Р Е Ш Е Н И Е №
К., 15.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г. Гилева разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 2248/2018 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове за вземания, произтичащи от неизпълнение на сключен договор и за обезщетение за забавеното изпълнение на парични задължения с правно основание договорните отношения между страните, чл.86 ЗЗД във връзка с чл. 294 ТЗ.
Ищецът „Ю.Б.“ АД с ЕИК ******моли съда да осъди С.А.Г., ЕГН *********** като кредитополучател и И.П.И., ЕГН ********** в качеството му на поръчител солидарно да заплатят на "Ю.Б." АД, ЕИК: ******, на основание Договор за потребителски кредит FL 517977/09.03.2010 г., сума в размер 5442,69 лева (пет хиляди четиристотин четиридесет и два лева и шестдесет и девет стотинки), от които 3573,12 лева (три хиляди петстотин седемдесет и три лева и дванадесет стотинки) — главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 1204,14 лева (хиляда двеста и четири лева и четиринадесет стотинки - договорна лихва за периода от 10.09.2014 г. До 23.08.2018 г.; 377,43 лева (триста седемдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки) - мораторна лихва (обезщетение за забава) за периода от 10.09.2014 г. до 23.08.2018 г. и 288,00 лева (двеста осемдесет и осем лева) - такси за периода от 10.09.2014 г. до 23.08.2018 г.
Твърди, че с Договор за потребителски кредит FL 517977/09.03.2010 Банката е предоставила на Кредитополучателя Г. кредит в размер на 4540,00 лева (четири хиляди петстотин и четиридесет лева), предназначен за предсрочно погасяване на задължения по Договор за издаване на кредитна карта с карта № 377758792933721 и Договор за издаване на кредитна карта с карта № 377665100592018, със срок до 10.03.2020 г., който кредит Кредитополучателя може да ползва по начините уговорени в чл. 1 от договора.
В съответствие с договора, видно от представеното към исковата молба банково бордеро №7183138/10.03.2010 г., Кредитополучателят е усвоил на 10.03.2010 г., изцяло предоставените от Банката парични средства в размер 4540,00 лева от разплащателна сметка: IBAN: *** на С.А.Г. при „Ю.Б." АД.
Съгласно договореното в чл. 3, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г., кредитополучателят дължи на Банката през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 5,00 % (пет процента). За периода след това Кредитополучателят дължи на Банката, променлива годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на Банката, за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 1,250 % (едно цяло двадесет и пет процентни пункта). Към датата на сключване на договора за потребителски кредит базовият лихвен процент на Банката е в размер на 12,750 % (дванадесет цяло седемдесет и пет процентни пункта). Размерът на вноските съгласно погасителния план за първите девет месеца от сключването на договора за потребителски кредит, през гратисния период е в размер на 18,92 лева, а за всяка следваща година в размер на 73,15 лева. Погасителните вноски се дължат съгласно погасителен план до 10-то число на месеца, по аргумент от чл. 8 от договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г., като крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до 10.03.2020 г., видно от договореното в чл. 6 от договора. Погасителният план е подписан от страните по договора за потребителски кредит и анекса към него, и е неразделна част от него, съгласно договореното в чл. 18 от договора за потребителски кредит.
По силата на чл. 3, ал. 5 от договора за потребителски кредит, БЛП (базовия лихвен процент) се определя от Съвета на Директорите на банката или от комитет към Съвета на директорите и подлежи на ежемесечно преразглеждане. Промяната на БЛП се приема при съществени промени на пазарните условия. Промяната на БЛП и датата на одобрението на промяната от компетентния орган на Банката се публикуват на интернет страницата на банката и обявление за промяната се поставя на видно място в банковите салони с указания за датата на промяната на БЛП.
При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет (по арг. от чл. 9 от Договора за потребителски кредит).
Съгласно чл. 17 от договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г., поръчителите се съгласяват да отговарят солидарно с кредитополучателя пред Банката за цялото задължение по договора за потребителски кредит, включително и когато Банката обяви цялото задължение по договора за потребителски кредит за предсрочно изцяло изискуемо и дължимо. И.П.И., ЕГН ********** като поръчител се е съгласил с договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г., запознат е със съдържанието му, получил е екземпляр от договора за потребителски кредит и погасителния план към него, което е удостоверил с полагането на подписа си по страниците на договора.
