Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1268/24.06. Година
2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд тридесет и осми състав
На двадесети юни Година две хиляди и
деветнадесета
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА
ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 2381 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 1364077,
издаден от ОДМВР- Варна, с който на М.И.Ч. е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лева на осн.
чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба
на М.И.Ч. срещу електронен фиш серия К № 1364077, с който й е наложено
административно наказание ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН.
В жалбата се сочи, че срока , визиран в чл.34
от ЗАНН не е спазен. Нарушението е извършено на 02.10.2016г., а собственикът на
автомобила е получил ЕФ на 10.05.2019г. по време на контролна проверка. Счита,
че от съдържанието на ЕФ не става ясно къде се е намирал ограничителния знак,
като преди знака, ограничаващ скоростта до 80 км/ч има друг, ограничаващ я до
100 км/ч. Не става ясно къде точно е замерена скоростта, което е довело до
нарушаване на правото й да разбере обвинението. Автомобила се управлява и от
други лица и уведомяването й , че има извършено нарушение с него преди 2,5
години води до невъзможност да осъществи правото си на защита, защото няма как
да знае кой е управлявал автомобила тогава . Формулира се искане за отмяна на
електронния фиш.
В с. з. въззивницата
поддържа жалбата си чрез процесуален представител.
По същество поддържа
доводите за отмяна на ЕФ, изложени с жалбата.
Представител на
органа, издал електронния фиш, не се явява и не е изразил становище по жалбата.
След преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 02.10.2016г. около 14.03 часа в гр. Варна
бил управляван л.а. „Рено Меган Класик ЕХ 1,6” с рег. № В8938РТ. При
управлението на автомобила по път Е-70 в посока към гр. Варна, автомобила се
движел със скорост на движение над максимално допустимата от 80 км/ч.
В района на
бензиностанция „Петрол“ била поставена и функционирала мобилна система за
контрол „TFR1-М“.
Автомобила преминал
покрай функциониращата радарна установка и техническото средство отчело
неговата скорост на движение като такава от 118 км/ч, като осъществило и
заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс от 3 км/ч, като наказуемата
скорост възлязла на 114 км/ч.
Тъй като максимално
допустимата скорост била 80 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на
лекия автомобил след приспадане на толеранс била 114 км/ч, лицето, управлявало
автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.
След установяване на
собственика на автомобила – М.И.Ч., бил издаден електронен фиш серия К № 1364077,
в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочена
била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от
ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за
налагането му – чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с
доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане
на скоростта и заснемане.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на
техническо средство или система, разписка за връчване на ЕФ и др.
За да се произнесе
по жалбата, съдът взе предвид следното:
Съдът, предвид
вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш
констатира, че същият е съставен при
спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от
ЗДП , като в същия е посочена
териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
По отношение
авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за лицето ,
управлявало автомобила, не са навеждани възражения и не е конкретизирано такова
лице, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи
собственика на когото е регистрирано МПС – въззивницата Ч..
От приложените по
административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото
средство с което е установено нарушението е видно че системата установила
нарушението – мобилна система за контрол „TFR1-М“ е одобрен тип средство за измерване и
отговаря на метрологичните изисквания.
Събраните по делото
доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа
обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.
При правилно
установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на нарушението,
правилно е бил определен размера на административното наказание.
Що се отнася до
наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се споделят от съда
предвид на следното:
В жалбата се сочи,
че срока , визиран в чл.34 от ЗАНН не е спазен. Нарушението е извършено на 02.10.2016г.,
а собственикът на автомобила е получил ЕФ на 10.05.2019г. по време на контролна
проверка.
Съдът, изхождайки от
приложената по делото справка от ОДМВМР Варна, намери, че датата на издаване на
ЕФ се установява от същата. В справката относно списък с намерени фишове се
сочи дата на издаване , идентична с тази на нарушението.
Обстоятелството, че
лицето е било установено две години и половина по- късно и тогава му е бил
връчен екземпляр от ЕФ, по никакъв начин не влияе върху сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Въззивницата счита,
че от съдържанието на ЕФ не става ясно къде се е намирал ограничителния знак,
като преди знака, ограничаващ скоростта до 80 км/ч има друг, ограничаващ я до
100 км/ч. Не става ясно къде точно е замерена скоростта, което е довело до
нарушаване на правото й да разбере обвинението.
Съдът не споделя
възразеното, тъй като мястото на засичане на скоростта е конкретизирано в
достатъчна степен в ЕФ. Същото е установимо с точност от приложението по
преписката, визиращо точното местоположение на техническото средство, както и
от извлечение относно публикуване на местата,
където ще се извършва контрол на скоростта и от протокол 10-8-16.
Вписването на изрични координати , къде точно е била засечена скоростта на
движение по никакъв начин не обезпечава организирането на защита на
санкционираното лице, доколкото , както вече беше отбелязано по- горе е
посочено, че движението е осъществено по път Е-70, в посока към гр. Варна, до
бензиностанция „Петрол“.
Наличното
ограничение на скоростта от 80 км/ч в района на засичане е обективирано в
протокол 10-8-16, поради което и не възниква съмнение относно движението на
въззивницата именно в района на действие на този пътен знак.
Сочи се, че автомобила се управлява и от други
лица и уведомяването на въззивницата, че има извършено нарушение с него преди
2,5 години води до невъзможност да осъществи правото си на защита, защото няма
как да знае кой е управлявал автомобила тогава.
Горното не е от
характер да доведе до отпадане на отговорността на въззивницата, доколкото
отговорност на същата е да знае на кого предоставя за управление автомобила. В
случай , че не може да посочи лице , което го е управлявало , то съгласно ЗДП,
който познава като правоспособен водач на МПС, тя следва да понесе
административнонаказателната отговорност за извършено нарушение със собствения
й автомобил.
След проверка на
издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивницата,
съдът намери, че следва да потвърди електронният фиш като правилен и
законосъобразен.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :