояние на физиологичен афект, като в конкретния случай не са
налице всички изискуеми фази и условия за протичането му. Излага подробни
доводи в тази насока, включително и в съдебно заседание.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от всички събрани по
делото доказателства: гласните – обясненията на самия подсъдим П. И. К.,
показанията на свидетелите Е. С. А., Г. И. Г., Б. Л. А., С. Н. Д. и Ж. Г. К.,
писмените – протокол за предупреждение, справка съдимост,
характеристична справка, телеграма за ОДИ, декларация за семейно,
материално положение и имотно състояние, справка за пътуване на
подсъдимия, удостоверение за настоящ и постоянен адрес, издадени от общ.
П., копие от първата страница на задграничен паспорт на детето Б. К.а,
удостоверение за раждане на Б. К.а, писмо от кметство с. С., ведно с
удостоверение за постоянен адрес, удостоверение за настоящ адрес, справка за
регистрирани лица в НБД.
Фактическата обстановка се подкрепя и от заключенията на ВЛ по
допуснатите и изготвени СПЕ, чийто заключения съдът намира за
компетентно изготвени, вещите лица са отговорили точно на поставените
въпроси и съдът ги кредитира изцяло.
Събраните по делото доказателства са без противоречие помежду си
относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние и
участието на подсъдимия в неговото извършване. В тази насока основни са
показанията на Е. С. А., тъй като заканата е осъществена в момент, когато са
били само двамата с подсъдимия К. и няма други свидетели-очевидци на
случилото се. Все пак нейните показания се подкрепят и от изнесеното от
свидетеля Г. Г., който потвърждава, че е бил същия ден преди това с М. в
кметството, където отново не е извършена регистрация на последната и
нейното дете, от показанията на А., който заяви, че същия ден след това
пострадалата му е съобщила за случилото се и била видимо притеснена, както
и показанията на полицейския служител Ж. К., пред когото А. също съобщила
4
за заканата и който я посъветвал да подаде писмена молба. В същото време
позицията на подсъдимия е рязко изменяща се във времето – от
първоначалното твърдение, че въобще не е бил в България по това време, а в
бил чужбина, през твърдението, че с нищо не се е заканил, през това, че само е
напсувал пострадалата, до това, че само й е заявил, че ще подаде жалба срещу
нея. Самият подсъдим не отрича, че са били само двамата с пострадалата в
сградата на кметството. Съдът кредитира изцяло показанията на Е. А., тъй
като те са логични, а освен това свидетелката ги е излагала последователно
във времето, без съществени вътрешни противоречия. Изнесеното от нея за
случилото се пред съда съвпада напълно и със споделеното от нея пред А. и К.
още на същия ден, непосредствено след инкриминираното деяние, както и на
досъдебното производство. В тази насока съдът кредитира изцяло и
показанията на свидетелите Г. И. Г., Б. Л. А., С. Н. Д. и Ж. Г. К., които са без
вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на
обстоятелствата, за които те са свидетели. Техните показания следва да бъдат
ценени като такива с висока доказателствена стойност, тъй като дават
информация за факти, които са пряко възприети от тях, а и всички тези
свидетели не са и заинтересовани по никакъв начин пряко от изхода на делото.
Такъв незаинтересован свидетел реално се явява и пострадалата А., която не е
страна по делото. По отношение на достоверността на нейните показания
индиция е и заключението на ВЛ по изготвената СПЕ спрямо нея, както и
изнесените подробности от ВЛ за поведението на пострадалата по време на
беседата с нея.
На последно място следва да се отбележи с оглед твърденията на
подсъдимия, че не е бил в България на инкриминираната дата, че е видно от
изготвената от ОД на МВР Пазарджик справка за пътувания на лицето, К. е
влязъл в България на ... г. и след това напуснал България на ... г. Макар и
подобни справки да не са пълни с оглед обстоятелството, че България е член
на ЕС, то все пак тя сочи, че към инкриминираната дата К. е бил на
територията на страната, а в крайна сметка и самият подсъдим не отрича в
свои обяснения, че е ходил в сградата на кметството при пострадалата на
инкриминирания ден.