На 24.11.2011 г., е сключен анекс № 1 от 24.11.2011г., към договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г., по силата на който периодът през който кредитополучателят дължи на Банката фиксирана годишна лихва в размера посочен в чл. 3, ал. 1 от договора се удължава с шест месеца до 10.05.2012 г. включително. Съгласно чл. 2 от анекс № 1 от 24.11.2011 г., към договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г., за останалия период до крайния срок на издължаването на кредита, кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер, определен по реда на чл. 3, ал. 2 от договора. Размерът на вноските съгласно погасителния план за първите шест месеца от сключването на анекса за потребителски кредит, през гратисния период е в размер на 18,17 лева, а за всяка следваща година в размер на 78,01 лева.
Длъжниците не са изпълнил договорните си задължения по чл. 7 и чл. 8 във вр. с чл. З, чл. 4 от договор за потребителски кредит № РЬ517977/09.03.2010 г., а именно: не са заплатили на „Ю.Б." АД всички равни месечни вноски, включващи лихва, главница и такса с размер на всяка вноска 78,01 лева (седемдесет и осем лева и една стотинки) - за останалия период до крайния срок на издължаване на кредита, дължими ежемесечно в брой на 10 — то число от съответния месец; не са заплатени дължимите на банката по настоящия договор лихви (неустойки) за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, съгласно чл. 8, чл. 9.
Твърди, че нотариална покана с рег. 2882/2017, том 1, №186, на нотариус М.П., с рег. № 445, с район на действие РС - К., изпратена до длъжника С.А.Г., на адреса посочен в договора за потребителски кредит е връчена на 30.11.2017 г.
По силата на чл.15 от Договора за банков кредит, при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение, на което и да е друго задължение по настоящия договор, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно и изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора.
Твърди, че нотариална покана с рег. 2885/2017, том 1, №188, на нотариус М.П., с рег. № 445, с район на действие РС - К., изпратена до длъжника И.П.И. е връчена лично на длъжника на 28.12.2017 г.
Всички уведомления и изявления във връзка с Договора за кредит трябва да бъдат направени във писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща или с телеграма достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора, по отношение на кредитополучателите адресът за кореспонденция е посочен в началото на Договора за кредит. В случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора за кредит, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна, като посочи новия си адрес (по аргумент от чл. 20 от Договора за потребителски кредит).
Поради неплащане на погасителна вноска № 54 с падеж 10.09.2014 г, съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит, е обявена предсрочната изискуемост по кредита и към 23.08.2018 г. задължението на кредотополучателя към банката възлиза на 5442,69 лева, от които 3573,12 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 1204,14 лева - договорна лихва за периода от 10.09.2014 г. до 23.08.2018 г.; 377,43 лева - мораторна лихва (обезщетение за забава) за периода от 10.09.2014 г. до 23.08.2018 г. и 288,00 лева - такси за периода от 10.09.2014 г. до 23.08.2018 г., които представляват и обща сума на начисленията по договор за потребителски кредит FL517977/09.03.2010г.
Моли съда да осъди ответника да му заплати направените съдебни и деловодни разноски по водене на делото.
Ответницата С.А.Г. чрез назначеният й особен представител адв. И.Д.,*** взема становище, че претенциите на ищеца са неоснователни в претендирания размер поради това, че всички парични претенции на кредитора за периода 10.04.2014 год. – 04.09.2015 год. са погасени по давност. Истинността на анекс № 1/24.11.2011 год., оспорена в хода на производството не бе доказана, поради което твърди, че същият представлява неистински документ и в отношенията между страните действа първоначалния договор за кредит. Оспорва като неоснователни претенциите на ищеца за такси в размер на 288 лв. Моли съда да отхвърли предявените срещу нея искове като неоснователни и недоказани.
