Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260527 26.03.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На единадесети март две хиляди двадесет и първа година
В публично съдебно заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 2840 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Етажната собственост на сграда, находяща се в
гр. ******, представлявана от управителя И.П.М., против солидарните длъжниците Й.Д.Й.
с ЕГН ********** и и.Д.Й. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, с която се
претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 329/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 135/2019
г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1500 лева - главница,
представляваща сбор от дължимите съгласно т. 4 от протоколно решение от
29.07.2011г. на общото събрание на етажната собственост на сграда с адрес: ****,
****годишни вноски за поддръжка на общите части на сградата в размер от по 250
лева за всеки от притежаваните от длъжниците-съпрузи, в режим на съпружеска
имуществена общност, два самостоятелни обекта в горепосочената сграда, а именно
апартамент № * и апартамент № *, за периода от 2016 – 2018 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2019 год. до
окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Правното
основание на иска е чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 9 от Закона за управление на
етажната собственост /ЗУЕС/.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърдения, че ответниците в
качеството им на собственици на два самостоятелни обекта и съответно етажни
собственици, следва да участва в разходите за поддръжка на общите части, в
съответствие с взето решение на етажната собственост определящо годишна такса
за това за всеки отделен обект в размер на 250 лева.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, с който предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен по
основание и размер. На първо място се излага, че ответниците не са собственици
на апартамент № * и съответно не следва да дължат такси за него. На следващо
място се оспорва валидността на взетото решение на кое се основава иска, като
се излагат подробни доводи в тази връзка. Също търси присъждане на разноските
по делото.
С
влязло в сила протоколно определение от 14.01.2021 г. е прекратено делото за
дължимите суми за апартамент № * или за сумата над 750 лева до първоначалния
заявен размер от 1 500 лева т.е. относно претендираните 750 лева за
апартамент № *. Като последицата от това следва да се обезсили и заповедта за
изпълнение в тази й част.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е образувано
ч.гр.д. 135 по описа на съда за 2019 г., по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на
установителния иск по настоящото дело, като по дело в срок длъжниците са възразили
срещу издадената заповед, което и обосновава правния интерес на ищеца от воденето
на установителния иск в настоящото производство, в частта относно която не е
оттеглен иска и съответно обезсилена заповедта.
По делото между страните няма спор, че
ответниците, са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на
сочения от ищеца обект – апартамент № *, попадащ в процесната сграда, ****, ул.
„*****” № *, поради което и следва да отговарят солидарно съгласно чл. 32, ал.
2 от СК за задълженията си към етажната собственост.
Представен по делото е протокол от
проведено общото събрание на етажната собственост от 11.05.2018 г., съгласно
който е взето решение за събиране на несъбраните такси за 2016 г., 2017 г. и
2018 г., където са посочени и дължимите такива от Й.Д.Й., в качеството му на
собственик на апартамент № *от 250 лева за всяка от годините или общо 750 лева.
Т.е. от съдържанието се установява, че това е дължима годишна сума за всеки
обект.
Представен
по делото е протокол от проведено общото събрание на етажната собственост от
29.07.2011 г., съгласно т. 4 е от който е взето решение годишната вноска за
всеки апартамент да бъде в размер на 250 лева, като е платима в срок до 31.05.
на текуща година и покрива разходите за заплата на охраната, заплащане на
чистачка, поддръжка на сградата, такса за асансьор и ремонти.
На
основание чл. 183 от ГПК, поради искане от страна на ответниците е задължен
ищецът да представи оригиналите на горните протоколи. В тази връзка ищецът е
представил оригинала на протокола от 11.05.2018 г., като след съответното
сравнение с копието на документа по делото, съдът е констатирал, че копието на документа съответства на
представения по делото оригинал, с изключение на лист № 3, на който в оригинала
на документа липсва посоченото на страница № 3 от копието, част от последния
абзац, а именно - „ 68.797 % идеални части от общите части на етажната
собственост“, както и че в оригинала на документа липсва т. 5, свързана с
освобождаването на управителя, която фигурира в копието на документа.
Протоколът от 29.07.2011 г. не е представен, поради което и на основание чл.
183, предл. последно от ГПК същият е изключен от доказателствата поделото.
Представена
е и приходно-разходната книга, озаглавена: „приходно-разходна книга, ******“,
като видно от нея са събираните такси за всеки от апартаментите в процесния
период в размер на 250 лв., като е налице отразяване на извършените плащания и
съответните разходи, които са покрити чрез тях.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
На
първо място досежно наведените доводи за незаконосъобразност на решенията на
общото събрание, на които се основа претенцията, следва да се отбележи, че незаконосъобразността,
а дори и нищожността на решение на общото събрание, не може да бъде
установявана безсрочно и всъщност само в
срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС може да се иска отмяната им, независимо дали се
твърди нищожност или незаконосъобразност. При това положение, възраженията на
ответниците за недължимост на сумата, поради невалидност на взетето решение не
следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като по съществото си
съставлява оспорване на решение на общото събрание, което е извършено много
след изтичане на срока за това и не по предвидения в ЗУЕС ред. След като
решението не е било оспорено от етажния собственик по реда и в сроковете,
предвидени в ЗУЕС, то се преклудира възможността това оспорване да бъде
направено по-късно, по повод на възникнали за етажния собственик задължения въз
основа на взети решения на общото събрание на етажната собственост.