Така изложената фактическа обстановка води до следните правни
изводи:
С действията си подсъдимият П. И. К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.320а, вр. с чл.330, ал.1 от
НК.
От обективна страна подсъдимият П. И. К. на ... г. в с. С., обл.
Пазарджик се заканил на Е. С. А. с престъпление по чл.330, ал.1 от НК, а
именно, че ще запали къщата й, и това заканване би могло да предизвика
основателно опасение за осъществяването му. Съдът намира за категорично
установени и доказани от събраните по делото доказателства на всички
5
елементи на престъпния състав.
Изхождайки от действията на подсъдимия, които показват какво е
отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че
престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е включвал
представите, че подсъдимият се е развикал на пострадалата, като
същевременно е отправил и словесната закана, свързана с имота на
пострадалата – нейната къща и запалването й. За съзнаването какъв ефект ще
възпроизведе заканата върху пострадалата допринася и обстановката –
двамата са се намирала сами в сградата на кметството на село С.. Освен това
пострадалата познавала подсъдимия, с когото живеят в близост и знаела, че
последният е бил осъждан и лежал в затвора. Затова и заканата е възприета от
А. като действителна заплаха. Подсъдимият е съзнавал липсата на желание от
нейна страна да „му свърши работа“ и въпреки че това е било породено не от
лично отношение на А. към него, а поради закони пречки, със заканата си да
запали дома й, е целял именно това – тя да промени поведението си и да
пожелае да му съдейства. В тази насока следва да се отбележи, че ако
подсъдимият действително е смятал, че „незаконосъобразно“ продължително
във времето А. му отказва да извърши регистрацията, то той действително би
подал жалба в тази насока. Вместо това К. е бил наясно, че решаването на
проблема не зависи от самата А., тъй като и кметът А. му е заявил същото,
което му е казала и А.. Дори К. е молил и самият кмет да регистрира жена му
и детето му на домашния адрес на кмета, което последният му отказал. Това,
че подсъдимият има ниво на развитие, което му е попречило да види други
начини за решаване на проблема с регистрацията и след като очевидно е бил
изчерпал всички опции, за които се е сетил, го е накарало именно да действа
чрез способи, които познава – закани и заплахи спрямо служителката в
кметството, за да я мотивира да наруши закона и да извърши подобна
регистрация в следващ момент.
Събраха се доказателства по делото, че след случилото пострадалата
продължава да се страхува, внимава и е притеснена за себе си и семейството
си, тъй като възприема заплаха към запалването на дома й, ведно със
семейството й вътре. Ето защо съдът намира, че деянието на К. на
инкриминираната дата с съставомерно и покрива всички признаци на състава
на чл.320а, вр. с чл.330, ал.1 от НК. В тази насока изводите на съда се
подкрепят и от назначената и изготвена по делото съдебна психиатрично-
психологична експертиза на пострадалата. Според нейното заключение
отправената спрямо нея закана, описана в материалите по делото, е била годна
да възбуди у пострадалата страх за това, че може да бъде осъществена. ВЛ е
посочило, че пострадалата не е страдала към момента на прегледа от
психическо заболяване. Непосредствено след отправянето спрямо нея на
визираната закана тя е оказала негативно въздействие върху й и тя била
6
изпаднала в състояние на остра реакция на стрес.
Съдебната практика е трайна по отношение на този тип престъпления,
че се касае за неправомерно въздействие върху психиката на дадено лице –
пострадалия, спрямо когото е отправена заканата, като за съставомерността на
деянието не е необходимо заканата да е била изпълнена – достатъчно е, че тя е
възприета като реална заплаха от пострадалото лице и да е породила у него
страх за осъществяването й. Точно такъв е и конкретния случай.
По наказанието:
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1
от НК касаещи неговото определяне.
Съдът прецени като сравнително ниска обществената опасност на
извършеното от подсъдимия деяние, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода до две години и което не съставлява тежко престъпление
по смисъла на общата част на НК.
Съдът прецени като сравнително висока обществената опасност на
самия подсъдимия. Същият е осъждан, с недобри характеристични данни.