Ответникът И.П.И. чрез назначеният му особен представител адв. К.Г. оспорва предявените искове по основание и по размер, твърди, че вземането на всички по вид лихви, посочени в исковата молба са погасени по давност за периода от 10.03.2010 г. до 23.08.2015 г. включително на осн. чл.111 б."в" ЗЗД. Поради което вземанията за лихва в размер на 1204.14 лв. са неоснователни и недоказани по размер, вземанията за мораторна лихва за периода от 10.03.2010 г. до 23.08.2015 г. също са погасени по давност, а претенцията за 377.43 лв. е неоснователна и недоказана. Претенцията за вземане на сумата от 288 лв. като такса за периода 10.09.2014 г. до 23.08.2018 г. е неоснователна и недоказана, не става ясно от какво произлиза, дали се дължи еднократно или е начислявано при определени условия. Ако съдът приеме искането на ищеца за такси за основателно, моли да приеме, че за периода от 10.03.2010 г. до 23.08.2015 г. това вземане е погасено по давност.
Оспорва изцяло истинността на анекс №1 от 24.11.2011 г. сключен между банката и отв. Г. като твърди, че подписа за кредитополучател не е положен от С.Г.. Тъй като този документ не носи подпис неговия подпис /на отв. И./ намира, че доказателствената тежест за доказване истинността на подписа на кредитополучателя е на ищеца. Ако съдът не уважи това му възражение прави при условията на евентуалност, искане съдът да прогласи нищожността на чл.5 от Анекса като договорна клауза, въведена една година по-късно от сключване на договора за кредит, в която е включено задължение за плащане на годишен процент на разходите/ГПР/ в полза на банката в размер на 12.98 процента, без да е посочен общия размер на кредита към тази дата – датата на сключване на анекса. Твърди, че в клаузата не е дадена дефиниция какво представлява ГПР, как се формира и на какво основание той е дължим от ответницата Г. като кредитополучател. Твърди, че годишният процент на разходите не може да надвишава 5 пъти законовата лихва за съответния период. Заявява, че клаузата на чл.5 от анекса не го касае, тъй като този анекс не е подписан от него. Тъй като не е доказано до момента какъв размер на главницата дължи отв. Г., то същото важи и за него – отв. И., който е подписал договора като поръчител по кредита. Намира, че търсената от него сума-главница, лихви, БЛП и ГПР и др. такси, при условията на солидарна отговорност с отв. Г., не са доказани по размер и исковите претенции следва да се оставят без уважение като неоснователни и недоказани. Към екземпляра от съдебни книжа връчени му с исковата молба получил неописано като приложение в исковата молба банково бордеро №7183138/10.03.2010 г., неизвестно от кого издадено.
Поради липса на представено доказателство, от което да е видно, че по сметката на отв. Г. е постъпила сумата 4540 лв., намира, че не е доказано банката ищеца да е извършила превод и плащане на тази сума на отв. Г.. В чл.2 от Договора за потребителски кредит е посочена банкова сметка, ***. е следвало да се преведе. Договор е сключен на 09.03.2010 г., а на 10.03.2010 г. е подадена молба от отв. Г. до ищеца за прекратяване на договора за кредитна карта, в която молба е записано, че картата е прерязана, т.е. негодна за ползване. В исковата молба е посочено, че тази банкова сметка ***, поради което допуска, че това е причината да бъде издадена картата за теглене на паричните средства. Заявява, че вземането на претендираната сума от 4540 лв. е недоказано.