Разпоредбата
на чл. 6 от ЗУЕС изброява задължения на собствениците
на самостоятелни обекти, в сграда с режим на етажна собственост, сред които
това да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост;
да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на
общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните
идеални части, както и да заплащат разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата.
При това и съдът намира, че ответниците,
като етажни собственици, също следва да изпълняват решенията на общото
събрание, в това число и взетото такова на проведеното общо събрание на
11.05.2018 г. да заплатят сумата от 750 лева, дължима за несъбраните такси за
2016 г., 2017 г. и 2018 г. за апартамент № *от 250 лева за всяка от годините,
за което не са представени доказателства за това е заплатена, а и не се твърди,
да е извършвано подобно плащане. В крайна сметка законът им вменява пряко
задължението да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и
обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", като
не сочи и установява да е налице някакво законово основание, поради което
ответниците следва да бъдат освободени от това им задължение. Това, че част от
копието на решението на съответства на оригинала на документа е ирелевантно за
настоящо спор, тъй като е ясно взето решение по т. 2, фигуриращо в оригинала на
документа, и същото следва да бъде ценено като такова, а и предвид чл. 178, ал.
2 от ГПК. Видно е също така от приходно-разходната книга, че собствениците на всеки
апартамент са заплащали такава годишна сума – сумата от 250 лева през всяка от годините
в процесния период. Действително следва да се съобрази, че според чл. 11, ал. 1,
т. 5 от ЗУЕС общото събрание определя размера на паричните вноски за разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата, а съгласно чл.11,
ал. 1, т. 7 от същия закон, общото събрание определя и размера на паричните
вноски във фонд “Ремонт и обновяване“. Следователно, за да възникне вземане в
полза на етажната собственост за тези вноски, следва да има прието решение на
общото събрание, с което да се определи техният размер, което в случая е било
представено в копие, като поради ненамирането на оригинал същото е изключено от
доказателствата по делото. Доколкото обаче същото е инкорпорирано в решението
от 11.05.2018 г. следва да се приеме, че е налице и тази законово предпоставка
за присъждане на търсената сума.
С горните мотиви съдът намира, че искът,
съобразно висяща му част за 750 лева, като основателен и доказан следва да бъде
уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК на 08.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
Наведените за първи път едва в писмени
бележки на ответници доводи досежно естеството на таксата от 250 лв., за какво
е разходвана и т.н. не следва да бъдат обсъждани.
При
този изход на спора и предвид частичното прекратяване на делото, частично
основателна се явява претенцията на страните за присъждане на направените по
делото разноски, като следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца
сумата от 15 лв., и съответно ищецът на ответниците сумата от 150 лева на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
При
това се налага извода, че се дължат и направените в заповедното производство
разноски в размер на 15 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство.
При това общата дължима сума за
разноски от страна на ответниците възлиза на 30 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 329/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 135/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд в частта относно главницата над 750 лева до пълния заявен размер от
1 500 лева, или за главницата от 750 лева, представляваща сбор от
дължимите съгласно т. 4 от протоколно решение от 29.07.2011г. на общото
събрание на етажната собственост на сграда с адрес: ****, ****годишни вноски за
поддръжка на общите части на сградата в размер от по 250 лева за притежаваният от длъжниците-съпрузи, в режим
на съпружеска имуществена общност, самостоятелен обект в горепосочената сграда,
а именно апартамент № *.
Приема за установено, че Й.Д.Й. с ЕГН ********** и И.Д.Й. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, дължат солидарно на Етажната собственост на сграда, находяща
се в гр. ******, представлявана от управителя И.П.М., част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 329/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 135/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата от 750 лева - главница, представляваща сбор
от дължимите годишни вноски за поддръжка на общите части на сградата в размер
от 250 лева за притежавания от длъжниците-съпрузи, в режим на съпружеска
имуществена общност, самостоятелен обект в горепосочената сграда, а именно
апартамент № *, за периода от 2016 г. – 2018 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.01.2019 год. до окончателното й изплащане.
Осъжда Й.Д.Й. с ЕГН ********** и И.Д.Й. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят
солидарно на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. ******,
представлявана от управителя И.П.М., сумата
от 30 лв. /тридесет лева/ за направените по делото разноски, от които 15 лв. по ч.гр.д. № 135/2019 г. и 15 лв. по
настоящото гр.д. № 2840/2020 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Осъжда Етажната собственост на сграда,
находяща се в гр. ******, представлявана от управителя И.П.М., да заплати на Й.Д.Й. с ЕГН ********** и
И.Д.Й. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ / за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.