Това са и отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства мотивът
за извършване на престъплението – желанието на подсъдимия да регистрира
жена си и детето им, а като изключително смекчаващо вината обстоятелство
се явява периодът от време, изминал от момента от процесното деяние – почти
2 години. С оглед трайната практиката на Европейския съд за правата на
човека по отношение на правото на справедлив процес, гарантирано от чл.6
ЕКПЧ, настоящият съдебен състав счита, че следва продължителността на
наказателния процес също да се отчете в полза на подсъдимия, като следва да
се отбележи, че едно наказание, за да бъде справедливо, то следва и да бъде
своевременно наложено, за да изиграе своя превъзпитаващ ефект. Почти две
години след инкриминираното деяние, след като на подсъдимия се е родило и
второ дете, подсъдимият работи и се грижи за семейството си, а самото деяние
не е тежко по смисъла на закона, както се посочи по-горе, съдът намира, че
едно лишаване от свобода би било прекомерно тежко и несправедливо
наказание за извършеното от подсъдимия. Ето защо съдът счита, че
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК би могла да намери приложение,
тъй като счита, че в случая е налице изключително смекчаващо вината
обстоятелство и няколко други такива, посочени по-горе, които да обуславят
прилагането му. Представителят на държавното обвинение в съдебно
заседание поиска спрямо подсъдимия да се наложи наказание, отчитайки
преди всичко отегчаващите вината обстоятелства, но е видно, че са налице и
смекчаващи такива. Вярно е, че подсъдимият е осъждан, но е изтърпял
наказанията си по предходните присъди, създал е семейство, има две
малолетни деца, работи и се грижи за тях. При това положение съдът намира,
7
че не следва да наложи наказание лишаване от свобода за конкретното деяние,
което не се явява тежко, още повече имайки предвид, че с оглед предходните
осъждания на подсъдимия, подобно наказание лишаване от свобода следва да
бъде търпяно не само ефективно, но и при първоначален строг режим.
При тези данни и при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и наличието на изключително такова, съдът определи на
подсъдимия П. И. К. наказание за престъплението по чл.320а, вр. с чл.330, ал.1
от НК при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2,
вр. ал.1 от НК - пробация при следните мерки за контрол и въздействие:
задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване и подпис
два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от шест месеца. Размерът на наказанието
съдът определи отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съобразявайки ниската степен на обществената опасност на
деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на
подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Съдът е убеден, че именно така
определеното наказание ще изпълните целите, визирани в чл.36, ал.1 НК, тъй
като се касае за баща на две малолетни деца, който работи и се грижи за тях и
който, с оглед обстоятелствата и нивото му на развитие и разсъждение,
поддавайки се на гнева си и негативните си емоции, е извършил
престъплението, но на когото категорично мястото не е в затвора за това, което
е извършил. Ако считаме, че за подобно деяние, извършено по подобен мотив,
деецът следва да попада в затвора, за да бъде превъзпитан, то наказателната
ни политика е очевидно ретроградна. В същото време по делото има данни, че
подсъдимият работи, за да издържа децата си, включително и в определени
периоди в чужбина, което дава възможност да му бъде наложено наказание
пробация, което не му пречи да полага общественополезен труд поне на
територията на страната и да се грижи за своите две деца. Така определеното
наказание съдът намира, че съответства напълно на тежестта на самото
престъпно деяние, характеризиращо се с ниска степен на обществена
опасност. С налагането му подсъдимият ще има възможност да осмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така преценения период на
пробация е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана
от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления. В
същото време това наказание ще даде възможност на подсъдимия да работи в
страната, за да издържа семейството си и да заплати разноските по делото.
С оглед изхода на делото съдът следва да осъди подсъдимия да заплати
сторените по делото разноски за експертизи в общ размер на 1948,08 / хиляда
деветстотин четиридесет и осем лева и 08 ст./лв., от които сумата в размер на
702.00 /седемстотин и два/ лв., платима по сметка на ОД на МВР Пазарджик,
както и сумата в размер на 1246,08 /хиляда двеста четиридесет и шест лева и
08 ст./лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
8
Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9