Твърди, че в отношенията му с Банката се прилагат нормите на Закона за потребителските кредити. Първото нарушение по този закон е, че договорът е съставен на шрифт по-малък от 12, когато изискването на цитирания закон е да не е по-малък от 12. Това изискване е свързано с възможността за правилно прочитане на договора. На второ място клаузите на чл.3 и чл.5 ал.3 от договора противоречат на закона, прави искане съдът да ги прогласи за нищожни. В ал.1 е договорено, че фиксираната годишна лихва за първите девет месеца е 5 %, която лихва надвишава законовата лихва, определяна за страната от Министерски съвет. В ал.2 е посочено, че след първите девет месеца кредитополучателя дължи годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката /БЛП/ за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1.250 пункта и че към момента на сключване на договора този БЛП е 12.750 процента. Законът изисква клаузите на договора да бъдат ясни и разбираеми и да не се прилага монополно положение от банките при отпускане на кредити, както и да не се включват клаузи, от които само едната страна черпи права без да е ясно кога и на какво основание ще се промени БЛП. Ако в един момент тази клауза говори за 1.250 пункта в следващия момент се говори за 12.750 процента. Не е ясно дори и на страницата на банката какво представляват тези пунктове и как се трансформират в проценти. Това е политика на банката, но клиентите за кредити не са лица, които могат да имат яснота за това какви загуби, пасиви трупа банката, как ги определя и на какво основание при получаване на кредит част от тези пасиви ще погасяват от кредитополучателите. Не става ясно в ал.4 как е определен размерът на разходите по кредита изчислен към момента на сключване на договора в размер на 13.21 лв. И това е така, защото в чл.5 от договора е посочено, че за проучване и отпускане на кредита кредитополучателят не заплаща такса за разглеждане на документите за кредита, както и за отпускане на разрешения кредит. Страните по договора са равнопоставени и е недопустимо едната страна да може едностранно, без анекс /писмено съгласие/ от другата да прави изменения в размера на задълженията в паричен еквивалент. Интернет страницата на банката не представлява двустранно споразумение, а едностранен диктат и принуда по отношение на кредитополучателя. Твърди, че от документите по делото не става ясно как е определен размерът на месечните погасителни вноски-дали е само върху главницата или в нея са включени годишната лихва увеличена с БЛП плюс договорната надбавка, както и с други разходи.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани по размер като остави без уважение и искането за присъждане на разноски. Претендира да му бъдат присъдени разноски, съответстващи на неуважената част от исковите претенции.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Въз основа на Договор за потребителски кредит FL517977/09.03.2010 г., сключен между С.А.Г. и "Ю. и Е.Д.Б.АД, ЕИК: ******, видно от заключението на назначената по делото ССЕ, по сметка IBAN: ***, разкрита на името на името на С.А.Г., на 10.03.2010 г. е постъпила сума в размер 4540, 00 лв. с основание „Усвояване на кредит 4160320“. На същата дата – 10.03.2010 год. от сметката са направени две плащания в размер на 2643,15 лв. и 1852,76 лв. и двете с основания „вноска за погасяване и закриване на кредитни карти на С.А.Г.“ С останалите по сметката 44,09 лв. са покрити първите две погасителни вноски по кредита и част от третата.
Договорът е с предмет потребителски кредит в размер на 4540 лв., с падеж 10.03.2020 год., издължаван на месечни погасителни вноски по двустранно подписан погасителен план с падеж на вноските десето число на месеца. Съгласно чл.9 от договора при просрочие на погасителна вноска и при предсрочна изискуемост на кредита се дължи „лихва лихва (неустойка)“ в размер на законната лихва за времето на забавата върху просрочените суми.
За усвоения кредит се дължи уговорената в чл.3 от договора годишна лихва. Тя е в размерна 5 % за посочения в договора и в анекса към него период и в размер на базовия годишен лихвен процент на Банката за потребителски кредити плюс договорна надбавка в размерна 1,250 пункта за останалата част от времето. Към момента на сключване на договора БЛП е 12,750 %.
Договор за поръчителство за обезпечаване на вземането по Договор за потребителски кредит FL517977/09.03.2010 г. не се представя по делото. Както изрично е записано в Договор за потребителски кредит FL517977/09.03.2010 г. „ днес, 09.03.2010 г. в гр. К. между „Ю. и Е.Д.Б.АД .. наричан Банката за краткост от една страна и С.А.Г. наричана кредитополучател от друга страна се сключи настоящия договор за следното:...“ От това следва, че страни по договора за потребителски кредит FL517977/09.03.2010 г. са упоменатите в този договор лица, а лицата между които този договор се сключва са само две – кредитодателя ищец и кредитополучателя С.А.Г.. С същия смисъл е нормата на чл.16 от договора.
