Р Е Ш Е Н И Е  №  330

 

  гр. Сливен,  11.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, шести наказателен състав, в публично заседание на дванадесети юни през 2019  година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Марияна Семкова, след като разгледа докладваното от председателя АНД № 688 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод жалба на М.К.Е., против Наказателно постановление № НП № F449162/27.12.2018 г. на Директор офис-Сливен на ТД на НАП-гр. Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 355 ал.1 от КСО, е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО вр. чл. 3, ал.1, т.2 б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица.

В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява лично и не се представлява.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С молба до Директора на ТД на НАП, офис Сливен, подадена на 21.11.2018 год. жалбоподателката, като регистриран земеделски производител, е подала и поискала да бъдат обработени следните декларации: декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с възобновяване на дейността от 12.01.2017 год., декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с възобновяване на дейността от 01.10.2017 год, декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с прекъсване на дейността от 01.05.2018 год, декларация обр.1 за заличаване на м. януари 2017 год., декларация обр.1 за заличаване на м април 2017 год, декларации обр.1 за периода от месец  януари до месец април 2017 год. вкл., декларация обр. 1 за периода от м. октомври до месец декември 2017 год. вкл., декларации обр.1 за периода от м. януари до м. април 2018 год. вкл. По повод на подадената молба, отнасяща се и до процесната декларация образец № 1 за месец ноември 2017 г., е образувана проверка от служители на ТД на НАП Бургас, офис Сливен. В резултат на извършената проверка е установено, че жалбоподателката, в качеството си на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5 ал.2 от КСО не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП-Бургас, офис Сливен декларации образец 1 – „данни за осигуреното лице” в законоустановения срок по чл. 3 ал.1 т. 2 б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., а именно: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за период над три години, сред които и процесната декларация образец № 1 за месец април 2018 г., която следвало да бъде подадена в законоустановения срок – до 25.05.2018 г.

Въз основа на тези констатации и конкретно за забавата при подаването на декларация образец № 1 за месец април 2018 г.,. на жалбоподателката бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено процесното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 355 ал.1 от КСО.

Съдът кредитира изцяло депозираните в хода на съдебното следствие свидетелски показания като непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът дава вяра на писмените доказателства приобщени по съответния процесуален ред към делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:

Издаденото наказателно постановление е процесуално и материално законосъобразно. Както в съставения акт, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е описано  нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при, които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. Административнонаказващият орган, правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

Жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административното нарушение посочено в атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят, в качеството си на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5 ал.2 от КСО не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП-Бургас, офис Сливен декларация образец 1 – „данни за осигуреното лице” в законоустановения срок по чл. 3 ал.1 т. 2 б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., а именно: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Жалбоподателката не отрича, че не е подала в законоустановения срок не само процесната декларация обр.1 за месец април 2018 год., но и останалите депозирани в молбата му до Директора на ТД НАП Бургас, офис Сливен с молбата от 21.11.2018 год.

В жалбата си до РС Сливен жалбоподателката М.Е., заявява, че в периода от октомври 2017 год. до април 2018 год не е извършвала дейност като земеделски производител. По делото обаче не се установи тя да е подала изискуемата в такива случаи декларация при прекъсване на дейността, съгласно чл. 1, ал.2 от , ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с ПМС № 30/10.03.2000 год., според който при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

С оглед гореизложеното съдът намира, че административно- наказващия орган правилно и законосъобразно е ангажирал административно наказателната му отговорност по цитираната норма от КСО.

При издаване  и връчване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, които да съществени такива,  водещи до отмяната на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП.

Правилно, административнонаказващият орган е стигнал до извода за наличие на допуснато нарушение на горепосочените текстове от КСО.

Съдът не намира за основателно становището на жалбоподателя за несъответствие между тежестта на извършеното от него деяние и наложеното му наказание. Въпреки че нарушението е осъществено за първи път, случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Неподаването на процесната декларация не е единичен случай, тъй като видно от подадената молба на жалбоподателя от 21.11.2018 год., приложена към административнонаказателната преписка и приобщена по надлежния ред в настоящото производство, както и от събраните гласни доказателства в хода на съдебното следствие, жалбоподателят не е депозирал и декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с възобновяване на дейността от 12.01.2017 год., декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с възобновяване на дейността от 01.10.2017 год, декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с прекъсване на дейността от 01.05.2018 год декларация обр.1 за заличаване на м. януари 2017 год., декларация обр.1 за заличаване на м април 2017 год, декларации обр.1 за периода от месец  януари до месец април 2017 год. вкл., декларация обр. 1 за периода от м. октомври - декември 2017 год. вкл., декларации обр. 1 за периода от м. януари до м. март 2018 год. вкл. Извършеното от жалбоподателя нарушение е такова на формално извършване, за осъществяването му не е необходимо да са настъпили неблагоприятни последици за фиска. Специфичният характер на извършеното деяние, чиято обществена опасност и вредоносни последици не зависят от това настъпила ли е вреда за бюджета или не, не може да го определи като маловажно. Правилно, предвид вида и характера на извършеното нарушение, наказанието, което е наложено на жалбоподателя е в минимално предвидения в санкционната норма размер от 50.00 лева.

 

Ръководен от гореизложеното и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № F449162/27.12.2018 г. на Директор офис-Сливен на ТД на НАП-гр. Бургас, с което на М.К.Е., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 355 ал.1 от КСО, е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО вр. чл. 3, ал.1, т.2 б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Сливен в 14-дневен срок от получаването му от страните.  

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: