№ 504
гр. Бургас, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120202035 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. С., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 24-0769-002737/29.08.2024 г., издадено от началник на Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, на основание чл.
182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания
глоба в размер на 1500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Р. К.... от
ХАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Р.
Ж.а, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.04.2023 г., в 15:33 ч., в общ. Бургас, на път I-6, км 494+910, от кв. Пети
километър в посока към кв. Ветрен, до магазин „Е.....“, автоматизирано техническо средство
- мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M, с фабричен № 510/07, засякло и
заснело движещо се със скорост от 108 км/ч л.а. БМВ с рег. № С....... Мястото на
контролирания пътен участък попада в границите на населеното място с допустима скорост
за движение до 50 км/ч., с поставен пътен знак В-26. Въпросното нарушение е записано на
файл с наименование „клип № 51115“. Установено е, че заснетият автомобил е собственост
на жалбоподателя, както и че скоростта следва да се счита на 104,76 км/ч (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача) или с 54,76 км/ч над разрешената скорост.
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M, с
фабричен № 510/07, към датата на заснемане на нарушението, било годно и калибрирано,
видно от приложените по делото писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и писмо (л. 18), и протокол от проверка (л. 17).
За използване на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол
1
по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 19), съдържащ всички
законоустановени реквизити.
За констатираното нарушение се пристъпило към съставяне на АУАН, като била
изпратена покана по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. На 13.01.2024 г. жалбоподателят
попълнил декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП, в която декларирал, че на въпросната дата
и час автомобилът е управляван от него (л. 9).
На 29.02.2024 г. св. В. П. съставил срещу жалбоподателя АУАН, като квалифицирал
нарушението като такова по чл. 21 от ЗДвП в условията на повторност.
Въз основа на АУАН, на 29.08.2024 г. АНО издал и процесното НП, като възприел
фактическата обстановка, описана в акта. АНО приел, че нарушението е извършено
повторно, доколкото е в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш серия К
№ 6287980, влязъл в сила от 28.09.2022 г. На основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира
изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП - изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложените по делото снимки.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
2
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по
смисъла на закона.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която
министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, оповестени по законово
определения начин.
Мобилната система за контрол на скоростта - тип TFR1-M с идентификационен №
510/07, към датата на заснемане на нарушението, е била годна и калибрирана, и това е видно
от удостоверението за одобрен тип средство за измерване и от протокола от последващата
проверка.
На следващо място, съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички
необходими, законови реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. Точно е посочено мястото на
извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък е имало общо
ограничение на скоростта за населено място до 50 км/ч, включително е имало и поставено
ограничение с пътен знак В-28 и поставена допълнителна табела Т2-1300 м., както и
наказуемата скорост.
По делото е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за
видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на въпросната дата
и час. Доколкото представената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от
ЗДвП.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателя. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото
е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Жалбоподателят не е
декларирал, че друг е управлявал процесния автомобил и правилно именно на него е
съставен АУАН и издадено НП. В хода на съдебното следствие не бяха ангажирани
надлежни доказателства, които да изключват отговорността му, поради което съдът приема,
че за извършеното с автомобила нарушение правилно е бил санкциониран жалбоподателят.
За констатираното нарушение по чл. 21 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 1500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Съдът намира, че е осъществен състава на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно който,
когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по
ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В § 6, т.
33 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието повторно нарушение -
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
3
наложено като нов водач. От данните по делото се установява, че с Електронен фиш Серия К
№ 6287980, връчен на 13.09.2022 г. и влязъл в сила на 28.09.2022 г., жалбоподателят е бил
наказан за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, за това, че е превишил разрешената скорост за
движение. В едногодишния срок от наказването му с ЕФ, жалбоподателят отново, на
15.04.2023 г., е установен да управлява МПС с превишена скорост, поради което и правилно
нарушението е било квалифицирано като повторно.
Жалбата се явява основателна по отношение размера на наложената глоба.
Въпросният автомобил е заснет да се движи със скорост от 104,76 км/ч (след приспаднатия
толеранс от 3 % в полза на водача), при максимално разрешена скорост в населено място от
50 км/ч, т.е. действително превишената скорост в случая е била 54,76 км/ч. Така, предвид
императивния характер на правилото по чл. 182, ал. 1, т. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
жалбоподателят е следвало да бъде наказан с глоба от 1400 лв. Това е основание за
изменение на размера на наказанието глоба от 1500 лв. на 1400 лв.
Управлението на МПС е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за
настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради
което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, и приложението на
чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, в полза на АНО следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 80 лв., което да се заплати от жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-002737/29.08.2024 г., издадено от
началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Бургас, с което на жалбоподателя А. И.
С., ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 1500 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като НАМАЛЯВА размера на
глобата от 1500 лв. на 1400 лв.
ОСЪЖДА А. И. С., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР - Бургас сумата в размер на 80 лв., представляваща сторени в производството разноски
за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4