В чл.17 на Договор за потребителски кредит FL517977/09.03.2010 г. се споменава задължението за солидарна отговорност на поръчителите, а именно че то е солидарно с кредитополучателя и правото да се цедира вземането в чл.19 от същия. Кои са обаче поръчителите, за които това се отнася в този договор не се посочва, не са посочени лица и няма изявления направени от лица, които да са договаряли/поемали конкретно задължение с кредитодателя и/или с кредитодателя и кредитополучателя в качеството си на поръчители.
За да бъде едно лице страна по договор, то това лице трябва да е индивидуализирано в този договор, да е ясно или поне определяемо качеството, в което то участва в този договор и да става ясно по един недвусмислен начин изявлението, което прави това лице или което се прави от името на това лице.
Записването „Поръчители“ след края на изявленията на договарящите по договора две лица – Банката и кредитополучателя не съставлява договор за поръчителство, независимо, че е посочено име и адрес на физическо лице и това физическо лице е положило подписа си.
Изрично в чл.18 от договора е упоменато съдържанието на същия, а именно „неразделна част от този договор са молба за отпускане на потребителски кредит и погасителен план“. Няма данни по делото в отношенията между страните да е уговаряно действието на други условия, норми, правила. Ищецът не основава претенциите си в исковата молба на актове, съглашения, споразумения, тарифи и др. такива извън съдържанието на представения договор.
Съгласно чл.8, ал.2 от договора страните са уговорили еднократна такса за администриране на кредита при забава в размер на 30 лв. Договорът за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г. не съдържа други уговорки между страните за плащане на такси, били те еднократни, периодични или при настъпване на определени обстоятелства извън упоменатите в чл.5. В ал.1 на чл.5 се упоменават няколко по вид такси, но само за една е договорен размер различен от 00,00 лв. Тази една такса е ежемесечна такса за поддържане на разплащателна сметка в размер на 2,50 лв. Тази такса макар да е спомената в този договор не съставлява такса произтичаща от този договор. Предметът на този договор е отпускането на кредит, а таксата спомената в чл.5, ал.1 от него е във връзка с други правоотношения на страните по този договор. Тези други правоотношения на ищеца и ответницата кредитополучател са по повод сключване на договор за откриване и поддържане, респ. обслужване на /разплащателна/ сметка. По делото не се твърди, че настъпило уговореното в ал.2 на чл.5 от договора възможно изменение на таксите по чл.5, ал.1 от договора за кредит.
Представен е подписан на 24.11.2011 г. между С.А.Г. и "Ю. и Е.Д.Б.АД анекс 1 от 24.11.2011 г. към договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г. С анексът се продължават периодът през който кредитополучателят има право на фиксирана годишна лихва, гратисния период през който се дължи на Банката само лихва върху усвоения кредит и се променя годишния процент на разходите по кредита от 13,21 процента при сключването на договора на 12,98 % без да е посочена общата сума дължима от кредитополучателя изчислена към момента на сключване на анекса.
Базовият лихвен процент на Банката уговорен с договора не е бил предмет на писмено съглашение между страните. Промяна на БЛП на Банката след сключване на договора не е удостоверена по делото с представянето на писмен документ – взето решение на орган на Банката или с позоваване на подобно решение. Акт въз основа, на който ищецът е извършил промяна на БЛП на Банката от 12,75 % на 13,20 % от 01.07.2011 год. не се твърди да е съставян и по делото не е представен.
Въз основа на оспорване истинността на анекс 1 от
24.11.2011 г. към Договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г. досежно подписа на С.А.Г. е назначена
съдебно-почеркова експертиза. Видно от заключението на СПЕ с вещо лице П.П.
подписът положен за „кредитополучател“ в на анекс 1 от 24.11.2011 г. към
Договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г. е изпълнен от С.А.Г..
Няма данни по делото съдържанието на анекс 1 от 24.11.2011 г. към Договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г. да е обявявано и да е довеждано до знанието на И.П.И..
Нотариална покана с рег. № 2882/2017, том 1, №186, на нотариус М.П., с рег. № 445, с район на действие РС – К. съставена от „Ю.Б.“ АД до С.А.Г. и съдържаща изявление за обявяване на цялото задължение по кредита в размер на 5154,69 лв. за незабавно изискуемо и дължимо към 14.09.2017 год. поради неиздължаване на месечна вноска с падеж 10.09.2014 г. е връчена на С.А.Г. при условията на чл.47, ал. 5 ГПК на 30.11.2017 г. Връчителят е търсил лицето на посочения от него по договора адрес, на регистрирания от лицето постоянен адрес и е констатирал, че лицето е регистрирало считано от 02.11.2015 год. настоящ адрес - територията на държава, различна от Република България. Въпреки поставените уведомления на адресите на територията на Република България, лицето не е получило поканата.
Нотариална покана с рег. 2885/2017, том 1, №188, на нотариус М.П., с рег. № 445, с район на действие РС - К. съставена от „Ю.Б.“ до И.П.И. съдържа уведомление, че в качеството си на поръчител е в забава относно погасяването на задължения по Договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г. и уведомление, че цялото му задължение по договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г. в размер на 5154,69 лв. е обявено, на осн. чл.15 от договора, за незабавно изискуемо и дължимо към 14.09.2017 год. поради неиздължаване на месечна вноска с падеж 10.09.2014 г.
Към 14.09.2017 год. при условията на сключения договор във вида, в който са уговорени с анекс № 1 от 24.11.2011 г. има една отчасти непогасена месечна вноска – погасителна вноска № 54 от погасителен план към Договор за потребителски кредит FL517977/09.03.2010 г. с падеж 10.09.2014 год. Направените от С.А.Г. погасителни вноски по кредита са 53 в размер общо на 3210,33 лв. Плащанията са направени в периода 10.03.2010 г. – 27.08.2014 г. Всички следващи погасителни вноски от № 55 до № 120 са изцяло непогасени.
Видно от заключението на ССЕ с вещо лице С.П. размерът на задължението на С.А.Г. при условията на договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г. /при обявена предсрочна изискуемост към 14.09.2017 г./ и без прилагането на Анекс № 1/24.11.2011 год. възлиза на такси 30,00 лв., от които 4540,00 лв. главница, 1602,64 лв. лихва, 237,251 лв. неустойка.
Размерът на задължението на
С.А.Г. при условията на Анекс № 1/24.11.2011 год. към Договор за потребителски
кредит № FL517977/09.03.2010 г. при
обявена предсрочна изискуемост към 14.09.2017 г. възлиза на такси 30,00 лв., 3573,12
лв. главница, 1633,33 лв. договорна лихва, 226,08 лв. неустойка.
Размерът на задължението на С.Г. при действието на анекс № 1/24.11.2011 год. за периода 04.09.2015 год. – 14.09.2017 год. възлиза на 703,48 лв. главница, 1152,48 лв. лихва по договор, 207,91 лв. лихва за забава в размер на законния лихвен процент, 30 лв. еднократна такса по чл.8 от договора. Размерът на дължимата главница за целия период е 3573,12лв. до датата на подаване на исковата молба. Лихвата за забава от 10.09.2017 год. до 03.09.2018 год. възлиза на 261,76лв.+273,94 лв. или общо 535,70лв. /л.196 и 197/. Главницата за периода 10.09.2014 г. - 04.09.2015 год. възлиза на 449,10 лв. /л.196/.
Исковата молба е подадена
на 03.09.2018 г.
Страните не спорят, че „Ю.Б.“ АД е правоприемник
на „Ю. и Е.Д.Б.АД.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Предявеният срещу С.А.Г. иск е частично основателен.
Договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили. Между ответницата Г. и ищеца съществува облигационно отношение с
основание договор за потребителски
кредит № FL517977/09.03.2010 г. По
делото не се събрах а доказателства, че е нарушена забраната на закона годишният
процент на разходите /чл.19 ЗПК/, да
бъде не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България.
Подписаният между страните договор във връзка с
направеното в него с анекс №1/2011 г. изменение не отговаря на изискванията
чл.11, ал.1 т.10 ЗПК съдържа информация за общата сума, дължима от потребителя.
