Определение по дело №49849/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 40790
Дата: 15 ноември 2023 г. (в сила от 15 ноември 2023 г.)
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20231110149849
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40790
гр. София, 15.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110149849 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства. Изложените в писмения отговор възражения по
отношение на същите са въпрос по същество на спора.
В исковата молба ищецът е направил искане за конституиране на „***” ООД като
трето лице – помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат
твърдения за наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на
съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за
ищеца решение същият да предяви регресни права срещу „***” ООД.
Следва да бъде задължено „***” ООД да представи посочените в исковата молба
заверени преписи от документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната
енергия в процесния имот през исковия период.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи по посочени от него задачи. Настоящият съд, намира, че исканите
експертизи са относими и допустими, но с оглед изложените от ответника доводи не са
необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна, поради което не следва
да бъдат допуснати.
Повод за образуване на настоящото производство е заповед по чл.410 ГПК, издадена
по ч.гр.д.№ 27317/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав, поради което заповедното
производство следва да бъде приложено към настоящето дело за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото и разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК “***” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.****, ул. “****” № 85 като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК “***” ООД в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението с настоящото определение да представи намиращите се у него
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот
с абонатен № 217905 през исковия период, включително документите за главен отчет на
уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на
изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен
достъп на служител на дружеството за отчет на измервателните уреди, документи относно
сертификацията на уредите за дялово разпределение.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в
същата, като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д.№ 27317/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав
към настоящото дело за послужване.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-
техническа и съдебно счетоводна експертизи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.12.2023 г. от 09:15 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, включително третото лице-помагач, като им се изпрати
и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от
ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.№
258950/19.09.2023 г. от „Топлофикация-София” ЕАД против *** за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 27317/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ
ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено, но тъй като издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК била оспорена от длъжника в частта относно обезщетението за
забава върху главницата за топлинна енергия, както и по отношение на главницата и
обезщетението за забава за услугата дялово разпределение, на ищеца били дадени указания,
че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените
в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството си на
собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр.****, ж.к.Хаджи Димитър,
бл.188, вх.Д, ет.5, ап.54, през исковия период е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1
2
ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат
цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди
в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на
клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се
още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г.
ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за
дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни
протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на
СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия с „*** България” ООД. Сочи, че съгласно чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди
се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през
процесния период, от които на 07.07.2023 г. била платена сумата от 731,31 лева, като
останала неплатена сума в размер на 115,62 лева. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на
ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от
76,73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислено за периода от 15.09.2021 г. до 25.04.2023 г., сумата от 28,28 лева, представляваща
неплатена част от главница за извършена услуга за дялово разпределение в общ размер на
56,56 лева, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 19.05.2023 г. до изплащане на
вземането и сумата от 10,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г. Претендират се
направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се прави
възражение за погасяване по давност на вземането за услуга „дялово разпределение“, към
датата на предявяване на иска (19.05.2023 г.). Сочи се, че за непогасеното по давност
вземане в размер на 28,28 лева, било извършено плащане още в хода на заповедното
производство. По отношение на претенциите за заплащане на обезщетение за забава върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение се поддържа становище за липса на
доказателства за отправена покана за плащане, съответно за изпадане в забава за плащане на
3
въпросните задължения. Възразява се срещу доказателственото искане на ищеца за
допускане на СТЕ и ССчЕ, както и относно претенцията за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, поради липса на доказателства относно наличие на трудово
правоотношение между дружеството и юрисконсулта.
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в
сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответникът е имал качеството на клиент на енергия за битови нужди;
- че през процесния период между ищеца и ответника е съществувало облигационно
отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим
имот за съответния период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване;
- потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
По наведеното с писмения отговор възражение за давност по отношение на
претендираните вземания за главница и лихва, в тежест на ищеца е да докаже, че са били
налице предпоставки за спиране или прекъсване на давността.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
4
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5