Тази информация се съдържа в приложените към договора за кредит първоначален
погасителен план и към приложения към анекса към договора за кредит, последващ
погасителен план. Видно е, че размерът на общата сума, която длъжникът е
следвало да плати при сключване на договора възлиза на 8290,861 лв., а при
условията на променения с анекса ГПР – 8416,78 лв.
Съгласно чл.71 ЗЗД изпълнението на
срочно задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато
длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил
дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.
Освен в предвидените в договора за банков кредит
случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита и при
условията на чл. 432 ТЗ като само в една от тези хипотези /тази по ал. 1, точка
4/ банката има задължение да дава достатъчен срок, преди да упражни правото си
за предсрочно връщане на сумата.
Предсрочната изискуемост на вземането
по договор за кредит основана на неизпълнение на поето с договора задължение,
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, която настъпва
с волеизявление само на едната от страните. / ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК/ Волеизявлението
следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото
поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
Задължението по договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г. е станало предрочно изискуемо поради това, че изявлението на Банката за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо е достигнало до кредитополучателя Г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК във вида, в който нормата е действала в периода на връчване на нот. покана с рег. № 2882/2017, том 1, №186, на нотариус М.П..
Налице е основанието, на което се претендират
вземанията предмет на исковата молба - настъпила на 14.09.2017 год. предсрочна
изискуемост на кредита следствие неизпълнение на произтичащо от Договор за
потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г. задължение – налице е настъпване
на обстоятелствата визирани в чл.15 от договора - неплащане на повече от една
погасителна вноска и изпратено до длъжника волеизявление за обявяването на предсрочна
изискуемост, презумирано от закона /чл.47, ал.5 ГПК/ като получено.
Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за
връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен /с падеж 10.03.2020 г./ в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред
действието на погасителния план.
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има
гаранционно - обезпечителна функция, независимо че съдържа и елемент на
санкция. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване /т.н. договорна лихва/ за
последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се
дължи. В този
смисъл е и уредбата на предсрочната изискуемост по договора
за банков кредит в чл. 432, ал. 1 ТЗ относно размера на вземането на кредитора
- "предсрочно връщане на сумата по кредита" -
изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на
договора лихви.
С волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска
изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата
парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл. 79,
ал. 1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за
забавата.
Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното
задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до
плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По
правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на
законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение.
С изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви и за други периодични плащания. Вземанията за главница и
лихва /съставни части на периодично дължимите погасителни вноски/ с падеж до
03.09.2015 год. са погасени по давност на основание чл. чл.111 ЗЗД.
Размерът на задължението на С.Г.
при действието на анекс № 1/24.11.2011 год. за периода 04.09.2015 год. –
14.09.2017 год. възлиза на 703,48 лв. главница, 1152,48 лв. лихва по договор,
207,91 лв. лихва за забава в размер на законния лихвен процент, 30 лв.
еднократна такса по чл.8 от договора. Размерът на дължимата главница за целия период е
3573,12лв. до датата на подаване на исковата молба. Лихвата за забава от
10.09.2017 год. до 03.09.2018 год. възлиза на 261,76лв.+273,94 лв. или общо
535,70лв. Главницата за периода 10.09.2014 г. - 04.09.2015 год. , която е
погасена по давност възлиза на 449,10 лв.
Предявеният срещу С.Г. иск е
основателен за 3124,02 лв. и следва да бъде отхвърлен в частта до 3573,12 лв. като
погасен по давност.
Претенцията за договорни лихви е основателна за 1152,48
лв. за периода 04.09.2015 год. – 14.09.2017 год. и следва да се отхвърли в
частта до 1204,14 лв. като погасена по давност за претендирания период от
10.09.2014 год. до 03.09.2015 год. и като неоснователна за периода от
15.09.2017 год. и до 23.08.2018 год.
Претенцията за лихва за забава в размер на законния за
страната лихвен процент е основателна за 535,70лв. за периода 10.09.2017 год.
до 03.09.2018 год. и следва да бъде уважена в претендирания размер от 377,43
лв. за периода 14.09.2015 год. – 23.08.2018 г. Претенцията за такси е
основателна за 30 лв. и следва да бъде отхвърлена в частта до 288лв.като
недоказана.
Предявените срещу И.П.И. искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съществуването на договор за поръчителство между
ответникът И.П.И. и кредитодателят на С.А.Г.
„Ю.Б.“ АД, респ. „Ю. и Е.Д.Б.АД за
вземането на ищеца към С.А.Г. по договор за потребителски кредит №
FL517977/09.03.2010 г. не беше доказано.
Ищецът, че поради допусната техническа грешка при
попълване на основанието за заплащане на сумите погрешно е посочено, че
преведената държавна такса е за 2% за заповедно производство, вместо за
подаване на искова молба. Моли така
представеното платежно нареждане да бъде приложено по делото и използвано
именно за това производство. Твърди, че между страните няма заведено друго дело.
Същата грешка е пренесена и при записването за плащането на дължимото
адвокатско възнаграждение.
Ищецът представя списък на разноските в размер на
3565,74лв., от които 292,93 лв. държавна такса, 722,56 лв. възнаграждение за
адвокат, 802,13 лв. възнаграждение за особен представител на отв. Г., 803,12
лв. за възнаграждение на особен представител на отв. И., 555 лв. възнаграждение
за ССЕ и 390 лв. за СГЕ.
Ответниците нямат на правени по делото разноски.
По отношение дължимостта на направените разноски съдът
счита, че те следва да се разпределят
между всеки от солидарно отговорните ответници по равно, т.е по
1782,87лв.
Поради отхвърляне на предявените искове ответникът не
дължи разноски на ищеца.
Съразмерно с уважената част от претенциите,
ответницата дължи на ищеца разноски в размер на 788 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „Ю.Б.“ АД с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, представляван от П. Н.Д. - изп. директор и
М. В. – прокурист против И.П.И., ЕГН ********** ***
иск съдът да осъди И.П.И. да
заплати на „Ю.Б.“ АД в качеството му на
поръчител на задължение на С. А.Г. към "Ю.Б." АД, ЕИК: ******, по
Договор за потребителски кредит FL 517977/09.03.2010г., в размер 5442,69 лева
(пет хиляди четиристотин четиридесет и два лева и шестдесет и девет стотинки),
от които 3573,12 лева (три хиляди петстотин седемдесет и три лева и дванадесет
стотинки) - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; 1204,14 лева (хиляда двеста и четири лева и четиринадесет
стотинки - договорна лихва за периода от
10.09.2014г. до 23.08.2018г.; 377,43 лева (триста седемдесет и седем лева и
четиридесет и три стотинки) - мораторна лихва (обезщетение за забава) за периода
от 10.09.2014г. до 23.08.2018г. и 288,00 лева (двеста осемдесет и осем лева) -
такси за периода от 10.09.2014г. до 23.08.2018г.
ОСЪЖДА С.А.Г.,
ЕГН *********** *** да заплати на "Ю.Б."
АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, представляван от П. Н.Д.
- изп. директор и М. В. – прокурист по Договор за потребителски кредит
FL517977/09.03.2010 г. сумите:
- 3124,02 лв., главница като отхвърлен претенцията в частта
до 3573,12 лв. като погасена по давност;
- 1152,48 лв. договорна лихва за периода 04.09.2015
год. – 14.09.2017 год. като отхвърля претенцията в частта до 1204,14 лв. като
погасена по давност за периода от 10.09.2014 год. до 03.09.2015 год. и като
неоснователна за периода от 15.09.2017 год. и до 23.08.2018 год.;
- 377,43 лв., лихва за забава в размер на законния за
страната лихвен процент за периода 14.09.2015 год. – 23.08.2018 г. ;
- 30 лв.такси като отхвърля претенцията в частта до
288лв. като недоказана по основание и размер.
ОСЪЖДА С.А.Г., ЕГН *********** *** да заплати на "Ю.Б." АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, представляван от П. Н.Д. - изп. директор и М.В. – прокурист сумата 788, 00 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Ст. З.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: